№ 1333
гр. Плевен, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430101213 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 5853/01.03.2023 г. на „***“
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж. к. ***,
представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез ***, срещу В. Т. Г., ЕГН **********, с която по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, са предявените искове за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи следните суми: -210,11 лв., дължими по договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 23.05.2020 г., от които: 94,30 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 23.05.2020 г. до
04.08.2020 г.; 29,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** по
вина на ответника; и 85,84 лв., представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг за ***;- 156,86 лв. дължими по Приложение към договор за Мобилни услуги от
23.05.2020 г., с предпочетен номер ***, от които: сумата от 41,04 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период от 23.05.2020 г. до 04.08.2020 г.;
сумата от 29,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения между страните договор за мобилни услуги по вина на ответника; сумата от
85,84 лв., представляваща разлика между цената на закупено устройство без абонамент
и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг за ***; -68,77 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски за устройство *** за периода от
23.05.2020 г. до 04.08.2020 г.; -68,77 лв., представляваща неплатени лизингови вноски
за устройство *** за периода от 23.05.2020 г. до 04.08.2020 г.; Ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.10.2022 г. до изплащане на същото.
Ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу В. Т. Г. за горепосочените суми, представляващи
задължение за неизпълнение по договор за мобилни услуги и приложение към него за
предпочитани номера +*** и +***, ведно със законна лихва от 14.10.2022 г. до
изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 ВСN /двадесет и пет лева/,
1
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 ВСN /триста лева/. Обосновава правния
си интерес от предявяване на иска с това, че в указания от заповедния съд срок е подал
искова молба за претендираното с издадената заповед вземане.
Твърди, че вземането произтича от неизпълнение на задължение по сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 23.05.2020г., договор за
лизинг от същата дата за ***, от приложение към договора за мобилни услуги от
23.05.2020г. с предпочетен номер+*** и договор за лизинг от същата дата за ***. Сочи,
че поради неизпълнение на задълженията на длъжника, към 05.10.2020г. паричните
задължения са следните: 94,30 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за
отчетен период от 23.05.2020 г. до 04.08.2020 г. за предпочетен номер +***, както и
сумата от 41,04 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от
23.05.2020 г. до 04.08.2020 г. за предпочетен номер +***; 68,77 лв., представляваща
неплатени лизингови вноски за устройство *** за периода от 23.05.2020 г. до
04.08.2020 г.; 68,77 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за устройство ***
за периода от 23.05.2020 г. до 04.08.2020 г.; 119.60 лв., представляваща предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 05,09,2020г. до 04,10,2020г. за *** и ***. 29,97
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** по вина на ответника;
сумата от 29,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** по
вина на ответника. 85,84 лв., представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг за ***; сумата от 85,84 лв., представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг за ***. Паричните задължения били обединени в общо три броя фактури, а
именно Фактура №***/05.06.2020 г., Фактура №***/05.07.2020 г. и Фактура
№***/05.08.2020 г.
С оглед изложеното, моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. М., е подал два отговора, с който
счита предявените искове за допустимо, но неоснователни.
В. с. з. ищецът редовно призован, не се явява, но с писмено становище изявява, че
поддържа исковата молба, като излага подробни доводи по същество, въз основа на
които иска предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.
В с. з. ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М., оспорва
исковата молба, като счита, че макар исковете да са допустими, то същите са
неоснователни, поради това, че не е представен протокол, от който да е видно, че
ищецът е предоставил на доверителя и лизинговата вещ. Счита, че не е установено и
каква е разликата между цената на закупеното устройство без абонамент и каква е
реалната цена на устройството. Въвежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
По заявление на „ ***“ *** за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч. гр. д. №55944/2022 г. по описа на СРС, което е изпратено по подсъдност
на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 411 от ГПК. Така по подаденото от заявителя
2
заявление пред Районен съд Плевен е образувано ч. гр. д. № 6126/2023 г., срещу
длъжника, като е издадена заповед за изпълнение за сумата от 504,05 лв., формирана,
както следва: сумата от 153,28 лв.– месечни абонаментни такси и лизингови вноски;
119,60 лв. лизингови вноски за предоставено устройство “***“ и “***”, както и сумата
от 231,66 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –
14.10.2022 г. до окончателното плащане.
Заповедта за изпълнение № 3366/23.11.2022 г. е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок на осн. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Разпореждането е връчено на 09.02.2023 г. и в указания срок на 06.03.2023 г.
заявителят е депозирал в съда искова молба за установяване на вземанията си по
издадената заповед за изпълнение.
Към заявлението, находящо се по ч. гр. д. по описа на СРС, са представени
заверени копия от договор за мобилни услуги, договори за лизинг, общи условия,
приложения, ценова листа, фактури и спраки за обща потребление за съответните
мобилни номера.
Страните са сключили договор за мобилни услуги на 23.05.2020 г. със срок от 24
месеца, считано до 23.05.2022 г., както и два договора за лизинг на същия ден, със срок
от 23 месеца за „***”, модел „***” и за устройство „***”, модел „***”. По договора за
мобилни услуги е уговорено, че след изтичане на уговорения срок същият се превръща
в безсрочен при стандартните условия, при който е договорен. Ищецът се е задължил
да предостави използването на далекосъобщителни услуги, срещу задължението на
ответника да заплаща месечен абонамент в размер на 11.99 лв. Предвидено е
мобилният оператор да предостави устройство „***”, модел „***”, а потребителят се е
задължил да плати цена в брой или обща лизингова цена с абонаментен план - 71,76
лв., като стандартната цена на устройството, без абонамент, е посочено, че е в размер
на 189.99 лв. Отстъпка от стандартната цена е в размер на 118,23 лв. В приложението
към договора за мобилни услуги е угорено предоставянето и на второ устройство
„***”, модел „***”, със същия абонамент план „Джуниър“ на стойност 11,99 лв. на
месец и при същите лизингови вноски. Предпочетеният и основен номер по договора
за мобилни услуги е „***“, а за второто устройство предпочетеният номер е „***“.
Прието, че общите условия са неразделна част от сключения договор. С чл. 1 от
договорите за лизинг от 23.05.2020 г. е уговорено, че лизингополучателят предоставя
временно и възмездно ползване описаните горе устройства, а лизингополучателят и
ответник по делото да заплати обща лизингова цена в размер на 68,77 лв. с вкл. ДДС за
всяко устройство. Съгласно чл. 2 от договорите, лизингополучателят има право да
придобие устройствата при съответните в договора условия, като съгласно чл. 3, ал. 1
той се задължава да плати цената по чл. 1, а след първоначалната вноска в размер на 0
лв. с ДДС, и 23 броя месечни вноски, всяка в размер на 2,99 лв. с ДДС. Двата договора
съдържат клауза, че общите условия са неразделна част от тях, съдържат погасителни
планове, както и клауза – чл. 4, че устройствата са предадени в технически изправно
състояния съобразно договорните изисквания. С подписването им лизингополучателят
декларирал получаването на устройствата и приемането на общите условия.
Между страните е уговорена и клауза в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги, преди изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или
в нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. приложимите ОУ, същият да
заплати за всяка сим карта неустойка в размер на всички месечни абонаментни за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
нейстойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
3
Прието е месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката,
да е най-високият според условията на плана. В случай, че е предоставено устройство,
е уговорено потребителят да дължи и такава част от разликата между стандартната
цена / в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или
съответно обща лизингова вноска/, съответстваща на оставащия срок от договора.
Представените договори за мобилни услуги и лизинг са подписани саморъчно от
двете страните. Потребителят е декларирал, че е получил общите условия на
23.05.2020 г.
От представените справки за общо потребление за мобилни номера *** и ***, се
установява, че за периода от 23.05.2020 г. до 04.08.2020 г. е осъществено потребление
по двата номера с абонамент план „Джуниър“, като са използвани съответните минути
за разговори и мобилен интернет. Представена е и подписана от страните ценова листа.
От представените по заповедното дело фактури, се установява, че за процесния
период са начислени задължения от ищеца по отношение на ответника по посочените
договори, както следва: по фактура № ***/05.06.2020 г. – 95,60 лева с ДДС; по фактура
№ ***/05.07.2020 г. – 125,56 лева, по фактура № ***/05.08.2020 г. – 155,56 лева и по
фактура № ***/05.10.2020 г. – 504,50 лева, като в последната фактура се включват
предходните задължения на ответника по предходните фактури.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателствени
средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като последователно и непротиворечиво
установяват правнорелевантните факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, които са допустими.
Основателността на исковете за реално изпълнение с правно основание чл. 79
ЗЗД, за неплатени месечни абонаменти по договор за мобилни услуги и неплатени
лизингови вноски, е предпоставено от установяване от страна на ищеца на следните
факти: валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги и договори за лизинг, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща
абонаментна такса и лизингови вноски, както и че ищецът е изпълнил задълженията си
да предостави достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, респ.
предоставил устройства, като за ответника е възникнало задължение за заплащането
им.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че между страните съществуват
няколко облигационни правоотношения, които са взаимно свързани по между си и
произтичат от сключения договор за мобилни услуги и договори за лизинг от
23.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи
при предварително установени от едната страна ОУ, които на практика съдържат
клаузите на договора. Ищецът е предприятия, което предоставя електронни
съобщителни мрежи/услуги по смисъла на ЗЕС, а ответникът има качеството на
„абонат на електронни съобщителни услуги“ по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. От
предприятието, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са
предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната
страна ОУ, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния
договор между предприятието и абоната. Предпоставка за валидност на Договор при
4
предварително установени от едната страна ОУ е приемане на същите от насрещната
страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, ОУ стават
задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. Фактът на
приемане на общите условия по сключените договори е безспорно установен по делото
и той следва от приложената в заповедното производство декларация от 23.05.2020 г.
От представените общи справка за потребление се установява, че със сключването
на договора ищецът е изпълнил свое основно задължение да предостави достъп и
услуги до мобилната мрежа. Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на абоната е да плаща възнаграждение, за
което изрично е подписал Ценова листа. Съгласно чл. 23 от ОУ страните са
договорили, че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се
плаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от ОУ, за ползваните услуги
операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати
съгласно определения във фактурата срок. Плащането се извършва в срока указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни. Следователно претендираните в настоящото
производство суми, за потребени мобилни, телефонни услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от ответника в уговорения,
съгласно ОУ, срок, тъй като с оглед представените по делото фактури/ период от
05.06.2020 до 05.08.2020 г./ паричното вземане на операторът е било изискуемо.
По делото не са ангажирани доказателства и не се установява извършено плащане
на дължимия месечен абонамент за двата номера, поради което установителните
искове за заплащане на дължимите месечни и еднократни такси в размер на 94,30 и
41,04 лв. са основателни.
Съдът намира за основателни и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в общ размер на 137,54 лв.,
състоящо се от задължение за заплащане на тримесечни лизингови вноски и
предсрочно изискуеми лизингови вноски. Безспорно се установява от писмените
доказателства, че страните са обвързани от сключени по смисъла на чл. 342 от ТЗ
договори за лизинг за срок от 23 месеца, както и че ответникът е приел общите условия
към тях. Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг, с подписването им,
лизингополучателят декларира, че е получил устройствата, предоставени от
лизингодателя за ползване в технически изправно състояние. В тази част договорите
имат характер на приемо-предавателен протокол, поради което лизингодателят е
изпълнил задължението си да предостави устройствата, а доводите на особения
представител са неоснователни. Според чл. 12, ал. 2 от договора за лизинг месечните
вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключен/сключени от Лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Видно от предоставените
фактури, ответникът-лизингополучател в процесния случай е забавил плащанията на
няколко лизингови вноски. Ето защо съгласно посочената клауза от договора за лизинг
спрямо ответника е настъпила предсрочна изискуемост. Освен това е изтекъл и срокът
на договора, спрямо който страните не са уговорили безсрочно удължаване след
изтичането на двадесет и третия месеца, поради което последният е бил прекратен.
Поради това съдът приема за основателни исковете на ищеца за присъждане на сума в
обща размер от 137,54 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
23.05.2020 г. – 04.08.2020 г. по двата договора за лизинг от 23.05.2020 г. за “***”, модел
„***”, и ***”, модел „***”.
5
Основателността на исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в общ размер на 231,62 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, е предпоставено от установяване от страна на ищеца на следните факти:
наличие на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на
договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и
размерът на уговорената неустойка.
В т. 11 от договора за мобилни услуги страните са уговорили две неустойки за
прекратяване на договора по вина на потребителя – трикратния размер на месечните
абонаменти и и стойността на полученото устройство( разликата между стандартната
цена и заплатената от него при предоставянето съответстваща на оставащия срок от
договора). Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В разглеждания случай
уговорените неустойки са действителни. Страните са постигнали съгласие за
уговорените неустойки, като предвидените с нея размери не противоречат на добрите
нрави и клаузата е ясна и разбираема. Те обезпечават възстановяване на вредите от
неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на договора
и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до
изтичане на срока на договора. В договора ясно е посочена цената на устройството без
абонамент и със абонамент, и точния размер на отстъпката. Начисляването на
неустойката е справедливо, тъй като потребителят получава на лизинг устройство на
преференциална цена, като се ангажира за определен период да ползва предоставените
от оператора мобилни услуги. Когато операторът е предоставил устройството на по-
ниска цена от стандартната към момента на сключване на договора, той очаква
печалба за уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни услуги. Този
позитивен интерес на мобилния оператор може да бъде обезщетен в случай, че не бъде
постигнат/удовлетворен именно чрез уговорената неустоечна клауза, която не излиза
извън присъщите и функции. В този контекст доводът на особения представител
затова, че не е ясна реалната цена на устройствата, респ. разликата с
преференциалната, е неоснователен.
Неустойката се дължи при точно определена хипотеза, която страните са
уговорили – при прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на
потребителя. Така съгласно т. 11 от договора за мобилни услуги и т.75 вр. т.19 от общи
условия, при неспазване на задължение по част XIII от ОУ мобилният оператор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услуги, или при условията на т. 19б.
„в“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Т.е. мобилният
оператор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите условия – в срока, указан във
фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването – чл. 27 от Общите
условия.
В разглеждания случай ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
изцяло или частично своите договорни задължения по договор за мобилни услуги и
приложение към тях, поради което съдът намира, че за мобилния оператор е
възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията, респ. да претендира
уговорената при прекратяване на договора към тях неустойки – трикратен размер на
месечния абонамент за всяко устройство, за което е издадена "сим" карта, и неустойка
за разликата между стандартната цена и преференциалната. Ето защо исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 231,62
лв. са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
6
Предвид горното, предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, за сумите от 210,11 лв. (месечни такси и неустойки за номер ***), от
156,85 лв. ( месечни такси и неустойки за номер ***), 68,77 лв. (лизингови вноски за
период 23.05.2020-04.10.2020 г. за ***), и 68,77 лв. (лизингови вноски за период
23.05.2020-04.10.2020 г. за ***), съдът приема за доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски за исковото и заповедно производство, които са
доказани, и са както следва: 25 лв. държавна такса за заповедното производство и 300
лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 75 лв. държавна такса за
исковото производство, 400 лв. възнаграждение за особен представител и 480 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца в
исковото производство. Възражението на особения представител за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, е основателно с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от НМРАВ, поради което то следва да бъде
редуцирано на 400 лв.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношение между страните, че В. Т. Г., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ж. к. „***“ № ***, ДЪЛЖИ на „***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж. к. ***, представлявано от
М.С. и Д.К.К., на основание чл. 422 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
следните суми:
- сумата от 94,30 лв. /деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/,
представляваща стойност на доставени и потребени мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 23.05.2020 г. за предпочетен номер „***“, и сумата от 41,04 лв. /
четиридесет и един лева и четири стотинки/, представляваща стойността на
доставените и потребени мобилни услуги по приложение към договор за мобилни
услуги от 23.05.2020 г. за предпочетен номер „***“;
- сумата от 68,77 лв. /шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща дължими за периода 23.05.2020-04.10.2020 г. и предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг от 23.05.2020 г. за устройство „***“, модел
„***“, и сумата от 68,77 лв. / шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща дължими за периода 23.05.2020-04.10.2020 г. и предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг от 23.05.2020 г. за устройство „***“, модел
„***“;
-общата сума от 115,81 лв. /сто и петнадесет лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 23.05.2020 г., състояща се от сумата от
29,97 лв., представляваща до три месечни такси, и 85,84 лв. представляваща разликата
между цената на устройството /„***“, модел „***“‘ без абонаментен план и
преференциална цена по сключените договор за лизинг.
- общата сума от 115,81 лв. / сто и петнадесет лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 23.05.2020 г., състояща се от сумата от
29,97 лв., представляваща до три месечни такси, и 85,84 лв., представляваща разликата
7
между цената на устройството /„***“, модел „***“‘ без абонаментен план и
преференциална цена по сключените договор за лизинг;
-ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение №
3366/23.11.2022 г. по ч. гр. д. № 6126/2022 г. по описа на РС Плевен .
ОСЪЖДА, В. Т. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж. к. „***“ № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ***, ж. к. ***, представлявано от М.С. и Д.К.К., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 325 лв., представляваща сторените в заповедното производство
разноски и сумата от 875 лв., представляваща сторените в исковото производство
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8