Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Адстративен съд П.***, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията Георгиева адстративно дело № 252 по описа за 2021г. на Адстративен съд П.***, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на А.А.К., с адрес *** против
Решение № 670429 от 29.04.2021г. на Директор на ТП-П.*** на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 670429 от 10.03.2021г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С последното е отказано да се отпусне лична пенсия на А.К. в условията
на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
В жалбата се оспорва решението, като се излагат
твърдения за неговата незаконосъобразност. Сочи, че адстративния орган
неправилно е приел, че не са налице изискуемите десет години осигурителен стаж
положен при условията на първа категория, като е прието, че има прослужени 9г.,
11м. и 3 дни. Иска решението да се отмени и
преписката да се върне на пенсионния орган за отпускане на пенсия при
условията на първа категория труд. Прави
искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, адв. Ю.Й., пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира
жалбата да се уважи като се отмени
решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата–директор на Териториално
поделение-П.*** на Национален осигурителен институт чрез процесуалния си
представител юк. Е. С.***оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Адстративен съд-П.***, след като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения акт и на посочените в жалбата
основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 118,
ал. 1 от КСО срок и от лице, пряко засегнато от адстративния акт, поради което
се дължи разглеждането й по същество.
По фактите:
А.А.К. е подал заявление с вх. № Ц2113-13-946 от
10.11.2020г., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението си е представил трудова книжка № 106608 от 22.09.1986г., издадена
от МП“***”, трудова книжка № 10608 от 10.05.2007г., издадена от “***”ООД, както
и документи за удостоверяване на осигурителен
стаж и доход, издадени от ТП на НОИ-П.*** и от ТП на НОИ-К.***.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след
извършена проверка на представените документи и след справка в регистъра на
осигурените лица е зачело осигурителен стаж от първа категория-9год., 11мес. и
3 дни, осигурителен стаж от втора категория-15год., 02мес. и 16 дни и осигурителен стаж от трета
категория-05год., 11мес. и 21дни. Общият осигурителен стаж, превърнат в
осигурителен стаж по чл. 104 от КСО към трета категория е 41год., 06мес. и
11дни. Въз основа на тези изчисления е
постановено Разпореждане № 670429 от
10.03.2021г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Длъжностното лице е
приело, че заявителят няма право на пенсия в условията на първа категория,
защото няма изискуемите се за правото 10 години осигурителен стаж положен в
условията на първа категория за му се търси наличието на 100 точки, поради
което не са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Към дата на
подаване на заявлението за пенсия няма навършена необходима за мъж през 2020г.
възраст от 58години и 6 месеца, поради което не са налице предпоставките и на
чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Това разпореждане е обжалвано пред горестоящия адстративен
орган. С Решение № 670429 от 29.04.2021г. директорът на Териториално поделение-П.***
към Национален осигурителен институт е отхвърлил жалбата против атакуваното
разпореждане като неоснователна и на практика е потвърдил разпореждането за
отказ за отпускане на пенсия в условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Недоволен от решението А.А.К. е подал жалба до Адстративен съд П.***.
За изясняване на делото от фактическа
страна се допусна изслушване на съдебно-икономическа експертиза. Заключението на
съдебно–икономическа експертиза изготвена от вещото лице В.П., като неоспорено
от страните, като обективно, компетентно
и кореспондиращо с ангажираните по делото писмени доказателства се кредитира
изцяло. Въз основа на него се приема, че жалбоподателят е полагал труд при
работодателите/осигурители МП”***”/”***”АД,
Автостопанство СМЕК”***”, “ П.***”, “***”, “***”, “***”, “***”, ”***”, “***”. Осигурителния стаж на
жалбоподателя от първа категория
е 9год., 11мес. и 3 дни, положен в *** за периода от 01.09.1989г. до
31.08.1990г., в СМЕК“***“ от 26.11.1990г. до 01.01.1993г. и от 01.01.1996г. до
31.12.1999г. и в „ П.***“ от 01.01.1993г. до 31.12.1995г.; осигурителен стаж от втора категория-15год.,
02мес. и 16 дни и осигурителен стаж от
трета категория-05год., 11мес. и 21дни. Във ведомостите за заплати на “***”,
съхранявани в с. Невестино за месец септември 1990г. фигурира името на
жалбоподателя, но без нанесени отработени дни и начислена сума. Налице е разлика
между записите в трудовата книжка № 10608/22.09.1986г., в която процесния
период от 01.09.1990г. до 21.09.1990г. е включен като трудов стаж в периода от
01.02.1990г. до 21.09.1990г. и разплащателните ведомости. Независимо от това
тези 21 календарни дни в м. 09.1990г. не са достатъчни да се достигнат 10
години за правото. Общият осигурителен стаж, превърнат в осигурителен стаж по
чл. 104 от КСО към трета категория е 41год., 06мес. и 11дни. Със заключението напълно се потвърждават
констатациите на адстративния орган.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Адстративен съд П.*** като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален адстративен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се
произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на адстративния ред за
обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред адстративния съд
подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред
на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е решение № 670429 от
29.04.2021г. на директора на Териториално поделение-П.*** към Национален
осигурителен институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл.
118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни
реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са и адстративно
производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на
основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Между страните се формира спор относно незачетения
осигурителен стаж в периода 01.09.1990г.
до 21.09.1990г.. От трудова книжка № 106608 от 22.09.1986г., издадена от МП“***”
е видно, че в нея последователно са нанасяни осигурителите, вида на изпълняваната
дейност и заеманата длъжност. За МП“***“ са вписвани промените в трудовото
възнаграждение, основанието за това, периода, за които се отнасят като всяко
вписване е удостоверено с подпис на длъжностното лице. Трудовата книжка обаче не
е надлежно приключена, тъй като не положен подпис и печат на този работодател.
От данните по делото и от заключенията на съдебно
икономическа експертиза се приема, че
жалбоподателят е полагал труд при осигурители МП”***”/”***”АД, Автостопанство
СМЕК”***”, “ П.***”, “***”, “***”, “***”, “***”, ”***”, “***”. Зачетен трудов
стаж от І-ва категория е 09г.,
11м. и 03дни, положен в МП”***”/”*** за периода от 01.09.1989г. до
31.08.1990г., в СМЕК“***“ от 26.11.1990г. до 01.01.1993г. и от 01.01.1996г. до
31.12.1999г. и в „ П.***“ от 01.01.1993г. до 31.12.1995г.; зачетен трудов стаж от ІІ-ра категория е
15г.,02м. и 16дни и зачетен трудов стаж от ІІІ-та категория е 5г., 11м. и 21дни или общият трудов стаж
превърнат в ІІІ-та категория е 41г., 06м. и 11 дни. За периода от 13.09.1986г.
до 21.09.1990г. жалбоподателят е полагал труд при осигурителя МП”***”/”***”АД.
В периода от 04.10.1986г. до 03.12.1986г.-00г., 02мес. и 00д е отбивал военна служба като военнослужещ на
наборна военна служба, видно от удостоверение от Военно-окръжие П.***. От
15.12.1986г. отново е постъпил в МП”***” и е заемал длъжността монтьор. От
01.09.1989г. до 31.08.1990г. е работил в условията на първа категория труд в
предприятието на длъжност стрелочник. За периода от 01.09.1990г. до
21.09.1990г. е налице вписване в трудовата книжка и е посочено основание за
прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 от КТ. Въз основа на
заключението на вещото лице се приема, че за този период в разплащателните
ведомости няма отразени дни и начислена сума, поради което не може да се зачете
трудов стаж. Установената разлика между записите в трудова книжка и
разплащателни ведомости, като в трудовата книжка е включен като трудов стаж и
периода от 01.09.1990г. до 21.09.1990г. мотивират състава да приеме, че същата
не е оформена в съответствие с изискванията на НТКТС. В тази връзка липсва подпис на ръководителя на предприятието и
печат върху поставения правоъгълен печат. Следователно
същата е оформена в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, без подпис на работодателя и положен от него печат. При
това положение и като се взе предвид, че за периода 01.09.1990г. до
21.09.1990г. в разплащателните ведомости липсват отразени дни и начислена сума
се приема, че трудовия стаж не е установен надлежно и същият не може да се
зачете. До същите изводи е достигнал и адстративния орган. Въз основа на
изложеното се приема, че правило е зачетен осигурителен стаж от І-ва категория - 09г., 11м. и 03дни, положен
в МП”***”/”*** за периода от 01.09.1989г. до 31.08.1990г., в СМЕК“***“ от
26.11.1990г. до 01.01.1993г. и от 01.01.1996г. до 31.12.1999г. и в „ П.***“ от
01.01.1993г. до 31.12.1995г.; зачетен
трудов стаж от ІІ-ра категория е 15г.,02м. и 16дни и зачетен трудов стаж от ІІІ-та категория е 5г., 11м. и 21дни или
общият трудов стаж превърнат в ІІІ-та категория е 41г., 06м. и 11 дни.
Съгласно нормата на чл.
40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с
данните по чл.
5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3
на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на
лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни
книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в
ведомостите за заплати, и затова записванията в книжката (от посочения вид)
трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При
несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а
от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и
същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости. В случая е налице липса на данни за лицето в
разплащателните ведомости за м. 09.1990г., поради което осигурителният стаж за
този период не може да се установи само въз основа на данните в трудовата
книжка. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и
не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се
приемат като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. С оглед на това,
че трудовата книжка за периода от 01.02.1990г. до 21.09.1990г. не е приключена,
съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС от една страна, а от друга записите в нея не се основават на изплащателните
ведомости за заплати за м. 09.1990г. за
дни в осигурителен стаж и получавано възнаграждение се следва, че правилно не е
зачетен като осигурителен стаж този период от 21 календарни дни. Жалбоподателят
изрично е декларирал, че не съхранява никакви документи от ***. При това
положение и съгласно заключението на експерта се приема, че законосъобразно е
отказано да се зачете за осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от
01.09.1990г. до 21-09.1990г., за 21 календарни дни, което от своя страна е послужило за основание
да се откаже отпускане на лична пенсия в условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО,
тъй като жалбоподателят няма изискуемите десет години за правото.
Тезата на жалбоподателя свързана с
незаконосъобразността на акта е, че тези 21 календарни дни следва да се зачетат
за осигурителен стаж, тъй като до м.09.1990г.
е отбивал редовна военна служба в металургичен комбинат „***“. По делото
не е налична военна книжка на жалбоподателя, а такава не е представена и пред
адстративния орган. Прието е удостоверение от 10.11.2020г., издадено от
военно окръжие-П.***, от което се установява, че жалбоподателят в периода от
04.10.1986г. до 04.12.1986г. е военнослужещ на наборна военна служба. Прието е
и удостоверение с изх. № ЗНК-723 от 27.08.2021г.
издадено от Военно окръжие П.***, от което е видно, че К. е служил по указ
94/1986г. от 15.12.1986г. до 21.09.1990г., като няма данни за дослужване
остатъка на срока от наборната служба поради прекратяване клаузите на указа. Въз
основа на представените доказателства се правят следните изводи.
През 1986г. наборната военна
служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 3 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България, т. е.,
същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство.
Срокът на редовната военна служба във
всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, съгласно чл. 24 /в ред. ДВ бр. 58от 1959г./ от Закона
за всеобщата военна служба в Народна Република България. С обн. ДВ бр. 3 от 11.01.1974г. Указ № 4-за
уреждане редовната военна служба на младежите, постъпили на работа в
металургията, съгласно член единствен се признава за изслужена редовна военна
служба на младежите постъпили, по собствено желание на работа в производството
на металургични комбинати, в т.ч. и МК“***“-П.*** времето през 1974г.-1990г.
включително, ако работят в тях без прекъсване в продължение на пет години. Преди
да постъпят на работа в стопанските организации лицата се изпращат на
двумесечно военно обучение в частите на Българската народна армия.
От приетите по делото доказателства,
издадени от Военно окръжие П.*** се приема, че К. е отбивал военната си служба
по този указ. Съгласно
действащата разпоредба на чл. 44 от НПОС, за осигурителен стаж от трета
категория, се признава времето на наборна военна служба до размера на наборната
военна служба за съответния род войски, съгласно действуващото законодателство,
независимо кога е положен. Положеният от К. трудов
стаж за периода от 04.10.1986г. до 04.12.1986г., т.е. 2 месеца е от ІІІ-та категория
по време на редовната му военна служба, през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж. След
като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния
период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период
разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при
действието на нормата на чл. 81
от ППЗП (отм.); , то с оглед разпоредбата на § 9,
ал. 1 КСО, същият правилно е признат от органа за действителен осигурителен
стаж по смисъла на § 1,
т. 12 от ПЗР на КСО в размер на 2месеца като ІІІ-та категория.
За периода от 15.12.1986г. до
21.09.1990г., съгласно данните от Военно окръжие-П.*** се приема, че К. е служил по указа, като няма данни за
дослужване остатъка от наборната служба поради прекратяване клаузите на
указа. Действието на указа е прекратено
с приетите ПЗР към Закона за изменение на Закона
за всеобщата
военна служба
в Народна република България (ДВ, бр. 67
от 21.08.1990 г.), където в пар. 3, ал. 1 е разписано, че срочнослужещите,
които към датата на влизането на закона в сила отбиват редовната си военна служба,
я дослужват до 18 месеца. Следователно от влизане в сила на този закон за К. е
отпаднало задължението му по указа, респ. същия по смисъла на закона е отбил
редовната си военна служба, считано от 24.08.1990г.. Същият с оглед вписването
в трудовата му книжка е освободен на 21.09.1990г. на основание чл. 325, т. 1 от КТ по взаимно съгласие. Изложеното
касателно военната служба съпоставено с изплащателните ведомости на МК“***“ за
м. 09.1990г., в които същия фигурира само като име, но без отработени дни и без
възнаграждение мотивират състава да приеме, че времето от 01.09.1990г. до 21.09.1990г.,
т.е. 21 календарни дни, правилно не е
зачетено за осигурителен стаж. Доколкото и ППЗП и НПОС поставят изискване за действително изработване на най-малко
половината от мално установеното за тях работно време. Липсата на отработени
дни и данни за начислено възнаграждение в м. 09.1990г. в първичните счетоводни
документи мотивират състава да приеме, че адстративния орган правилно е отказал
да зачете периода от 01.09.1990г. до 21.09.1990г. за осигурителен стаж. Дори да
не се споделят тези аргументи, то при прекратено трудово правоотношение на 21.09.1990г.,
т.е. при 21 календарни дни в м.
09.1990г., респ. 15 работни дни при петдневна работна седмица, съгласно чл.
136, ал. 1 от КТ отново К. не изпълнява изискването за наличие на 10 години
осигурителен стаж при условията на І-ва категория труд, а би имал 9год, 11мес.
и 18дни.
Въз основа на
изложеното не се налага отмяна на атакувания акт и на основание чл. 146, т. 4
от АПК. За да отхвърли жалбата против обжалваното пред него разпореждане, с
което е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на настоящия жалбоподател,
ответникът се е позовал на разпоредбите
на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Изискването на чл.
69б, ал. 1 от КСО е лицата, които са работили 10 години при условията на
първа категория труд да придобиват право на пенсия при навършена възраст до 31
декември 2015 г. - 52 години и 8 месеца за мъжете и сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до
достигане на 55-годишна възраст. В случая както бе прието по-горе към дата на
подаване на заявлението-10.11.2020г. жалбоподателят има навършена изискуема се възраст-53г.,
06мес. и 11дни и зачетен общ трудов стаж 41г., 06мес. и 11дни, от които 9г.,
11м. и 03 дни, в условията на първа категория, а не изискуемите за правото 10
години, т.е има 95точки, а не изискуемите се 100 точки. С оглед на това, той не
отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Безспорно в казуса е, че жалбоподателя е
работил повече от 15г. при условията на втора категория труд, т.е. същият
отговаря на първото изискване посочено ал. 2 на чл. 69б от КСО. Втората
предпоставка необходима за придобиване
право на пенсия за 2020г. е възраст -
58г. и 6 месеца. Жалбоподателят има навършена възраст-53г., 06мес. и 11дни. Следователно
К. има изискуемите се години за втора категория, но няма необходимата за 2020г.
възраст от 58г. и 6месеца за да му се търси наличие на 100точки като сбор от
осигурителен стаж и възраст. С оглед на това, той не отговаря и на изискванията
на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
След като същия не отговаря на изискванията на чл.
69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, то той не отговаря и на изискванията на основния
текст за отпускане на пенсия за изслужено време и старост. Предпоставките, към
датата на подаване на заявлението за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО са навършени 64
години и 3 месеца за мъжете, каквато възраст няма жалбоподателя. С оглед на
това същият не отговаря и на условията за пенсиониране в хипотезите на чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от КСО.
С оглед на изложеното състава приема, че
отказът на пенсионния орган да отпусне пенсия на лице, работещо при условията
на първа и втора категория труд по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО е правилен и е
съобразен с материалния закон. Като е достигнал до същите изводи адстративния
орган и длъжностното лице по пенсионното производство са постановили материално
законосъобразни актове, които ще бъдат оставени в сила. При осъществения
цялостен контрол не се констатираха основания за отмяна на акта в условията на
чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените
в настоящето решение мотиви жалбата на А.А.К. против Решение № 670429 от
29.04.2021г. на Директор на ТП-П.*** на НОИ, с
което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 670429 от 10.03.2021г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано да му се отпусне
лична пенсия в условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО ще се отхвърли
като неоснователна. При извършената
цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
не се откриха основания, които да
доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на
валидно проведено адстративно производство компетентният адстративен орган правилно
е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти и
жалбата като неоснователна ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход
на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответникът има право на разноски. Ответникът в
съдебното производство се представлява от юрисконсулт и искането му за
присъждане на разноски е своевременно направено. Същото се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл. 143, ал. 3
от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение,
определени по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Адстративен съд П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.К. против Решение №
670429 от 29.04.2021г. на Директор на ТП-П.*** на НОИ, с което е потвърдено разпореждане
№ 670429 от 10.03.2021г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА А.А.К., с адрес *** да заплати на Териториално поделение-П.*** към
Национален осигурителен институт 100.00
/сто/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от
съобщението на страните пред Върховен адстративен съд на Република България.
Съдия:/П/