РЕШЕНИЕ
31.03.2022 г.,гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,ІV А въззивен
състав в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря
Цветелина Добрева-Кочовски с участието на прокурора……с докладчик съдия
ТАШЕВА сложи на разглеждане въззивно
гр.д.896 по описа за две хиляди и двадесет и първа година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.11.2020 по гр. д. № 4438/2020
г. по описа на СРС, 153 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че К.Й.Й., ЕГН ********** и З.А.Й., ЕГН **********
дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК********сумите 16 783,87 лв.,
представляваща непогасена главница по договора за кредит от 10.07.2008 г.,
чиято предсрочна изискуемост е настъпила, 28,78 лв., представляваща незаплатени
заемни такси по кредита, ведно със законна лихва за периода от 12.09.2018 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за заемни такси
за сумата 425,12 лв. като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане на К.Й.Й. и З.А.Й., представляващо платени без основание на
„Банка ДСК“ ЕАД суми за възнаградителна и наказателна лихва по договора за
кредит от 10.07.2008 г., както и предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сума в
размер на 8 649,31 лева, представляваща договорна лихва за периода от
07.06.2013 г. до 11.09.2018 г. и сума в размер на 114,91 лева, представляваща
санкционна лихва за периода от 01.07.2013 г. до 11.09.2018 г. по договора за
кредит от 10.07.2008 г.ОТХВЪРЛЯ възражението за
прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, предявено от К.Й.Й.,
ЕГН ********** и З.А.Й., ЕГН ********** срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК********по
реда на чл. 298, ал. 4 ГПК, за разликата над 425,12 лв. до пълния предявен
размер 1 000 лв.ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по гр. д. № 4 438/2020 г. на СРС, 152 състав в частта по
иска за установяване съществуването на вземане за незаплатени заемни такси по
договора за кредит от 10.07.2008 г. за разликата над 453,90 лв. до пълния
предявен размер 846,76 лв. и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 20.09.2018 г.
в частта, с която длъжниците К.Й.Й., ЕГН ********** и З.А.Й., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК********заемни
такси по договора за кредит от 10.07.2008 г. за разликата над 453,90 лв. до
пълния предявен размер 846,76 лв.ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК К.Й.Й.,
ЕГН ********** и З.А.Й., ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК********сумата
622,89 лв. - разноски в исковото производство и 368,10 лв. - разноски в
заповедното производство.ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.
3 и 4 ГПК „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК********да заплати на К.Й.Й., ЕГН ********** и З.А.Й.,
ЕГН ********** сумата 1 561,04 лв. - разноски в исковото производство и 1
161,70 лв. - разноски в заповедното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано от ответниците с искане да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон.Твърди се,че неправилно съдът приел,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила през 2014 г.,с получаването от ответниците на препис от искова молба по гр.д.52141/13 г. на СРС,36 състав.Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 04.06.2012 г.,дата посочена в приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение извлечение от счетоводни книги.Към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ -12.09.2018 г.бил изтекъл петгодишния давностен срок относно вземането на кредитора,произтичащо от договора за кредит за главница.Към 04.06.2012 г.,на която дата кредитът за първи път е обявен за предсрочно изискуем не е било постановено ТР 4/13 г. на ОСГТК на ВКС,поради което уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост не е било задължителен елемент от обявяване на кредита за предсрочно изискуем .Затова извършеното от ищеца обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 04.06.2012 г.било обвързващо страните.Правилно съдът приел,че са налице неравноправни клаузи,въз основа на което следвало да извърши преценка по отношение валидността на цялото договорно правоотношение.Моли да се отмени решението в частта,с която е признато за установено,че дължат сумата 16 783.87 лв.главница,сумата 28.78 лв.заемни такси,отхвърлено е възражението за прихващане .Претендират разноски .
Въззиваемият е подал
отговор,с който твърди,че решението е законосъобразно постановено и следва да
се потвърди.Претендира разноски .
Софийският градски съд, действащ
като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
От приетата и
неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза е установено, че
редовното погасяване на кредита е преустановено на 31.01.2012 г. в размер на
152,67 лв., като след тази дата не са постъпвали суми за погасяване на кредита.
Съгласно счетоводните записвания в електронната система на банката процесният
кредит е осчетоводен за първи път като предсрочно изискуем на 04.06.2012 г. Към
05.09.2018 г., датата на повторно обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, са допуснати просрочия в погасяването на 63 броя месечни погасителни
вноски. Вещото лице е изчислило, че неиздължената част от главницата по кредита
е в размер на 16 783,87 лв., непогасената
възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.06.2013 г. до 11.09.2018 г. е
в размер на 8 649,32 лв., непогасената санкционираща лихва по т.20.1 от
общите условия, начислена за периода от 01.07.2013 г. до 11.09.2018 г., е 82,29
лв., а по т.20.2. - 32,62 лв.
От страна на Банката
са представени уведомления изх.№№ 01-20-04947 и 01-20- 04948 от 09.08.2018 г.,
с които е обявена предсрочната изискуемост на задълженията по договора за
банков кредит. Уведомленията са връчени на кредитополучателите на посочения в
договора адрес на 29.08.2018 г. С отговора на исковата молба, ответниците
изрично са възразили, че не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията през 2012г., като са изложили доводи, че банката не е
предоставила достатъчен срок за плащане на задълженията преди да обяви предсрочната
изискуемост на процесните вземания. Между страните е водено предходно
производство по чл. 422 от ГПК по същия договор за банков кредит, приключило с
влязло в сила на 10.07.2015 г. решение от 11.07.2014 г., постановено по гр. д.
№ 52 141/2013 г. по описа на СРС, 36 състав. С цитираното решение, съдът е
присъдил в полза на банката падежиралите вноски за главница до м.05.2014 г. в
общ размер на 506,43 лв., падежиралите вноски за възнаградителна лихва за
периода от 30.01.2012 г. до 06.06.2013 г. в общ размер на 2 289,87 лв. и сумата
392,86 лв. заемни такси по кредита, като е отхвърлил иска за главница до пълния предявен размер 17 290,30
лв., тъй като банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем чрез отправяне на заявление до кредитополучателите, което
да е достигнало до тях преди предявяване на исковете.
Предсрочната изискуемост не
е породила действие към 2012г., поради нередовно уведомяване на длъжниците, тъй
като не са били налице предпоставките на т. 18 от на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, а именно: кредитополучателят не е бил надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост и
настъпила през 21014 г.,когато ответниците са получили препис от исковата молба
по гр.д.52141/13 г. на СРС,36 състав като повторното обявяване ,чрез връчване
на уведомления от банката през 2018 г.,не е било необходимо.
По
отношение на възражението за валидност/невалидност на цялото договорно правоотношение поради
нищожност/недействителност на отделни клаузи
от договора:
Съдът е приел, „че по
своята същност уговорената в т. 20 от общите условя към договора за кредит
наказателна лихва представлява мораторна неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД,
която се формира като сбор от дължимата възнаградителна лихва и наказателна
надбавка от 10 процентни пункта за всеки ден забава. Така уговорената клауза за
неустойка в т. 20 от общите условя към договора е недействителна, поради
противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит,
действал към момента на възникване на договорното правоотношение“.
В чл.26, ал.4 ЗЗД е узаконено
правилото, че недействителната част от фактическия състав не влече
недействителност на целия фактически състав, ако са налице следните условия:
когато нищожните части са заместени по право от повелителни правила на закона,
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и части. Първото условие е налице при ограничена от
повелителни разпоредби на закона, свобода на договаряне на съконтрахентите, но
е несъмнено, че тези императивни законови правила трябва да уреждат конкретната
недействителна част, като валидно заместят отразената в нея воля на договарящите.
Второто условие е въпрос на конкретна преценка на решаващия съд, с оглед
значението на съответната нищожна част за страните по сделката, възможността
останалата валидна част от фактическия и състав да е самостоятелна и като
такава да породи правно действие, интересите на съконтрахентите и преследваната
от тях цел със сделката в нейната цялост. В този см. в задължение на съда е да
определи предполагаемата воля на страните, като определи съотношението на
нищожната към действителната част на сделката. Поради това, дори и когато
липсват повелителни правила на закона, обективирани в императивни правни норми,
които по право да заместват конкретни недействителни договорни клаузи,
частичната им нищожност може да бъде прогласена, но при наличие на две
кумулативни условия - недействителните клаузи да не се отразяват на действието
на валидната част на сделката, т.е. да не са съществени и тази валидна част да
може да породи присъщите на вид и правни последици и съобразно конкретните недвусмислени
обстоятелства, да може да се предположи, че сделката би била сключена от
страните и без недействителните и части.
Жалбата на ответниците не е основателна,поради което решението следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
Постъпила
е въззивна жалба и от ищеца-„Банка ДСК“
ЕАД в частта ,с която е отхвърлен иска за заплащане на договорна
/възнаградителна/лихва в размер на 8 649.31 лв.за периода 07.06.2013
г.-11.09.2018 г.
С жалбата се твърди,че решението
е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.Неправилно съдът
приел,че възнаградителната лихва не се дължи на банката ,поради настъпилата
предсрочна изискуемост,обявена с получаване на препис от исковата молба в
производството по гр.д.52141/13 г.на СРС,36 състав,а преди това претенцията е
погасена по давност.Според съда оттогава започнала да тече погасителната
давност за вънаградителна лихва като глобална сума,а не като отделни вноски.Според
въззивника,предсрочната изискуемост е настъпила към датата на полученото от
ответниците уведомление 29.08.2018 г. за останалата непогасена част от
кредита.Моли да се отмени решението в тачи част като се признае за
установено,че възнаградителната лихва се дължи в размер на 8649.31 лв.
Жалбата е неоснователна.
Размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането / Тълкувателно решение №
3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., ОСГТК/, без да се включва
уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/. Претендираната
възнаградителна лихва е за периода от 07.06.2013 г. до 11.09.2018 г.Правилно
съдът е определил,че същата не се дължи на банката след обявената предсрочна
изискуемост на кредита с получаването на препис от исковата молба в
производството по гр. д. № 52 141/2013 г. по описа на СРС, 36 състав, като
преди това претенцията е погасена по давност. Вземанията за лихва съобразно чл.
111,6. в), вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД се погасяват с тригодишна давност от
настъпване на тяхната изискуемост. Т.е. за погасени по давност следва да се
считат всички задължения по вноски за лихви, чиято изискуемост е настъпила до
12.09.2015 г.,а искът за възнаградителна лихва правилно е отхвърлен изцяло.
Не се установиха твърдяните пороци
на първоинстанционното ,решение,поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по двете жалби разноски на страните не се дължат
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.11.2020
по гр. д. № 4438/2020 г. по описа на СРС, 153 състав .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.