Р Е Ш Е Н И Е
№ 260096/26.10.2020год. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд ,в публично заседание на 28.09.2020год. /двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година /
в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Секретар Златка Стоянова
Прокурор Анита Джамалова
Като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N 436 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявен е иск от Б.Л.Б.
против Прокуратурата на РБългария с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ вр. с чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧ за заплащане на
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради нарушение на правото за разглеждане и решаване на ДП 216/ 1995год. по описа РП-М.
в разумен срок,ведно със законната лихва ,считано от датата на
прекратяване на наказателното производство до окончателното й изплащане.Ищецът
твърди, че наказателното производство против него е продължило 21 години и 10
месеца ,поради което е претърпял морални щети, изразяващи се в душевни болки и
страдания, траен дискомфорт, депресивност и затвореност към обществото. Моли
искът му да бъде уважен в пълния му предявен размер като претендира присъждане на направените по делото разноски,както и присъждане на адвокат пълномощника му адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.3 от Закона за
адвокатурата.
Прокуратурата на Република България оспорва иска по
основание и размер. Счита, че наказателното производство против ищеца не е продължило 21, а 18 години и три месеца, като причина за това е и невъзможността ищецът да бъде намерен на
адреса си в продължение на три години. Поддържа, че от тези 18 години
реално наказателното производство се е
водило 5 години и 11 месеца, а за останалия период от време е било спряно по вина на ищеца. Твърди недобросъвестно поведение
на ищеца и недоказаност на претендираните от него вреди,поради което прави искане за отхвърляне на предявения иск
в пълния му предявен размер. Алтернативно прави искане за уважаването му в
минимален размер.
Пернишкият окръжен съд , след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявеният иск е допустим.Предвид представените към
исковата молба доказателства съдът намира, че е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава III „ А“ от ЗСВ, по
която няма постигнато споразумение. В административното производство е
констатирано ,че правото на
разглеждане и решаване на делото е
нарушено,поради което и е направено предложение за сключване на споразумение в
размер на 2 500 лева.Не се твърди и няма данни предложението да е било
прието в определения едномесечен срок от
получаването му ,с което процедурата по глава III „ А“ от ЗСВ се счита за изчерпана.
От съдържанието на приложеното следствено дело №
241/1994год. на Окръжна следствена служба- гр.В. се установява ,че с Постановление на Районна прокуратура- гр.М. от
16.03.1994год. е образувано следствие
против Б.Б.,за това ,че на ***год. в *** с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Ц. Д. П. от *** и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 120 000лева-престъпление по чл.210, ал.1,т.5 вр. с
чл.209, ал.1 от НК. Установява се също
така, че на 20.03.1994год., и на 06.04.1994год. е извършен разпит на свидетели,
а с постановление от 12.05.1994год. е назначена съдебно-оценителна
експертиза,заключението по която е
депозирано на 25.05.1994год. На 31.03.1994год. е разпоредено призоваването на ищеца с оглед повдигане и предявяване на обвинение.Поради констатирана с докладна от
18.04.1994год. невъзможност за връчване на призовка на ищеца, с
постановление на следовател при ОП-В.
е постановено принудителното му довеждане. При проведените издирвателни
мероприятия, ищецът не е открит,като е установено че е с неизвестен адрес / писмо от ***год./,че не
пребивава на постоянния си адрес в ***,че пътува из страната и е с неустановен
адрес и местожителство/ докладна записка от 21.07.1994год. и писмо от ***год./.С
постановление от 26.07.1994год. на ищеца и след неуспешно издирване на ищеца е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл.210, ал.1 ,т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК като му е взета
мярка за неотклонение „ задържане под стража“. Поради невъзможността
обвиняемият да бъде открит, с Постановление от 05.08.1994год. на прокурор при
районна прокуратура-М., наказателното производство е спряно,като същото е
възобновено с Постановление от 29.03.1995год. На цитираната дата и на 10.05.1995год. е извършен повторен
разпит на свидетелите С. И. и Ц. П., като на 17.05.1995год. между последния и
ищеца е извършена очна ставка. С постановление от 09.05.1995год. ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.3 с чл.209,ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“, считано
от датата на задържането- 24.01.1995 год. и е разпитан
в качеството му на обвиняем .Така
взетата мярка за неотклонение „ задържане под стража“ е изменена в „парична
гаранция в размер на 5000лева“, считано от 14.06.1995год. с Постановление на
следовател в ОСС В. от 14.06.1995год. С постановление от 19.06.2000год. образуваното против ищеца следствено дело е
изпратено на Районна прокуратура-М. с мнение за съд, където и след
преобразуването му в дознание /постановление от 27.09.2000год./ е спряно с
постановление районна прокуратура-М. от
27.09.2000год. на основание чл. 239 от НПК, чл.411, ал.1, т.5 вр. с чл.22, ал.2
от НПК.С писмо от ***год. е разпоредено
да бъде продължена работата по издирване на ищеца в качеството на
извършител на престъпление по чл.209 от НК като с постановление
от 04.06.2012год на Районна прокуратура- М. образуваното против него ,за
престъпление по чл.209 от НК наказателно производство, е прекратено поради
изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Със същото постановление е
отменена и взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ парична
гаранция в размер на 5000 лева“, наложена с постановление от 14.06.1995год.
Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е връчено на ищеца на 11.01.2016год.
С дадените пред съда свидетелски показания свидетелят Ц.
А. заявява ,че познава ищеца от 1991год.
, че е бил женен и имал две деца и че се е разделил със
съпругата си след като го обвинили в извършване на престъплението,което обстоятелство съпругата му не могла да понесе.
Свидетелят заявява ,че ищецът е бил задържан в затвора за известен период от
време и след излизането му се затворил в себе си, започнал да пие,а приятелите
му- да странят от него. Свидетелят установява
,че с ищеца имали собствен бизнес, свързан
с пътуване в чужбина, което той не можел да реализира,тъй като поради
повдигнатото му обвинение имал забрана да напуска страната. Свидетелят не знае
за извършване на какво престъпление ищецът е бил обвинен ,но счита ,че е бил
невинен. Сочи, че ищецът не разказвал за образуваното против него дело ,но е сигурен че съпругата на ищеца го е
напуснала след повдигане на обвинението ,в резултат на което ищецът започнал да злоупотребява с алкохола.
По делото е изготвена съдебно психолого-психиатрична
експертиза, от която се установява , че липсва
причинна връзка между преживяната от
ищеца стресова ситуация / повдигане на обвинение за извършване на престъпление/
с алкохолните му злоупотреби. Експертите разясняват ,че освен стресовите
фактори ,какъвто неминуемо съставлява обвинението в извършване на престъпление, за
хроничните алкохолни употреби са от значение и особеностите на самата личност.
Според вещите лица, при извършения психиатричния преглед и психологичното
изследване е установено ,че ищецът е с
повишена раздразнителност, „буен“нрав, възбудимост и неустойчивост на
емоционално състояние, с недостатъчна саморегулация и контрол, но същевременно
не е лесно податлив на стрес. В този смисъл считат, че въпреки изживяната от
него стресова ситуация, последната не е довела до психологични реакции, надхвърлящи нормалните
такива.
По делото липсват медицински документи, установяващи
извършвани през периода на наказателното производство и след него медицински
прегледи,като по повод твърденията на ищеца, вещите лица са категорични ,че
дори и ищецът да е страдал от загуба на слуха ,то това не би могло да се дължи
на преживяната стресова ситуация свързана с повдигане на обвинение за извършване
на престъпление.
Съгласно чл.2б от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,
параграф 1 от Конвенцията ,като съдът следва да съобрази общата продължителност
и предмета на производството ,неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,както и други факти,които
имат значение за правилното решаване на спора. В решение № 66/02.04.2015год. по
гр.дело № 5813/2014год. на III ГО е посочено ,че механизмът ,по който се прави извод
дали е спазено изискването за разумен срок е да се установи продължителността
на релевантния период и след това да се
преценява дали този период е разумен.В ал.2 са посочени примерни критерии,които
съдът взема предвид: общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните
процесуални и законни представители,поведението на останалите участници в
процеса и компетентните органи.
В случая
наказателното производство е образувано
на 16.03.1994год. и е прекратено на 11.01.2016год. ,тоест същото е
продължило 21 години и 10 месеца. Ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.211 вр. с чл.210, ал.1,т.3 от НК вр . с
чл.209 от, ал.1 от НК,като е преквалифицираното като такова по чл.209 от НК.
Ищецът е единствен обвиняем в досъдебното производство ,нанесената от
престъплението щета не отговаря на критерия „ големи размер“,въведен в закона
към релевантния времеви момент,като по него не е събран значителен
доказателствен материал- разпитани са единствено двама свидетели , извършена е
очна ставка и е допусната и изготвена оценителна експертиза .Това налага извод
за липса на фактическа и правна сложност на делото ,която да обосновава продължителност на извършваните в хода на
разследването на престъплението процесуални действия. Свидетелите по делото са
разпитани непосредствено след образуване на наказателното производство ,като
приблизително в двумесечен срок от образуването е изготвена и депозирана
оценителната експертиза. В този смисъл, липсва поведение или действия /бездействия на други участници
в наказателното производство,които да са допринесли за неговата продължителност.
От съдържащите се в дознание № 216/1995год. на РП- М.
данни се установява ,че ищец е
допринесъл за забавяне на наказателното
производство. Същият не е бил намерен на
известния по делото адрес ,като
призовката му е връчена на 24.04.1994год. на неговата съпруга,която се е
задължила да му я предаде. Въпреки това ищецът не се е явил пред
правозащитните органи за повдигане и предявяване на обвинение ,което е
наложило и издаване на постановление за неговото принудително довеждане. За
периода от м.06.1994год. до
02.08.1994год. ищецът е бил издирван,
включително и обявен за общодържавно издирване , издирвателните мероприятия не са довели до резултат , което
е и наложило спиране на наказателното производство с постановление от 05.08.1994год.
Издирвателни мероприятия са възложени и
след спиране на наказателното производство /писмо от ***год./,като ищецът е задържан на 24.03.1995год., а
производството по делото -възобновено на 29.03.1995год. Ето защо съдът намира
,че за периода от м.06.1994год. до 29.03.1995год. процесуално действия по
наказателното производство не са извършвани по вина на ищеца ,с което е
допринесъл за неговата продължителност с близо 9 месеца.
Освен през този период от време , не се установява друг,
през който ищецът да е имал поведение, довело до забавяне или неизвършване на
процесуални действия по наказателното производство. Такова поведение ищецът би
имал в случай ,че е бил надлежно призован или уведомен и не се е явил, за да
участва в съответните процесуални
действия. Такова поведение не се
установява след 09.05.1995год. ,когато
ищецът е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „ задържане
под стража“, която е изменена в „парична гаранция“ с постановление от 14.06.1995год. От този момент и въпреки удължения срок за
разследване / писмо на Главна прокуратура от ***год./ и в продължение на 5 години / до
19.06.2000год./ по наказателното производство няма данни да са извършвани
каквито и да било процесуални действия по разследването, като единствено е
изпратено писмо до районен съд гр.Л. за издаване на свидетелство за съдимост.
Едва на 16.09.2000год. е издадено заключително постановление и наказателното производство е спряно на
27.09.2000год.,поради липса на възможност да се открие ищеца за сключване на
споразумение. В хода на издирвателните мероприятия за откриване на извършителя,
продължили почти 9 години, е изтекла абсолютната давност, което е послужило
като основание и за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 243, ал.1 ,т.1 вр. с чл.24,
ал.1, т.3 от НПК. Поради невъзможността
да бъде открит ищеца, постановлението за прекратяване на наказателното производство
му е връчено едва на 11.01.2016год. и е
влязло в сила след изтичане срока на обжалване.
Следва да се има предвид ,че ненамирането на ищеца на посочения от него
адрес, продължителното му отсъствие по
различни по естеството си причини или
трайното му напускане не съставляват действия,които следва да се разглеждат
като „недобросъвестно процесуално поведение“
, довело до продължителността на наказателното производство. В случая се
касае за продължителен период от време ,през който ищецът не би могъл да бъде
ограничен /при липса на взета мярка за неотклонение/ да напуска, променя
настоящия си и постоянен адрес или пътува за кратки или продължителни периоди
от време/ ,поради което осъществяването на такива действия не могат да му се
вменят във вина. Следва да се посочи също така ,че в наказателното производство
ищецът е бил представляван от адвокат и
при липса на данни за оттегляне на пълномощията му, преписи от документи ,в
частност от постановлението за прекратяване на наказателното производство, е
било възможно да му бъдат връчени и чрез него,но това не е направено.
След 09.05.1995год. се констатират продължителни периоди от време ,през които няма данни да са
извършвани действия по разследване или
са извършвани епизодични такива .Предвид на това съдът намира ,че продължителността
на наказателното производство за периода от цитираната дата до неговото прекратяване през 2016год. се
дължи на поведението на компетентните органи, изразяващи се в липсата на добра организация и ръководство
на процеса и липсата на положени усилия за връчване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
В задължителната съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано или производството по делото
прекратено, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и
социалното му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени
вреди, не се подчинява на общите правила на доказване. За този вид
неимуществени вреди се дължи обезщетение и такова следва да се присъди в
рамките на обичайното, при положение че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Р България. Различно е положението, когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните, а именно конкретни
увреждания на здравето или други специфични увреждания на личността на
обвиняемия, обичайната му среда или обществено положение. За този вид вреди
задължителната съдебна практика приема, че подлежат на главно и пълно
доказване, както и подлежи на доказване причинно следствената връзка между тях
и незаконното обвинение.
От събраните по делото доказателства се установява ,че необосновано дългият период на висящност на наказателното производство ,което включва
и двата периода ,през който наказателното производство е било спряно,
неизбежно е довел до причиняване на
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживян стрес, напрежение
,несигурност, липса на спокойствие, злепоставяне пред близки и общество.Не се ищецът да е търпял вреди над обичайните, поради което
счита ,че искът по чл. 2б от ЗОДОВ
следва да се уважи за сумата от 9 800
лева ,като за разликата до пълния предявен размер от 30 00 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази и обстоятелството ,че макар и незначително /за
период от 9 месеца/ забавянето в извършване на процесуалните действия се дължи на поведението и на самия ищец. Върху сумата
от 9 800 лева се дължи и законна лихва ,считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а именно от 19.01.2016год.
С прекратяването на наказателното производство е приключил фактическия състав
на обективната отговорност и от този момент законната лихва се явява дължима до
окончателното изплащане на главницата.
Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на
36.75лева.
Предвид представените доказателства ,че ищецът по делото
е представляван при условията на чл.38, ал.2 от ЗА,то предвид изхода от делото
на адв. М.И.Т. от САК се дължи адвокатско възнаграждение,което е в размер на
820 лева съгласно чл.7, ал.2 ,т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В горния смисъл , Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание
чл.2б от ЗОДОВ да заплати на Б.Л.Б. с ЕГН ********** от *** сумата от
9 800 лева ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и
решаване на ДП № 216/1995год. на РП-Ме.
/следствено дело № 241/1994год./ в
разумен срок ,ведно със законната лихва ,считано от 19.01.2016год. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния му предявен размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б.Л.Б.
с ЕГН ********** от *** сумата от 36.75 лева , представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
адв. М.И.Т. от САК с адрес *** адвокатско възнаграждение в
размер на 820 лева , дължим в хипотезата на
чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен от връчването
му на страните.
Съдия: