Решение по дело №138/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Постъпила е жалба от Г. В. Н. от [населено място] против Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград в частта му относно определения размер на парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 44166.127.15 по КККР на гр. Лозница, собственост на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че оценката на отчуждения имот е занижена и не представлява реалната му пазарна цена. Моли съда да постанови решение, с което да измени решението на МС в оспорената му част, като завиши размера на определеното парично обезщетение. Претендира разноски.

Ответникът Министерски съвет на РБългария оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че оценката на отчуждените части е извършена при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС и паричното обезщетение е определено в съответствие с чл. 32 ЗДС.

Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството счита жалбата за неоснователна, а решението на МС - за правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна министърът на финансите оспорва жалбата и счита, че изложените в нея доводи са недоказани.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да остане в сила обезщетението, както е определено от МС.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС на РБългария републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня – Варна“ /Автомагистрала „Хемус“/ е обявен за национален обект.

С влязла в сила Заповед № РД-02-15-36 от 30.03.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен устройствен план – парцеларен план за обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, Област Търговище и гр. Лозница и с. Манастирци, Община Лозница, Област Разград.

Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ като инвеститор на обекта е предприела действия за теренното осигуряване на автомагистралата. АПИ е възложила на оценител на имоти изготвянето на оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на засегнатите имоти и части от имоти. Оценителят „Бачовски консулт“ ООД е представил оценителски доклад от 23.01.2024 г. със съответните приложения, съдържащ експертна оценка на засегнатите имоти.

С писмо изх. № 04-16-343/01.02.2024 г. председателят на УС на АПИ е отправил мотивирано искане до министерство на регионалното развитие и благоустройството и до министерство на финансите за отчуждаване на имотите – частна собственост, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-ПП. Към искането са приложени копия на Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС, на одобрения проект на ПУП-ПП, актуални скици, данни и документи за собственост на засегнатите имоти, финансова обосновка на предложението за отчуждаване и оценката на имотите.

Със съвместен доклад до МС изх. № 03-07-47 от 13.05.2024 г. министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на националния обект.

С оспореното Решение № 343 от 17.05.2024 г. МС е отчуждил за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, съгласно одобрения ПУП – ПП, имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението към него по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Отчуждаването засяга и поземлен имот – нива с площ 9,200 дка с идентификатор 44166.127.15 по КККР на гр. Лозница, собственост на жалбоподателя по силата на нотариален акт № 183, том I, рег. № 2033, дело № 141 от 20.04.2015 г. на нотариус с рег. № 312 на НК.

От горния имот са отчуждени 5,801 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 7106 лв. /л. 46/. Размерът на обезщетението съответства на оценителския доклад /л. 136 гръб/.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице – оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС със задача: след съобразяване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС да даде заключение за пазарната цена на отчуждената част от процесния имот. На вещото лице е възложено оценката да бъде извършена в два варианта, като при първия вариант бъдат взети предвид относимите сделки, сключени през периода от 23.05.2022 г. до 23.05.2023 г., а при втория – сделките, сключени през периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г.

В изпълнение на поставената задача вещото лице е дало заключение, че пазарната цена на отчуждената част от имота на жалбоподателя към 23.05.2023 г. е 7 332 лв., а към 17.05.2024 г. – 19 289 лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от надлежния орган – МС в кръга на неговата материална компетентност.

Решението е в необходимата писмена форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 34б, ал. 1 ЗДС – в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.

Преди постановяване на решението е изпълнена процедурата, регламентирана в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС.

Но актът на МС в оспорената му част противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

В § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС са дефинирани относимите понятия. Съгласно т. 1 "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Съгласно т. 2 "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно т. 4 "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Принципът за равностойност на обезщетението при принудително отчуждаване е прогласен от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБългария. Както е посочено в мотивите на Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС по к. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. Тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. По силата на тази разпоредба част от вътрешното ни право е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана от РБългария на 07.09.1992 г. В практиката на Конституционния съд е трайно закрепено разбирането, че нормите на ЕКПЧ в материята на правата на човека имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на държавите – страни по ЕКПЧ, и са норми на европейския обществен ред. Тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ. Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ /вж. Решение № 2 от 18.02.1998 г. на КС по к. д. № 15/97 г., Решение № 14 от 17.11.2022 г. на КС по к. д. № 14/2022 г., Решение № 13 от 26.07.2024 г. на КС по к. д. № 1/2024 г./.

Съгласно чл. 1 „Защита на собствеността“ от Допълнителен протокол към ЕКПЧ всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съотвествие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

Във връзка със защитата на правото на собственост съдът взима предвид тълкуването на чл. 1 от ЕКПЧ с решението на ЕСПЧ от 14.05.2020 г. по делото „К. и други срещу България“ по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г. В него Съдът приема, че намесата в правото на мирно ползване на притежанията трябва винаги да постига "справедлив баланс" между изискванията на общите интереси на общността и основните права на индивида. С други думи, трябва да има разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта, която се стреми да бъде постигната чрез всяка мярка, която лишава човек от неговите притежания (§ 62). Условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса. Размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена (§ 63).

При съобразяване на горното съдът приема, че размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на отчуждения имот към момента на отчуждаването. С оглед на това 12-месечният период, през който трябва да бъдат съобразени относимите сделки-аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, следва да обхваща времето от една година назад преди постановяване на оспореното решение, или периода от 17.05.2023 г. до 17.05.2024 г. На тези условия отговаря вторият вариант от заключението на вещото лице, което съдът намира за компетентно, пълно и обосновано, поради което го възприема изцяло. Предвид този вариант определеното от ответника обезщетение се явява неравностойно и несправедливо и следва да бъде завишено съобразно дадената от експертизата оценка.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски. Направените разноски включват 770 лв. възнаграждение за вещото лице и 2000 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Съдът съобразява задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като противоречаща на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Оказаната на жалбоподателя правна помощ се изразява само в изготвяне на жалбата и едно писмено становище. При това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 2000 лв. е прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 1000 лв. При това са дължими разноски в общ размер на 1770 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 343 от 17.05.2024 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, в ЧАСТТА му относно определения размер на парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 44166.127.15 по КККР на гр. Лозница, собственост на Г. В. Н., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение за отчуждените 5,801 дка от 7106 лв. на 19 289 лв.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Г. В. Н. за разноски по делото сумата 1770 лв.

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 ЗДС.