Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5
гр.Пловдив, 08.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА и
прокурора ГАЛИН ГАВРАИЛОВ, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 2016 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 250/10.10.2019г. по НОХД № 2641/2019г. по
описа на ПРС, 3 н.с. съдът е признал Е.Б.Ч., ЕГН: ********** за виновен в това,
че на ***г. в гр. П. при управление на МПС с peг. № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.
С.Д. от гр. П., като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. На основание чл. 54 НК съдът го е осъдил на една
година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е
отложил за срок от три години, а на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. Със същата присъда подсъдимият е признат
за невинен в това да е извършил деянието и в следствие на нарушаване на чл. 5,
ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради което е оправдан по повдигнатото му в този смисъл
обвинение. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства; на основание
чл. 189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото
разноски.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба
от защитника на подсъдимия – адв. Т.К., в която се сочи, че присъдата на РС в
осъдителната част е неправилна, необоснована и несправедлива; аргументира
искане за отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд, алтернативно – да бъде изменена, като се приложи закон
за по-леко наказуемо престъпление. В допълнително писмено изложение се
аргументира, че доказателствата очертават различна от възприетата от РС
фактическа обстановка, при която не се установява виновно поведение от страна
на подсъдимия. Включително, че деянието не е станало на пешеходна пътека,
поради което и с оглед изразено желание от страна на пострадалата, следвало
съдът да преквалифицира стореното по основния състав на чл. 343, ал.1 от НК и
да прекрати производството. Алтернативно се мотивират две други искания – на
първо място, излагат се съображения за случайно деяние по чл. 15 от НК и
изводимо от това се моли съдът да оправдае подсъдимия по престъплението, за
което е признат за виновен от РС. На следващо –съдът да измени присъдата, като
намали размера на наложеното от РС наказание до минималния такъв и приложи
нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Формулира се като петитум и искане за
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва,
че присъдата е правилна и обоснована, въззивната жалба – неоснователна, като се
отправя предложение за изменение на присъдата, като съдът признае подсъдимия за
невинен в това да е нарушил и нормата по чл. 20, ал.2 от НК, доколкото чл. 116
и чл. 119 от ЗДвП се явяват специални в конкретния казус.
Адв. Т.К. поддържа подадената жалба и допълнението към
нея, както и посочените основания, като моли съда да я уважи при алтернативно
направените искания.
Жалбоподателят Е.Б.Ч. поддържа становището на своя
защитник и моли съда да бъде оправдан.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната
жалба, допълнението към същата и съображенията на страните в съдебно заседание,
а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима - подадена в срок и при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла
на чл. 318 от НПК лице.
За да постанови съдебния си акт
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
На ***г. подс. Ч. свършил
работа и тръгнал да се прибира от гр. П.за с. У., обл. П. в дома си, като
пътувал с управляван от него лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ***. Към 18:00
часа подс. Ч., с управлявания от него лек автомобил стигнал до гр. П., обл.П.,
като се движел по главния път, а именно ул. „И.В.“ в гр. П. в посока от изток
на запад, по северното платно на посочената улица. Времето било сухо, слънчево,
ясно, с добра видимост, пътната настилка била суха. По същото време
свидетелката М. С.Д. се намирала до № *** на ул. „И.В.“ в гр. П., като
предприела пресичане на пътното платно по намиращата се там пешеходна пътека от
юг на север. Същата предприела пресичане като първо пресякла южната пътна лента
на платното за движение, а след това започнала да пресича северната пътна
лента. Достигайки до средата на пешеходната пътека, свид. Д. отсякла леко в страни
от пешеходната пътека, излизайки от очертанията ѝ с около метър в посока дома ѝ, с цел да съкрати с малко маршрута си. В този момент до пешеходната пътека достигнал подс. Ч. – с управлявания от него лек автомобил, който се движел с около 30 кm/h. В този момент подс. Ч., виждайки в последния момент
пресичащата пешеходка, задействал със закъснение спирачната система, вследствие
на което настъпил удар между предната част на автомобила и дясната страна на
тялото на пешеходката.
Веднага, след като спрял
автомобила, подсъдимият излязъл навън и изчакал идването на полицейски
служители при РУ на МВР гр. Стамболийски. Бил тестван за употреба на алкохол,
като пробата била отрицателна. На място пристигнал и екип на ЦСМП-Пловдив,
който транспортирал пешеходката в болнично заведение. На място подсъдимият
направил всичко зависещо от него по оказването на помощ на пострадалата, като в
последствие я посетил в болницата, а след излизането ѝ продължавал да се интересува от състоянието ѝ.
В хода на образуваното досъдебно
производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, според заключението
на която, при възникналия инцидент на ***г. на свид. Д. е било причинено счупване на горния край на дясната раменна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник; описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар или
притискане с върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е
възникнало така, както се посочва в материалите, приложени по досъдебното
производство, а именно при ПТП, при което пострадалата е участвала като
пешеходец, блъснат от лек автомобил, при налична причинно-следствена връзка
между настъпилото пътно транспортно произшествие и полученото травматично
увреждане.
В хода на досъдебното производство
е била назначена и автотехническа експертиза, според заключението на която
ударът е настъпил: по дължина на около 3-4 м. източно от ориентира, приет в
протокола за оглед, а по широчина - на около 1-1,5 м. южно от западния край на
платното за движение - в северната пътна лента върху пешеходната пътека. Според
заключението скоростта на движение на автомобила в удара е била около 38 km/h,
като предвид данните, съдържащи се в показанията на свидетелите, е възможно
скоростта на автомобила преди удара да е била и по-висока. Според заключението,
водачът на автомобила с установената скорост в удара, както и при хипотеза
движение с до 50 km/h преди това е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удар при всички възможни движения на пешеходката по платното за
движение отляво на дясно пред автомобила. От техническа гледна точка основна
причина за настъпилото произшествието е, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“ Е.Б.Ч.,
не е възприел и реагирал своевременно на пешеходката, движеща се по платното за
движение и е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен.
В хода на съдебното дирене
районният съд е назначил комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според чието заключение ударът
е настъпил в северната пътна лента на платното за движение по дължина на около
0,5-1,5 м. източно от ориентира, приет в протокола за оглед (западно - извън
пешеходната пътека); по широчина на около 1-1,5 м. южно от западния край на
платното за движение - в северната пътна лента. От техническа гледна точка скоростта на автомобила в удара и
непосредствено преди него е била около 30-31 km/h. Като най-вероятен
механизъм за настъпване на ПТП вещото лице е приело, че на ****г. около 18.10 ч. - 18.15 ч. Е.Б.Ч.
управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ по северната пътна лента на платното за
движение на ул. „И. В.“, гр. П. в посока от изток на запад, като в този момент
Слънцето било разположено срещу водача. По същото време пешеходката М.С. Д. се
намирала на южната страна на пътното платно - извън платното за движение на
тротоара, след което предприела пресичане на платното за движение от юг на
север по пешеходна пътека и отляво на дясно пред автомобила. След като
пешеходката достигнала около средата на платното за движение, тя напуснала косо
пешеходната пътека на запад и продължила към северния тротоар предвид посоките,
възприети при огледа. Е.Б.Ч. не възприел своевременно навлезналата пешеходка на
платното за движение и реагирал със закъснение на опасността от удар, но успял
да въздейства на спирачната система на автомобила. Въпреки това в резултат на
скорости и пресичане на траектории последвал удар. Ударът настъпил западно -
извън пешеходната пътека, в дясната предна част на автомобила и дясната страна
на пешеходката. След удара пешеходката паднала на платното за движение пред
автомобила, а лек автомобил „Форд Фиеста“ бил установен на място и в позиция,
отразени в Протокол за оглед и видни в албума. Според експертизата разстоянието между пешеходната пътека и
югозападен ъгъл на намиращата се западно от нея отводнителна шахта, послужила
за ориентир в протокола за оглед, е 2,41м; дължината на очертанията на
пешеходната пътека е 8,60 м., а ширината на очертанията на пешеходната пътека е
2 м. Източният край на
пешеходната пътека в северната граница на платното за движение на бул. „И.В.“ в
гр. П. е допирателен на западната част на десния завой предвид посоката на
движение на автомобила. В зоната на произшествието към момент на настъпване на
изследваното ПТП е имало техническа възможност за намалена видимост за водача
от слънчевите лъчи, които са попадали фронтално пред автомобила при азимутът на
слънцето около 268° и височина спрямо хоризонта около 23°. Също така преди
влизането на автомобила в завоя северната част на пешеходната пътека е попадала
в ограничена видимост за водача от бетонен ел. стълб и сграда, разположени на
северния тротоар, а западната част на пешеходната пътека става видима за водача
около зоната на начало на пълния спирачен път на автомобила до достигане в
позицията му след ПТП. От техническа гледна точка основна причина за
настъпилото произшествието е, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“ - Е.Б.Ч., е
управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен, а именно като не е
съобразил скоростта и траекторията на автомобила с невидимата за него зона на
платното за движение, при което не е възприел и реагирал своевременно на
пешеходката, движеща се по платното за движение. Пълният спирачен път на
автомобила с определената скорост е 15,68 м. При възникнал инцидент на *** год.
на М. Д.й е било причинено: Счупване на горния край на дясната раменна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник. Описаното
травматично увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е възникнало така,
както се посочва в материалите, приложени по делото, а именно при изследваното
ПТП, при което пострадалата е участвала като пешеходец, блъснат от лек
автомобил. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
полученото травматично увреждане. След анализ на материалите по делото може да
се даде заключение, че от начало на контакт между автомобила и пострадалата тя
е била възкачена на предния капак на автомобила, достигнала е предното обзорно
стъкло, била е отхвърлена напред и е паднала на асфалтовата настилка. Общата
измината дистанция на пешеходката по време на описаните етапи е около 6 м.
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд е приел, че следва да кредитира
показанията на разпитаните свидетели Д., Б., К., Г., М., Б., Ч.и обясненията на
подс. Е.Ч., като е коментирал принципното кореспондиране помежду им; приел е,
че събраните гласни доказателства се подкрепят и от писмените такива, както и
от заключенията на назначените СМЕ, АТЕ и комплексната такава експертни
становища. Поради което е приел, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е реализирал вмененото му престъпление, като е нарушил нормите на
чл. 20, ал.2, чл. 116 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, но не и тази по чл. 5, ал.2, т.1
от ЗДвП, която е приел за обща и го е оправдал по обвинението в тази част.
Оценявайки релевантните за индивидуализиране на наказанието му обстоятелства,
съдът е приел, че наказанието на Ч. следва да бъде определено при условията на
чл. 54 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на една
година, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок от три години и на
основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от една
година.
Настоящата инстанция намира, че
съдът задълбочено и коректно е анализирал всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства и е достигнал до правилни фактически и
правни изводи. Установената от него фактология съответства на събраните
доказателства. На първо място – съдът е обсъдил поотделно всички гласни
доказателствени средства и е изложил убедителни съображения поради какви
причини кредитира показанията на отделните свидетели и обясненията на
подсъдимия и за кои обстоятелства. Анализът на долната инстанция не показва
превратно или неправилно възприемане на доказателствата, а напротив – обективно
и коректно е подходено към всяко доказателствено средство. Прав е бил районният
съд да приеме да кредитира както показанията на свид. Д., така и обясненията на
подсъдимия касателно времето на настъпване на пътно-транспортното произшествие,
както и че ударът е настъпил на пътното платно, доколкото в тази насока
доказателствата са непротиворечиви. Относно мястото на настъпване на удара по
широчината на пътното платно, също не се спори, доколкото показанията на свид. Д.
кореспондират и с твърденията на подсъдимия, а така и с изготвената КСМАТЕ. Що
се касае до мястото на настъпване на ПТП по дължината на пътното платно, според настоящата инстанция правилно
районният съд е приел отстояние според назначената от него комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /на около 0,5-1,5 метра източно
от ориентира, прието в протокола за оглед, западно-извън пешеходната пътека/,
тъй като експертизата не само базира изследванията си на обективни находки по
делото, но и на показанията на свид. Д., която посочва в съдебна фаза, че след
като достигнала средата на пътното платно вероятно се е отклонила косо встрани
на около метър от пешеходната пътека. В същата насока са и анализираните
показания на свид. М., който след предявяване на албума към протокола за оглед
на местопроизшествието, конкретизира мястото на удара „до шахтата, непосредствено след пешеходната пътека“. Не противоречи
и на обясненията на подсъдимия, който посочва, че е бил заслепен от слънцето и
в последния момент е възприел пресичащата пешеходка, като твърди, че ударът е
настъпил извън пешеходната пътека. Комплексната експертиза е работила не само
въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, но и
събраните в хода на съдебното дирене, включително дадените пред съда показания
на свид. Д. и обясненията на подсъдимия. В този смисъл възраженията от
допълнението към въззивната жалба, че неоснователно в досъдебното производство
не са били взети предвид обясненията на подсъдимия при изготвяне на АТЕ, е
поправено при съдебното дирене с назначаването от съда на комплексната СМАТЕ,
която видно е взела предвид и обясненията на подсъдимия. Не намира опора в
събраните доказателства възражението на защитата, че мястото на удара е на
повече от два метра от пешеходната пътека. И това е така не само поради показанията
на разпитаните свидетели /посочени по-горе/, но и видно комплексната експертиза
посочва, че ударът е настъпил по дължината на пътното платно на около 0,5-1,5
метра източно от ориентира, приет в протокола за оглед, а това е отводнителна
шахта на пътното платно, която се намира западно от пешеходната пътека, като
югозападния край на шахтата е приет за отправна точка и същият се намира на
разстояние от 2,41 метра от западния край на пешеходната пътека. Или с други
думи – мястото на удара според експерта е между шахтата, приета за ориентир, и
западния край на пешеходната пътека, в каквато насока са и коментираните вече
свидетелски показания. Поради което неоснователни са доводите на адв. К. за
неправилно възприети обстоятелства от страна на РС в мотивите.
Обстойно е изследвана и
причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие, трасето на пътя,
по който се е движил подсъдимия в неговата посока, наличните ограничения за
видимостта му – бетонен стълб и сграда /ограничаващи видимостта на водача към
северната част на пешеходната пътека/, както и намалена видимост - височина на
слънцето и разположението му в този момент срещу водача. В този смисъл коректно са оценени обясненията
на подсъдимия, още повече, че и в показанията на свид. М. се сочи
първоначалното му обяснение за заслепяване от слънчевата светлина. Няма
основание и за настоящия състав да не кредитира експертното заключение по
назначената от съда комплексна експертиза в посочените части. Заключението на
експерта е категорично – водачът е възприемал пешеходната пътека, но не
съобразил възможността за наличие на пешеходец в зоната на платното за движение
с намалена видимост. Тази експертиза борави с много по-точни гласни
доказателства, поради което и правилно е била кредитирана от съда, включително
за скоростта, с която се е движил автомобилът, управляван от подсъдимия. Освен
гласните доказателствени средства и направените изчисления и справки вещото
лице е отчело и обективните находки по делото – отхвърляне на пешеходеца,
деформации по автомобила, травмите по пострадалата.
Не е права защитата, че не е
отчетена скоростта, с която се е движила пешеходката. Видно от експертното
обсъждане /виж стр.35-38 от КСМАТЕ/, кореспондиращо и с показанията на Д., това
е взето предвид. Няма основание да се постави под съмнение и възприетата от
експертите и от районния съд скорост на движение на автомобила непосредствено
преди настъпване на удара – около 30-31 км.ч., което кореспондира и с
обясненията на подсъдимия.
Причинените телесни увреждания
по пострадалата, фактът, че ударът е настъпил в дясна предна част на автомобила
и дясната страна на пешеходката, при което след първоначалния контакт между
автомобила и пострадалата, същата е била възкачена на предния капак на
автомобила и е била отхвърлена напред, падайки на асфалтовата настилка,
компетентно са били обсъдени в СМЕ и в КСМАТЕ, на които се е доверил и долния
съд, поради което и настоящата инстанция приема наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинения резултат.
Що са касае до показанията на
свидетелите К., Г., М., Б. и на свид. Ч., прав е бил районният съд да посочи,
че макар и производни – за споделеното им от двамата участници в ПТП, така и
преки /касателно възприятието на Б. за извършеното процесуално-следствено
действие оглед на местопроизшествието, а на свид. Ч. – за поведението на
подсъдимия след настъпване на ПТП и положените от него грижи при
възстановяването на пострадалата/ - показанията им следва да бъдат кредитирани,
доколкото действително не се установява да противоречат на други събрани
доказателства. Показанията на свид. Б. коректно са оценени като значими за
наказателното производство с оглед твърдението му, че пострадалата е започнала
пресичане на пътното платно именно на пешеходната пътека, очертана със
съответната хоризонтална маркировка на пътното платно, в каквато насока са и
твърденията на пострадалата.
Правилно районният съд се е
доверил именно на заключението на КСМАТЕ, тъй като експертите са базирали
изводите си след анализ на значими за наказателното производство и установени
по несъмнен начин факти /напр. относно мястото на пресичане на пешеходната
пътека, слънчева светлина срещу водача и ограничения на видимостта/.
Предвид правилно установената
от районния съд фактическа обстановка, е извел и законосъобразни изводи за
обективна и субективна съставомерност на стореното от подсъдимия именно като
престъпление по чл. 343, ал.3 , пр.6б.“а“ вр. с чл. 343, ал.1б.“б“, пр.2 вр. с
чл. 342, ал.1 от НК. Тъй като на инкриминираната дада и място същият е
управлявал МПС - л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ ***, нарушил е норми на ЗДвП и е
причинил средна телесна повреда на пешеходката М.С.Д. – счупване на горния край
на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на горния
десен крайник.
На първо място – няма спор, че
деянието е извършено на пешеходна пътека. Изложените съображения на РС са
пространни, убедителни, подкрепени от съдебна практика на върховната инстанция
и напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Некоректно се цитират от защитата пасажи от
коментираното от РС Решение № 50/14.03.2012г. на ВКС по н.д.№ 3124/2011г., 3
н.о., тъй като никъде в посоченото решение ВКС не се е аргументирал относно
отдалечеността при пресичане от очертания на пешеходната пътека на
пешеходец-пострадал с наличието на много хора, които по същото време пресичат платното за движение. Напротив – по
конкретното дело ВКС е коментирал, че пострадалата е пресичала на около 4 метра
от пешеходна пътека и изрично е допълнил в следващо изречение: „Очертанията и знакът показват мястото на
пресичане. Това място не е непременно очертаната с бяло ивица /например, ако са
повече хора, невъзможно е всички да се вместят в тези граници/. Може да се
пресече и в близост до очертанията, но там, където мястото на улицата е
определено за преминаване на пешеходци. Водачите са длъжни да се съобразяват
с пешеходците както на самото очертание, така и в по-широк периметър, използван
за преминаване от пешеходците.“
Изложените от РС съображения
относно факта, че престъплението е извършено на пешеходна пътека са правилни,
защото същите не са произволни, а се установяват от доказателствата, надлежно
събрани от първата инстанция и анализирани коректно. Още повече, че се касае до
несъществено отклонение /от около 1м./ посоката на движение на пострадалата от
хоризонталната маркировка на пешеходната пътека по пътното платно /около
0,5-1,5 м. според КСМАТЕ/, а и установи се, че същата до средата на платното за
движение е пресичала стриктно именно по очертаната пешеходна пътека. Ето защо,
не следва да се преповтарят обстойните съображения на долната инстанция, а това
възражение на защитата и настоящият съд намери за неоснователно.
Следващо спорно от правна
гледна точка обстоятелство е възможността на подсъдимия да възприеме
своевременно пострадалата. И този правен
извод на долната инстанция почива на коректен анализ на събраните
доказателства, като се отбеляза вече неговата процесуална активност в тази
насока посредством назначаването на комплексната СМАТЕ. Няма спор, че
видимостта на водача е била ограничена към дясната част на пешеходната пътека /спрямо
неговата посока на движение/ поради наличните страда и бетонен стълб, както и
релефа на пътя, така и намалена в другата - посредством светещото срещу водача
слънце в този момент. Тези обстоятелства обаче би следвало само да заострят
вниманието на водача, като го принудят да управлява автомобила по-осторожно,
така щото да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да пропусне
евентуални пешеходци на пътя. Наличието или липсата на пътен знак, указващ
предстояща пешеходна пътека в никакъв случай не е основание, което да игнорира
виновното поведение на водача /виж в този смисъл именно цитираното от адв. К.
Решение № 50/14.03.2012г. на ВКС по н.д.№ 3124/2011г., 3 н.о./, още повече, че
в конкретния казус подсъдимият преминава с автомобила си през населено място,
при това по пътен участък, който сам посочва в обясненията си, че познава, тъй
като преминава по него при прибирането си от работа /виж обясненията на л. 54
от НОХД № 2641/2019г. на ПРС/. Самият посочва - „видях пешеходната пътека, че нямаше никой“ /пак там/. И независимо
от това дали е познавал добре пътния релеф или не, подсъдимият при липсата на
ясна видимост към намиращото се пред него пътно платно и обстановка, следва да
бъде особено внимателен и да изпълни задължението си по чл. 20, ал.2 от ЗДвП да
предприеме такова поведение, позволяващо му да намали или при необходимост да
може да спре управляваното МПС своевременно. Самата пострадала също твърди, че
предприемайки пресичане на пътното платно /възникване на опасността/, е
възприела приближаващия се автомобил. След като пешеходката е могла да
възприеме автомобила, нямало е обективна пречка и за същия към този момент да я
възприеме. Пешеходката се е намирала в състояние на правомерно пресичане на
пътното платно на пешеходна пътека. Под термина „релеф на пътя“ законодателят
има предвид конфигурацията на местността
и с оглед на това дали има завои с малки или големи криви на радиусите, с които
водачът на МПС следва задължително да се съобразява и определя височината на
скоростта. Моментът на възникване на опасността за движението, от който водачът
на МПС е задължен да вземе предписаните мерки за безопасност, които се
изразяват в намаляване на скоростта или спиране, е възприемане на платното
препятствие, когато то се е появило на платното за движение или дори в близост
до него. И само когато водачът не е имал пред себе си възприятия, които трябва
да го мотивират за наличността на възникнала опасност за движение и не е бил длъжен да ги
предполага, моментът на възникване на опасността не би трябвало да се търси
по-рано от фактическата възможност
да бъде възприето препятствието за движението, а не от момента, в който водачът
би могъл чисто субективно да възприеме опасността на пътя. Кредитираното и от
настоящия състав на съда експертно становище на КСМАТЕ в техническата си част,
недвусмислено посочва, че при възприемане на пешеходката от момент на навлизане
на пътното платно /когато тя го е възприела-виж показанията й/ водачът на
автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удар при
всички видове на движение на пешеходеца по платното за движение отляво на дясно
пред автомобила. И по-нататък – скоростта на движение на автомобила /около
30-31 км.ч./ е била несъобразена с невидимата за него зона на платното за
движение, при което не е възприел и реагирал своевременно на пешеходката, движеща се по платното за
движение. В Р.
353/84 3 н.о. на ВКС и Р. 71/1983 г. 3 н.о. на ВКС е посочено, че няма значение
дали водачът е възприел опасността. Изследва се въпросът дали е могъл да я
възприеме, защото той има задължение да наблюдава всеобхватно пътната
обстановка. Самият той, както се посочи, е отрекъл да е възприел пешеходец на
пешеходната пътека /л. 54 от НОХД/.
Предвид така
изложеното,законосъобразен е изводът на първата инстанция, че подс. Ч. е нарушил
нормите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на чл.
119 , ал.1 от ЗДвП. Доколкото причиненият престъпен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с нарушението и на двете норми на самостоятелно основание,
то неоснователно се явява предложението на прокурора за частично оправдаване на
подсъдимия в това да е нарушил и нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Що се отнася до
нормата на чл. 116 от ЗДвП, която също е бил признат да е нарушил виновно,
същата се явява обща спрямо частния случай по чл. 119 от ЗДвП, поради което
следва посоченото инкриминирано нарушение да отпадне от наказателното обвинение
на подсъдимия. Макар присъдата в оправдателната си част по чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП да не е протестирана, следва да се посочи с оглед нормата на чл. 314 от НПК, че преценката на първата инстанция за липсата на конкретно задължение от
същата, неизпълнението на което да е довело до противоправния резултат, е
правилна.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА
подсъдимият е действал при форма на вината – несъзнавана непредпазливост, като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази възможност се преценява не общо,
а конкретно за случая, което пък зависи, както от обективните условия на
извършване на деянието, така и от индивидуалните особености на личността на
дееца. Отклонението от дължимото поведение не се установява да се дължи на
обективни фактори. Ако подсъдимият бе проявил дължимата грижа и взискателност,
ако бе подложил на внимателна преценка всички фактори от пътната обстановка към
този момент, можеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните
последици и да не ги предизвика.
Деянието не представлява
“случайно” по смисъла на чл. 15 от НК, както правилно е приел и РС. При
случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Но невъзможността за настъпването на резултат
означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от
неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. А в
конкретния случай подсъдимият като водач предвид предприетата от него
несъобразена скорост на движение на автомобила и съзнавайки конкретните
особености на пътното платно и приближаването към пешеходна пътека /която
предполага всякога възможност от поява на пешеходци/, сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на противоправния резултат.
Предвид всичко изложено дотук,
може да се заключи следното: законосъобразно подсъдимият е признат за виновен
именно за престъпление по чл. 343, ал.3, пр.6, б.“а“, пр.2 вр. с чл. 343, ал.1,
б.“б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК; деянието несъмнено е извършено на пешеходна
пътека; неспазени са нормите на чл. 119, ал.1 от ЗДвП и на чл. 20, ал.2 от ЗДвП;
стореното не е случайно деяние; поради всичко това няма основание във
възражението на защитата за оправдаване на подсъдимия или за преквалифициране
на деянието с последващото му прекратяване на основание чл. 343, ал.2 от НПК.
По наказанието – въззивната
жалба /и допълнението към нея/ в тази част е основателно. Напълно прав е
прокурорът, заявявайки, че обстоятелството, че подсъдимият в случая е направил
всичко зависещо от него, не е сред влияещите за правната квалификация
обстоятелства. То обаче следва да се вземе предвид при индивидуализиране на
наказанието. А доказателствата за това са не само обилни, те са и неоспорени –
от една страна показанията на свид. Д. и
от друга- обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга. Не само
оказаната на място помощ на пострадалата, изразяваща се в съдействие и подпомагане,
но и последващия интерес на подсъдимия към здравословното й състояние, включително
посещение в дома й. Поведението му е обстоятелство, оценяно като значително
благоприятстващ фактор при индивидуализиране на наказанието. Наред с това съдът
отчете и наличието изцяло на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, трудова ангажираност, така и семейна такава, като установява
се, че е съдействал напълно и в хода на воденото разследване; признание на
вината /с изключение на факта относно мястото на настъпване на удара/. Част от
така изложените обстоятелства са били отчетени и от долната инстанция, като
според настоящия състав всички така изложени се явяват многобройни такива, щото
и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Ето защо, наказанието на подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, т.е. под минимума от една година лишаване от свобода. При оценка на всички така изложени обстоятелства,
като взе предвид обществената опасност на стореното, настъпилите противоправни
последици и личността на подсъдимия, съдът намира, че наказание от шест месеца
лишаване от свобода е справедливо в конкретния казус, което налага коригиране
на присъдата в тази част. Освен това именно с оглед личността на дееца,
неговото искрено разкаяние и съдебна необремененост, изпълнението на същото
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години по реда на чл. 66,
ал.1 от НК, като по този начин категорично би се стигнало до поправяне на
дееца.
Що се касае до кумулативното
наказание лишаване от права, налагането на същото е задължително, съобразно
нормата на чл. 343г от НК, като и неговият размер следва да бъде съобразен с
така изложените от съда смекчаващи обстоятелства и все пак съобразен и с факта,
че деецът е нарушил две свои задължения по ЗДвП и предходните му наказвания за
административни нарушения по ЗДвП. Наказание от шест месеца лишаване от право
да управлява МПС се явява справедливо според съдебния състав на стореното и
личността на дееца, поради което така постановената присъда следва да се измени
съобразно изложеното.
Законосъобразно е произнасянето
на съда по веществените доказателства и направените по делото разноски, които
са правилно изчислени и не се налага преповтаряне на изложените в тези части
мотиви, които напълно се споделят от съда.
Съдът не констатира и да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда. Възражения за допуснати нарушения на
процесуалните правила се преклудират след проведеното разпоредително заседание.
Изложените в допълнението към въззивната жалба конкретни съображения /касаещи
по-скоро обструкции по събирането на доказателства/ са неоснователни -първо,
защото фактът, че изготвената на ДП АТЕ не е взела предвид обясненията на Ч., е
ирелевантен предвид изричното отбелязване на РС, че не кредитира тази
експертиза за сметка на назначената комплексна от съда, а и към момента на
назначаване и изготвяне на АТЕ на ДП Ч. не е бил привлечен като обвиняем и не е
давал обяснения. Възразява се от защитата и че „всички протоколи от разпити на
свидетели са с посочена дата 2017 година“ /бел. авт.- вместо 2018г., когато са
съставяни протоколите за разпит/. Касае се обаче само за три протокола, в която
погрешно е посочена година на съставянето им и то от една и съща дата –
24.08.2017г. вместо 2018г. – на свидетелите Д., Б. и К.. Извън факта, че се
касае несъмнено за техническа грешка /още повече, че свидетелите говорят за
обстоятелства от 2018г./, следва да се посочи, че от тях само показанията на
свид. Д. са били приобщавани частично от РС в хода на съдебното дирене /относно
траекторията на пресичане на пешеходната пътека/, при което и съдът изрично е
посочил, че кредитира само показанията й, дадени в съдебна фаза, т.е. изводите
му не са били изобщо основани на показанията на кой да е от тримата свидетели
от досъдебното производство.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 337 ал.1 т.1, вр. чл.334, т.3 и чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда № 250/10.10.2019г. по НОХД №
2641/2019г. по описа на ПРС, 3 н.с., като
признава подсъдимия Е.Б.Ч. за невинен в това да е нарушил и нормата на чл. 116
от ЗДвП и го оправдава по обвинението в тази част; ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в
която на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода по реда на чл. 54
от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение отлага на основание чл. 66, ал.1
от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ и НАМАЛЯВА наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА на
ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: