Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък, 02.03.2021г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН
дело №90/ 2021г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №20-0284-002088/ 06.10.2020г., издадено от ВПД началник
група към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя
И.Г.С., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.1,т.4 от Закон за движението по
пътищата,са наложени: административно наказание- глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивникът е останал недоволен от това
и моли съда да отмени горното наказателно постановление. В с.з. процесуалният
представител на същия поддържа жалбата му. Сочи аргументи в подкрепа на
последната и моли съда да измени наказателното постановление, като намали
размерите на определените му санкции.
Въззиваемата страна в с.з. не се представлява, но
главен юрисконсулт М. А. изразява мнение в писмено становище за неоснователност
на жалбата. Сочи аргументи в подкрепа на тази своя позиция.
При издаване на горното НП ВПД началник група към
ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, приел, че И.Г.С. е
нарушил разпоредбите на чл.103 и чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, като на 08.07.2020г. около
23.25 часа, е управлявал, в посока изток-запад, МПС-лек автомобил „Опел Астра“
с рег.№****, в град К. по бул.„23-ти п.
Ш. п.“ до казино „А.“, като при своевременно подаден ясен сигнал за спиране със
стоп палка по образец от униформен служител, не е спрял и е увеличил скоростта
си на движение. Бил последван от служебен автомобил „Шкода“ с рег.№***** с
включени светлинен и звуков сигнали и бил спрян на ПП-6, км.307+500м. И.Г.С. бил
изпробван с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабричен номер ARDN-0023,
който в 23.29.41
часа отчел
1.26 промила алкохол, измерен чрез количеството издишан въздух от водача. На
последния бил връчен талон за изследване номер 0050324. По негови данни същия е
изпил три уискита един час преди проверката. Била взета кръвна проба от водача
във ФСМП-Казанлък.
АНО приел, че деянието не представлява маловажен случай.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата
е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
След като се запозна подробно с материалите по
делото съдът приема за безспорно доказано извършването на вменените на
жалбоподателя деяния. Съображенията за това са следните:
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че
нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член
57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното
постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай наказващият
орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата
такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното наказателно
постановление №20-0284-002088/ 06.10. 2020г. на ВПД началник група към
ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, точно са записани името и длъжността на лицето,
което го е издало, датата на издаването и номера на постановлението, датата на
акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на
актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния
му адрес, описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени те,
обстоятелствата, при които са осъществени, както и на доказателствата,които го
потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, както и
вида и размера на наказанията.
Актосъставителят изцяло потвърди описаната от него
в АУАН фактическа обстановка и настоящия съд кредитира показанията му като
последователни, непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи
предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика
на казаното от него. В този контекст съдът намира за безспорно установено, че
на процесната дата и място жалбоподателя С. е управлявал МПС след употреба на
алкохол и не е спрял на подени му сигнали от различно естество от страна на
полицейски служители. Законодателят обаче е въвел и няколко допълнителни
кумулативни предпоставки, чието задължително наличие, ведно с употребата на
алкохолни напитки, обосновава съставомерността
на деяние като процесното по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, а именно- управление
на МПС след употреба на алкохол и повлияване от него, а такова въздействие
законодателят презюмира при наличието на концентрация на алкохол в кръвта на
водача над 0.5 промила по аргумент от чл.171,ал.1,т.1, буква „б“ на Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/. Въпросната концентрация на алкохол от своя страна
може и следва да бъде установена по изрично упоменат нормативен ред- с
медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Според състава на съда правилно АНО е приложил
материалния закон, приемайки, че въззивника С. е допуснал нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, предвид установеното с техническо средство наличие на
алкохол от 1.26 промила.
На жалбоподателя, за това деяние обаче, е наложено
наказание от състав на РС-Казанлък по чл.343б,ал.1 от НК, установяващ забрана
за водачите на пътни превозни средства да ги управляват под въздействието на
алкохол, като поради тази причина АНО не го е санкционирал по реда на ЗАНН.
По отношение на другото вменено на въззивника нарушение-
това по чл.103 от ЗДвП, съдът го намира за доказано по несъмнен начин. Същото
не беше оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя.
По отношение на правилността на горепосоченото НП,
съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като
такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието,
отразено в него, трябва да бъде основано на материално- правна норма, като се
вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството
по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на
член 27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за
определяне на административното наказание. Относно наказанията, наложени на
жалбоподателя, чрез обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че
изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е
основано на точно посочени разпоредби на закона, а именно- чл.175,ал.1,т.4 от
Закона за движението по пътищата. Изложеното обосновава извод за осъществяване
от обективна страна на признаците на състав на административно нарушение по чл.103
от ЗДвП, както правилно деянието е било квалифицирано от АНО. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици- например причиняване на ПТП.
Настъпването и липсата на такива последици подлежат на преценка при индивидуалиране
на наказанието и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието.
Нарушението е било извършено виновно от дееца, при наличието на пряк умисъл,
тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, знаел е, че трябва
да спре при подаден му сигнал от контролен орган, но въпреки това е управлявал
автомобила си и е напуснал мястото, на което
бил позициониран полицейския автомобил.
В обобщение изводите на наказващия орган за
наличието на визираното в санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в
съответствие с ангажираните доказателствени източници.
Според съда извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи като маловажно,
поради арогантното поведение на И.Г.С., насочено не към съдействие на органите
на реда, а към осуетяване на предстоящата проверка чрез бягство, а и доколкото
шофирането в нетрезво състояние е от най-честите причини за възникването на ПТП
и прилагането на чл.28 от ЗАНН няма да съответства на личната и генералната
превенция.
Разпоредбата на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП предвижда налагането на глоба в размер от 50 до 200
лева, както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един до шест
месеца.
В същото време настоящият състав намира, че
наказващия орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като е определил наказания в размери над установените в санкционните разпоредби
законови минимуми за глобата и лишаването от право нарушителя да управлява МПС.
Те са силно завишени по размер и не съответстват на извършеното от него нарушение
на чл.103 от ЗДвП, тъй като, макар да е осъществено в населено място, с
извършването му не са били реално застрашени жителите на гр.К.. Следва да се
отчете и факта,че предвид приложената по делото справка за нарушител, нарушението
във дългогодишната водаческа биография на жалбоподателя е само едно.
Съобразно изложеното съдът намира, че наказващия
орган неправилно е определил размерите на административното наказание-глоба и
кумулативното такова- лишаване от право нарушителя да управлява МПС за нарушението
по чл.103 от ЗДвП към максималните размери.
При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства по случая- добрите характеристични данни на
въззивника, факта, че вследствие на деянието не са настъпили допълнителни
вредни последици и в контекста на данните за наличие само на едно предишно
нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, което да се определи като тежко, съдът намира,че е
налице превес на смекчаващите,спрямо отегчаващите вината на жалбоподателя
обстоятелства, поради което размерите на двете кумулативно предвидени наказания
за последния следва да се намалят до законоустановения минимум за всяко едно от
тях, в какъвто смисъл следва и да се измени обжалваното наказателно
постановление.
Последното прави основателно искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН
и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в
размер на 100(сто) лева, съобразно действително свършената работа от
юрисконсулт по делото, по-конкретно- само изразяване на становище.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,пр.II
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №20-0284-002088/
06.10.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък,
с което на И.Г.С. ***,ЕГН **********,са наложени административно наказание- глоба в размер
на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
като НАМАЛЯВА размерите на същите, съответно до глоба в размер на 50/петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА И.Г.С. ***, ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОДМВР-Стара Загора, ЕИК
**********, IBAN: ***, BIC: ***, направените по делото разноски в размер на
100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: