Определение по дело №235/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 160
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20221200600235
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. Благоевград, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600235 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е по реда на Глава 22 от НПК.
Образувано е по протест на РП – Благоевград, ТО – гр. Петрич срещу определение
от 17.03.2022 г. на РС – Сандански по н. о. х. д. № 632/2021 г. по описа на съда, с което е
прекратено съдебното производство по делото и е постановено връщане на същото на
прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
В протеста се възразява срещу правилността на извода на съда, довел до
прекратяването, че обвинителния акт не отговаря на условията на чл. 246, ал.2 от НПК,
защото е посочено в какво точно са се изразили действията на подсъдимия К. за
придобиване на подземните богатства, както и времето на извършването им; запълнена е
банкетна норма, защото се тврди, че е извършван добив на подземни богатства по смисъла
на § 1, т.4 от ДР на ЗПБ на инертни материали /баластра/, а липсата на определенията за
„добив“, „концесия“ и „подземно богатство“, не води до непълната, защото няма
разпоредба, която да указва в обвинителният акт да се съдържат определенията на понятията
от специалните закони. Възразява се и въобще че има неяснотата дали придобитите
подземни богатства били предмет на обработка в пресевната база или били директно
транспортирани в депото на К.и и сие. Не са нарушени интересите на пострадалия, защото
задължение на съда е до го уведоми за образуване на съдебното производство.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело и изложените
доводи в протеста, намира следното от фактическа и правна страна:
С атакуваното определение Районен съд – Сандански в разпоредителното
заседание е предприел прекратяване на съдебното производство и е постановил връщане на
делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения, изразяващи се нарушено
право на подсъдимия – да научи в какво престъпление е привлечен в качеството на
обвиняем и предаден на съд, допуснато с това, че:
В обвинителния акт не са посочени с кои действия ли бездействия К. е
продължително време лично добивал баластрата, използвайки два товарни автомобила и
един багер, а поради дългия период на време не става ясно и кога те са били извършени;
Не е посочено съдържанието на понятията „добив“, „концесия“ и „подземно
богатство“ според специалния закон, въпреки че нормата на чл. 240а от НК е банкетна и
поради това следва да бъде запълнена, като изрично се посочи и за какъв добив точно става
1
въпрос и как той се осъществява с оглед на подземното богатство.
Само в мотивите към определението са приети за несъществуващи и следните
сочени от защитниците процесуални нарушения:
Посочването на несъставомерни факти без същите да имат връзка с обвинението,
защото макар и това да затруднява защитата, не нарушава правото на обвиняемия
съществено, защото неговият интерес е да се брани срещу съставомерните факти;
Неправилно е определено пострадалото лице, защото това не е третираният като
такъв в досъдебното производство, а Министъра на финансите, но доколкото именно
последното е призовавано за участие в разпоредителното заседание това нарушение не е
съществено.
С оглед на последното са налага да бъде обсъдено първо правилно ли е
процедирането на районният съд в разпоредителното задание, в което е постановено
протестираното прекратяване на съдебното производство или атакуваното определение
следва да се отмени и делото върне на районния съд за провеждане на ново разпоредително
заседание, в което се спазят точно изискванията на закона за провеждането му относно
участието на пострадалия, произнасяне от съда в разпоредителното заседание след
редовното призоваване на всички, които имат право да участват като страни в образуваното
съдебно производство срещу подс. А.К..
При условие, че в с правата на пострадал в хода на досъдебното производство е
третирано не Министерство на финансите, а Министерство на околната среда и водите / а не
Министерство на земеделието и горите, както се сочи в определението/ и на негов
представител са предявени материалите по разследваното, се поставя въпроса дали
едноличното решение на съдията-докладчик да призове за участие в разпоредителното
заседание друг - Министъра на финансите като представител на държавата в производство
от общ характер, в което държавата се явява ощетено юридическо лице, е довело до
лишаване на провоимащ да участва, като съвсем друг е въпросът имал въобще пострадал,
защото в приложението на обвинителния акт прокурорът изрично е посочил размер на
вредите, но не и на кого те са причинени.
Основано на теоретичното разбиране, че качеството на пострадал по смисъла на
чл.74, ал.1 от НПК е обективно и се определя от това дали дадено лице е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението, съобразно фактите на
обвинението, а не от това дали това лице е участвало в досъдебното производство и е
упражнявало правата по чл.75 от НПК, и че тези права възникват, само ако то изрично
поиска това и посочи адрес за призоваване в страната, се извежда извод, че правата на
пострадалия са само за досъдебното производство. Освен това, неупражняването на тези
права не изключва възможността лице, което има качеството на пострадал по смисъла на чл.
74, ал.1 от НПК, да участва в съдебното производство, като до започване на
разпоредителното заседание подаде молба за конституиране като частен обвинител и/или
граждански ищец. В настоящия случай първоинстанционният съд не е допуснал нарушение
на процесуалните правила по чл.247б, ал.2 от НПК, като не е изпратил уведомление за
насроченото разпоредително заседание и за въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК на
Министерството на околната среда и водите, а на Министъра на финансите, защото съгласно
Закона за подземните богатства, те са изключителна държавна собственост. Друг е въпросът
дали изобщо в случая са описани сътовомерни вредни последици, че да може да има
пострадал за тях от престъплението, предмет на обвинението, защото при „кражба“ на
баластрата, която е на държавата, съгласно ал.6 на чл. 240а от НК се тя се отнема в полза на
държавата, а ако липсва се присъжда равностойността й. Поради това и самият пропуск на
прокурора да посочи в обвинителния акт изрично кой е пострадалият, в случая не е
основание за връщане на делото в преходната процесуална фаза, защото макар и да има
съществен пропуск на изискването на чл.246, ал.2 от НПК за обвинителния акт, съгласно
мотивите към т.4.2 на ТР № 2/2002 год. по т. н. д. № 2/2002 год., ОСНК, това процесуално
нарушение не е съществено, тъй като не става въпрос за елемент на престъпния състав.
2
Въззивният съд също намира за неоснователни доводите на защитниците, че с
изложените в обвинителния акт несъставомерни обстоятелства, за които прокурорът е
посочил, че са били извършени, не се нарушава презумпцията за невиновност. В
обвинителния акт са включени факти, които прокурорът е посочил, че имат връзка към
обвинението за продължаваното лично извършено от К. добиване на баластрата. Съгласно
чл. 4 от Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на съвета от 9 март 2016 г. в
актовете си обвинението, с които се цели да се докаже вината на обвиняемия, и които се
основават на подозрения или уличаващи доказателства, може прокурорът публично да се
позовава на вина, без това да се приема като нарушение на презумпцията за невиновност.
Такъв е и конкретният случай, доколкото в обвинителния акт са посочени обстоятелства, за
които прокурорът изрично посочва, че за тях са установени достатъчно данни, които са
събрани в хода на само воденото досъдебно производство. Основано на това, следва да се
приеме, че включването в обвинителния акт на несъставомерни за придобиването
обстоятелства е допустимо, тъй като същите се сочат като необходими за пълна и ясна
фактическа обстановка на обвинението, но и защото прокурорът иска в съдебната фаза да се
съберат доказателства и да се установят тези обстоятелства.
Съществува сочената непълнота на обвинителния акт, защото в него няма
фактическото твърдение, че подсъдимият е този който е копаел /точно това действие по
извършване на добив с оглед вида и агрегатното състояние на добитото подземна богатство
/с багера и товарил на камионите за тези три годни баластрата на стойност от 191 716 лева,
поради което и няма факти сочещи осъществяването на изпълнителното деяние. Според
въззивният съд обаче не са касае до празнота, а до несъответствие между обвинителните
факти и дадената им праната квалификация, което се обсъжда тук само от гледна точка на
неяснота и непълнота на обвинителната теза, защото с конкретните фактически действия
след незаконно добиване на подземните богатства се твърди извършаването не на
действията по ал.2, основаващи се на установена вече фактическа власт върху тях, каквито
са отчуждаването, съхраняването и преработването на полезните изкопаеми, а
многократните придобивни действия, които пък, както се посочи вече, не са описани как
дори са извършени и кога.
Няма непълнота на обстоятелствената част обвинителния акт, защото не се касае
до липса на факти. Поради това препращането към специалния закон за изпълнителната
форма /§1, т.4 от ДР на ЗПБ/ и липсата на концесионна процедура по него, без да е изяснено
от прокурора понятието, употребено в чл. 240а, ал.1 от НК за предмета на престъплението -
подземни богатства, засяга само изрядното защитаване на правните изводи за
съставомерност на понятията, което следва да се изпълни при условие, че делото се връща,
но не е самостоятелно основание за него.
Поради горното и на основание чл. 345 от НПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от разпоредително заседание на 17.03.2022 г. на РС –
Сандански по н. о. х. д. № 632/2021 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното
производство по делото и е постановено връщане на същото на прокурора за отстраняване
на съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Да се съобщи на участвалите в разпоредителното заседание.

Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4