№ 81
гр. Велико Търново, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500406 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 299/23.05.2024 година по гр. д. № 324/2023 година по описа на
Окръжен съд Велико Търново е признато за установено спрямо К. А. Х., че дължи на
„Обединена българска банка“ АД сумите: 38 788.46 лева - главница по Договор за кредит от
15.10.2019 година; 1 304.19 лева - договорна лихва за времето от 20.10.2020 година до
8.06.2021 година; 166.73 лева - обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 20.10.2020 година - 8.06.2021 година; 579.59 лева - обезщетение
за вреди от забава в размер на законната лихва върху главницата за времето от 9.06.2021
година до 4.08.2021 година; 48 лева - разноски по обявяване на предсрочна изискуемост -
дължима за съдебния изпълнител, връчил изявлението на длъжника, такса; законна лихва
върху главницата от 24.02.2021 година до окончателното заплащане, на основание чл. 430 и
чл. 432 от Търговския закон.
С посоченото решение К. А. Х. е осъден да заплати на „Обединена българска банка“
АД сумата 6 556.48 лева - разноски по делото и за заповедното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Ю. М. - особен представител
на К. А. Х., против Решение № 299/23.05.2024 година по гр. д. № 324/2023 година по описа
на Окръжен съд Велико Търново.
Релевират се възражения, че решението е немотивирано, необосновано и постановено
при нередовна искова молба. Навежда, че същото е незаконосъобразно и противоречи на
тълкувателната практика на ВКС. Заявява, че първостепенният съд не се е произнесъл по
спорните между страните въпроси, повдигнати и с писмения отговор по исковата молба,
както и че е възприел безкритично заключението на вещото лице, прието по делото.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Обединена българска банка“ АД, представлявана от юрисконсулт Д. Д., в който развива
доводи за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на атакувания
първоинстанционен съдебен акт - като правилен. Претендира сторените разноски в
производството.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по
администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на Окръжен съд – Велико
Търново е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят
нищожност или недопустимост на решението.
По същество на въззивната жалба:
„Кей Би Си Банк България" ЕАД (преди „Райфайзенбанк (Б- я)" ЕАД), със седалище и
адрес на управление град София 1407, район Лозенец, бул."Никола Вапцаров" № 55, Експо
2000, ЕИК ********* представлявано от С. А. Г. - Изпълнителен директор, и П. Р. -
Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си П. Б. Д. е предявило обективно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК против К. А. Х., ЕГН:
**********, с адрес: с. Касарево, общ. Стражица, обл. Велико Търново, ******.
Видно от вписванията в Търговския регистър, на 10.04.2023 г. е настъпило вливане на
"Кей Би Си Банк България" ЕАД в "ОББ" АД. Поради това и първоинстанционният съд е
приел и съобразил настъпилото правоприемство.
С исковата молба се търси да бъдат признати за установени вземанията на ищеца,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1910102632543840 от 15.10.2019 г., за
които са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 835/12.08.2021 г. на
PC Горна Оряховица и Изпълнителен лист № 662 от 12.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1553/2021 г.
по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, а именно:
1. изискуема главница общо в размер на 38 788. 46 лева (тридесет и осем хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), от която:
редовно падежирали главници за периода от 20.10.2020г. до 20.05.2021 г. вкл. в размер
на 2183.11 лева (две хиляди сто осемдесет и три лева и единадесет стотинки),
и
предсрочно изискуема главница към 09.06.2021 г. в размер на 36 605/35 лева (тридесет
и шест хиляди шестстотин и пет лева и тридесет и пет стотинки);
2. изискуема редовна възнаградителна лихва общо в размер на 1304,19 лева (хиляда
триста и четири лева и деветнадесет стотинки), от която:
- просрочени редовни лихви за периода от 20.10.2020г. до 20.05.2021 г. вкл., в размер
на 1199,09 лева (хиляда сто деветдесет и девет лева и девет стотинки),
и
2
- начислена редовна лихва върху усвоена и непогасена главница към 09.06.2021 г. в
размер на 105,10 лева (сто и пет лева и десет стотинки) начислена за периода от 20.05.2021 г.
до 08.06.2021 г. вкл.;
и
3. обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 166,73 лева
(сто шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), начислено за периода от
20.10.2020г. до 08.06.2021 г. вкл.,
и
4. изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуема главница от 09.06.2021г. до 04.08.2021 г. вкл. в размер на 579,59 лева(петстотин
седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки),
5. разноски във връзка с уведомление за предсрочна изискуемост чрез НСИ И. Ц. с
peг. № 896 в размер на 48,00 лева (четиридесет и осем лева);
и
6. законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението
по чл.417 ГПК в Районен съд до окончателното и изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че главните установителни искове по чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени частично, като неоснователни, досежно
предсрочно изискуемите по Договора за потребителски кредит суми, се отправя искане за
осъждането на К. А. Х. ЕГН: ********** да заплати на ищцовото дружество следните суми:
1. редовно падежирали главници в размер на 8 797,10 лева (осем хиляди седемстотин
деветдесет и седем лева и десет стотинки) за периода от 20.10.2020г. до 20.03.2023г.
вкл.
2. предсрочно изискуема главница в размер на 29 991, 36 лева (двадесет и девет хиляди
деветстотин деветдесет и един лева и тридесет и шест стотинки) към 30.03.2023 г.,
3. просрочени редовни лихви върху падежирали просрочени месечни вноски в размер от
4540,41 лева (четири хиляди петстотин и четиридесет лева и четиридесет и една
стотинки) за периода от 20.10.2020 г. до 20.03.2023 г. вкл.,
4. редовна възнаградителна лихва върху усвоена и непогасена главница към 30.03.2023г.
в размер на 45,32 лева (четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) за периода
от 20.03.2023г. до 29.03.2023 г. вкл.,
5. обезщетение за забава в размер на 1647,09 лева (хиляда шестстотин четиридесет и
седем лева и девет стотинки) върху редовно падежирали главници от 20.10.2020 г. до
29.03.2023 г. вкл.; и
6. разноски във връзка с уведомление за предсрочна изискуемост чрез НСИ И. Н. с peг.
№ 896 в размер на 48,00 лева (четиридесет и осем лева);
7. законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане;
Пояснява, че относно падежиралите суми - главница и лихви, посочени в т..1.,т. т.3.,
т.5, касаещи евентуалните искове, е приложим чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо
кредитора (dies interpellat pro homine). Размерът и падежите на всяка вноска били
определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не било необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Ищецът претендира заплащане на всички направени по делото разноски (платени
държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение.
Претендира сторени разноски в заповедното производство.
Излага в исковата си молба, че след успешно проведено заповедно производство, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 1553/2021 г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, по силата на които
3
длъжникът К. А. Х. е осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите
суми по Договор за потребителски кредит № 1910102632543840 от 15.10.2019г. Длъжникът
К. А. Х. не бил намерен на известните адреси, като уведомлението за издадената заповед
било връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вемането в 1-месечен срок.
Ищецът твърди, че на 15.10.2019 г. между Банката и кредитополучателя К. А. Х., е
сключен Договор за потребителски кредит № 1910102632543840, с който е отпуснат кредит
в размер на 41 800 лева (четиридесет и една хиляди и осемстотин лева), с цел
рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Като краен срок за погасяване бил
уговорен 20.10.2029г. Общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към датата на
сключване на договора възлизала на 55 338,28 лева.
Посочени са с исковата молба договорените условия за формиране размер на
фиксирана годишна лихва и съответните срокове, за които е формирана, както и
компонентите, от които се формира.
Позовава се на договореностите в чл. 4.2.1. и сл. от Договора, където подробно били
обяснени понятията, вида, изчисленията, компонентите, условията и др. по уговорената
между страните по договора редовна възнаградителна лихва.
Навежда, че е изпълнил като кредитор задълженията си по процесния договор,
включително задължението да предостави за временно и възмездно ползване паричната
сума.
С исковата молба са посочени и договорените условия съгласно чл. 4.5. относно
обезщетението при забава в плащането на дължими суми - наказателна надбавка към
лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно, върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Посочва, че към датата на
сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен съгласно
предходното изречение, изчислен съгласно чл. 4.1. е в размер на 15.50 % /петнадесет цяло и
петдесет стотни процента/. Така било постигнато, според ищеца, неустоечно съглашение по
смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на
обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване
на главницата по кредита (чл. 4.5. от Договора).
Страните били уговорили и начина за погасяване на кредита – на 120 (сто и двадесет)
анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от
20.11.2019 г. до 20.10.2029 г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1.,
съответно чл. чл. 4.2 - Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12
месеца от действието на Договора, с включена годишна лихва по чл. 4.1. е 453,64 лева,
съгласно погасителен план, който е неразделна част от сключения договор. При промяна на
лихвата по реда на чл. 4.2.1. от Договора, се променя и размерът на дължимата месечна
анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска е посочено, че ще
бъде определен с нов погасителен план, изготвен по реда на чл. 4.3. от договора.
Ищецът твърди, че други документи по процесното вземане като Общи условия не
били подписвани към конкретния договор и не били налични. С договора било уговорено и
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането.
Навежда се с исковата молба, че кредитополучателят не е заплатил вноски с падежни
дати, считано от 20.10.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл., с оглед на което и на основание
договорната разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката обявила всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми.
До кредитополучателя било изпратено писмо за предсрочна изискуемост, като
същото е било възложено за връчване съгл. чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ И. Д. с pe. № 896.
Книжата били връчени на 09.06.2021г., на член на домакинството - С. К., със задължение да
ги предаде.
Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си и подала
заявление с вх. № 7621 на 09.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
4
417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1553/2021 г. по описа на Районен
съд гр. Горна Оряховица. Съдът издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с ГПК и
Изпълнителен лист, след което банката с молба от 17.09.2021 г. образувала изпълнително
дело № 365/2021г. при ЧСИ И. П. с per. № 896 и район на действие ОС гр. Велико Търново.
Ищецът обосновава и конкретните обстоятелствата, довели до настъпване на
изискуемостта на вземанията на Банката по кредита.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - К. А. Х. - чрез особения си представител
оспорва исковете, позовавайки се на нищожност на договора по чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т.
10 и 12 от Закона за потребителския кредит. Отрича последиците на обявената предсрочна
изискуемост. Изявлението на банката в този смисъл не било ясно. Обосновава довод, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на ЗПК с произтичащите от
това последици, уредени в чл. 23 от ЗПК. На основание сочената недействителност на
процесния договор, по аргумент от чл. 23 от ЗПК, потребителят (ответника) следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
От събраните и приети доказателства по делото, въззивният съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 15.10.2019 г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя К. А.
Х., е сключен Договор за потребителски кредит № 1910102632543840, с който е отпуснат
кредит в размер на 41 800 лева (четиридесет и една хиляди и осемстотин лева), с цел
рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Като краен срок за погасяване е уговорен
20.10.2029 г. (чл. 1 и чл. 5.1. от Договора). Страните се договорили, че общата дължима сума
от кредитополучателя по настоящия договор, изчислена към датата на сключване на
договора възлиза на 55 338,28 лева (петдесет и пет хиляди триста тридесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки) /чл.4.4/. Видно от уговореното в чл. 4.1. от Договора, страните се
съгласили, че за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита,
кредитополучателят ще заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.50 %
(пет цяло и петдесет стотни процента). След изтичане на срока по чл. 4.1. от Договора,
кредитополучателят ще заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на две
компоненти: променлив Референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.390 (пет цяло
триста и деветдесет хилядни пункта) - сборът общо „лихва" - чл. 4.2. от Договора.
Референтният лихвен процент, използван за определяне на лихвата, съгласно предходното
изречение е лихвения процент по депозити с договорен матуритет над 3 (три) до 6 (шест)
месеца от домакинства в български лева, съгласно лихвената статистика на Българската на
родна банка (БНБ) „Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет
и репо-сделки на сектори Нефинансофи предприятия и Домакинства", а при промяна - в
аналогична лихвена статистика на БНБ, която включва депозити с договорен матуритет над
3 (три) до 6 (шест) месеца, в официалната парична единица в България от лихвена
статистика, обявявана на интернет страницата на БНБ www.bnb.bg, (или на друга страница,
която заменя страницата на БНБ), наричан за краткост „Средносрочен лихвен процент по
статистика на БНБ" или СЛП. Първоначалната стойност на Средносрочния лихвен процент
(СЛП) по статистика на БНБ, след изтичане на срока по чл. 4.1. ще бъде последно обявената
на интернет страницата на БНБ, преди 01.09.2020г., стойност на Средносрочния лихвен
процент по статистика на БНБ. В чл. 4.2.1. и сл. от Договора са пояснени понятията, вида,
изчисленията, компонентите, условията и др. по уговорената между страните по договора
редовна възнаградителна лихва.
При забава в плащането на дължими суми по кредита, страните приели, че
кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка към
лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно, върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване
5
на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен съгласно, изчислен
съгласно чл. 4.1. е в размер на 15.50% /петнадесет цяло и петдесет стотни процента) -чл. 4.5.
от Договора.
Съгласно чл. 5.2. от Договора, страните са уговорили начина за погасяване на кредита
– на 120 (сто и двадесет) анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число от съответния
месец, считано от 20.11.2019 г. до 20.10.2029 г., с включващи приложимата годишна лихва
съгласно чл. 4.1., съответно чл.4.2. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима
за първите 12 месеца от действието на Договора, с включена годишна лихва по чл. 4.1. е
453,64 лева (четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), съгласно
погасителен план, който е представлява неразделна част от договора. При промяна на
лихвата по реда на чл. 4.2.1. от Договора, се променя и размерът на дължимата месечна
анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще бъде
определен с нов погасителен план, изготвен по реда на чл. 4.3. от сключения Договор.
Страните по договора уговорили настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по чл. 9.2. при наличие на условия: неплащането на погасителни вноски (вноска
или част от вноска) по кредита за повече от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане
представлява случай на неизпълнение съгл. чл. 8.1. от Договора.
Банката обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и изпратила до
длъжника писмо за предсрочна изискуемост с изх. № ИЗХ-001-16285 в с. Кесарево, общ.
Стражица, обл. Велико Търново, ****** ( който е постоянен и настоящ адрес, посочен по
договора). Връчването било възложено на ЧСИ И. Д. с per. № 896.
Видно от съставените от ЧСИ документи, писмото е връчено на 09.06.2021г. на С. К.
/лице, с което съжителства ответника/.
Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си.
Подала е заявление с вх. № 7621 през м. 08.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1553/2021
г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица. В полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 835/12.08.2021 г. и изпълнителен лист № 662 от 12.08.2021
г. по ч. гр. д. № 1553/2021 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, по силата на които
длъжникът К. А. Х. е осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите
суми по Договор за потребителски кредит № 1910102632543840 от 15.10.2019г., както
следва: сумата 2183.11лв.(две хиляди сто осемдесет и три лева и единадесет стотинки),
представляващи редовно падежирала главница за периода: 20.10.2020г.-20.05.2021г. по
Договор № 1910102632543840/15.10.2019г. за банков кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.08.2021 г. до окончателното и изплащане; сумата 36 605.35
лв.(тридесет и шест хиляди шестстотин и пет лева и тридесет и пет стотинки),
представляващи предсрочно изискуема главница по Договор № 1910102632543840 от
15.10.2019 г. за банков кредит, с дата на обявяване на предсрочната изискуемост - 09.06.2021
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2021г. до окончателното и
изплащане; сумата 1304.19 лв.(хиляда триста и четири лева и деветнадесет стотинки),
представляващи изискуема редовна лихва, начислена за периода: 20.10.2020 г. – 08.06.2021 г.
вкл.; сумата 166.73 лв. (сто шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки),
представляващи изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница,
начислено за периода: 20.10.2020г.- 08.06.2021г. вкл.; сумата 99.35лв.(деветдесет и девет
лева и тридесет и пет стотинки), представляващи изискуемо обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница, начислено за периода: 09.06.2021г.- 04.08.2021г. вкл.;
сумата 877.74 лв. (осемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща направените разноски (заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение).
К. А. Х. не е бил намерен на известните адреси, като уведомлението за издадената
заповед е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, съдът указал на заявитела (Банката), че може да предяви вземането си в 1-месечен
6
срок.
С молба от 17.09.2021 г. е образувано изпълнително дело № 365/2021г. при ЧСИ И. П.
с peг. № 896 и район на действие ОС - Велико Търново.
От приетото по делото заключение по изготвената от вещото лице съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, се установява следното:
сумата по Договора за потребителски кредит №1910102632543840 от 15.10.2019 г., в размер
на 41 800.00 лв., е преведена по посочена сметка от кредитополучателя на 15.10.2019 г. ; С
платените суми от ответника, за периода от 15.11.2019 г. до 14.08.2020 г. вкл., общо в размер
на 5 123.49 лв., са погасени следните задължения:
- Главница: 3011.55 лв.
- Редовни лихва: 2109.65 лв.
- Обезщетение за просрочие: 2.29 лв. /За периода от 21.11.2019 г. до 25.08.2020 г./
Налице е забава в плащането на 8 бр. поредни месечни погасителни вноски, за
периода от 20.10.2020 г. до 20.05.2021 г. Във връзка с входирано на 04.06.2021 г.
възлагателно писмо от „Райфайзенбанк Б-я“ ЕАД до ЧСИ И. Ц. и съставен протокол за
връчване от 10.06.2021 г., е възложено ЧСИ да извърши връчване на съобщение относно
предсрочната изискуемост на кредита, на адреса на К. А. Х.. За извършеното връчване, на
01.07.2021 г. от „Райфайзенбанк Б-я“ ЕАД са заплатени разноски на ЧСИ, в размер на 48.00
лв.
Вещото лице е посочило конкретните задължения на кредитополучателя във варианти
към: датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда; датата на подаване на
исковата молба и датата на връчване на исковата молба. Експертизата не е установила данни
за направени плащания от ответника за погасяване на задълженията по кредита след
образуване на заповедното производство.
Вещото лице е дало пояснения и в съдебно заседание.
При тези установени факти, първоинстанционният съд направил краен извод за
основателност на предявените искове, с водещи мотиви, че: По делото е доказано
съглашението за кредитиране на ответника - договор за банков кредит по смисъла на чл. 430
и сл. от ТЗ с предмет сумата от 41 800 лв. лв., режим на погасяване и лихви, описани в
исковата молба; В качеството си на банка, ищецът е предоставил договорената сума и с това
точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си
задължения и се явява изправна по спора страна; В качеството си на заемател, ответникът е
приел сумата, но като е спрял плащанията е в неизпълнение на основното си договорно
задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, заради което предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 288 от ТЗ са налице, възникнало е правото да се обяви предсрочна изискуемост
по чл. 432 от ТЗ и исковете са доказани по основание; С цитираната експертиза вземанията
са установени в търсения размер и следва да бъдат уважени, според заявеното;
Възраженията на особения представител на ответника са в противоречие с цитираните по-
горе документи, заради което не могат да бъдат съобразени при решаване на спора; Без
правно значение е каква част от задълженията си ответникът е изпълнил, защото предмет на
делото е неплатената част от вземанията по кредитното правоотношение; В задачите на
ответника е да докаже плащане или погасяване на вземанията по друг погасителен способ, а
това по делото не е сторено; Текстът на договора и погасителният план са написани със
шрифт, безпрепятствено позволяващ на потребителя да се запознае със съдържанието на
документите, поради което не е нарушен чл.10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Годишният процент на разходите е посочен според изискванията на закона, доколкото
последният регламентира структурата на тази стойност и в погасителния план поотделно и
глобално са посочени всички вземания, формиращи показателя.
От правна страна, Апелативен съд – Велико Търново, в решаващия си състав, по
наведените доводи във въззивната жалба, приема следното:
7
В производство по чл.422 ГПК,съобразно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК и като
единствен ползващ се от този факт, ищецът - кредитор установява предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията си по сключен с ответника договор за
кредит, съгласно т.18 от ТР № 1/2014 год. по тълк.дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС,вкл.
упражнено от него право за обявяване кредита за предсрочно изискуем,с уведомяване на
длъжника .
Следва да се съобразят в този процес освен относимите законови разпоредби, също и
дадените отговори на правни въпроси в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк.
д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС , както и в т. 9, т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, и относима практика на състави на
ВКС по дела с такъв предмет.
С последното цитирано тълкувателно решение е възприето, че в производството по
чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, а също и че
предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ –
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за
кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС е възприето още, че основание на иска са твърдените от ищеца юридически
факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право.
Съдът приема, че с исковата молба, ищецът се е позовал на конкретни юридически
факти, от които произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.
Исковата молба е ясна и отправените искания до съда с нея, също.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението.
Нужната информация, съгласно разп. на чл. 60, ал.2 ЗКИ, се съдържа в извлечението
от счетоводните книги, пресъздадена и в исковата молба и приложената справка по чл. 366
ГПК към нея.
В действащото законодателство няма правна норма, която да въвежда изисквания за
необходимото съдържание на отправеното от банката-кредитор уведомление до длъжника за
8
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което приложение намира
общият принцип за договорното право за свобода на договаряне. При липса на конкретна
договорна клауза в посочения смисъл, необходимо и достатъчно е в документа до длъжника
банката-кредитор да е изразила ясно волята си, че поради забава в погашенията обявява
кредита за предсрочно изискуем. От значение за правните последици на уведомлението е
ясно изразената воля на банката да смята кредита за предсрочно изискуем /каквато е
изразена в уведомлението, връчено на 09.06.2021 г./. Относно съдържанието на изявлението
на кредитора за предсрочна изискуемост, за разлика от извлечението от счетоводните книги
на банката, няма изрично изискване за индивидуализиране на просрочените задължения и
тези, които са изискуеми (в този смисъл Решение № 115/2.02.2021 година по т. д. №
2323/2019 година, I т. о.). Но в конкретния случай, банката е посочила и размер на
задължения на главници към датата на изготвяне на писмото до длъжника.
Може да се направи извод, с оглед заявеното от кредитора, вкл. с исковата молба, а
също и от представеното извлечение от счетоводни книги, че фактите, на които същият се е
позовал като относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост са –
непогасени от длъжника в срок задължения по договора за потребителски кредит. Този
извод може да бъде направен, освен от изложението на заявителя до Районния съд, още и от
приложените от него към заявлението писмени доказателства и най-вече - извлечение от
счетоводни книги, поради което относимите към предсрочната изискуемост факти, следва да
се разгледат такива, каквито са очертани в заявлението на банката за издаване на заповед за
незабавно изпълнение .
Реалното предаване на кредитния ресурс се установява от допуснатата в първата
инстанция ССчЕ, поради което следва да се приеме, че кредиторът е изправна страна по
договора. С усвояването на заемната сума кредиторът е изпълнил основното си задължение
по договора, а за длъжника е възникнало задължението да я върне в уговорения срок, ведно с
уговорената възнаградителна лихва.
Следва да се прецени дали този договор е действителен, както с оглед правните
възражения на ответника, така и в изпълнение на служебните задължения за преценка на
действителността на договор /или клаузи от него/ сключен с потребител. Съгласно чл.9, ал.1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл.23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на
целия договор за потребителски кредит, съдът следва и служебно да провери съответствието
на договора със същите. Това е така, защото ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП , според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност.
9
В случая с отпускането на кредит в посочения размер, в полза на ответника като
физическо лице му е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП. Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на
договорните клаузи, включени в потребителските договори следва в допълнение на
гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика, която
задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от ТР №1/2013 по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС; решение №384/02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и др./. В този
смисъл е и чл.24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл.143-чл.148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи
служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни –чл. 26, ал.1,пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК и с нормата на чл.7, ал.3 ГПК , с която се
предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал.1
ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Обстоятелството, че длъжникът се е запознал със Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити не освобождава изцяло съдът да
извърши тази проверка, доколкото подписаният формуляр съдържа само общи принципни
положения /л.90 от първоинстанционното дело/, но същият може да послужи за направата и
на косвен извод, с оглед и другите събрани доказателства.
Доводите на въззивника за недействителност на договора за кредит, съдът намира за
неоснователни. В производството е установено, че ответникът е удостоверил с подписа си,
че се е запознал с условията по него, вкл. с цялата съдържаща се в Договора предварителна
информация. С подписа си под договора, ответникът е декларирал също, че му е
предоставена преддоговорна информация, свързана с кредитния лимит, във формата на
стандартен европейски формуляр съгл. чл.5 ЗПК и е потвърдил, че се е запознал с нея.
Договорът за кредит е сключен в писмена форма като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора т. е. изпълнено е изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК, както и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7,9,11, и 20 и чл.12,ал.1, т.7-9 ЗПК -
посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит,
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който
потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент
по кредита, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и
периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит- доколкото в
погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска.
Във връзка с твърдението на ответника, че договорът за потребителски кредит съдържа
неравноправни клаузи, а именно –неяснота на лихвения процент по договора и как е
формиран размерът на вноската – на основание чл.143 от ЗЗП, настоящият състав счита
следното:
В константната си практика ВКС приема, че една договорна клауза е неравноправна
при наличието на следните предпоставки: 1. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2. да
е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3. да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4. да е сключена
във вреда на потребителя.
10
Относно договорната лихва:
Основният критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или
от държавния регулатор, тъй като само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги
не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване на общия принцип, въведен с чл.143, ал.1 от ЗЗП, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин.
Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата
дефиниция на чл.143 от ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва
да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти –
пазарни индекси и/или индикатори.
В конкретният договор, съгласно чл. 4. е предвидена възможност за промяна на
лихвения процент при точно определени условия и в точно определени размери.
ГПР не е определен в нарушение на закона.
След като страните са обвързани от валидно сключен договор за кредит, освен
задължение за главница, за кредитора е възникнало и вземане за размера на уговорената и
приложена договорна лихва и чийто размер, видно от заключението по ССчЕ е именно в
претендирания и искът е основателен и доказан.
Издължаването на кредита е уговорен с договора, в който са посочени как се
погасяват и дължимите лихви. Съставен е погасителен план.
Две са възможностите за погасяване на кредити - с равни (анюитетни) вноски и с
намаляващи вноски. Всяка месечна вноска се формира от главница и лихва. Когато се
погасява кредита чрез равни (анюитeтни) внocĸи, paзмepът на вноската e eдин и cъщ зa
цeлия пepиoд нa ĸpeдита, като в началото се връща повече лихва и по-малко главница, а с
напредването на срока на кредита се връща по-малко лихва и повече главница. Общата
тенденция не е нарушена в погасителния план към договора.
Анюитетните вноски по договорите за кредит не са лихви, защото това е сума, с
която се погасява част от дълга и лихвата. Лихвата при договорите за банков кредит не е
мораторна /закъснителна/ лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на
парично вземане. По своята правна и икономическа природа тя е цена /възнаграждение/,
което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените от него пари. Това е цената
на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Поради изложените
съображения настоящата инстанция приема, че оспорваните клаузи от договор за
потребителски кредит не са нищожни като неравноправни и по силата на чл.146, ал.1 от
ЗЗП.
Доказано е твърдението, че кредитът е предсрочно изискуем и датата, на която е
настъпила тази изискуемост – връчването на уведомлението на 09.06.2021 г. Налице е забава
в плащането на 8 бр. поредни месечни погасителни вноски, за периода от 20.10.2020 г. до
20.05.2021 г. Извлечението от сметка е от 05.08.2021 г.
Задължението на длъжника към датата на подаване на заявлението в РС е посочено от
вещото лице, като се подкрепя и от събраните писмени доказателства по делото за : сумата
11
от 38 788,46 (тридесет и осем хиляди седемстетин осемдесет и осем лева и четиридесет и
шест стотинки) лв., главница по договор за кредит от 15.10.2019 година, сумата от 1 304,19
(хиляда триста и четири лева и деветнадесет стотинки) лв., договорна лихва за времето
20.10.2020 год. - 08.06.2021 год., сумата от 166,73 (сто шестдесет и шест лева и седемдесет и
три стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава, в размер на законната лихва върху
главницата за времето 20.10.2020 год. - 08.06.2021 год., сумата от 579,59 (петстотин
седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава, в
размер на законната лихва върху главницата за времето 09.06.2021 год. - 04.08.2021 год.,
сумата от 48 (четиридесет и осем лева) лв., разноски по обявяване на предсрочна
изискуемост - дължима за съдебния изпълнител, връчил изявлението на длъжника, такса.
Доводите на въззивника за неяснота на изводите на експерта, в приетата ССчЕ, съдът
намира за неоснователни и недоказани.
Констатиран е от експерта размерът на задължението към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК.
Задълженията по договора се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост, която е доказана от ищеца като факт.
С оглед изложеното, предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК,
касаещи установяване на вземането на кредитора по договора за потребителски кредит от
15.10.2019 г. са доказани за сумите: от 38 788,46 (тридесет и осем хиляди седемстетин
осемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки) лв., главница по договор за кредит от
15.10.2019 година, сумата от 1 304,19 (хиляда триста и четири лева и деветнадесет стотинки)
лв., договорна лихва за времето 20.10.2020 год. - 08.06.2021 год., сумата от 166,73 (сто
шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) лв., обезщетение за вреди от забава, в
размер на законната лихва върху главницата за времето 20.10.2020 год. - 08.06.2021 год.,
сумата от 579,59 (петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) лв.,
обезщетение за вреди от забава, в размер на законната лихва върху главницата за времето
09.06.2021 год. - 04.08.2021 год., сумата от 48 (четиридесет и осем лева) лв., разноски по
обявяване на предсрочна изискуемост - дължима за съдебния изпълнител, връчил
изявлението на длъжника, такса.
Правилно е определен и дължимият размер разноски в първоинстанционното исково
и заповедно производство.
Решението е правилно в тази му част и следва да бъде потвърдено.
Законната лихва върху главницата е поискана, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, която е отбелязана от
РС – Горна Оряховица, че е 06.08.2021 г. – датата на пощенското клеймо.
Същата е дължима до датата на изплащането и.
Решението, в частта, в която е определена от първоинстанционния съд друга начална
дата за заплащане на законна лихва върху главницата - 24.02.2021 година и за времето до
05.08.2021 г. вкл. – като недопустимо, следва да бъде обезсилено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се заплатят разноските във
въззивното производство, претендирани по списък, изготвен по чл. 80 ГПК и доказани в
общ размер на 2000 лв. /1700 лв. – внесено възнаграждение на особен представител и 300 лв.
– юрисконсултско възнаграждение/.
Въззивникът следва да заплати по сметка на Апелативен съд – Велико Търново
дължимата държавна такса за въззивното производство, която е в размер на 817.74 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, Апелативен съд – Велико Търново
12
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 299/23.05.2024 година, постановено по гр. д. № 324/2023
година по описа на Окръжен съд Велико Търново, в частта, в която е признато за установено
спрямо К. А. Х., ЕГН: **********, село Кесарево, община Стражица, ********, че дължи на
„Обединена българска банка“ АД сумите: 38 788.46 лева - главница по Договор за кредит от
15.10.2019 година; 1 304.19 лева - договорна лихва за времето от 20.10.2020 година до
8.06.2021 година; 166.73 лева - обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 20.10.2020 година - 8.06.2021 година; 579.59 лева - обезщетение
за вреди от забава в размер на законната лихва върху главницата за времето от 9.06.2021
година до 4.08.2021 година; 48 лева - разноски по обявяване на предсрочна изискуемост -
дължима за съдебния изпълнител, връчил изявлението на длъжника, такса; законна лихва
върху главницата за времето от 06.08.2021 г. до окончателното заплащане, както и в частта,
в която К. А. Х. е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата 6 556.48
лева - разноски по първоинстанционното дело и за заповедното производство по ч.гр.д. №
1553/2021 г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, в което са издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 835/12.08.2021 г. и изпълнителен лист № 662 от 12.08.2021
г..
Обезсилва като недопустимо Решение № 299/23.05.2024 година по гр. д. № 324/2023
година по описа на Окръжен съд Велико Търново, в частта, в която е признато за установено
спрямо К. А. Х., ЕГН: **********, село Кесарево, община Стражица, ********, че дължи на
„Обединена българска банка“ АД законна лихва върху сумата от 38 788.46 лева - главница по
Договор за кредит сключен на 15.10.2019 година, за времето от 24.02.2021 година до до
05.08.2021 г. вкл.
Осъжда К. А. Х., ЕГН: **********, село Кесарево, община Стражица, ********, да
заплати на „Обединена българска банка”-АД, гр. София, сумата от 2 000 лв., разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Осъжда К. А. Х., ЕГН: **********, село Кесарево, община Стражица, ********, да
заплати по сметка на Апелативен съд – Велико Търново дължимата държавна такса в размер
на 817.74 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България
в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13