Р Е Ш Е Н И Е
№ 180 29.01.2016 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети януари
две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6936/2015 г. по описа на БРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от М.Д.М.,
ЕГН – **********, против „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД,
ЕИК – *********.
Ищецът иска да бъде прието за
установено спрямо ответника, че му дължи следните суми: 647,50 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2015
г., ведно с мораторна лихва в размер на 36,76 лева за период от 01.02.2015 г.
до 23.08.2015 г. - датата, предхождаща датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и законната лихва от
24.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; 647,50 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2015
г., ведно с мораторна лихва в размер на 31,72 лева за период от 01.03.2015 г.
до 23.08.2015 г. и законната лихва от 24.08.2015 г. до окончателното изплащане
на задължението; 634,51 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2015 г., ведно с мораторна лихва в размер на 25,61
лева за период от 01.04.2015 г. до 23.08.2015 г. и законната лихва от
24.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; 639,46 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2015 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 20,47 лева за период от 01.05.2015 г. до 23.08.2015
г. и законната лихва от 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; 647,50 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец май 2015 г., ведно с мораторна лихва в размер на 15,14
лева за период от 01.06.2015 г. до 23.08.2015 г. и законната лихва от
24.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; 618,07 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 9,29 лева за период от 01.07.2015 г. до 23.08.2015
г. и законната лихва от 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; 743,40 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ,
ведно с мораторна лихва в размер на 11,17 лева за период 01.07.2015 г. до 23.08.2015
г. и законната лихва от 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр. дело № 5445/2015 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че през 2009 г. е сключил трудов договор с ответното дружество, по силата на който е назначен на длъжността „хигиенист-чистач”. Трудовият договор е изменен с допълнително споразумение от 2012 г., като е изменена длъжността на „продавач-консултант”, а основното месечно възнаграждение е завишено от 360 лева на 700 лева. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от ищеца на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 30.06.2015 г. На ищеца не са изплатени процесните суми, за които той е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело № 5445/2015 г. по описа на БРС. След издаване на заповедта по това дело е постъпило възражение от ответното дружество, поради което ищецът предявява настоящия иск.
Ответното дружество не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи претенциите и да присъди направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2009 г. е сключен трудов договор
№ І-31/30.03.2009 г., по силата на който М. приема да изпълнява в ответното
дружество длъжността „хигиенист (чистач)”. Основното трудово възнаграждение,
което уговарят страните, е 360 лева.
На 13.08.2012 г. е подписано
допълнително споразумение № ІІ-16 към трудовия договор, по силата на което М. е
преназначена от длъжността „чистач/хигиенист” на длъжността „продавач
консултант” и е променено основното й месечно трудово възнаграждение от 360
лева на 700 лева, платимо до 30-то число на следващия месец. Страните договарят
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер
на 112 лева.
На 30.06.2015 г. ищцата депозира
уведомление до работодателя, че считано от датата на получаването му прекратява
едностранно сключения между тях трудов договор на основание чл. 327, ал.1, т.2
от КТ поради забавяне на плащането на трудовото й възнаграждение.
На 30.06.2015 г. прокуристът на
дружеството работодател издава заповед № ІІІ-32/3.06.2015 г., с която
прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, като
постановява на М. да бъде изплатено обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ.
По делото е приета като
доказателство справка за начислените трудови възнаграждения от работодателя на М.,
от която се установява, че не са й изплатени трудовите възнаграждения за
месеците от януари до юни 2015 г. включително, както и обезщетението по чл.
221, ал.1 от КТ в размер на 743,40 лева.
Ищецът подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същите суми и на същите основания
на 23.08.2015 г. и по него е образувано ч.гр.дело № 5445/2015 г. по описа на
БРС, като е издадена заповед за изпълнение № 3067/25.08.2015 г. Тъй като
дружеството депозира бланково възражение, ищцата подава искова молба по
настоящото дело в указания й срок.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 128, т.2 и чл.221, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
тежест на ответника при условията на главно и пълно доказване е да докаже, че е
изплатил трудовите възнаграждения на ищеца за процесния период в срок,
респективно обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ, а при условията на насрещно
доказване, че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението да
заплати тези суми. Ответникът не проведе такова доказване.
Установи
се по делото, че за месеците от януари до юни 2015 г. включително ответното
дружество не е изплатило трудовите възнаграждения на М., поради което исковете
с правно основание чл. 128, т.2 от КТ следва да бъдат уважени и да бъде осъдено
ответното дружество да й ги заплати в претендирания размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
от кодекса, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. Правоотношението между страните е безсрочно, поради което
работодателят дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, който е 30 дни. Обезщетението е в
размер на 743,40 лева и следва да бъде присъдено изцяло.
По отношение на исковете с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Както
вече се посочи, волята на страните е трудовото възнаграждение за конкретен месец
да се изплаща до 30-то число на следващия месец. Когато следващият месец има 31
дни, работодателят ще изпадне в забава на тридесет и първо число на този месец,
а когато същият има само 30 дни (и в хипотеза на месец февруари), работодателят
ще изпадне в забава от първо число на по-следващия месец. Това принципно
положение отнесено към обстоятелствата по делото налага извод, че: за
неизплатеното трудово възнаграждение за месец януари 2015 г. работодателят
изпада в забава на 01.03.2015 г. и от този момент се дължи мораторна лихва
върху главницата; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец февруари
2015 г. работодателят изпада в забава на 31.03.2015 г. и от този момент дължи
мораторна лихва; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец март 2015 г.
работодателят изпада в забава на 01.05.2015 г. и този момент дължи мораторна
лихва; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2015 г.
работодателят изпада в забава на 31.05.2015 г. и от този момент дължи мораторна
лихва; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2015 г.
работодателят изпада в забава на 01.07.2015 г. и от този момент дължи мораторна
лихва; за неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2015 г.
работодателят изпада в забава на 31.07.2015 г. и от този момент дължи мораторна
лихва.
В
този смисъл следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за: изплащане на
мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец януари 2015 г. за
периода от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г. включително; изплащане на мораторна
лихва върху трудовото възнаграждение за месец февруари 2015 г. за периода от
01.03.2015 г. до 30.03.2015 г. включително; изплащане на мораторна лихва върху
трудовото възнаграждение за месец март 2015 г. за периода от 01.04.2015 г. до
30.04.2015 г. включително; изплащане на мораторна лихва върху трудовото
възнаграждение за месец април 2015 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.05.2015
г. включително; изплащане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за
месец май 2015 г. за периода от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. включително;
изплащане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец юни 2015
г. за периода от 01.07.2015 г. до 30.07.2015 г. включително.
По
отношение на обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ работодателят изпада в забава
за плащането му след покана (аргумент от Определение № 901 от 10.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о.). Ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи
от деня, в който искът е предявен – аргумент от Тълкувателно решение № 3 от
19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК.
В
процесния случай по делото нито се твърди, нито има доказателства за наличието
на такава отправена от ищцата до ответника покана за заплащане на обезщетението
по чл. 221, ал. 1 от КТ, поради което искът за присъждане на изтекла преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК мораторна лихва върху присъденото
обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ се явява неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв, като ответникът дължи на ищцата само законна лихва върху
главницата чл. 221, ал.1 от КТ, считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК 24.08.2015 г.
до окончателното й изплащане.
Мораторна е лихвата, която се начислява върху главното
задължение при забава на длъжника. М. претендира мораторна лихва в размер на
законната. Същата може да бъде определена от съда и без назначаване на
експертиза с помощта на общодостъпен софтуер (например такъв на интернет
страница http://balans.bg).
Следователно мораторната лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение е: за месец януари 2015 г. за периода от 01.03.2015 г.
до 23.08.2015 г. - 31,72 лева; за месец февруари 2015 г. за периода от
31.03.2015 г. до 23.08.2015 г. – 26,31 лева; за месец март 2015 г. за периода
от 01.05.2015 г. до 23.08.2015 г. – 20,31 лева; за месец април 2015 г. за
периода от 31.05.2015 г. до 23.08.2015 г. – 15,13 лева; за месец май 2015 г. за
периода от 01.07.2015 г. 23.08.2015 г. – 9,73 лева; за месец юни 2015 г. за
периода от 31.07.2015 г. до 23.08.2015 г. – 4,13 лева. Над тези суми
акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
Според
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски по производството на
делата не се внасят от ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Исковете, предявени от М.,
произтичат от трудови правоотношения, поради което тя не е внесла държавна
такса за тях. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати сумата от 253,38 лева, представляваща държавни такси за
предявените и уважени искове.
Съобразно
изхода от делото ответното дружество дължи разноски на М. в размер на 1882,79
лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете, както сумата от 941,39 лева, разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5445/2015 г. по описа на БРС, отново съразмерно с уважената част от
претенциите.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН
КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК – *********, дължи на М.Д.М., ЕГН – **********, следните суми:
647,50 лева (шестстотин четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2015
г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 31,72
лева (тридесет и един лева и седемдесет и две стотинки) за периода от
01.03.2015 г. до 23.08.2015 г. и законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва над присъдената сума до пълния претендиран размер от 36,76
лева, както и за периода от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г. включително;
647,50 лева (шестстотин четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари
2015 г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 26,31 лева
(двадесет и шест лева и тридесет и една стотинки) за периода от 31.03.2015
г. до 23.08.2015 г. и законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва над присъдената сума до пълния претендиран размер от 31,72
лева, както и за периода от 01.03.2015 г. до 30.03.2015 г. включително;
634,51 лева (шестстотин тридесет и четири лева и петдесет
и една стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2015
г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 20,31 лева (двадесет
лева и тридесет и една стотинки) за периода от 01.05.2015 г. до
23.08.2015 г. и законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва над присъдената сума до пълния претендиран размер от 25,61
лева, както и за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. включително;
639,46 лева (шестстотин тридесет и девет лева и
четиридесет и шест стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
април 2015 г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 15,13 лева
(петнадесет лева и тринадесет стотинки) за периода от 31.05.2015
г. до 23.08.2015 г. и законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва над присъдената сума до пълния претендиран размер от 20,47
лева, както и за периода от 01.05.2015 г. до 30.05.2015 г. включително;
647,50 лева (шестстотин четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2015
г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 9,73 лева (девет лева
и седемдесет и три стотинки) за периода от 01.07.2015 г. 23.08.2015 г. и
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 15,14 лева, както и за периода
от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. включително;
618,07 лева (шестстотин и осемнадесет лева и седем
стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015 г., ведно
с мораторна лихва върху главницата в размер на 4,13 лева (четири лева и
тринадесет стотинки) за периода от 31.07.2015 г. до 23.08.2015 г. и
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 9,29 лева, както и за периода
от 01.07.2015 г. до 30.07.2015 г. включително;
743,40 лева (седемстотин четиридесет и три лева и
четиридесет стотинки), обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата в размер на 11,17 лева за периода от 01.07.2015 г. до 23.08.2015 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр. дело № 5445/2015 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН
КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК – *********, да заплати на М.Д.М., ЕГН – **********,
сумата от 1882,79 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и седемдесет и
девет стотинки) разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковете, и сумата от 941,39 лева (деветстотин четиридесет и един лева и
тридесет и девет стотинки) разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
5445/2015 г. по описа на БРС съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН
КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса по предявените и уважени искове общо в размер на
253,38 лева (двеста петдесет и три лева и тридесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Мутафчиев
Вярно с оригинала!
С. Добрева