№ 468
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330208180 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Аеро Контрол“ ЕООД, действащо чрез
пълномощника си – адв. Г.Р. против Наказателно постановление № 610198 –
F615569 от 09.11.2021 г., издадено oт и.д. Началник на отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на
НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
600,00 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
МФ, вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл 118,
ал.8 и ал.4, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като е
формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив в открито съдебно заседание,
чрез своя процесуален представител – юрисконсулт С. ангажира становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 03.06.2021 г., в 10,50 ч. била извършена съвместна проверка на
служители на НАП с органи на БИМ на обект ведомствена бензиностанция,
находящ се в село Черноземен, ул. „15“ № 8, стопанисван от „Аеро контрол“
ЕООД с ЕИК *********, в хода на която било констатирано, че дружеството,
в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 12 от Наредба Н – 18/
13.12.2006 г. на МФ не е спазило изискванията на цитираната наредба, като не
е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП ЕСФП от дата
13.04.2021 г.
Така, при проверката било установено, че лицето извършва зареждане на
течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС на превозни средства за собствени
нужди от един брой стоящ на собствената си тежест надземен, стационарен,
цилиндричен, хоризонтален резервоар за съхранение с вместимост 14712 л.,
съдържащ течно гориво дизел – 2833 литра, като не е въвело в експлоатация и
регистрирало ЕСФП за отчитане на заредените количества гориво. При
анализ на представените документи е установено, че за месец април лицето е
получило 8700 литра дизелово гориво. От началото на годината до момента
на проверката е получило 8700 литра гориво.
Съгласно конкретната фактическа обстановка проверяващите установяват,
че дружеството - жалбоподател, съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, е следвало да приведе дейността си съобразно
изискванията на ал. 2 и 3 от същата норма, т. е. да използва регистрирано и
работещо ЕСФП от момента на закупуване на горивото.
Извършена е справка в информационния масив на НАП - програмен
продукт "ФУДВ", като е установено, че за конкретния обект няма монтирано,
въведено в експлоатация и използвало регистрирано в НАП ЕСФП от дата
2
13.04.2021 г. до датата на проверката - 03.06.2021 г.
Описаните факти били отразени в Протокол за извършена проверка АА №
0081236/ 03.06.2021 г. и АА № 0009582/ 08.06.2021 г.
Впоследствие установеното било преценено като нарушение на чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл 118, ал.8 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за което бил
съставен АУАН № F615569 от 08.06.2021 г. в присъствието на пълномощник
на дружеството, който получил препис от АУАН. В срок постъпило и
възражение срещу акта, което било преценено от административно
наказващия орган за неоснователно.
Въз основа на горепосочения АУАН било издадено и обжалваното
Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административно наказателната преписка и надлежно приобщени по
съответния ред, както и от писмените доказателства събрани в хода на
съдебното следствие. Приетата от съда фактическа обстановка се установява
и разпита на актосъставителя М., чийто показания съдът кредитира изцяло
като логични, последователни, достоверни и съответни на останалите
доказателствени източници. За формирането на изводите си от правна страна
съдът кредитира, макар и не в цялост показанията на свид. С.. При анализа на
същите съдът подходи внимателно при отчитане на роднинските и служебни
отношения на свидетеля спрямо управителя на дружеството – жалбоподател,
поради което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в
светлината на останалия доказателствен материал. Така съдът кредитира
показанията на свидетеля в частите им касателно факта на извършване на
съвместната проверка на органите на НАП и БИМ на процесния обект,
доколкото същите са съответни на формираната по делото доказателствена
съвкупност. Като негодни да внесат убедителни съмнения във верността на
отразеното в АУАН и НП, респективно като негодни да доведат до промяна
във фактическите и правни изводи, са показанията на свид. С. в частта в която
същият посочва, че установено в хода на проверката гориво представлявало
остатъци от гориво, от еднотонни съдове, съхранявани на полето, които
остатъци били изсипани за първи път в деня на проверката, с цел
обезпечаване на същата, така че да може правилно да се проконтролира
3
годността на нивомера, като преди това в съда не било изсипвано гориво и не
бил използван. В тези си части показанията на свидетеля противоречат
съществено на изложеното от самия него в дадените по повод на проверката
обяснения, като в същите заявава, че съдът е въведен в експлоатация на 08 –
10 април, като е „имало случай в които гориво от еднотонен съд да е прелято
в цистерната на ведомствената бензиностанция с цел оптимизиране процеса
на работа и след това се зареждат селскостопанските машини на
дружеството“. При анализа на изложеното от свид. С. в коментираните части,
съдът изходи и от приложената по преписката справка да регистрираните на
името на дружеството – жалбоподател транспортни средства,
преобладаващата част от които представляват МПС, различни от
селскостопанска техника и машини. Ето защо и съдът не кредитира
показанията на свид. С. в посочената част поради което и не базира
фактическите си изводи въз основа на тях.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приложената Заповед № ЗЦУ - 1149/
25.08.2020 г. се установява както материалната, териториална, така и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в
него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът прие, че
дружеството – жалбоподател е осъществило състава на административното
4
нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 12, от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 8 вр. ал. 4, т. 1 ЗДДС, като правилно
според съда нарушението е подведено към уреждащите състава му правни
норми както в АУАН, така и в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за
собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на
горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си
тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и
отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни
горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление".
На следващо място, чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 посочва, че "лице, което
извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е
длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на
фискална касова бележка от ЕСФП". Задължението за издаване на фискален
бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване", а ал. 3 предвижда, че "за тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП".
Безспорно се установява по делото, че дружеството-жалбоподател,
съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е следвало да
приведе дейността си съобразно изискванията на ал. 2 и 3 от същата норма, т.
е. да използва регистрирано и работещо ЕСФП от момента на закупуване на
горивото.
За конкретния обект няма монтирано, въведено в експлоатация и
използвало регистрирано в НАП ЕСФП от дата 13.04.2021 г. до датата на
проверката - 03.06.2021 г.
В аспект на горното, изцяло неоснователни са твърденията в жалбата, че
тъй като не са били зареждани МПС-та и машини, "Аеро Контрол" ЕООД не
било длъжно да регистрира ЕСФП, тъй като не е извършвало търговска
дейност. Безспорно е, че проверката е извършена във ведомствена
бензиностанция, поради което не се извършва търговска дейност, а
изразходваното количество горива се отчита в резерв 2, поради което и по
арг. на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18 на МФ ведомствените бензиностанции
5
следва да имат регистрират ЕСФП.
От друга страна, съгласно алинея 13 от същата норма, ал. 12 не се прилага
от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за
собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща
вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество
гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Видно от
събраните по делото доказателства, настоящият жалбоподател не попада и в
това изключение, тъй като само за месец април лицето е получило 8700 литра
дизелово гориво.
Доколкото административно – наказващият орган е констатирал, че
процесното административно нарушение не води до неотразяването на
приходи, то и в съответствие с изискванията на санкционната норма на чл.
185, ал.2 от ЗДДС е определил размера на административното наказание в
параметрите очертани от ал.1 на чл. 185 от ЗДДС. Относно самия размер на
имуществената санкция – същият, според съда правилно е определен в почти
минимален размер от 600 лева, който е справедлив и целесъобразен. В тази
връзка макар и нарушението да не води до неотразяване на приходи и да е
първо по ред, то не следва да се пренебрегва обстоятелството, че
осъществяваното зареждане на собствени превозни средство при липса на
фискално устройство за един немалък период от време - от близо два месеца,
видът на стоката - дизелово гориво - акцизна стока, с висок риск, която не
може да се проследи дали се реализира по стопански начин при така
създадената организация от задълженото лице, води до извод, че с това свое
поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и
фискалната политика на държавата, поради което и не следва да се налага
имуществена санкция равна на минималния размер по чл. 185 ал. 1 ЗДДС.
Предвид горните съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че в
настоящия случай не са налице и предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
6
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение като процесното, доколкото обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая, не са налице.
В тази връзка отново следва да се отбележи, че в случая дружеството –
жалбоподател е санкционирано, с цел предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване
на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна
бюджетна система. Отново следва да се подчертае, че осъществяваното
зареждане на собствени превозни средство при липса на фискално устройство
за един немалък период от време - от близо два месеца, видът на стоката -
дизелово гориво - акцизна стока, с висок риск, която не може да се проследи
дали се реализира по стопански начин при така създадената организация от
задълженото лице, води до извод, че с това свое поведение проверяваното
лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на
държавата, поради което и няма как да се третира на плоскостта на чл. 28
ЗАНН.
На последно място, следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика, отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за
да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от
страна на ръководството на предприятието или на някой от служителите. От
значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че
законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то
обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо
противоправно състояние.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
7
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита
от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 610198 – F615569 от
09.11.2021 г., издадено oт и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с
което на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на „Аеро Контрол“
ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 600,00
лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр.
с чл. 3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл 118, ал.8 и ал.4, т.
1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Аеро Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сума в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8