Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 31.05.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 398 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявени от ищеца “К.М.Е.Е.Г.” ООД (с предишно
наименование “К.Ф.И.” ООД), ЕИК********,
против ответника А. Д. “В.И.К.”,
БУЛСТАТ********, искове за осъждане на ответника да върне на ищеца на основание
чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД сумата от 60
000 лева, представляваща подлежаща на връщане сума на неосъществено основание,
при условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД да върне сумата на отпаднало основание
поради развалянето на сключеното между страните споразумение от 22.10.2019 г.,
и при условията на евентуалност на основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата поради обогатяването на ответника
за сметка на обедняването на ищеца, както
и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
2 066,83 лева, представляваща законната лихва върху претендираната
главница от 60 000 лева за периода от 02.11.2020 г. до 05.03.2021 г. и за законната лихва върху главницата
от 60 000 лева за периода от датата на
подаване на исковата молба (05.03.2021 г.) до окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.10.2019 г. между страните е сключено споразумение, с което А.то Д. се задължава да извърши цялостната работа по придобиване на всички права, които “ВГ” АД притежава върху комбинирана търговска марка “Sofia Fashion Week”, заявена в Патентното ведомство на Република България с № **********N на 15.07.2015 г. и рег. № 00091581 за класове стоки и услуги 25, 35, 41, с предоставени от ищеца средства в размер на 60 000 лева с ДДС.
Твърди, че сумата от 60 000 лева е преведена от ищеца на ответника на 22.10.2019 г. по посочените в чл. 1 от споразумението банкови сметки с три превода. Твърди, че на 23.10.2019 г. ответникът е издал на ищеца фактура № **********. Твърди, че съгласно споразумението паричните средства са дадени от клиента за разходване от адвоката по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗА.
Твърди, че А.то Д. не е изпълнило възложената работа по споразумението, като при проведен разговор член на съвета на директорите на “ВГ” АД е изразил категоричен отказ за прехвърляне на правата по търговската марка, поради което прехвърлянето на правата по марката не е и не може да бъде осъществено. Твърди, че това е потвърдено и от самото А. Д. в писмо на представляващия същото адв. И.В., в което той се отказва от възнаграждението по чл. 3 от споразумението в размер на 6 000 лева поради забавянето и извънредната ситуация.
Твърди, че на 29.10.2020 г. на адв.В., като представляващ ответното А. Д., е връчена нотариална покана, с която ищецът го кани да изпълни възложената работа в тридневен срок от получаването й, като в противен случай ищецът ще счита споразумението за развалено и го кани да върне дадените парични средства от 60 000 лева в едноседмичен срок от получаването на поканата. Твърди, че поради неизпълнението на ответника споразумението е развалено на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, считано от 02.11.2020 г. Твърди, че ответникът дължи връщането на получената сума на неосъществено основание, а след развалянето на договора - на отпаднало основание. Твърди, че предоставените парични средства са дължими от А.то Д., което не ги и е върнало и към датата на подаване на исковата молба.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът А. Д. “В.И.К.” подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на споразумението от 22.10.2019 г., както и извършеното от ищеца плащане на сумата от 60 000 лева с ДДС. Оспорва твърденията на ищеца, че споразумението е развалено при условията на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че след като е налице изричен отказ от третото лице “ВГ” АД за прехвърляне на правата по марката, което се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника, то изпълнението на задължението на А.то Д. по споразумението е обективно невъзможно и споразумението е прекратено по право. Сочи, че поради това не е възникнало за ищеца потестативното право да развали споразумението. Сочи в споразумението не е предвиден срок за изпълнение на задължението по чл. 1 от него. Сочи, че целта на изпращането на поканата по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, без да е налице неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника, е да не се признаят от ищеца вече направените разноски във връзка с изпълнението на договорното задължение и положения труд, за който се дължи възнаграждение от възложителя.
Сочи, че А.то Д. не е обещавало действие на трето лице по смисъла на чл. 23 от ЗЗД и не може да носи отговорност за отказа. Оспорва твърденията на ищеца, че сумата е такава за разходване от адвоката по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗА, доколкото за сумата е издадена фактура, върху същата е начислен ДДС и банковите сметки, по които са извършени преводите, не са клиентски такива, а по две от тях титуляр е А.то Д. и по една от тях - управляващия съдружник адв.В.. Сочи, че в случая чл. 39, ал. 1 от ЗА не е приложим и не е необходим отчет.
Оспорва твърденията в исковата молба, че работата по споразумението не е изпълнена и че А.то Д. не може да върне паричните средства.
Сочи, че в отговор на нотариалната покана ответното А. Д. се протИ.поставя на връщането на цялата сума, тъй като в нея е включен ДДС, който е внесен ефективно в бюджета, както и че са извършени разноски, включително положен труд във връзка с изпълнение на задължението, разноски за оценител и за трето лице посредник.
Сочи, че отказът от права е недействителен и заявлението, с което ответникът се отказва от възнаграждението, не поражда действие.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените твърдения, като оспорва възраженията на ответника. Поддържа, че предоставените на ответника средства са такива по чл. 39, ал. 1 от ЗА. Твърди, че в писмо на “ПИБ” АД до ЧСИ М.Ц.е посочено, че банковата сметка в “ПИБ” АД, по която са преведени 29 000 лева, е открита в съответствие с чл. 39, ал. 1 от ЗА и сумите по същата не са част от имуществото на А.то Д. и не подлежат на запориране. Сочи, че обстоятелството, че останалата част от сумата е преведена по други банкови сметки по нареждане на А.то Д., не променя характера на предоставените средства и не дава право на адвоката да използва същите за лични или различни от предвидените в споразумението нужди. Сочи, че преведената сума от 60 000 лева не е възнаграждение на А.то Д., нито върху същата е начислен ДДС, доколкото няма доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 2 от ЗДДС. Оспорва възраженията на ответника да е налице хипотезата на чл. 89 от ЗЗД за обективна невъзможност за изпълнение, доколкото търговската марка е съществуваща, собственост е на “ВГ” АД и правата по същата са годен обект на прехвърляне по чл. 23 от ЗМГО. Сочи, че с оглед на това задължението на А.то Д. не е погасено поради невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 от ЗЗД. Сочи, че доколкото споразумението не съдържа срок за изпълнение, то А.то Д. дължи изпълнение веднага съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, а и с поканата е даден подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който споразумението е развалено. Твърди, че доводите на ответника за положен труд биха били относими към възнаграждението по споразумението, което не е предмет на ищцовата претенция и което се дължи след прехвърляне на марката и не е изискуемо, а и от същото адв.В. се е отказал.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че между страните не е била определена продажната цена на търговската марка и оставало неясно дали преведената сума би била достатъчна за заплащането на продажната цена и разноските във връзка с придобиването. Поддържа, че разпоредбите на ЗА са неприложими касателно процесното споразумение. Сочи, че на А.то Д. е възложено извършването на цялостната работа по придобиването на марката не за да консултира възложителя при подписването на договора или да състави такъв, а защото А.то Д., в частност представляващите го лица, са осъществявали контакт с представляващите “ВГ” АД по други мандатни отношения. Сочи, че неизпълнението на задължението не може да се вмени във вина на ответника и той не носи отговорност за действията на третото лице “ВГ” АД. Оспорва твърдението на ищеца, че задължението е следвало да се изпълни от ответника веднага. Сочи, че плащанията са извършени по посочените банкови сметки при изрично договаряне с възложителя и по негово настояване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца и ответника А. Д. “В.И.К.” е сключено споразумението от 22.10.2019 г., съгласно чл. 1 от което “К.Ф.И.” ООД се задължава да преведе на А. Д. “В.И.К.” сума в размер на 60 000 лева, с която последното да извърши цялостната работа по придобиване на всички права, които “ВГ” АД притежава върху комбинирана търговска марка “Sofia Fashion Week”, заявена в Патентното ведомство на Република България с № **********N на 15.07.2015 г. и рег. № 00091581 за класове стоки и услуги 25, 35, 41. Уговорено е, че посочената сума ще бъде преведена на части по три банкови сметки, посочени в споразумението.
В чл. 2 от споразумението страните се съгласяват, че в срок от три работни дни от извършването на посоченото в чл. 1 от споразумението и придобиване на всички права, които “ВГ” АД притежава върху описаната по-горе търговска марка, А. Д. “В.И.К.” се задължава да ги прехвърли на “К.Ф.И.” ООД чрез отделен договор, като разноските по прехвърлянето ще са изцяло за сметка на купувача.
Съгласно чл. 3 от споразумението, за изпълнение на
поръчката “К.Ф.И.” ООД се задължава да заплати
на А.то Д. възнаграждение в размер на 6 000 лева без ДДС, която сума
следва да бъде преведена в деня на подписване на договор, по силата на който А.то
Д. прехвърля, а “К.Ф.И.” ООД придобива правата върху
описаната по-горе търговска марка.
Не се спори, че от
ищеца е извършено плащане на сумата от общо 60 000 лева по три банкови
сметки, посочени в споразумението.
Представени са по
делото различни варианти на фактура № 3/23.10.2019 г., което не отговаря на
Закона за счетоводството и няма данни кой вариант е анулиран и кой не. Същите
обаче не се обсъждат от съда, тъй като счетоводното отразяване и документиране
на стопанската операция не е част от предмета на спора по настоящото дело.
Представено е от
ищеца писмо от “ВГ” АД, в което е посочено, че нямат намерение да
прехвърлят правата върху комбинираната търговска марка.
Представена е от
ищеца нотариална покана от ищцовото Д., получена от А.то Д. на 29.10.2020 г., с
която последното е поканено да изпълни възложеното му със споразумението от 22.10.2019
г. в тридневен срок от получаването на поканата, както и е уведомено, че след
изтичането на срока ищцовото Д. ще счита споразумението за развалено. А.то Д. е
поканено да върне и дадената сума от 60 000 лева в едноседмичен крок от
датата на получаването на поканата.
По делото е представен от ответника договор от 24.10.2019 г., сключен между А. Д. “В.И.К.” и Р.Г.Х., съгласно който А.то Д. предоставя в брой на Р.Г.Х. сума в размер на 3 950 лева, след удържани банкови такси и комисионни, представляваща част от полученото от А. Д. “В.И.К.” възнаграждение, съгласно сключено споразумение с “К.Ф.И.” ООД. Уговорено е, че в случай, че А. Д. “В.И.К.” сключи договор за придобиване на права върху описаната по-горе търговска марка, предоставената на Р.Г.Х. се третира като възнаграждение, а ако не бъде сключен договора, последната се задължава да върне предоставената сума в едномесечен срок от поканата.
Представена е от ищеца справка от портала за електронни услуги на Патентното ведомство на Република България към 28.02.2022 г., от която е видно, че комбинирана търговска марка “Sofia Fashion Week”, заявена в Патентното ведомство на Република България с № **********N на 15.07.2015 г. и с рег. № 00091581, е с притежател “ВГ” АД.
Представена е кореспонденция между страните.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Г., съгласно което фактура № 3/23.10.2019 г. с доставчик АД “В.И.К.” е осчетоводена в счетоводството на “К.Ф.И.” ООД през м.02.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че “К.Ф.И.” ООД въз основа на фактура № 3/23.10.2019 г. с доставчик АД “В.И.К.” е ползвало данъчен кредит.
По делото е
изслушано, оспорено в отделни части от ищеца и прието допълнително заключение
на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Г., съгласно което от представената хронология на сметка 4111 “Клиенти” с
аналитичност “К.Ф.И.” ООД е видво, че е
извършено осчетоводяване на процесната сума от 60 000 лева по дебита на сметка 4111 “Клиенти” и по кредита на сметка 703 “Приходи от продажба на услуги” с размера на данъчната основа в
размер на 50 000 лева и по сметка
45321 “Начислен данък за продажбите” в размер на 10 000 лева, а плащането е
осчетоводено по дебита на сметка 503 с аналитичност на банките за три банки.
Вещото лице дава
заключение, че фактура № **********/23.10.2019 г. е издадена
на основание чл. 1 от сключеното споразумение на 22.10.2019 г. между АД “В.И.К.” и “К.Ф.И.” ООД и
на основание чл. 3, ал. 3 от
Закона за счетоводство, а основание за начисляване данък върху добавената
стойност върху преведенете/предоставените от “К.м.е.е.г.” ООД средства в
размер на 60 000 лева е начислен ДДС в размер на 10 000 лева, върху данъчна
основа 50 000 лева на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
Вещото лице дава
заключение, че търговската марка “Sofia Fashion Week” в счетоводството на “получателя” “К.м.е.е.г.” ООД е осчетоводена по дебита на сметка 215 “Други не материални активи”, а в счетоводството на доставчика АД “В.И.К.” като
приходи от услуги по сметка 703.
Вещото лице дава
заключение, че съставената фактура № **********/23.10.2019 г. не е анулирана. Вещото лице дава заключение, че в
кориците на делото и в счетоводните регистри на счетоводствотото на ищеца и
ответника не е предоставена анулирана фактура и не е съставен протокол за
анулиране на същата, верен остава
записа на първоначално издадената фактура с “Найменование на стоката или услугата” “Придобиване на права върху търговска марка”.
При разпита воденият от ищец свидетел А.У.казва, че е служител на ищцовото Д.. Казва, че заедно с М.Б., която е съсобственик и управител на ищцовото Д., са посетили болница “Доверие” и са се срещнали с М.А., която ги уведомила, че няма намерение да предоставя търговската марка “Sofia Fashion Week”, която според свидетеля е собственост на “ВГ” АД. Свидетелят казва, че присъствал на разговора между М.Б. и адв.В., на който последният отправил молба до Бонева да разсрочи сумата от 60 000 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ, при условията на евентуалност чл. 55, ал. 1, предл. трето и при условията на евентуалност чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага.
Вторият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо на неосъществено основание. Престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н…… При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи (така в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).
С иска по чл. 55 от ЗЗД ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже извършеното от него към ответника плащане на сумата, чието връщане претендира. В тежест на ответника е да докаже основанието за плащането и задържането на претендираната сума.
По делото не се спори между страните, че са сключили споразумението от 22.10.2019 г., описано по-горе, както и че в изпълнение на това споразумение ищецът е превел, а ответникът е получил по посочения в споразумението начин сумата в размер на 60 000 лева.
В случая между страните са възникнали облигационни отношения по договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД. Процесната сума от 60 000 лева по чл. 1 от споразумението е преведена от ищеца по посочения в споразумението начин като разходи за изпълнение на възложеното – придобиване на гореописаната търговска марка. Неоснователни са възраженията на ответника, че тази сума представлява възнаграждение за положения труд и направените разноски във връзка с изпълнението на договорното задължение. В чл. 3 от споразумението от 22.10.2019 г. страните изрично са уговорили възнаграждението на ответника за изпълнение на поръчката в размер на 6 000 лева, което е дължимо в договорен срок и същото не е включено в сумата по чл. 1 от споразумението.
В случая е без правно значение, че сумата от
60 000 лева е с включен ДДС, тъй като начина на осчетоводяването на същата
и начисляването на ДДС не са определящи за облигационното правоотношение между
страните.
Основателни са възраженията на ответника, че в
случая е неприложима разпоредбата относно адвокатската клиентска сметка по чл.
39 от ЗА и процесната сума от 60 000 лева не е преведена на А.то Д. по
този ред. От една страна, разпоредбата на чл. 39 от ЗА е диспозитивна, като
дава възможност парични средства на клиента да се предоставят по клиентска
сметка за разходване от адвоката съгласно възложеното. От друга страна,
процесното споразумение не представлява договор за правна защита и съдействие в
тесен смисъл, доколкото в същото не се възлага конкретно изпълнение на адвокатски
услуги.
Неоснователни са доводите на ответника за
погасяване на дължимата от него престация поради невъзможност за изпълнение.
Невъзможността за изпълнение би била налице при форсмажорни обстоятелства или
при погиване на предмета (т.е. заличаване на търговската марка), каквито
обстоятелства не се твърдят от страните и не се установяват по делото.
Обстоятелството, че ответникът не е могъл да изпълни поетото от него задължение
да придобие търговската марка и да я прехвърли на настоящия ищец, не води до
неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, а
представлява неизпълнение на договорно задължение по споразумението. Платеното
от ищеца по споразумението от 22.10.2019 г. в процесния случай е извършено на
валидно договорно основание – сключеното между страните споразумение, което
изключва приложението на състава за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1,
предл. второ от ЗЗД (така в Решение № 21/27.03.2017 г. по гр.д. № 2705/2016 г.
по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.;
Решение № 107/29.05.2017 г. по гр.д. № 3360/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
По изложените съображения съдът намира, че не е налице сочената хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД и този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По предявената при условията на евентуалност претенция по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД поради отпаднало основание се поддържа от ищеца, че договорът е развален поради неизпълнението му от страна на ответника, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, считано от 02.11.2020 г.
В случая не се спори между страните, че възложеното със споразумението от 22.10.2019 г. не е изпълнено от страна на ответника. Неоснователно е възражение на ответника, че в случая изпълнението на задължението на А.то Д. по споразумението е обективно невъзможно и споразумението е прекратено по право, поради отказа на третото лице – маркопритежателя “ВГ” АД. Със споразумението не е поето задължение третото лице да престира, а е поето задължение от самия ответник да престира, което именно задължение не е изпълнено.
Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, да е изпълнено възложеното по сключеното споразумение, което единствено е релевантно в случая. От показанията на свидетеля Узунов, които съдът кредитира съгласно чл. 172 от ГПК като ясни, непротИ.речиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че споразумението няма да бъде изпълнено от ответника, като адв.В. е поискал от управителя на ищцовото Д. разсрочване на връщането на сумата от 60 000 лева.
С отправената от ищеца до ответника нотариална покана, връчена на последния на 29.10.2020 г., е даден допълнителен срок за изпълнение на възложеното. Съдът намира, че предвид изминалото време от сключването на договора – една година, даденият срок следва да се приеме за подходящ по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Поради неизпълнението от страна на ответника на възложеното по споразумението от 22.10.2019 г., за ищеца, който е изправна страна по правоотношението, е възникнало потестативното право да развали споразумението, което е направено с едностранно уведомление, обективирано в гореописаната нотариална покана.
Дори и да не се приеме хипотетично, което съдът не споделя по изложените по-горе съображения, че споразумението не е надлежно развалено с отправеното уведомление, обективирано в нотариалната покана на ищеца до ответника, то се счита, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция за последиците от развалянето - връщане на даденото по реда на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Следователно това е сторено най-късно с подаването на исковата молба. С исковата молба може да бъде развален двустранния договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия срок с оглед обстоятелствата, каквото изпълнение по споразумението не се установява от ответника по настоящото дело (така в Решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение № 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
С оглед на изложеното следва да се приеме, че процесното споразумение е развалено поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Развалянето на договора прекратява действието му с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание.
По делото не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, наличие на основание за задържането на претендираната от ищеца сума, включително изпълнение на възложеното или разноски във връзка с това.
Наведените от ответника доводи в писмените бележки, че част от сумата е преведена на адв.В., а не на А.то Д., не водят до промяна на извода за дължимост на претендираната сума от ответника. Извършеното плащане към адв.В. е направено с оглед изричното съгласие на страните, изразено в чл. 1 от процесното споразумение. В допълнение, адв.В. е и един от съдружниците в А. Д. “В.И.К.”, подписал и процесното споразумение, и с оглед уговорката в споразумението следва да се приеме, че същият ги е получил от името и за сметка на А.то Д..
Представеният от ответника договор от 24.10.2019 г., сключен между А. Д. “В.И.К.” и Р.Г.Х., съгласно който се превежда сумата от 3 950 лева на последната, не може да се приеме за извършени разноски по изпълнение на възложеното, тъй като от документа не става ясно какво конкретно е извършено от същата в полза на “К.М.Е.Е.Г.” ООД, а и е налице уговорка тя да върне предоставената сума, ако не бъде сключен договор за прехвърляне на гореописаната търговска марка.
Останалите доводи на ответника се явяват ирелевантни за спора при така изяснената фактическа обстановка. Ирелевантно за разглеждания спор се явява и правоотношенията на ответника с фиска по реда на ЗДДС, поради което съдът не разглежда направеното от ответника възражение, че не подлежи на връщане включеният ДДС, който е ефективно внесен в бюджета.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за сумата от 60 000 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Поради
уважаването на този иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва
върху претендираната главница от 60 000
лева за периода от датата на подаване на исковата молба (05.03.2021 г.) до
окончателното й плащане.
Ищецът претендира и сумата от
2 066,83 лева, представляваща законната лихва върху главницата от
60 000 лева за периода от 02.11.2020 г. до 05.03.2021 г. В случая ищецът е поканил ответника да
му върне процесната сума в едноседмичен срок от получаване на нотариалната
покана, връчена на 29.10.2020 г., т.е. срокът е изтекъл на 05.11.2020 г. С
оглед на това ответникът е изпаднал в забава от следващия ден – 06.11.2020 г. Лихвата
върху главницата от 60 000 лева за периода от 06.11.2020 г. до 05.03.2021
г. се изчислява служебно от съда на основание чл. 162 от ГПК с калкулатор,
достъпен в интернет, като същата възлиза на 2 000,16 лева. С оглед на горното
акцесорната претенция е основателна и следва да бъде уважена за сумата от
2 000,16 лева върху главницата от 60 000 лева за периода от
06.11.2020 г. до 05.03.2021 г., а за горницата над 2 000,16 лева до 2 066,83
лева и за периода от 02.11.2020 г. до 05.11.2020 г. включително претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие съдът не разглежда
претенцията на ищеца за връщане на процесната сума на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 7 230,67 лева, от които 2 482,67 лева – държавна такса в настоящото производство, 320 лева – депозит за вещо лице, 40 лева – държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 15 лева – държавна такса за обжалване пред САС, 5 лева – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, 1 488 лева с ДДС – А. възнаграждение в обезпечителното производство и 2 880 лева с ДДС - А. възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените в обезпечителното производство разноски се присъждат със съдебното решение по съществото на спора с оглед на крайния му изход, поради което в настоящото производство следва да бъдат разгледани и претендираните от ищеца разноски в обезпечителното производство.
С оглед на изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 7 222,72 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 2 400 лева, от които 320 лева – депозит за вещо лице и 2 080 лева – А. възнаграждение, което в договора за правна помощ е посочено като платено в брой и това следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му съгласно горецитираното тълкувателно решение.
С оглед на изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2,64 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “У.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.М.Е.Е.Г.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
против А. Д. “В.И.К.”, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, за сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева),
представляваща подлежаща на връщане сума на неосъществено основание.
ОСЪЖДА А. Д. “В.И.К.”, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.М.Е.Е.Г.” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сума в размер на 60 000 лева
(шестдесет хиляди лева), представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание – поради
развалянето на сключеното между страните споразумение от 22.10.2019 г.,
ведно със законната лихва
върху главницата от 60 000
лева за периода от 05.03.2021 г.
до окончателното й плащане, и сума
в размер на 2 000,16 лева (две хиляди лева и шестнадесет стотинки),
представляваща законната лихва върху главницата от 60 000 лева за периода
от 06.11.2020 г. до
05.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за горницата над 2 000,16 евро до пълния претендиран размер от 2 066,83
лева и за периода от 02.11.2020
г. до 05.11.2020 г. включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Д. “В.И.К.”, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.М.Е.Е.Г.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 7 222,72 лева (седем хиляди двеста двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС и в обезпечителното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.М.Е.Е.Г.” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А. Д. “В.И.К.”, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 2,64 лева (два лева и шестдесет
и четири стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :