Решение по дело №467/2021 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 187

 

20.07.2021 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                   Председател: Ива Байнова

                                                                                     Членове: Пенка Костова

                                                                                                   Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Ивелина Въжарска

и в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от  съдия А.Митрушева

АНД (К) № 467 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от „АС Авто Комерс“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.***, чрез управителя С.А.Я., против Решение № 260082 от 25.03.2021 г., постановено по АНД № 105 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.

 

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения. В случая била нарушена процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, без да били налице условията за това. Също така АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изисквали описание на нарушението и обстоятелствата, при които то било извършено. В хипотезите на чл. 180, ал. 2, във вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС неправилно било приложено разбирането за няколко различни нарушения, за които да се наложат отделни наказания. АУАН бил съставен и след срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Тези нарушения, които ограничили правото на защита на лицето, следвало да бъдат констатирани от съда, който с решението си трябвало да отмени НП на процесуално основание. Неправилно било прието също, че административното нарушение било установено и доказано. Предвид подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което изцяло да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Претендират се направените деловодни разноски.

Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че бъде уважена жалбата и при претендиране от ответната страна на разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли то да бъде присъдено в минимален размер, като се вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

 

Касационната инстанция, като  съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 260082 от 25.03.2021 г., постановено по АНД № 105/2021 г. по описа на съда, Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 551006-F569101 от 10.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, във връзка чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във връзка чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС на „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., като е осъдил дружеството да заплати на НАП ТД Пловдив сумата от 120 лв., направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В конкретния случай размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството, бил правилно определен в минималния размер от 500 лв. Не били налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

 

Настоящата инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно споделя изложените в него изводи.

Неоснователни са наведените възражения, че в случая била нарушена процедурата, предвидена в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съображения в тази насока са били наведени и пред районния съд, който подробно е обсъдил същите и законосъобразно е приел, че са неоснователни. На нарушителя, чрез упълномощено лице, е връчен препис от съставения АУАН на 01.10.2020 г. Както е посочил и районният съд, дори да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, нарушението ще е съществено, само ако е довело до нарушаване правото на защита на лицето. Такова обаче не е налице, тъй като препис от съставения АУАН е връчен на нарушителя, като е безспорно удостоверено обстоятелството, че упълномощено от управителя на дружеството лице е получило препис от него и това обстоятелство е надлежно удостоверено срещу разписка.

В касационната жалба се навеждат и доводи, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с извършеното описание на нарушението и посочването на обстоятелствата, при които то било извършено. Настоящата инстанция намира тези възражения за неоснователни. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво се санкционира, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Не се споделя и оплакването, че АУАН бил съставен след срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че едва към датата на протокола, финализиращ извършената от контролния орган проверка, е възможна преценка дали от обективна страна е налице или не нарушение, а оттук и едва след тази дата е възможно да се направи обективен извод кой е извършителят на същото. В този смисъл, наличието на съставен акт за регистрация по ДДС, въз основа на подадено от задълженото лице заявление за регистрация по ДДС, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е открит нарушителят. Необходимо е да бъде извършена проверка за установяване на всички относими по случая обстоятелства, при която се проверят и представените от задълженото лице документи и съдържащата се в тях информация. Съответно едва при осъществяване на такава проверка би могла да се анализира събраната информация с цел да се установи осъществени ли са облагаеми доставки за всеки конкретен период, следвало ли е или не да бъде начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В случая такъв анализ е направен с протокола от 18.08.2020 г. и именно от тази дата започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая, към датата на съставяне на процесния АУАН, не е изтекъл.

Настоящата инстанция намира за правилен изводът на районния съд, че санкционираното нарушение е безспорно установено и доказано – „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр.Д. е получавало услуги от Amazon Services Europe с № по ДДС LU19647148, като първите фактури са издадени на 30.09.2019 г. В случая дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС най-късно до 24.09.2019 г., докато то е сторило това едва на 29.05.2020 г. и било регистрирано на 12.06.2020 г. с Акт за регистрация по ЗДДС. За периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г. дружеството е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на стойност 2 110.14 лева и според АНО е следвало да начисли ДДС в размер на 351.69 лв., но не е сторило това. За съставомерността на деянието по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно е установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и в срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС - не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). С това свое бездействие, то е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, както е приел и районният съд.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице визираните в касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260082 от 25.03.2021 г., постановено по АНД № 105 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.

 

ОСЪЖДА „АС Авто Комерс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. ***, да заплати на НАП, ТД - Пловдив, сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                       2.