ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 184
гр. Бургас, 27.01.2022 г.
Бургаски административен съд, ХV състав, в закрито заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
като разгледа докладваното от съдия Русева частно адм.дело
№ 102 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285, ал.1, изр.3 ЗИНЗС вр.чл. 229, ал.1, т.1 АПК и е образувано
по частна жалба на И.Н.Р. – лишен от свобода, понастоящем в Затвора – Бургас,
против Определение № 2259/15.11.2021 г., постановено по адм.д. № 2196/2021 г.
по описа на АдмС Бургас, с което е оставена без разглеждане и е върната
исковата молба на Р. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София, като е прекратено производството по същото дело поради неотстраняване
нередовностите на исковата молба в указания от съда срок.
В частната жалба се сочи незаконосъобразност
на така постановеното определение и се иска неговата отмяна и връщане делото
обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът по частната жалба – ГД
„ИН”–София, в законоустановения срок по чл. 232 АПК депозира писмено възражение
против жалбата, като обосновава правилност и законосъобразност на атакувания
съдебен акт и моли същият да бъде оставен в сила.
Бургаският
административен съд, ХV касационен състав, като взе предвид постъпилата частна
жалба, възраженията на ответника по нея и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 285, ал.1, изр.3 ЗИНЗС
вр.чл.230 АПК, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са
накърнени с акта, и срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:
Административен съд Бургас е бил
сезиран с искова молба, предявена от И.Р. против ГД „ИН” – София, с която при
условията на обективно съединяване са били предявени няколко иска по чл. 284,
ал.1 ЗИНЗС вр.чл.1 ЗОДОВ. В исковата молба ищецът е обосновал исковете си със
следните фактически твърдения и е отправил следните петитуми към съда:
1. по първия иск ищецът е твърдял, че
по силата на издадена от началника на Затвора – Бургас Заповед № 246/10.04.2020
г. се е възползвал от правото си да получи малък колет за великденските
празници от свои близки, който е съдържал 10 кутии цигари и ТВ игра – вещи,
попадащи сред разрешените за получаване, притежание и държане от лишените от
свобода съгласно списък, утвърден от министъра на правосъдието. Така
изпратените му стоки били иззети незаконосъобразно от страна на ответника, чрез
ИСДВР Леков, с мотива, че същите не попадат сред разрешените в посочената
заповед на началника на затвора вещи. Ищецът твърди, че действията по изземване
на посочените вещи – 10 кутии цигари и ТВ игра, са незаконосъобразни, че същите
са целели да го унижат и създадат у него чувство на безпомощност, незащитеност
и страх, да бъде поставен същият в лишение, предвид негативния ефект, който е
ноторно, че оказва липсата на цигари у един пушач. В тази връзка, ищецът сочи,
че това ясно незаконосъобразно и своеволно действие е предизвикало у него
чувство на гняв, както и много други негативни чувства. Ищецът счита, че тези
незаконосъобразни действия изцяло противоречат на нормата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС и
на чл.3 ЕКПЧ, както и на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, доколкото иззетите вещи
са били позволени за внасяне и притежание както според утвърдения от министъра
на правосъдието списък, така и съгласно издадената от началника на Затвора –
Бургас заповед. Във връзка с това ищецът сочи, че е претърпял вреди в размер на
3 000 лв. в периода 11.04.2020 г. – 10.05.2020 г., като за тази сума
предявява иск срещу ГД „ИН” – София;
2. по втория иск ищецът навежда
твърдения, че във връзка с незаконосъобразните действия от страна на
администрацията в затвора, описани по-горе, е подал жалба по съдебен ред, по
която е било образувано адм.д. № 852/2020 г. по описа на АдмС Бургас, която е
била оставена без движение с указания за внасяне на дължимата по нея държавна
такса. Сочи, че в тази връзка е отправил искане до администрацията на затвора,
чрез началника на затвора, да бъде изтеглена посочената сума от 10 лв. от
личната му сметка, като платежното нареждане бъде предоставено на съдебния
състав, сезиран с жалбата му, но това не било сторено и станало причина с
крайния си съдебен акт съдът да прекрати делото му поради неотстранени
нередовности на жалбата. Било му обяснено от ИСДВР Леков, че администрацията на
затвора няма задължение да придвижва квитанциите за заплатена държавна такса от
страна на ищеца до съдебни органи, а задължение на съда било да направи справка
дали дължимата държавна такса е била заплатена. Ищецът счита, че администрацията
на затвора е била наясно, че неизпращането до съда на квитанцията за
заплатената от него държавна такса по делото неминуемо ще стане причина за
неговото прекратяване, като по същия начин било процедирано и по адм.д. №
443/2021 г. по описа на АдмС Бургас, което също било прекратено по същата
причина – поради неотстраняване от страна на ищеца не нередовностите на жалбата
му в указания срок, чрез внасяне на дължимата държавна такса по жалбата. С тези
действия на администрацията на Затвора - Бургас, станали причина за
прекратяване на двете му административни дела, които действия ищецът намира за
незаконосъобразни /в противоречие със задължението на държавните органи по чл.6
ЕКПЧ да осигурят достъп до съд и в нарушение на разпоредби на Закона за
администрацията/ и умишлено извършени от ИСДВР Леков, същият счита, че му са
причинени от страна на ответника имуществени вреди в общ размер на 25 лв. – разходи
за заплатени консумативи и за внесени два броя държавни такси, както и
неимуществени вреди в размер на 500 лв., като за тези суми предявява осъдителни
искове срещу ГД „ИН” – София;
3. по третия иск ищецът навежда твърдения
за нарушено право по чл.18а от АПК, в сила от 10.10.2019 г., от страна на ГД
„ИН” – София, чрез администрацията на Затвора-Бургас, която в противоречие с
посочената разпоредба не му осигурява техническа възможност същият да подава исканията,
сигналите и приложенията към тях по електронен път по реда на Закона за
електронното управление, респ. по реда на ЗСВ в производствата пред съд. Сочи
също, че в тази връзка многократно е отправял молби и заявления за предприемане
на действия за прекратяване бездействието на ГД „ИН” – София по привеждане в
изпълнение на правото му по чл.18а АПК, вкл. е искал да му бъде разрешено да
ползва компютърно устройство с цел реализиране на правото си по чл.18а АПК, но
без резултат. Ищецът счита, че чрез бездействието си да му осигури възможност
да се възползва от правото си по чл.18а АПК, ответникът му нанася вреди, които
покриват нормата на чл.3 ЗИНЗС, като същевременно бездействията на ответника,
изразяващи се в лишаването на осъдените от технически средства, са в нарушение
на Резолюция на Съвета по правата на човека към ООН, в нарушение на чл.10 ЕКПЧ
и на чл.19 от Международния пакт за граждански и политически права. В тази
връзка, за периода от 10.10.2019 г. до 30.08.2021 г. се предявява срещу
ответника иск за вреди в размер на 4 400 лв., ведно с лихвата до
окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че настъпилите в тази връзка вреди
за ищеца са преки и непосредствени и се изразяват в създалото се чувство за
маловажност, в загубата на доверие в институциите в Р България, с оглед явния
отказ за изпълнение на норматив, както и в систематичното подигравателно
отношение към ищеца от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора,
ограничаващи и забраняващи му получаването на консумативи /листи и химикали/.
Ищецът е посочил също, че по
всички предявени искове – за материални и за нематериални вреди, търси обезщетение в размер на посочените
главници, ведно със законната лихва от момента на извършване на незаконното
действие или бездействие, вкл. и лихви за забава.
С Разпореждане № 4061/14.09.2021 г.
по адм.д. № 2196/21 г. на АдмС Бургас исковата молба на Р. е оставена без
движение, като са дадени следните указания: по всеки от предявените искове
ищецът изрично да посочи дали вредите се претендират от фактическо действие или
бездействие или от административен акт; ако е подадена жалба за конкретния
случай по административен ред, да бъде посочено какъв е резултатът от
оспорването /съдът е посочил също, че допустимостта на исковата претенция
съгласно чл.204 АПК е обусловена от отмяната на административния акт, от който
се претендират вредите, а незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявена претенцията за вреди от действия
или бездействия на административен орган/. Указано е също да се посочи от ищеца
в какво конкретно се изразяват вредите и причинната връзка между претендираното
основание за вреди и настъпването на вредите. Указан е 7-дневен срок за
изпълнение на нередовностите, като ищецът е предупреден, че в противен случай
исковата му молба ще бъде върната и делото ще се прекрати.
В рамките на указания му срок ищецът е
депозирал нарочна молба на 24.09.2021 г., в която отново е заявил ясно
следното:
1. по първата претенция за сумата от 3 000
лв. е посочено, че това са настъпили вреди в резултат на незаконосъобразни
действия по изземване на лични вещи /10 кутии цигари и ТВ игра/, като сумата се
търси за периода от 11.04.2020 г. – 10.05.2020 г., ведно със законната лихва;
2. по втората претенция изрично отново
е заявил, както в първоначалната си искова молба, че се касае за иск за
материални вреди в размер на 25 лв. /заплатени държавни такси и консумативи/ и
за иск за неимуществени вреди в размер на 500 лв., настъпили във връзка с незаконосъобразно
бездействие от страна на ответника, който не е предоставил на съдебните състави
по адм.д. № 852/2020 г. и по адм.д. № 443/2021 г. на АдмС Бургас квитанциите за
заплатени от ищеца държавни такси по жалбите, което бездействие е станало причина
за прекратяване делата на ищеца поради неотстранени нередовности на жалбите му
и е преградило достъпа му до съда;
3. по третата претенция отново е
заявено от ищеца, че се търси обезщетение в размер на 4 400 лв. в резултат
на незаконосъобразни бездействия за периода от 10.10.2019 г. – 30.08.2021 г.,
като е посочено, че това са неимуществени вреди, които се изразяват в негативни
чувства – гняв, страх, чувство за малоценност и маловажност, унижение,
безпомощност, нервно разстройство, депресия. Посочено е също, че неимуществените
вреди, претендирани от ищеца, се обосновават с нормата на чл.3 ЗИНЗС и чл.3
ЕКПЧ и че същите съгласно чл. 285, ал.1 ЗИНЗС се предполагат до доказване на
противното, като е посочено също, че съдът с крайния си съдебен акт и по
същество ще прецени налице ли е нужната причинно-следствена връзка за уважаване
на тези искове, или не е. Посочено е и че тези неимуществени вреди намират
отражение във физическото състояние на ищеца и че същите са в
причинно-следствена връзка от действията, респ. бездействията на ответника,
посочени в исковата молба.
Дадените от първоинстанционния съд
указания с Разпореждане № 4061/14.09.2021г. са били повторно съобщени на ищеца
чрез назначения му служебно процесуален представител по реда на Закона за
правната помощ – адв. Й. . Същата е депозирала на 03.11.2021 г. становище, в
което изрично е заявила, че ищецът вече е уточнил по всички точки исковата си
молба, като подробно е уточнил всеки от предявените искове, което уточнение се
поддържа и от адвоката му. Отделно е посочено по отношение на т.3 от
указанията, че се касае до неизпълнение от страна на ответника на задължението
му по чл.18а АПК, чрез налагане на цялостна забрана на лишения от свобода за
ползване на интернет, достъп до съдебни актове, здравна информация,
образователни материали, ограмотяване и др.
С обжалваното Определение №
2259/15.11.2021 г. първоинстанционният съд е приел, че въпреки предоставената
на ищеца възможност, същият не е изпълнил указанията във връзка с редовността
на исковата молба, дадени му с разпореждането от 14.09.2021 г., и на това
основание е върнал исковата молба на Р. и е прекратил производството по делото.
Така постановеното определение,
предмет на обжалване, касационната инстанция намира за неправилно.
Още с първоначалната искова молба
ищецът ясно и конкретно е заявил какви по размер вреди претендира, от какво
произтичат те /на какво основание се търсят – незаконосъобразно действие или
бездействие на затворническата администрация/ и в какво се изразяват. Исковата
молба не е била неясна и не е било налице основание за оставянето й без
движение с посоченото разпореждане от 14.09.2021 г. Независимо от това, в
последващата уточнителна молба от 24.09.2021 г. ищецът отново ясно е заявил
какво е искането му от съда и на какво се основава то като фактически
твърдения. В уточнителната молба изрично отново е посочено, че се касае за
вреди от незаконосъобразно действие по т.1 от претенцията, като не е посочено
изрично словесно, че се касае за неимуществени вреди, но настоящата инстанция
намира, че е ненужно такова уточняване, тъй като още в първоначалната си искова
молба ищецът ясно е описал в какво се изразяват тези вреди за него, какви
негативни емоции са породили незаконосъобразните действия по изземването на
вещите му и как са нарушили разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС и тази на чл.3 ЕКПЧ, и
двете визиращи унизително третиране от страна на държавата. Липсата на нарочно
уточнение, че става въпрос за неимуществени вреди, не води до нередовност на
исковата молба, тъй като характерът на вредите ясно се подразбира от описанието
на същите и не е неясно, че не става
въпрос за материални вреди.
Що се отнася до изисканото от
първоинстанционния съд посочване на причинно-следствена връзка, която е
следвало да бъде уточнена от ищеца, отново е конкретизирано по всяко едно от
перата имуществени и неимуществени вреди от кое действие или бездействие
произтича съответната вреда. По този начин ищецът недвусмислено е посочил всяка
една от вредите /имуществени или неимуществени/ като последица от кое конкретно
незаконосъобразно действие или бездействие се претендира. Не е нужно ищецът да
формулира изрично в какво се изразява причинната връзка между претендираното
основание за вредите и настъпването на вредите, както му е указано с
разпореждането от 14.09.2021 г., тъй като това е въпрос на правни изводи от
страна на съда. Достатъчно е същият да твърди, че дадени вреди са настъпили в
резултат на дадено действие/бездействие, което счита за незаконосъобразно.
Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.285, ал.1 ЗИНЗС, настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, което означава,
че се презумира и самата причинно-следствена връзка между вредите и
незаконосъобразното действие или бездействие, стига тези действия/бездействия
да бъдат доказани от страна на ищеца, като част от неговите твърдения.
С оглед на горното, съдът намира, че
исковата молба на И.Р. против ГД „ИН” – София е редовна, не се констатират посочените
в разпореждането от 14.09.2021 г. по адм.д. № 2196/21 г. неточности, с оглед на
което и прекратителното Определение № 2259/15.11.2021 г. се явява неправилно и
следва да бъде отменено, като делото се върне обратно на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският административен
съд, ХV касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2259/15.11.2021 г., постановено по адм.д. №
2196/2021 г. по описа на АдмС Бургас.
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд - АдмС Бургас, за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената от И.Н.Р. искова молба против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.