11.03.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на единадесети февруари
две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№938 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ
и е по
жалба от С.И.И. *** против Заповед №РД-06-1108/26.07.2021г. на Кмета на Община Димитровград
за премахване на временно преместваем обект – Покрита зимна градина към
съществуващ търговски обект Кафе аперитив в ПИ 21052.1015.2377 по КК на Димитровград.
Твърди се, че заповедта била нищожна, а следвало и да се счита за
незаконосъобразна. В заповедта липсвали правни основания за издаването ѝ.
Единствената посочена разпоредба била от Наредба №4 на ОбС Димитровград за
регламентиране реда за поставяне и премахване на временни преместваеми съоръжения
в имоти, собственост на общината и/или държавата. Именно поради това заповедта
била нищожна, тъй като съоръжението било монтирано върху вече частен имот,
съсобствен за жалбоподателя. Видно от
представения Договор за продажба на НИ по реда на чл.36 от ЗОС от
26.10.2020г. Община Димитровград вече не била собственик на имота. Действително
съгласно чл.17 от Наредбата – в редакцията от 2016г., било допуснато такова
неоправдано вмешателство на общината в частната сфера, но АС Хасково бил
отменил тази норма. Заповедта се основавала на други актове, за който
жалбоподателят не бил уведомен – Заповед №РД-06-22/24.02.20г., Заповед
№РД-06-1053/14.07.2021г. и КА №1/20.07.2021г. по чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Само на
това основание – нарушена процедура по констатиране на незаконността на
строежа, заповедта би следвало да бъде отменена. Освен това ЗУТ не предвиждал
допускане на предварително изпълнение на заповеди за премахване на временно
преместваем обект, а и наредбата не предвиждала при промяна на собствеността
върху земята отмяна на РП, което да подлежи на предварително изпълнение, което
пък водело до нищожност. Иска се – съгласно уточненията в становище вх.№5850 от
17.09.2021г., да се прогласи нищожността на Заповед №РД-06-1108/26.07.2021г. на
Кмета на Община Димитровград или заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Ответникът - Кмет на Община Димитровград, взема
писмено становище по жалбата, като я счита за неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Констативен акт №1 от 20.07.2021г.
/л.32 от делото/ на същата дата работна група в състав от двама експерти при
Отдел Устройство на територията, кадастър и регулация на Община Димитровград,
при извършена проверка на преместваем обект - Покрита лятна-зимна градина към
съществуващ търговски обект Кафе аперитив, намиращ се в имот с идентификатор
210552.1015.2377 по КК на гр.Димитровград, е установила, че обектът е собственост
на С.И.И. и е без документи за право на ползване на терена /нотариално заверена
декларация за съгласие от страна на другите съсобственици/ и отпаднало
разрешение за поставяне по чл.56 от ЗУТ. В констативния акт е посочено, че
теренът е собственост на С.И.И. и Т. Г.Д.. Като нарушени били посочени
разпоредбите на чл.56, ал.2 от ЗУТ, Раздел ІV от Наредба на ОбС Димитровград за реда и условията за поставяне на
временни преместваеми съоръжения, изготвена във връзка с чл.56 от ЗУТ, одобрена
с Решение №211/29.07.2004г. на ОбС Димитровград. Констативният акт е съставен в
присъствие на пълномощник на нарушителя – К.М. /пълномощно на 29-31/, подписан
е от членовете на работната група и в него се съдържат указания относно
възможността за подаване на възражения по акта в тридневен срок от получаването
му.
С молба рег.инд.№ОС-23-309/20.07.2021г.
пълномощникът на жалбоподателя изразява становище, че при издаването на
заповедта за премахване да се определи максимално дълъг срок за доброволно
изпълнение – до края на септември 2021г. С Констативен протокол от
26.07.2021г., след като е посочено възражението, се сочи, че е определен срок
за премахване до 31.08.2021г.
Видно от представеното Разрешение за
поставяне върху общински терен №56/19.05.2006г. – л.38, на С.И. Х. е разрешено
да постави съоръжение, представляващо Покрита лятно-зимна градина с ЗП 60 кв.м.,
към съществуващ търговски обект кафе Аперитив /за него Разрешение за строеж
№82/19.05.2006г./, находящ се в кв.199 по плана на Димитровград, и съгласно
указан начин за поставяне от Гл.архитект на Община Димитровград на 19.09.2005г.
върху скица №2793/20.12.2005г. и одобрен проект на 19.05.2006г., съгласуван с
Протокол №6 от 04.05.2006г. на ОбЕС по УТ. В него изрично е посочено, че важи
до срока на действие съгласно договор за право на ползване. Съгласно Заповед
№РД-06-1053 от 14.07.2021г. – л.34, Разрешение за поставяне №56/19.05.2006г. е
отменено на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.21, т.4 от Наредба №4 на ОбС
Димитровград, като заповедта е връчена на пълномощник на жалбоподателя на
20.07.2021г. – л.33 /писмо с отбелязване за получаване/, и няма данни да е
обжалвана в указания в нея 14-дневен срок от съобщението.
Като част от административната преписка по
делото е представена Заповед №РД-06-1288/16.10.2020г., договор за продажба на
недвижим имот по реда на чл.36 от ЗОС, Спогодба от 31.08.2021г. за
разпределение право на ползване на съсобствен имот, видно от които е прекратена
съсобствеността между Община Димитровград и С.И. върху ПИ с идентификатор
21052.1015.2377, както и С.И. е постигнал съгласие относно разпределение
правото на ползване на имот с идентификатор 21052.1015.2377 с другия съсобственик
на имота Т. Г.Д..
Видно от съставения КП – без дата /л.36/,
по повод сигнал и разпореждане от Омбудсман на РБългария, с влязла в сила на
06.04.2020г. Заповед №РД-06-222/24.02.2020г. на Кмета на Община Димитровград е
одобрен Проект за изменение на уличната регулация на кв.199 и Проект за
изменение на плана за дворищна регулация на плана на кв.199, при което се
урегулират нови съсобствени с общината имоти. ПИ с идентификатор
21052.1015.2377е получен след обединяване на имоти с идентификатори
21052.1015.222 и 21052.1015.2370 по КК на Димитровград и е идентичен с УПИ VІІІ-1547, кв.199 по ПУП-ПРЗ на Димитровград. Теренът,
върху който е разположена Покрита лятна-зимна градина към съществуващ търговски
обект към момента на издаването на разрешението за поставяне е бил общински
терен.
В преписката са приложени и писмо
изх.№3068/2021г. от Омбудсман на РБългария, инвестиционен проект на обекта Покрита
лятна-зимна градина, технически проект, Разрешение по чл.56, ал.1, 2 от ЗУТ от
02.08.2002г.
С
Декларация от 17.09.2001г. – л.65, В. Т. И. дава съгласие на жалбоподателя да
построи сенник пред преустроения в магазин негов гараж и в пространството пред
нейния гараж, намиращи се в кв.199, УПИ VІІІ-1547.
Със Заповед №РД-06-1108/26.07.2021г. на
Кмета на Община Димитровград, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.57а, ал.1, т.1 и т.2, ал.3, ал.6 и ал.7 от ЗУТ, въз основа на
констатациите, отразени в Констативен акт №1/20.07.2021г., е прието за безспорно
установено, че са налице обстоятелства за образуване на производство по чл.56а,
ал.1, т.1-2 от ЗУТ за налагане на принудителна административна мярка по чл.57а,
ал.3 от ЗУТ и чл.24, ал.1, т.2 от Наредба №4/2004г. – разрешението за поставяне
на обекта е отменено, променена е собствеността на терена и е отпаднало правното основание за заемане
на терена, като съоръжението е в нарушение на изискванията на чл.19 от Наредба
№4/2004г. – няма заверена декларация за
съгласие за поставяне на обекта от страна на другите съсобственици. Наредено е на жалбоподателя, като собственик
на преместваемото съоръжение да го премахне
доброволно и за своя сметка до 31.08.2021г.
Заповедта е изпратена на адресата си по
пощата, като на приложеното известие за доставяне – л.21, и върху самата
заповед има отбелязване на получаване на 30.08.2021г., а жалбата е в
деловодството на ответника на 07.09.2021г.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване и в
законоустановения срок. Доколкото
жалбата срещу заповедта е постъпила чрез административния орган, както и тъй
като между страните няма спор относно момента на постъпване, то съдът намира,
че е спазен 14-дневения срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорваната заповед е постановена на
основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, съгласно която кметът
на общината издава заповеди за премахване на преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ. Поради това съдът
счита, че административният акт е
издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието на обжалвания акт съдът констатира, че той е подписан от
издателя си и съдържа подробно изложени фактически и правни основания. Изрично
заповедта е мотивирана от фактическа страна с това, че към момента на издаване
на разрешението за поставяне теренът е бил имот, общинска собственост /УПИ VІІІ-1547, кв.199/, но същият е урегулиран и към
издаване на оспорената заповед е съсобствен между жалбоподателя и трето лице,
различно от Община Димитровград, поради което разрешението за поставяне е
отменено, а другият съсобственик не е дал съгласие за преместваемото
съоръжение. Сочи се наличие на хипотезите на чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, като посоченото в
заповедта правно основание за издаването ѝ е съответно на фактическото.
Не се установява при издаването на
оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Издаването на заповедта се предхожда
от съставен констативен акт, който се явява задължителен етап в
административната процедура съгласно чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е
връчен на жалбоподателя – чрез неговия представляващ, с което правото на
последния да се запознае с констатациите в акта и да прави възражения срещу тях
не е ограничено. Правото на защита на собственика се реализира, включително и
чрез съдебното обжалване на издадената въз основа на констативния акт заповед.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че нарушение на процедурата във връзка с
връчване на констативния акт, както и във връзка с издадени други
административни актове, за които жалбоподателят не бил уведомен. В случая
следва да се има предвид и че осъществяването на косвен съдебен инцидентен контрол
относно административни актове е институт, който намира приложение само в
гражданския процес /чл.17 от ГПК/. Аналогична разпоредба не е налице в АПК, а и
допускането на такъв контрол в настоящото производство би представлявало
инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове. Още
повече, че по делото няма данни Заповед №РД-06-222/24.02.2020г. или Заповед
№РД-06-1053/14.07.2021г. да са били оспорени.
Между страните няма спор относно
характеристиките на процесния обект, както и че същият представлява преместваем
обект, който е собствен на жалбоподателя. Не се спори и че след издаването на
разрешение за поставянето му същият е бил ситуиран в имот, представляващ
общинска собственост, която е била променена след изменение на плана за улична
и дворищна регулация на кв.199 и теренът е станал собственост на жалбоподателя
и трето лице, а разрешението за поставяне е било отменено. Безспорно е и че
понастоящем няма съгласие от другия собственик на имота преместваемия обект на
жалбоподателят да е поставен в съсобствения им имот. Представеното в тази
връзка доказателство – Декларация от 17.09.2001г. от В.Т., не само че не е от
съсобственика Т. Г.Д., а и касае друга фактическа обстановка и момент,
значително предхождащ промяната на собствеността. Разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ регламентира
изискването за обектите по ал.1, т.1-2 да се издава разрешение за поставяне въз
основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината, а условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на
обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната
документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в
зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за
предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. От събраните по делото
доказателства се установи, че издаденото за поставянето Разрешение за поставяне
№56 от 19.05.2006г. е отнето със Заповед №РД-06-1053/14.07.2021г. на Кмета на
Община Димитровград, съобщена на жалбоподателя на 20.07.2021г. – чрез
представляващия го по пълномощие /К.М./. Жалбоподателят не навежда твърдения за
обжалването на тази заповед по административен или съдебен ред и по делото
липсват данни за съдебно оспорване, поради което същата следва да бъде приета
за валиден административен акт, влязъл в сила. Но следва да се има предвид, че
не само отнетото със заповедта разрешение за поставяне на обект, т.е. поставянето
на обекта без разрешение, е основание за издаване на оспорената заповед –
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, а и предвидено в т.2, а именно: правното основание за
издаването на разрешението за поставяне на обекта е отпаднало. А липсата на
разрешението е единствения релевантен юридически факт за премахването на обекта
съгласно възприетата от административния орган като приложима норма на чл.57а, ал.1, т.1-2 от ЗУТ. Посочените разпоредби
от Наредба №4 за реда и условията за поставяне на временни
преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на
Община Димитровград /във вр. с чл.56 от ЗУТ/ са действащи и относими към
установеното фактическо положение. По съществото на спора съдът счита за установено
по категоричен и несъмнен начин, че поставеният преместваем обект не е в
общински имот, а от другият съсобственик няма съгласие за поставянето му,
поради което при отпадналото основание за поставянето, то обектът подлежи на
премахване. Като е разпоредил премахването, Кметът на Община Димитровград е
постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което и жалбата срещу него се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Доколкото има изложени възражения за
нищожност на оспорения акт, то съдът счита с оглед и на изложеното относно
законосъобразността му, че същите не са основателни.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.И. ***
против Заповед №РД-06-1108/26.07.2021г. на Кмета на Община Димитровград за
премахване на временно преместваем обект – Покрита зимна градина към
съществуващ търговски обект Кафе аперитив в ПИ 21052.1015.2377 по КК на
Димитровград.
Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.4
от Закона за устройство на територията.
Съдия: