№ 1374
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20077600/25.03.2021г., постановено по гр.д. №
43277/2019г. по описа на Софийски районен съд, 25 състав Столична община
ул. „****, представлявана от кмета Й.Ф. е осъдена да заплати на основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД на Г. К. ИВ., ЕГН:**********, адрес гр. Трявна,
ул. „****, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на лявата лъчева кост,
дясна лъчева кост, дясна лакътна кост, първи горен ляв зъб, и липса на
виталност на първи горен десен зъб, причинени при стъпване в метална
планка издадена над повърхността на тротоар в гр. София, ведно със
законната лихва от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Процесуалният
представител на въззивника счита, че не било установено мястото на
инцидента. Поддържа, че събраните по делото доказателства не обуславяли
ангажиране на отговорността му. Не били налице елементите на фактическия
състав, установен в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Сочи че от експертизата се
установявало, че на мястото на инцидента липсвали каквито и да са
нарушения на пътната настилка. Не била доказана и причинно-следствена
връзка между състоянието на пътния участък и настъпилия вредоносен
резултат. Сочи също така, че присъдените на ищеца обезщетения били
прекомерни. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не
отговарял на принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ето защо
1
моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени.
Ответникът по жалбата Г. К. ИВ. счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено. Поддържа, че от приетите заключения да допуснатите
експертизи се установяват механизма и настъпилите увреждания. Поддържа,
че от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетел се установява
точно мястото на инцидента и последиците от него. Моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за
имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства
и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.И.Д. и С.А.М., които
при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като
ясни, убедителни, житейски логични, обективни - тъй като са изградени на
преките им възприятия и не се опровергават от останалия доказателствен
материал по делото, както и от заключението на вещите лица по допуснатите
и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза, съдебно-медицинска дентална експертиза и съдебно-техническа
експертиза които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на
кредитиране, въззивният съд приема за установено, че на 05.06.2018 г. в гр.
София на автобусна спирка № 2343 /център по хигиена/ при спъване в
метален остатък /планка/ от основа на тръбно изделие, ищцата загубила
равновесие и паднала, в резултат на което получила следното увреждане:
лявата лъчева кост, дясна лъчева кост, дясна лакътна кост, първи горен ляв
зъб, и липса на виталност на първи горен десен зъб, трайно затрудняване
движението на горните крайници за срок по-дълъг от 30 дни, от което
търпяла болки и страдания, функционален дефицит на лява гривнена става
изкривяване дясна гривнена става, чувствала неудобство да ползва чужда
помощ за ежедневното си обслужване и изпитвала притеснения, като
възстановителният период, в т.ч. рехабилитационният, продължил 3-4
месеца; било и проведено наместване на ставите под местна анестезия, с
последвала гипосва имобилизация, дадена обезболяваща терапия.
2
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира
отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят
общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази
работа - виж Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС,
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от
30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на
ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване
на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената
работа.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на
правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните
права, имуществото и телесната цялост на другите физически или
юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/
противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е
предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е
противоправно бездействието на служители на С.о., то трябва да има правна
норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане
на процесния общински пътен участък.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/,
пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни
/по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП, "път" е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а "земно
платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя/. Общинските пътища са публична
общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и
поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на
чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
3
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя - чл. 47 от Правилника за приложение на
Закона за пътищата /ППЗП/.
Следователно на общината е вменено задължението да ремонтира и
поддържа общинските пътища, в състояние, отговарящо на изискванията на
движението, в т.ч. полагане на дължимата грижа за снегопочистване и
осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците - виж и чл. 167, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В частност по делото е установено, че именно противоправното
бездействие на служители на Столична община по поддържането на
процесния пътен участък е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП, поради което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника за причинените на ищцата имуществени вреди.
В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че механизмът
на полученото от ищеца увреждане, мястото на инцидента и наличието на
причинно следствена връзка между бездействието на негови служители и
настъпилия вредоносен резултат са недоказани. Не са ангажирани каквито и
да било доказателства, че настъпването на вредите се дължи единствено на
поведението на ищеца - невнимателно, непредпазливо движение,
здравословни проблеми /а доказателствената тежест в тази насока е била на
ответника/ - напротив видно е от заключението по съдебно-медицинската
експертиза, че няма данни ищецът да е страдал от заболяване на опорно-
двигателния апарат - вродени или придобити.
ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа
общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по
тях. Отделно от това следва да се отбележи, че по силата на чл. 11, ал. 1 от
Закона за общинската собственост, общината е длъжна да управлява имотите
и вещите - общинска собственост, в интерес на населението, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Според нормата на чл.
2, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ
ремонт на пътищата /издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г.,
попр., бр. 95 от 04.12.2012 г. /, поддържането на пътищата в зависимост от
целите, които трябва да бъдат постигнати, е както следва: 1/ превантивно; 2/
текущо и 3/ зимно. Превантивното поддържане е пътищата включва комплекс
от планирани и икономически ефективни дейности и строителни и монтажни
работи за съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и износването на
материалите и конструкциите на основните елементи в обхвата на пътя и за
удължаване на техния експлоатационен срок - чл. 8, ал. 1 от наредбата, като
основните видове дейности включени в превантивното поддържане на
пътищата са посочени в чл. 8, ал. 2 и се планират въз основа на комплексна
оценка на състоянието на елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения
и принадлежности - чл. 9, ал. 1 от наредбата. Текущото поддържане на
пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да
осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и
принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и
4
техническите спецификации за строителни продукти, като към това
поддържане се отнасят и дейностите, свързани с отстраняване на единични
повреди и деформации на елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения
и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им развитие - чл. 10,
ал. 1 и 2. Основните видове дейности включени в текущото поддържане и
текущия ремонт са посочени в чл. 10, ал. 3 от наредбата, в т.ч. почистване и
отстраняване на отделни малки повреди по земното платно /т. 7/. Съгласно чл.
11, ал. 1 от наредбата, зимното поддържане на пътищата включва комплекс от
дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им при зимни условия и
премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда
върху условията на движение. Основните дейности включени в зимното
поддържане на пътищата са посочени в чл. 10, ал. 2 от наредбата, в т.ч.
обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане /т. 4/.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
ответникът е натоварен по силата на закона и подзаконовите нормативни
актове да управлява с грижата на добър стопанин общинските пътища и
повърхността в техния обхват, включително процесният тротоар, на който е
настъпило увреждането на ищеца.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и
притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното
влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти,
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е
той, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си
кариера и да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди,
като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна - вида и тежестта
увреждането, възрастта на пострадалата, която към момента на увреждането е
била на 63 години; обстоятелствата, при които е настъпило увреждането;
5
интензивността на търпените болки и страдания от ищцата /физически и
психически/, както и тяхната продължителност, в т.ч. продължителността на
възстановителния период от 3-4 месеца, преминалата рехабилитация, както и
възможните остатъчни явления - болка при натоварване на ръката при
натоварване функционален дефицит на дясна гривнена става, изкривяване на
лява гривнена става; търпените неудобства в ежедневието и бита /нужда от
помощ при обслужване/, емоционален дискомфорт от промяна начина на
живот за периода на възстановяване, въззивният съд намира, че определянето
на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. би
било справедливо, както законосъобразно е приел и СРС, за да уважи
релевираната претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Определянето
на по-малък размер на обезщетението от посочения не би съответствал на
изискванията на справедливостта.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 750 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20077600/25.03.2021г., постановено по
гр.д. № 43277/2019г. по описа на Софийски районен съд, 25 състав
ОСЪЖДА Столична община ул. „****, представлявана от кмета Й.Ф. е
осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на Г. К. ИВ.,
ЕГН:**********, адрес гр. Трявна, ул. „****, сумата от 750 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7