№ 157
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Емилия Ат. Брусева
Станислав П. Георгиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600139 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Б. В. М. лично и с адв. Ю. С. от АК – С.,
упълномощен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият М.: Да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. С.: Поддържам изцяло въззивната частна жалба.
Нямаме искания за отводи към състава и за други доказателства. Ще се
ползваме от събраните досега такива.
Обвиняемият М.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата и също нямам искания за
доказателства.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
1
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата срещу
определението на Хасковския окръжен съд, с което бе оставена без уважение
молбата ми за изменение на мярката за неотклонеине „задържане под стража“
в по-лека, като считам, че към настоящия момент не се налага продължаване
на най-тежката репресивна мярка спрямо подзащитния ми.
На първо място, за пореден път, вкл. пред вашия съдебен състав през
декември, твърдя, че към настоящия момент не е налице обосновано
предположение за авторство на деянието по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК
в съучастие с другия обвиняем Д. А. - подзащитният ми да е осъществил или
да е спомогнал трафик на наркотични вещества през границата от Р. Т. към Б..
Считам, че най-малко не е налице обосновано предположение с този
интензитет и същото е разколебано. Ако първоначално е имало при
процедурата по чл. 64 от НПК, то сега - година и два месеца след
привличането на подзащитния ми като обвиняем, липсват преки
доказателства, които да го свързват с престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Окръжният съд прие, че е налице обосновано
предположение само и единствено на база косвени доказателства и
предположения, които нямат абсолютно никаква стойност. Те нито са дадени
като обяснения на обвиняем, нито снети по законовия ред, за да може да се
ползват като годни доказателства, както се сочат в закона. Отделно се сочат
разпитите на полицаите, че се е намирал в С. до хотел „С.“. Полицаите не
допринасят по никакъв начин с разпита им за това подзащитният ми да е
съпричастен към извършеното деяние. Ние не отричаме, че Б. М. е бил там,
излишно е да се спори, задържан е на място там. В едни последващи
обяснения, взети по законовия ред от другия обвиняем Д. А. същият го сочи
като лицето, което така или иначе е задържано - с цвят на якето, дрехи и
отличителни белези и т.н. Той е бил там, той е бил задържан, а не някое други
лице. Ние не спорим, но няма данни да е съпричастен и да е очаквал да вземе
наркотични вещества, с които да се разпореди. Имам предвид, че по всичко
личи, а може би тепърва предстои и изясняване на тези обстоятелства, че
шофьорът на камиона по всяка вероятност е успял да предупреди лицето А.
или някое друго лице, което сочи, че го е изпратил с въпросните наркотични
вещества, а му е заявено, че това е сирене и кашкавал. По всичко личи, че той
е успял да го предупреди този човек и последващите действия от границата в
посока С. с камиона да се дават три различни координати, това е най-
сериозното доказателство, че от Т. са пращани различни координати на
другия обвиняем Д. А., за да се заблуди полицията – от една страна да им се
угоди, че обвиняемият им съдейства, а от друга, за да се заблудят. Затова се
дават координати първо на околовръстното в К., където отиват, после втори
координати на с. т. в С. и като трети такива локалното платно в района на
околовръстното, където се намира и хотел „С.“. Прави впечатление, че ако
подзащитният ми бе ангажиран и чакаше тези наркотични вещества, и дни
преди това се е регистрирал в един хотел в Б., а после в хотел „С.“, защо е
необходимо да се пращат различни координати в К., на с. т., като се е ясно
2
къде се намира той и къде трябва да отиде този товар? – защото това са били
подвеждащи данни на хора, които са знаели, че на границата е открит
наркотика и са заблуждавали, шиканирали полицейските служители, общо
взето, за да се отдалечат от тях данните по делото и за да не бъдат задържани
правилните хора, реално евентуално съпричастни към делото. Нещо повече -
по цялото дело информацията е била, че този наркотик е бил за Г. и от
последващите данни, приложени по делото от камерите на АПИ се вижда, че
този камион, колкото пъти е минал през границата на Б., толкова пъти
маршрутът му е бил от границата до С. – К., където е околовръстното и от там
се е отправял към В., но там където се намира хотел „С.“ е на 30 км от другата
страна на С. и този камион няма данни никога да е ходил там, евентуално,
както се твърди от прокуратурата, че и друг път са карани забранени
вещества, оставяни в Б.. Няма данни камионът да е ходил там. При
положение, че шофьорът на границата заявява, че пътува за Г., че всичките
тези неща са предназначени за лице, което трябва да го чака там, пак казвам,
че няма никакви данни първо за умисъл, за пряк умисъл подзащитният ми да
е очаквал такава пратка. Благодарение на полицаите, които са накарали
шофьора да твърди пред лицата, които го пращат, че трябва да остави някъде
в Б. тази пратка, не в Г., абсолютно инцидентно някъде се е наложило да му
се дават каквито и да е координати, за да може да отиде там на място, за да
може да подведе полицията или някой инцидентно да е извикан да отиде да
вземе наркотичните вещества, без да има умисъл, без да има съпричастност
към трафика, без да има нищо. Не виждам как може да се повдигне обвинение
на едно лице, че е съучастник в осъществен трафик, без да е подпомогнал по
какъвто и да е начин пренасянето през граница. В крайна сметка какво ще се
случи впоследствие с тези наркотични вещества - дали ще ги държи в големи
размери, дали ще ги държи с цел разпространение са отделни обвинения,
каквито данни ние нямаме. Имаме данни, че е съпричастен в осъществения
трафик. По какъв начин е подпомогнал? – заплатил е, намерил е лица М.,
каквото и да има като действие, то не е такова, каквото да спада към
престъплението по чл. 242, ал. 4 от НК. В тази връзка и грешка на
полицейските служители най-вече е било, че не са останали да видят дали Б.
М. е лицето, което ще вземе наркотичните вещества и от тук нататък да не
спорим дали е бил той, а да се признава за виновен. Пак казвам – няма такива
данни. Задържали са лице на локалното близко до камиона. Ако беше спрял
камионът на К. по първите координати и имаше спряла там кола по каквато и
да е причина, щеше да бъде задържан пътуващият с нея, с идеята, че е спрял
точно там, за да чака наркотиците. Същото се отнася и за координатите на с.
т.. В крайна сметка, на най-оживеното място, където е хотел „С.“, с тир-
паркинг, с други хора и фирми наоколо, очевидно там няма как да не се
намери някой човек. В случая на неправилното място в неподходящото време
е попаднал подзащитният ми. Неправилно се изтъква от първата инстанция
обстоятелството, че багажът му бил останал на в хотел на 1 км от хотел „С.“, а
той отишъл да се премести там. След като може да отиде на не толкова скъпо
3
място да преспи и след като при предното разглеждане на делото
приложихме доказателства, че негови близки, с които той живее в С. са били
болни от ковид и под карантина, очевидно, че човек в неговото положение
трябва да има първо пари в себе си, за да поеме евентуално лечение за тези
хора, да си плаща хотел /тогава бе две седмици карантината/ и да живее
някъде, за да не събира с тези хора, за да не се зарази, всички тогава бяхме
стреснати. Аз не виждам с какви данни прокуратурата опровергава всички
тези неща, освен с едни косвени доказателства, без да е налице нито едно
пряко доказателство. Вижда се действително от разпечатката на телефона, че
другият обвиняем е комуникирал с лице на име А.. Установява се безспорно,
че човек от Т. го е пратил за Г., а от там насетне развитието на нещата е
такова, че не е имало нито предварителен умисъл, съучастие, сговор за
оставането на тези наркотици в Б., за да може да се приеме, че е съпричастен
към тях подзащитният ми.
На следващо място, ВКС съвсем скоро излезе с решение по дело също на
Хасковски окръжен съд, минало през Пловдивски апелативен съд, и е изменил
една присъда, като за 19 кг наркотици, също хероин мисля, приема, че
случаят не е особено тежък и преквалифицира деянието. В тази връзка аз
считам, че тук се касае за абсолютно идентичен случай, дори са много по-
малко наркотичните вещества и ще ви моля да приемете и това, че самата
квалификация на деянието не е правилна. В момента съдът има задължение да
прецени и дали е правилно обвинението, което е повдигнато на М. и дали
въобще има такова престъпление, за което му е повдигнато обвинение и в
тази връзка да се прецени дали задържането от година и два месеца не е вече
извън рамките на законното. Ако се приеме така или иначе, че нямаме
особено тежък случай, то задържането не може да продължи повече от 8
месеца.
На следващо място, считам, че след година и два месеца задържане на
човек, който за пръв път попада в ареста. В И. е бил осъден на 4 месеца
лишаване от свобода, заменено с глоба от 700 евро затова, че е шофирал без
шофьорска книжка, не че се е издържал от престъпление, за което е осъден.
Във В. с него бяхме по друго дело миналия четвъртък, по което е оправдан на
първа инстанция и си явявахме пред Окръжен съд В.. Не може това да се
изтъква като лоша характеристична данна, дори нямаме влязла в сила
осъдителна присъда, за да се приеме, че той е лице с висока степен на
обществена опасност. Казвам всичките тези неща във връзка с твърдението
ни, че няма опасност да се укрие и да извърши друго престъпление, ако е с
друга по-лека мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“.
Тя не може да се превръща в едно предварително изтърпяване на наказание,
каквото той реално няма с влязла в сила присъда. Година и два месеца е срок,
който надвишава една обикновена, нормална присъда, и то не за леко, а за
тежко престъпление. Известно ни е от друга страна какви са условията в
следствения арест, че не може да работи и да прави нищо друго там, че по
този начин му се нарушават и правата, но въпреки всичко считам, че няма
4
данни, няма доказателства, от които да се изведе наличие на реална опасност
от укриване или извършване на престъпление. Само на база тежестта на
престъплението, според практиката на съдилищата в процедура по чл. 64 от
НПК може само да се вземе най-тежката мярка за неотклонение. Към
настоящия момент този срок на задържане е изиграл и превантивната си роля,
за да е наясно, че трябва да се явява. Никога не се е укривал той от
правосъдие и от органите на полицията и не виждам по каква причина този
човек следва да остава задържан под стража, при положение, че има
множество други възможности – „парична гаранция“ в разумен размер,
забрана да напуска страната, макар че няма данни въобще да си прави такива
сметки, а и иска да приключи по-бързо делото. Не на последно място, по
делото са налице докладни от кварталния в Обеля, където живее, в които се
сочи, че лицето живее там и няма никакви данни за противообществени и
криминални прояви. Съседи го сочат също като лице с положителни
характеристични данни. Няма нито едно нормално доказателство, което да
сочи, че не си е пребивавал на адреса и не може да бъде намерен там.
Обръщам внимание и на факта, че именно Вие през декември месец в с.
з. направихте забележка на прокуратурата, че е редно в рамките на два месеца
да приключи досъдебното производство по това дело и да се съберат всички
доказателства. Въпреки, че „на час по лъжичка“ се вадят някакви експертизи,
аз не разбирам защо за година и два месеца не е изготвено всичко, а някои
експертизи са назначени още от самото начало. Не считам, че срокът към
настоящия момент за водене на това дело е разумен. Не виждам нищо сложно
за събиране на доказателства. По това дело няма каквато и да е правна
сложност и точно Вие дадохте едни указания на прокуратурата да бъде
приключено делото, а ако не - да му се измени мярката за неотклонение. От
тогава са минали 4 месеца след 13.12.2022 г. и считам, че е редно да приемете,
че срокът към момента е неразумен. Не знам още колко време е нужно и
какво може да събира прокуратурата, но очевидно още не сме пристъпили
въобще към предявяване на материалите по делото, приключване. Дори да
присътпим към някакво приключване или предявяване не виждам защо Б. М.
да не бъде с различна мярка за неотклонение от „задържане под стража“ през
времето, през което ще се приключва ДП и ще се внася евентуално
обвинителния акт. Повтарям, че и квалификацията следва да бъде променена,
нямаме прецизно обвинение и нямаме нито едно процесуално действие с него
за тези година и два месеца.
Моля в тази връзка да се произнесете с определение, с което да
отмените първоинстанционното и измените мярката за неотклонение на М. от
„задържане под стража“ в по-лека. Считам, че с „парична гаранция“ в
разумен размер ще бъде гарантирано безпрепятственото приключване на
делото и няма да има никаква опасност той да се укрие или да попречи на
приключването му.
Моля да изпратите копие от протокола на електронния ми адрес.
5
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Б. В. М.: Уважаеми господа съдии, подкрепям казаното
от защитника ми.
Мога да допълня, че от 2000 г. започнах да работя по
междуправителствени спогодби с Г., Ш. с една пловдивска фирма, после една
година с В.я, а после като паднаха визите само с И.. Прибрах се просто,
защото трябваше да се прецени дали да се направи една операция на дядо ми,
която се направи в „С.м.“. После влизах в болница с него като прудружител
на всеки два месеца по за една седмица, за преливане на кръв, в
ендикринология също и т. н. Междувременно в Б. беше още ковид, в една
фирма се занимавах с информационни материали за продажба на матраци в
различни градове тук. Прекъсна тази дейност заради ковид. Ц. беше шефа, но
нямах договор, защото само в събота и в неделя работех, с тенденция да
сключим договор, но тя фирмата прекъсна дейността си. После се занимавах
със строителство с един приятел А. Г., с когото сегя нямам връзка. Аз ще се
явявам на всяко едно повикване в съд или прокуратура. Няма да се укрия.
Имам домашен адрес, домашен телефон на този адрес. В моя живот никога не
съм се занимавал с незаконна дейност.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да оставите без уважение като
неоснователна жалбата на обвиняемия Б. М. срещу определението на
Хасковския окръжен съд, с което е било отказано да му бъде изменена така
определената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Съдът следва да прецени в производството по чл. 65 от НПК всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, както и дали са
налице са нови обстоятелства, които променят направения предходен извод
за наличието, както на обосновано предположение, така и дали съществува
реална опасност при различна мярка за неотклонение от „задържане под
стража“ лицето да извърши престъпление или да се укрие. Съобразно
разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от НПК Хасковският окръжен съд е преценил
всички обстоятелства, свързани със законността на задържането на М., като
правилно и е приел, че не се разколебава обоснованото предположение
относно съпричастността на обвиняемия към повдигнатото му обвинение,
което е достатъчно за целите на производството. Считам, че Хасковският
окръжен е изложил подробни аргументи защо към настоящия момент не се
разколебава обстоятелството, че именно обвиняемият е причастен към
извършване на инкриминираното деяние, с оглед изложените аргументи в
обстоятелствената част на определението. Акцентирано е на тайника, открит в
колата на обвиняемия, че е заявил А., че трябва да му предаде сумата от 6000
евро, каквато сума е била открита именно у М.. С оглед обстоятелството, че е
надградено обоснованото предположение, трябва да се вземат предвид и
резултатите от допълнителната СТЕ, която е установила идентичността на
съдържащите се в телефона на М. снимки относно географските координати и
тези, които са били открити в телефона на Д. А.. Няма да преповтарям всички
останали съображения, които са изложени от ХОС досежно обоснованото
6
предположение. Същите са развити подробно. Считам също така, че не са
налице и нови обстоятелства, които да опровергават направения извод, че е
налице обосновано предположение относно извършване на инкриминираното
деяние, то е надградено.
Считам също така, че в конкретния случай, освен наличната законова
презумпция на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, която предвижда опасността лицето
да се укрие или извърши друго престъпление, не са налице други
обстоятелства, които да оборват тази законова презумпция, а напротив. От
събраните по делото доказателства е видно, че обвиняемият е осъден за
извършено инкриминирано деяние на територията на Република И.. Твърди се
днес тук за наличие на някаква оправдателна присъда, без това да е скрепено
с доказателства, които да се представят на настоящия състав. Отделно от
това, по делото са налице доказателства и за друго висящо производство по
отношение на обвиняемия. Считам, че именно с оглед изложените
съображения, е налице реална опасност при изменение на мярката за
неотклонение на М. от „задържане под стража“ в по-лека, същият да извърши
и друго престъпление, поради което моля да потвърдите същата.
Що се отнася до срока на задържането на лицето, който към момента е
година и два месеца, същият не може да се интерпретира като неразумен, с
оглед и тежестта на повдигнатото обвинение. Преценката във всеки
конкретен случай е обвързана с характера и сложността на делото и е
безспорно, че престъплението, за което е привлечен обвиняемият, е с висока
степен на обществена опасност и зясяга значими обществени интереси. Що се
отнася до отправения апел от страна на защитата за редуциране на
обвинението от страна на съда, следва да напомня на представителя на
защитата, че във фазата на ДП единствено прокуратурата преценя
повдигането на съответното обвинение и не следва съдът да се натоварва с
аргументи, които не са в негова компетентност. Безспорно във всеки един
момент, при положение, че се съберат и други доказателства, обвинението
може да бъде изменено. С оглед именно на изложеното, моля да потвърдите
определението на Хасковския окръжен съд.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Б. В. М.: Аз в Република И. не съм ходил никога, може
би имаше предвид К. И. обвинението. Там бях осъден просто за една счупена
и залепена след това шофьорска книжка. Платил съм си глобата. И вчера
подписах протокол, че ми е счупена личната карта, защото някой ми я е
счупил без да иска. Искам да кажа, че това не е някакво престъпление - една
счупена и залепена шофьорска книжка.
Моля да ми измените мярката за неотклонение в „подписка“ или
„парична гаранция“ в размер, който аз евентуално мога да платя.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
7
С протоколно определение № 195 от 23.03.2023г. по ЧНД № 225/2023 г.
Хасковският окръжен съд е оставил без уважение молбата на адв. Ю. С. от
АК – С. в качеството му на защитник на обвиняемия Б. В. М. по ДП №
5/2022 г. по описа на СБОП - Хасково за изменение на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Недоволни от така постановеното определение са останали
обвиняемият и неговият защитник, като са го обжалвали в законоустановения
срок пред въззивната инстанция.
Адвокат С. намира, че след първоначалното взимане на най-тежката
мярка за неотклонение са налице нововъзникнали обстоятелства, които
налагат преоценка на основанията за нейното взимане. На първо място от
събраните до момента по делото допълнителни доказателства за участието на
обвиняемия М. във вмененото му престъпление не може да се приеме
наличието на обосновано предположение за вмененото му умишлено
престъпление. Фактът, че по същото време се е намирал на околовръстното
шосе на гр. С. пред хотела, в който е нощувал и съвпадението му с
пристигането на другия обвиняем с наркотичното вещество, не е достатъчно
да обоснове наличието на осъществено подбудителство или помагачество в
неговата престъпна дейност по пренасянето му през границата. Няма данни
обвиняемият М. да е комуникирал с шофьора или други лица във връзка с
придобиването на това вещество, за да се ангажира неговата отговорност. На
второ място няма опасност да извърши друго престъпление или да се укрие,
предвид наличието за него само на положителни характеристични данни,
осъждането му в И. е за правонарушение, с добро семейство.
В съдебно заседание се явяват обвиняемият М. и неговият защитник –
адв. С., като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея
съображения. Акцентират на това, че задържането на обвиняемия вече
надминава критериите за разумност, предвид на неритмичното разследване и
изминалите до момента повече от 1 година и 2 месеца, което налага вземането
на по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да
се потвърди обжалваното определение. Според него няма промяна в
първоначалните предпоставки, при които е била взета мярката за
неотклонение. Липсват данни и за промяна на наличието на обосновано
предположение за съпричастността на обвиняемия М. към вмененото му
тежко умишлено престъпление, както и опасността от извършване на друго
престъпление, която продължава да е реална.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, с направените оплаквания в жалбата и становищата на
страните в съдебно заседание, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Хасковският окръжен съд обосновано е преценил, че събраните до
момента доказателства не могат да доведат да някакви различни изводи от
8
тези, при които е била взета първоначалната мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на обвиняемия Б. М..
Първоинстанционният съд е обсъдил изключително подробно,
събраните по делото доказателства, като правилно въз основа на тях е отчел,
че няма нови обстоятелства, които да водят до промяна в установената
фактология и да разколебават обоснованото подозрение за съпричастността
на обвиняемия Б. М. спрямо вмененото му престъпление по чл. 242, ал. 4, вр.
ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.
В тази връзка са съобразени наличните до момента гласни и писмени
доказателства, съдържащи се в протоколите за извършените претърсвания,
изземвания и обиск, показанията на митническите и полицейските служители
/в относимата им част/, заключенията на изготвените физико-химическа и
технически експертизи. От значение остават и обясненията на другия
обвиняем А. и проведеното успешно разпознаване, които съчетани с
останалите доказателства, сочат обвиняемия М. за лицето, на което е
следвало да бъде предадено наркотичното вещество в Р. Б.. Отчетен е и
двойнственият характер на изтъкнатия от защитата като аргумент - хотелски
престой на обвиняемия М., който от една страна обяснява наличието на
житейска ситуация, наложила пребиваването му там, но от друга страна и
косвено подкрепя останалите уличаващи го доказателства, т.е. сам по себе си
този факт, нито може да потвърди, нито да изключи подозрението му за
участие в престъпление.
Правилно окръжният съд е счел, че не отговаря на действителността
виждането на защитата, че по делото не са събрани някакви съществени
допълнителни доказателства. В тази насока е заключението на изготвената по
делото допълнителна техническа експертиза, която е установила идентичност
между съдържащата се в телефона на обвиняемия М. снимка на географските
координати и откритите такива в телефонния апарат на обвиняемия А.,
изпратени от лицето с прозвище „А.“. В този смисъл и събраните
допълнителни доказателства не разколебават първоначалните данни за
съпричастността на обвиняемия М. във вменената му престъпна дейност.
За да се прецени, че все още е налице реална опасност обвиняемият М.
да се укрие и да извърши престъпление, правилно е посочено, че същите се
презумират от закона, с оглед на повдигнатото му обвинение, с предвидени
наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години лишаване от свобода и
глоба в размер от 200 000 до 300 000 лева.
Въпреки, че до момента обвиняемият не е осъждан в Република Б., по
делото е установено негово предходно осъждане в И., както и данни за друго
висящо наказателно производство. Независимо от установеното постоянно
местоживеене, напълно резонно е съобразено, че продължава да е налице
опасността от укриването на М., тъй като същият няма трайна уседналост и
обвързаност с този адрес в Р. Б..
Противно на възраженията на защитата, мярката за неотклонение все
9
още се явява съобразена с предвидените законови и разумни срокове по чл.
63, ал. 4 и чл. 22, ал. 2 от НПК, вр. чл. 5, т. 3 от ЕКЗПЧОС, като не може да се
приеме, че има репресивен характер и се превръща в наказание. Изминалият
значителен период от време от близо 1 година и 2 месеца е бил обусловен
най-вече от фактическата и правна сложност на делото, както и извършваните
до момента процесуално-следствени действия. Поради тези причини и този
срок все още е в съответствие с предвидените в чл. 57 от НПК цели, които не
биха могли да се постигнат с вземането на по-лека мярка от „Задържане под
стража”. Същевременно с това не бива да се подценява от разследващите
органи и наближаването на максимално предвидения в закона срок, което
налага концентриране на техните усилия към своевременното приключване
на досъдебното производство, което наближава своя финал.
За това, следва да се потвърди обжалваното определение на Хасковския
окръжен съд по отношение на оставянето без уважение искането на защитата
на обвиняемия М. за изменение на първоначалната му мярка за неотклонение
в по-лека такива, тъй като няма настъпила промяна в обстоятелствата, при
условията на които е била взета.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
чл. 65, ал. 8 и ал. 9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 195 от 23.03.2023г. по
ЧНД № 225/2023 г., с което Хасковският окръжен съд е оставил без уважение
искането на защитника на обвиняемия Б. В. М. по ДП № 5/2022 г. по описа на
СБОП – Хасково за промяна на мярката му за неотклонение от „Задържане
под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Протоколът се изготви в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10
11