ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2192, 24.10.2019г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд VI граждански състав,
на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня
Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 2426 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.274 във вр. чл.414, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано въз
основа на частна жалба на ЕС в сграда с адм. адрес гр. Пловдив, бул. Македония
№109, вх.Г, представлявана от управителя „Ариете хоум“ ЕООД против Определение №8468/26.07.2019,
гр.д.№8908/2019, ПРС, с което е обезсилена Заповед № 48914/31.05.2019 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че
обжалваният съдебен акт е неправилен, т.к. с решение на ОС на ЕС от
03.05.2018г. е определен размерът на месечните такси за поддръжка и управление
на общите части на ЕС, а самостоятелният обект от ответниците е придобит на
11.05.2018г. Счита, че длъжниците, като
нови собственици са могли да се уведомят за взетото решение, т.к. в този период
съобщение за изготвения протокол и взетите решения е било поставено на
общодостъпно място на входа на сградата.
Освен това длъжниците като нови собственици не са изпълнили задължението
си по чл.7, ал.3 от ЗУЕС, а именно да уведомят управителя на сградата за новите
обстоятелства – придобиването на собственост, респ. да се впишат в книгата на
етажните собственици. Отделно от това счита, че не е задължение на
домоуправителя да уведомява новите собственици за взетите решения от ОС на ЕС
преди придобиване на собствеността, а и
в случая задължението да се заплащат такси за поддръжка и управление на общите
части произтича от закона, то същото възниква и без покана и е носимо такова.
Тези задължения възниква по силата на закона и не е типично облигационно
такова, т.к. се касае за разноски , свързани с обща съсобственост на етажните
собственици. Моли съд да отмени
обжалваното определение и даде указания за издаване на изпълнителен лист.
Ответните страни М.Х.П. и Д.И.Д.
оспорват подадената жалба. Сочат, че сградата била новопостроена, без
разрешение за ползване и без реално съсобствениците да са се виждали. Оспорват
законосъобразността на проведеното общо събрание, както и на взетите от него
решения. Поддържат, че първото узнаване за дължимите суми е станало едва с
получаване на заповедта за изпълнение. Молят за потвърждаване на обжалваното
определение.
Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира,
че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по
същество е основателна.
Пред районният съд е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжниците
Д. Д. и М. П., за сумата от 82лв., дължима за периода м.05-м.08.2018г.
съставляваща такси за управление и поддръжка на общите части и еднократна
вноска към фонд „ремонт и обновление“,
които суми са определени по размер от проведено ОС на ЕС.
Първоинстанционният съд е издал
Заповед №4814/31.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК за претендираните суми, ведно с разноските. На осн. чл.411, ал.3
от ГПК е връчил заповедта за длъжниците и им е указал възможността за подаване
на възражение в двуседмичен срок. В срока длъжниците са изпълнили задължението
си и да подали възражение, че не дължат разноски , т.к. не са били уведомени за
задължението си, не са търсени и не са отказвали плащане. Заповедният съд е
развил производство по реда на чл.414 А от ГПК, като е указал на заявителя
възможността в тридневен срок да подаде становище по възражението. В дадения
срок заявителят е признал изпълнение на задължението, но е оспорил възражението
за разноските. В обжалваното определение заповедният съд е приел, че длъжниците
не са дали повод за образуване на заповедното производство, т.к. решението на ОС
на ЕС е взето преди те да са придобили качеството на етажни собственици. Приема, че липсват доказателства длъжниците
да са били уведомявани на задълженията си. Поради това и прави извод, че те не
са дали повод за предявяване на вземането и не дължат разноски.
Настоящата инстанция не споделя
извода, направен в обжалвания съдебен акт. Съгл. чл6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС собствениците в сграда в
режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, както и разходите за ремонт и
обновяване на същата. Задължението, произтича от закона, а само размера на
дължимите вноски се определя от ОС на ЕС. Решенията на ОС се взимат при
изпълнение на процедурата по р.II от ЗУЕС, като
те са задължителни както за настоящите собственици, така и за бъдещите такива.
Спорният въпрос е кой е редът, по който бъдещите собственици се уведомяват да
взетите решения от ОС. Изрично правила в ЗУЕС не са предвидени, но този ред
следва да се изведе от правата и задълженията на субектите по този закон. На
първо място стои задължението на новия собственик по чл.7, ал.3 от ЗУЕС да се
впише в книгата на етажната собственост в 15 дневен срок от настъпване на
новите обстоятелства / придобиване на собствеността/. Както вече бе отбелязано
задължение на собствениците е да заплащат дължимите такси и разноски за общите
части. Задълженията на управителя са разписани в нормата на чл.23 от ЗУЕС, като
сред тях липсва задължение да уведомява новите собственици за действащите
решения на ОС на ЕС. Нещо повече – редът за уведомяване на собствениците в ЕС
за взетите решения от ОС е разписан в чл.16, ал.7 от ЗУЕС, като е посочено, че
на общодостъпно място се поставя съобщение за изготвяне на протокол за
проведеното ОС, а на всеки от съсобствениците се предоставя заверен препис от същия.
Следователно всеки от съсобствениците се уведомява за взетите решения чрез
поискване от управителя на този заверен препис, а не чрез нарочна процедура по
връчване. Така, след като липсва задължение за управителя да уведомява с
нарочна процедура всеки един от собствениците за взетите решения от ОС, още
по-малко би съществувало задължение за него да уведомява нарочно нови
собственици за взети в миналото такива решения.
При това положение се налага извода, че новите
собственици сами следва както да издирят управителя, така и да поискат книгата
на етажната собственост, за да впишат промяната в собствеността, а също и да
поискат заверени преписи от протоколите на ОС, в които са взимани решения за
управление на етажната собственост. Тези задължения произтичат от закона и не е
необходимо управителят на ЕС да извършва нарочно уведомяване на новите
собственици, включително и за дължимите разноски за такси за управление и поддръжка на общите
части.
В случая е безспорно установено, че това задължение не
е било изпълнено от новите собственици, същите са дължали претендираните суми
за такси към ЕС, поради което и са станали причина за образуване на заповедното
производство. При това положение не може да се приеме, че са налице основанията
по чл.414А, ал.2 от ГПК, а именно че с поведението си длъжникът не е дал повод
за предявяване на вземането. Напротив – неизпълнение на задълженията,
произтичащи от ЗУЕС и от решението на ОС на ЕС, са причина на образуване на
заповедното производство, поради което и длъжниците дължат и заплащане на
таксите и разноските в това производство.
Като е достигнал до различен извод и е обезсилил
издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, заповедният съд е
постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
Отменя Определение №8468/26.07.2019, пост. по гр.д.№8908/2019, ПРС, с което е
обезсилена Заповед № 48914/31.05.2019 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Оставя без уважение възражението на М.Х.П., ЕГН **********
и на Д.И.Д., ЕГН **********, против Заповед № 48914/31.05.2019 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по гр.д.№8908/2019, ПРС в частта за
разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :