Решение по дело №56/2020 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 18.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав: 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                        ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова касационно адм. дело № 56/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).  

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Г.В.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора *** и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) гр. София срещу Решение № 90/17.06.2019г., постановено по адм.д. № 417/2017г. по описа на Административен съд Ловеч. С решението е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, да заплати на  Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, сумата от 200 (двеста лева) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в Затвора Бургас в периодите 05.10.2016г. – 06.10.2016г., 07.12.2016г. – 08.12.2016г., 07.02.2017г. – 09.02.2017г., 03.10.2017г. – 06.10.2017г. и 10.11.2017г. – 14.11.2017г., породени от пребиваване в неблагоприятни условия – при липса на течаща вода и санитарен възел и ухапвания от дървеници, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2017г. до окончателното й изплащане. В останалата част искът на В. за сумата над 200 лева до претендираните 20 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

В жалбата си касаторът Г.В. твърди неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът му до пълния претендиран размер, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че в първоинстанционното производство се е установило незаконосъобразно фактическо бездействие на служители на ГДИН, вредите за ищеца също са били доказани, като иска да му бъде присъден пълният размер на претендираното обезщетение. Не ангажира становище по касационната жалба на ГДИН.

В жалбата си касаторът ГДИН София поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се е установило нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и незаконосъобразни фактически действия или бездействия на служители на ГДИН, не са доказани и вреди за ищеца, които да са в пряка връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора. Излага, че не е осъществен състава на чл.284 от ЗИНЗС. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно поддържа становище за намаляване размера на присъденото обезщетение, съобразно чл.52 от ЗЗД.

В съдебно заседание касаторът Г.В., редовно призован, поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се е установило незаконосъобразно фактическо бездействие по задължение, произтичащо пряко от закона, доказани са и вредите за ищеца, поради което претендира да бъде завишен размера на присъденото обезщетение до размера, който е в първоначалната искова молба. Излага и подробни доводи за неоснователност на касационната жалба на ГДИН.

В съдебно заседание касаторът ГДИН София, редовно призован, не се представлява. В писмено становище поддържа касационната си жалба и иска отмяна на решението в частта, с която е присъдено обезщетение, алтернативно намаляване на размера му, като оспорва касационната жалба на Г.В. и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Административен съд Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни.

Административният съд е бил сезиран с искова молба от Г.В., с която е предявен иск срещу ГДИН София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в пет конкретно уточнени периода при пребиваването му в Затвора ***. Според ищеца вредите са пряка и непосредствена последица от поставянето му в неблагоприятни битови условия, изразяващи се в многобройни ухапвания от дървеници и липса на течаща вода и санитарен възел.

От фактическа страна по делото било прието за безспорно установено от първоинстанционния съд, че Г.В. е пребивавал в петте периода в Затвора ***, като в първите четири периода е бил настанен в помещение № 512, където не е имал непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, нощем е бил принуден заедно с останалите в помещението да ползва кофа за облекчаване, и в два от периодите е бил нахапан многократно от дървеници. В петия период е бил настанен в помещение № 415, където също е бил нахапан от дървеници. Тези неблагоприятни битови условия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в липса на сън, причинен му алергичен дерматит, от който е бил лекуван, нервност и безпокойство. Изложеното по-горе се потвърждава както от писмените доказателства от Медицинския център в Затвора ***, така и от свидетелските показания на разпитаните свидетели, които правилно първоинстанционният състав е кредитирал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът обосновано е приел от правна страна, че исковата претенция е допустима и частично основателна. Съдът е изложил, че за да бъде уважен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях. Съдът е приел, че в случая са налице и са доказани и трите предпоставки. Направен бил решаващия извод, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието си, поради което са настъпили твърдените от него неимуществени вреди. При определяне на техния размер, съдът е съобразил чл.52 от ЗЗД и практиката на ЕСПЧ, продължителността на сочените от ищеца периоди, както и характера и интензитета на уврежданията, като е уважил частично исковата претенция и е отхвърлил като неоснователен иска в останалата част.

При извършената проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав намира, че административният съд е установил правилно фактическата обстановка. От правна страна съдът приема следното:

Касационната жалба на Г.В. е неоснователна. Решението в обжалваната от този касатор част е правилно и обосновано. Преценката на съда за размера на присъденото обезщетение е в съответствие с принципа на справедливостта (чл.52 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ). Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52 от ЗЗД. Обезщетението в така определения размер е адекватно определено, като е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти. Размерът му не се явява занижен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от В., поради което решението в обжалваната от този касатор част се преценява от настоящия състав като правилно по отношение на размера на присъденото обезщетение. Искането за неговото увеличаване е неоснователно.

Неоснователна е и касационната жалба на ГДИН. Решението в обжалваната от този касатор част също е правилно и обосновано. Изложени са подробни мотиви с преценка на събраните доказателства, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Несъответно на събраните по делото доказателства е възражението на ответника за липса на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и липса на претърпени от ищеца неимуществени вреди. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти неминуемо водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността. При отчитане на кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е бил поставен ищеца в Затвора *** през заявените периоди, правилно първоинстанционният съд е приел, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице.

По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл.3 от Конвенцията, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл.3 от КЗПЧОС в исковите периоди представлява задължение, пряко произтичащо от закон.

Следователно в конкретния случай са налице както нарушение на закона и Конвенцията, така и претърпени от лишения от свобода вреди. Липсата на санитарен възел и течаща вода в помещението и облекчаването нощем в кофа в четири от исковите периоди, и системното нахапване от дървеници в три от периодите правилно е била преценена от решаващия състав като незаконосъобразна дейност на затворническата администрация, довела до причиняване на неимуществени вреди за ищеца. С оглед на изложеното и презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС правилно първоинстанционният съд е уважил частично иска.

Относно размера на обезщетението следва да се приеме, че същият е в съответствие с принципа на справедливостта, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Обезщетението е адекватно определено, като е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Размерът му не е завишен, поради което искането за неговото намаляване е неоснователно.

В съответствие с изложените мотиви и при отсъствието на поддържаните от двете страни касационни основания, решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 17.06.2019г., постановено по адм.д. № 417/2017г. по описа на Административен съд Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                 2.