Р Е Ш Е Н И Е
№ 260444
гр. Пловдив 26.11.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско
отделение, V-ти
състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от
младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1785/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Постъпила
е въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр. 14, против Решение № 1950 от 16.06.2020 г., постановено
по гр.дело № 17433 от 2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което е
отхвърлен предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., против Д.Д.С., с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото Дружество сумата
от 1 085,04 лв. – главница, представляваща неплатено задължение по Договор
за покупка на стоки и услуги, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CREX–11243344/13.04.2015 г. ; сумата от
1,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.11.2017 г. - 06.12.2018 г.;
сумата 56,59 лв. – мораторна лихва за периода 06.12.2018 г. - 11.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.06.2019 г. до изплащане на вземането, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6155/04.07.2019 г., издадена по ч. гр. дело №
10799/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд – І-ви бр. състав и при
условията на евентуалност – обективно съединени искове с правно основание чл.
240, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1 085, 04 лв. – главница,
представляваща неплатено задължение по Договор за покупка на стоки и услуги,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ***/13.04.2015 г.; сумата 1, 06 лв. – възнаградителна лихва за периода
01.11.2017 г. - 06.12.2018 г.; сумата 56, 59 лв. – мораторна лихва за периода
06.12.2018 г. - 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата. Във
въззивната жалба се твърди, че Решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, по подробно изложени съображения. Иска се отмяна на съдебния акт
и постановяване на нов, с който предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Въззиваемата
страна – Д.Д.С., чрез особен представител адв. Е.И., депозира писмен отговор, в
който излага съображения, че атакуваното Решение е правилно и законосъобразно и
като такова същото следва да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, след преценка
на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
Ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., е предявил пред Районен съд – гр. Пловдив
установителен иск, против Д.Д.С. за гореописаните суми, като при условията на
евентуалност, в случай че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението
за издаване заповед за изпълнение, предявява и осъдителен иск за същите суми,
като посочва, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната
страна. В исковата молба ищецът твърди, че при сключване на Договор за покупка
на стоки и услуги с номер CREX–11243344, Д.С. е дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит,
под формата на кредитна карта Mastercard. Сочи, че на 08.06.2016 г., С. активирал предоставената му кредитна
карта № ****, с максимален кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. Върху
усвоените от картата суми се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1
и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. На 01.11.2017 г. С. преустановил
редовното обслужване на картата, като балансът по същата е бил в размер на -1086.10 лв. Ищецът правел многократни
опити за контакт с длъжника, както и отправял покани към същия, с цел да погаси
доброволно натрупалите се задължения, но същите така и не били погасени. Към
исковата молба са приложени следните документи: Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер *** от дата 13.04.2015 г., сключен между ищеца и
ответника; Условия по същия договор; Сертификат № ***; Фактура №
**********/13.04.2015 г.; Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ***; Покана от 11.12.2018 г., отправена от кредитора към длъжника;
Извлечение от търговския фирмен регистър;
Чрез
особен представител, с писмен отговор, ответникът оспорва предявените искове.
На първо място, оспорва обстоятелството, че ответникът е сключил въпросния
Договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит, под формата на
кредитна карта. Твърди, че ответникът не е получил кредитната карта, нито пък
ПИН код в запечатан плик. Не е подписвал протокол за получаване на издадената
карта, както и протокол за получаване на запечатания плик, съдържащ ПИН код за
банковата карта. Отделно от това сочи, че представеният по делото Договор за
потребителски кредит от 13.04.2015 г., е нищожен, поради противоречие с добрите
нрави и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Излага
подробни съображения, като се позовава на съдебна практика.
В хода
на производството съдът е приел представените с исковата молба писмени
доказателства.
За да
постанови атакуваното Решение, Районен съд – гр. Пловдив, приема за безспорно
установено, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 6155/04.07.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 10799/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд – І-ви бр. състав, е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата 1 085, 04 лв. – главница, представляваща неплатено
задължение по револвиращия потребителски кредит; сумата 1, 06 лв. –
възнаградителна лихва за периода 01.11.2017 г. - 06.12.2018 г .; сумата 56, 59
лв. – мораторна лихва за периода 06.12.2018 г. - 11.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Приема за безспорно и че доколкото Заповедта е била връчена на ответника при условията
на чл. 47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, и ищцовото дружество е депозирало искова молба за установяване на
вземанията си по Заповедта, в срока по чл. 415 от ГПК. Аргументира, че от
представените по делото писмени доказателства, се установява, че действително
между ищеца и ответника в гр. Пловдив, е бил сключен Договор за покупка на
стоки и услуги, с който ищецът е отпуснал на ответника револвиращ кредит
за потребителски цели /закупуване на преносим компютър TOSHIBA/, в размер на 1 225.23 лв., заедно със
застраховка и лихви, платими на 24 равни месечни погасителни вноски в размер на
68.20 лв. всяка и обща стойност на плащанията 1 636.90 лв.
Районният
съд налага правен извод, че доколкото от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да
е доказателства, от които да се установява, че действително на ответника е била
предоставена посочената кредитна карта и запечатан плик с пин кода за ползване
на картата, съответно, че между страните е сключен и договор за револвиращ
потребителски кредит, под формата на кредитна карта Mastercard, искът с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а предвид липсата
на доказателства за задължения на ответника към ищеца по посочения Договор –
като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и предявените при
условията на евентуалност обективно
съединени искове.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основното
възражение на жалбоподателя се отнася до това, че Решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Настоящата
инстанция намира възражението за неоснователно по следните съображения:
Съгласно
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да бъде уважен
иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на
тази сума. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем,
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца-заемодател.
Въззивният
съд споделя изводите на Пловдивския районен съд, че от събраните по делото
доказателства е невъзможно да се направи категоричен извод, че издадената от
кредитора кредитна карта е била получена от ответника, нито пък, че същият е
получил ПИН код в запечатан плик. Липсват доказателства С. да е подписвал
протокол за получаване на издадената карта, както и протокол за получаване на
запечатания плик, съдържащ ПИН кода на банковата карта. Не се доказа и
ответникът да е активирал въпросната кредитна карта Mastercard, както и да е извършвал транзакции, възползвайки
се от предоставения кредитен лимит. В
настоящия случай, не се установи
наличието на облигационно-правна връзка между страните. Ето защо, с
оглед реалния характер на договора на заем, съдът намира за недоказано
наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта, с описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри.
Гореизложеното, в действителност, представлява самостоятелно основание за
отхвърлянето на исковата претенция, поради което правилно първоинстанционният
съд е приел, че ответникът не дължи на ищеца каквито и да е суми по Договора.
Предвид това, настоящият състав намира, че
обжалваното Решение се явява правилно и законосъобразно и като такова, следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и неоснователността на
въззивната жалба, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1950/16.06.2020 г. на Районен
съд – гр. Пловдив, VIII-ми гр. състав,
постановено по гр.д. № 17433/2019 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: