РЕШЕНИЕ
№. 451/2.3.2021г.
гр. Пловдив, 02.03. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело 3295 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт И.А., срещу Решение № 260551 от 14.11.2020 г., постановено по а.н.д № 3679
по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, XXV – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление № 511999-F543922 от 14.05.2020г. на заместник директор на ТД на
НАП - гр.Пловдив, с което на "МЕГЗ 23" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“ 2,
представлявано от М.И.К., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лв.
/три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че административното
нарушение е безспорно установено като са изяснени фактите и обстоятелствата,
при които е извършено, както и задълженията, които търговецът не е спазил. Според
жалбоподателя чл.28а от ЗАНН е неприложим. Иска се отмяната на решението и
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение
за прекомерност на разноските на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – "МЕГЗ 23" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“ 2, чрез процесуалния си
представител – адв.Н., поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 511999-F543922 от 14.05.2020г. на
заместник директор на ТД на НАП - гр. Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № F543922 от 14.04.2020 г., съставен от М.С.А.– на
длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното: Във връзка с подадено от "МЕГЗ
23" ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС
вх.№ 303912000098586 /15.01.2020 г. била извършила проверка за установяване
на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протоколи по
чл.50 от ДОПК № **********/29.01.2020 г. и № **********/09.04.2020 г., при
която е установено, че като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, дружеството е допуснало нарушение на същата,
като не е монтирало, въвело в експлоатация
и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за
регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин, от датата на започване
на дейността на – 03.01.2020г. Нормативно установеното задължение за
дружеството възникнало на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ (изм. ДВ бр. 49 от 2010г., доп. ДВ бр. 40 от 2013г.). При проверката било
установено, че дружеството извършва търговска дейност – онлайн търговия с дрехи
и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби. От представените от лицето документи, справки и писмени обяснения,
както и писмени обяснения от трети лица било установено, че първата продажба,
свързана с дейността на дружеството, е направена на 03.01.2020г. Пратката е
приета от „Спиди“ АД /въз основа на сключен договор
между „Спиди“ АД и „МЕГЗ 23 ЕООД/ на посочената дата
- 03.01.2020г., като при предаването не
е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска
дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. Същата е платена чрез РКО за наложен
платеж в размер на 22,99лв., на 06.01.2020 г.
Изискуемото от закона
поведение било уточнено в чл. 3, ал. 16 (Нова - ДВ, бр. 26 от 2019 г. , в сила
от 29.03.2019 г.) от Наредба Н-18/2006 г. на МФ,
изрично касаещ продажбите чрез електронен магазин, където било предвидено, че „лице
по ал. 1 на чл. 3, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез
електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на
фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на
хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е
длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен
вид може да се издава само за регистриране и отчитане продажби чрез електронен
магазин. Допълнително, в Заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, и по конкретно в Приложение №1,
раздел VIб „Специфични функционални изисквания към фискални
устройства за отчитане на продажби и чрез електронен магазин“ (Нов - ДВ, бр. 26
от 2019 г. , в сила от 29.03.2019 г.) точка I било предвидено, че „фискално
устройство за електронен магазин трябва да регистрира и отчита всяка продажба
чрез отпечатване на фискален бон или чрез генериране на фискален бон в
електронен вид“. Тоест, съгласно посоченото, за лицата било налице предвидена
правна възможност да не издават ФКБ на хартиен носител от ФУ, а само такава в
електронен вариант, но тези разпоредби не дерогират вмененото задължение на
лицата за използване на фискално устройство и
издаването на съответен документ за извършените продажби
С оглед спазване на
нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на
дружеството-продажби чрез електронен магазин, следвало да бъдат отчитани чрез използването
на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство
от датата на започване на дейността в обекта /в случая-първата изпратена по
куриер пратка/, а именно 03.01.2020г. От извършена справка в информационната
система на НАП било видно, че „МЕГЗ 23“ ЕООД с ЕИК
********* няма регистрирано в НАП ФУ.
Нарушен бил съставът на
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от зддс. Нарушението било
извършено на 03.01.2020г. в гр. Раковски и довело да неотразяване на приходи.
Същото било констатирано на 09.04.2020г. в ТД на НАП - Пловдив, гр. Пловдив,
ул. „Скопие“ №106, при преглед на предоставени справки и документи в хода на
извършване на проверка, документирана с Протокол № **********/09.04.2020 г. във
връзка с проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по
ЗДДС, документирана с протоколи № **********/29.01.2020 г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция
в размер на 3000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липсата на надлежно описание на нарушението, което е
дало основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.3 ал.1 от същата
наредба/в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От посочените разпоредби, следва
извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях
продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две хипотези: 1) когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи; и 2)
когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Както е посочил и първоинстанционния
съд, от твърде общото описание на установеното в съставения АУАН и от
издаденото въз основа на него НП, не става ясно какво точно неизпълнение,
вменява на търговеца наказващия орган.
От събраните по делото доказателства
се установява, че между „МЕГЗ 23“ ЕООД и „Спиди“АД е
сключен договор №90363/17.10.2017г.,
в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да използва
услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните
условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на
възложителя събраните суми от наложен платеж както следва:
- суми, изплащани по банков път:
сумите от наложен платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки,
доставени до 12,30 часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след
12,30 часа;
- суми, изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното
време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката;
суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ
работен ден след деня на доставката на пратката;
- суми, изплащани в брой на адрес на
клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на
доставка на пратката,
За всички случаи изпълнителят
изплаща на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1. Съгласно
чл.12.5.1 от договора, изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от
наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр
„МЕГЗ 1“ ЕООД. Договорено е също
така, че изпълнителят се задължава непосредствено с всеки превод да уведомява
възложителя за номерата на товарителниците, по които изплаща сумите от наложен
платеж на посочен електронен адрес. Т.е. договорено е между страните „Спиди“АД да изплаща на „МЕГЗ 23“ ЕООД събраните суми от
наложен платеж по банков път по посочена банкова сметка, *** „МЕГЗ 1“ ЕООД.
Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за
пощенските услуги /ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която
в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3,
подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на
хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква
удръжка. Няма спор, че в конкретния случай „Спиди“АД
е куриер и изпълнител по договора от 29.05.2018г. с предмет – международни
куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията
на РБ, от врата до врата, съответно възложителят -“МЕГЗ 23“ ЕООД, има право да
използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
„Спиди“АД
е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1.
Приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя,
предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези
съобщения на получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази
връзка по делото е представено и Удостоверение №0062/03.11.2009г.
Действително по делото няма
доказателства, „МЕГЗ 23“ ЕООД да е договорило със „Спиди“АД
извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският
паричен превод е самостоятелна услуга, но и такова обстоятелство не е описано в
издаденото НП. В хипотеза на съществуваща договореност за извършване от
лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и на пощенски
паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би било налице
изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и
в случай, че всички суми се превеждат по този начин, а именно чрез пощенски
парични преводи.
В тази насока се установява, че
доставките си „МЕГЗ 23“ ЕООД е осъществявало посредством наложен платеж,
събирането на който е възложено на „Спиди“АД, като
съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която
пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от
подателя сума. Следователно услугата „наложен платеж“ се състои от два
елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито
един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява
гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще получи
поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане
за стоката си в момента на получаването й. Предвид така дефинираната функция на
наложения платеж, той не попада в изключенията на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г., в какъвто смисъл е и константната съдебна практика по данъчни
дела с предмет отказано право на данъчен кредит и/или доначислен
ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба №Н-18/2006г.
определение за понятието „разносна търговия“ – разносна търговия е продажба на
стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г., задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане,
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Според ал.2 на чл.25
от Наредбата, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от
лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я
предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се
регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката
или услугата. В тази насока в АУАН и НП липсват такива конкретно вменени и обсъдени
обстоятелства, което представлява нарушение на чл.42, т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният съд.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
10. С оглед изхода от спора, на
основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на
ответника се дължат разноски в размер на общо 528лв. /петстотин двадесет и осем
лева/ с ДДС по представения списък на разноските. Неоснователно е направеното е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно
чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение минималният размер на възнаграждението възлиза на
440 лева. В случая претендираният размер на разноските не е прекомерен.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260551 от 14.11.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3679 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, XXV –
ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на "МЕГЗ
23" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски,
ул.“Владая“ 2, представлявано от М.И.К., сумата от 528 (петстотин двадесет и
осем), представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.