Р Е Ш Е Н И Е
№ 47 16.04.2021 г. град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ст. И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 18 по описа за 2021 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/.
Образувано е по жалба на Д.В.А., ЕГН-********** ***, подадена чрез а..Р.Р. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-6/04.01.2021г. издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“-Русе.
В жалбата като основания се навеждат
съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискването на
чл.59,ал.2,т.4 от АПК относно съдържанието на акта. Излага се становище за недоказаност на
описаното в Заповедта нарушение. Навежда се, че в оспорения акт не са описани
сочените 7-броя пътници с техните имена и други индивидуализиращи белези.
Излага се становище, че в оспорената заповед липсват мотиви на органа относно
преценката му за определяне на срока на наложената ПАМ в максимално предвидения
от закона размер. Навежда се неяснота във волята на органа - какво точно същият
има предвид под „до отстраняване на нарушението“. Моли се оспорената заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Р.Р. ***, който изразява
становище, че поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително
излага доводи за недоказаност на описаната в оспорената заповед фактическа
обстановка, респективно извършването на нарушението. Излага твърдение, че в
производството са събрани обясненията само на двама пътници, от които единия не
споменава за заплащане на каквито и да е суми. Навежда липса на мотиви в акта,
относно преценката на органа при определянето на срока на наложените ПАМ в
максимално предвидените от закона размери. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът
по оспорването – Директорът на РД „Автомобилна
администрация“-Русе в съдебно заседание не се явява и
не изпраща представител.
Заинтересованата страна – Ш.А.М. в
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 03.01.2021г. в гр.Търговище
при проверка от контролни органи в
отдел „ Контрол“ към РД ”Автомобилна администрация”-Русе лицето Д.В.А. било
спряно за проверка, като водач на лек автомобил Фолксваген
Каравел от категория М1, с рег.№..., собственост на Ш.А.М., ЕГН-**********. Установено било, че посоченото
лице извършва превоз на 7 броя пътници срещу заплащане с маршрут на движение от
Р.България до Холандия. От контролния орган било прието за установено, че Д.В.А., ЕГН-**********, като водач на лек автомобил Фолксваген
Каравел от категория М1, с рег.№... извършва международен обществен превоз на 7- броя пътници
срещу заплащане с маршрут на движение от Р.България до Холандия, без за
автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността.
В хода
на проверката контролните органи снели обяснения от водача на л.а. А. и на още 2
лица.
За констатираното при проверката на
водача Д.В.А. бил съставен АУАН серия А-2020, №285468/03.01.2021г. за
нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
На 04.01.2021г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“-Русе е издал и оспорената Заповед, с която с т.1 от
същата, на основание чл.106а, ал.1,т.1, б „а“ и ал.2, т.1, във
връзка с чл.106а, ал.7 от ЗАП е наложена
принудителна административна мярка- временно спиране от движение на МПС
Фолксваген Каравел от категория М1, с рег.№..., собственост на Ш.А.М., ЕГН-**********
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. табела с рег.№... и отнемане на свидетелство за регистрация
№*********, издадено на 26.02.2020г. С т.2 от Заповедта на основание чл.106а,
ал.1,т.4,б.“б“ и ал.2,т.3 от ЗАП е наложена принудителна административна мярка
– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС №********* и контролен
талон към него с №5515947 на Д.В.А. с ЕГН-**********, издадено на 04.11.2014 от
МВР-Търговище до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В оспорената заповед като фактически
констатации на органа е изложено само „…На 04.01.2021г.
….. Д.В.А., ЕГН-********** като водач на лек автомобил
Фолксваген Каравел от категория М1, с рег.№... извършва международен обществен
превоз на 7 - броя пътници срещу заплащане с маршрут на движение от Р.България
до Холандия, без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на
Общността. …“, като органът се е позовал на АУАН, серия А-2020,
№285468/03.01.2021г. Заповедта е връчена на Д.В.А. на 04.01.2021г. и обжалвана от същия пред
Административен съд-Русе на 14.01.2020г. жалба с вх.№152.
Не се спори по делото, че лек автомобил-
Фолксваген Каравел от категория М1, с рег.№... е собственост на Ш.А.М., ЕГН-**********.
В приложения по делото АУАН, серия А-2020,
№285468/03.01.2021г. не се съдържат фактически констатации, индивидуализиращи
пътниците, както и констатации относно договорените парични суми за осъществяване на твърдения превоз.
По делото са представени обяснения на
водача А. и два броя обяснения на лицата В. И. Г. и Сн. Б. Й. като пътуващи в
управлявания от А. на 04.01.2021г. лек
автомобил. В обясненията на В. И. Г. не се съдържат данни за договорена
сума за превоза.В обясненията на водача на автомобила А. се съдържат данни за
договорена сума за превоз за всеки пътник от по 70.80 евро, които са взети
предварително. В обясненията на Сн. Б. Й. се съдържат данни за договорена сума
за превоз от 80 евро, за която обаче лицето излага твърдение че не е заплатила.
С определение на съда № 55/18.02.2021г.
съдът е разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване
относно фактическите основания, на които оспорената Заповед е издадена.
Въпреки дадените от съда изрични
указания по делото не бяха ангажирани други доказателства от страна на
административния орган, носител на доказателствената тежест, съгласно чл.170,
ал.1 от АПК, установяващи изложените в оспорената заповед твърдения от
фактическа страна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Съгласно
съдържанието на приложената по делото Заповед №РД-01-43/23.01.2020г. на
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация, Директора на РД „Автомобилна администрация“-Русе е оправомощен да издава
заповеди за принудителни административни мерки по чл.106а от ЗАвП. По изложените съображения настоящият съд
намира наложената с оспорения акт принудителна административна мярка за
постановена от материално и териториално компетентен орган, при наличието на
надлежно оправомощаване и при предвидена в чл.107 ал.1 от ЗАвП законова
възможност за делегиране на правомощия.
Съдът приема
обаче, че оспорената Заповед е издадена
при съществени нарушения на процесуалните правила, по следните
съображения:
Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвП
принудителните административни мерки се прилагат с „мотивирана” заповед, а
съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният орган следва да изложи
фактическите си констатации за издавена на акта. В оспорената Заповед е изложен
единствено извод на органа, че превоза на пътници е „обществен” без да са
посочени фактическите констатации на същия, въз основа на които, той извежда
този извод. Липсват данни- кои пътници са превозвани, с посочване на техните
имена; налице ли е уговорка за заплащане на превоза и конкретно за каква сума. Приложения
по делото АУАН също не съдържа констатации, относно тези обстоятелства. В конкретния случай изложените от административния
орган изводи в Заповедта не са подкрепени с конкретни факти. Неизписването на
фактическите основания, въз основа на които административният орган е направил
своите изводи, е съществено процесуално нарушение, тъй като води до
ограничаване правото на защита на адресата на ПАМ.
В тежест на
административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да докаже наличието на всички
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвП. Първата предпоставка, за да се приложи принудителната
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвП е с автомобила да е
извършен „обществен превоз” на пътници. Легалната дефиниция на понятието
"обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАП и представлява
„…превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство...“. По отношение
наличието на тази предпоставка от страна на административния орган, носител на
доказателствената тежест не бяха представени по делото други доказателства,
освен съставените в хода на административното производство писмени сведения на
три лица, които са противоречиви. По делото не са ангажирани други
доказателства, от които да се установява, че между водача на автомобила и
пътуващите в него лица е съществувала уговорка за заплащане именно на превоза и
за каква конкретно сума. Следва да се има предвид, че заплащането на услугата
превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво
и пътни такси, което става при т. н. споделено пътуване, който разход е само
един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв
начин не могат да бъдат еквивалентни. В този смисъл: Решение № 2234 от
27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г.
При така
събраните доказателства настоящият съд намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин, че Д.В.А. на 04.01.2021г.
г. като водач на описаното в Заповедта МПС, е извършвал превоз именно на 7-
броя пътници, както и че превозът е бил срещу заплащане, за да се обоснове по
несъмнен начин извода, че превоза на пътници е „обществен“.
С оглед на изложеното, съдът приема за
недоказано наличието на материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.1, буква „а“, т.4, буква „б“, ал.2,т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвП и че принудителните административни
мерки се явяват наложени и при неправилно приложение на материалния закон.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира Заповед № РД-14-6/04.01.2021г. издадена от Директора на РД
„Автомобилна администрация“-Русе за незаконосъобразна
и като такава следва същата да бъде отменена.
При този резултат на съдебния спор съдът
намира, че искането на оспорващия за присъждане на разноски следва да бъде
уважено съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Следва на Д.В.А. да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 310 лева, съставляващи заплатена
държавна такса от 10 лева за водене на настоящото производство и 300 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.второ от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Д.В.А.,
ЕГН-********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-6/04.01.2021г. издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“-Русе, с която с т.1
от същата, на основание чл.106а, ал.1,т.1, б „а“
и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от ЗАП е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1,
с рег.№..., собственост на Ш.А.М., ЕГН-********** до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр.
табела с рег.№... и отнемане на свидетелство за регистрация №*********,
издадено на 26.02.2020г., а с т.2 от Заповедта на основание чл.106а, ал.1,т.4,б.“б“ и
ал.2,т.3 от ЗАП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС №********* и контролен талон към
него с №5515947 на Д.В.А. с ЕГН-**********, издадено на 04.11.2014 от
МВР-Търговище до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София да заплати на Д.В.А., ЕГН-********** *** разноски
по делото в размер на 310 /триста и десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: