Решение по дело №128/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 10 б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Административното дело е образувано по жалба на З. Р. Р., с постоянен адрес: с.Борима, област Ловеч, [улица], чрез пълномощник адв. П. П.-АК Ловеч със съдебен адрес гр. Троян, [улица], уточнена с молба вх. № 1129/19.04.2023 г. на АдмСЛ като подадена срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02 - 110 - 6500/588 от 12.01.2023 година на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, касаеща оторизираните суми по схеми - СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, СПП и ЗДП, с което се намалява сумата за подпомагане на земеделския производител З. Р. Р. с 20 310,83 лв. (двадесет хиляди триста и десет лева и 83 ст.).

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, в частта му, касаеща оторизираните суми по схеми - СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, СПП и ЗДП. Според жалбоподателя, в него липсва информация, от която да става ясно как, по какъв начин и по какви критерии са определени посочените намаления на подпомагането и как административният орган е определил крайните оторизирани суми. Твърди се, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо, че същото е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и издадено в несъответствие с целта на закона. Оспорващият сочи, че в него не са изложени никакви конкретно установени факти и обстоятелства за заявените конкретни парцели по видовете мерки и схеми, които да попадат в хипотезите на посочените намаления. В заключение се иска отмяна на акта в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично, и с упълномощения от него адв. П. П. от ЛАК, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и излага аргументи за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - гр. София, редовно призован – не се явява, представлява се от надлежно упълномощен юрисконсулт Л. Х., която оспорва жалбата и развива доводи по същество. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В допълнително представена писмена защита излага подробни аргументи по съществото на правния спор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят З. Р. Р. е регистриран като земеделски стопанин с уникален регистрационен номер /УРН/ 372818, както и че същият е подал заявление за подпомагане от Държавен фонд “Земеделие“ с УИН 11/280521/60838 за кампания 2021 по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; Мярка 12 “Плащания по „Натура 2000“ и рамковата директива за водите“; Мярка 13 “Плащания за районни с прородни или други специфични ограничения, Подмярка 13.1/НР1 Компенсационни плащания в планински райони /л. 30 и сл./.

При подаване на заявлението били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021, при което са констатирани следните детайли за предупреждения: Заявената площ или части от нея попадат извън полигоните с площи допустими за подпомагане, с размер на единичното излизане под 0,05 ха.. Над 0,05ха. от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация./л. 59-60/.

Жалбоподателят се е запознал с резултатите от извършените автоматични проверки относно наличните към момента предупреждения относно въведените данни при подаване на заявлението за подпомагане. /л. 60/.

Към заявлението са приложени в табличен вид информация за използваните парцели - 2021 г. и заявените площи по схеми и мерки 2021, за отглежданите животни и др. /л. 44 и следв./.

Във връзка с подаденото от Р. заявление е било издадено обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/558 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 /л. 16/ от В. К. – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което: по СЕПП от поисканата от Р. сума от 23663.52 лв. е направено намаление от 9483.30лв. и е оторизирана сума от 14180.22лв.; по ЗДП от поисканата сума от 14879 лв. е направено намаление от 2549.37 лв. и е оторизирана сума от 12329.63 лв.; по СПП от поисканите 4 132,20 лв. е направено намаление от 68.55 лв. и е оторизирана сума от 4063.65 лв.; по Подмярка 13.1/НР1 от поисканата сума от 20868.19 лв. е направено намаление от 8209.61 лв. и е оторизирана сума от 12658.58 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 е поискана сума от 5425.90 лв. не е направено намаление и е оторизирана сума в размер на 5425.90 лв.. Размерът на възстановената Финасова дисциплина е 855.57 лв. – оторизирана сума. /л. 16/.

В уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /И./ след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

В Таблица 1 на писмото са посочени по схеми и мерки исканите суми, наложените намаления и оторизираните суми. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка от колоните, като за колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за наложените намаления, без да е уточнено кое основание за намаление към коя схема/мярка се отнася. В Таблица 2 са посочени извършените плащания в лева на оторизираните суми и датите на плащанията по всяка схема/мярка.

Под Таблица 2 на писмото е отразено, че в колона 4 – „Прихваната сума“ се отразяват приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или „Удържан данък общ доход“ – отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във вр. чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФЗ, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Отразено е, че съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.

Жалбата е постъпила в съда със заверено копие на административната преписка.

По делото са представени и писмо с изх. № ПД-01-15-1 от 07.06.2023 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч /л. 89/; писмо с изх. № 11-298 от 13.06.2023 г. от Министерство на земеделието и храните, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, ведно с таблица към него /л. 96/; писмо с изх. № 11-298 от 23.06.2023 г. от Министерство на земеделието и храните, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, ведно с диск към него/л. 106/; писмо с изх. № 11-351 от 21.07.2023 г. от Министерство на земеделието и храните, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, ведно с таблица към него /л. 115/.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващият, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице геодезист, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено. В депозираното заключение с вх. № 2388/24.07.2024 г. /л.210 и сл./ се посочват парцелите, които са заявени по схема СЕПП „Схема за единно плащане на площ“, както и причините за изключване от допустимите площи на изброени в заключението имоти. При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице пояснява, че размерите на съответните площи които не подлежат на подпомагане като недопустими се установяват от теренните проверки и по съответните ортофотокарти за имотите. Посочва също, че съществува разлика между физически блок и парцел, като посочва в заключението, че теренните проверки се извършват по физически блокове, в които са групирани парцелите обработвани от завителя, и заявени от него за подпомагане.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

При проверка по редовността и допустимостта на оспорването, с оглед наличните данни за връчване на акта на 20.02.2023 г. /л. 18/, изпращане на жалбата до Държавен фонд „Земеделие“ на 05.03.2024 г. /л. 15/, съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание, подписана и е подадена пред местно компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация и срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен контрол за законосъобраност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

В жалбата се сочи, че се обжалва Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02 - 110 - 6500/588 от 12.01.2023 година на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, касаеща оторизираните суми по схеми - СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, СПП и ЗДП, с което се намалява сумата за подпомагане на земеделския производител З. Р. Р. с 20 310,83 лв. (двадесет хиляди триста и десет лева и 83 ст.).

Видно от обжалваното уведомително писмо /л. 16-17/, наред с направените намаления по схеми и мерки, с оспорения акт на жалбоподателя са оторизирани /тоест одобрени за плащане/ и са платени изцяло следните суми: по Мярка 12/Натура 2000 сума в размер на 5425.90лв. и възстановена Финасова дисциплина в размер на 855.57 лв., които не са предмет на оспорване.

С частта от уведомителното писмо, с която ответникът е извършил намаления по СЕПП, ЗДП, СПП, Подмярка 13.1/НР 1 на заявените суми за подпомагане /колона 3 на таблица 2 от УП/, правната сфера на жалбоподателя е засегната неблагоприятно, поради което е налице правен интерес от обжалването й.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Според § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

От представеното решение от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022 г. /л. 4/ се установява, че В. К. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“. Видно от представената Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 5-8/, на зам. изпълнителния директор на ДФЗ – В. К. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, каквото е и процесното уведомително писмо.

Следователно обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л.л. 5-8/, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но не е спазено въведеното с чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване към неговото съдържание, и същото в обжалваната си част е немотивирано. Съгласно посочената норма, когато административният акт се издава в писмена форма, следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, респ. трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Немотивирането на ИАА е самостоятелно основание за отмяна на същия.

В конкретния случай с акта е отказано частично одобрението на подпомагане по схеми и мерки, както следва: по Схема за единно плащане на площ – на сумата 9483.30лв. и е оторизирана сума от 14180.22лв.; по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания – на сумата 2549.37 лв. и е оторизирана сума от 12329.63 лв.; по Схема за преразпределително плащане – на сумата 68.55 лв. и е оторизирана сума от 4063.65 лв.; по Подмярка 13.1/НР1 – на сумата 8209.61 лв. и е оторизирана сума от 12658.58 лв. /колона 3 от таблица 1/. От съдържанието на административния акт не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно материалноправно оснавание тези обстоятелства са били подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които той е издаден.

От съдържанието на процесния административен акт не става ясно кои са фактическите и правните основания за описаните в табличен вид намаления по съответните схеми и мерки.

Уведомителното писмо /УП/ съдържа две таблици - Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания, посочва исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и размер на изплатената сума по всяка схема/мярка. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено фактическо и правно основание за извършените намаления.

От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 „Намаления“, от таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. В УП са посочени няколко хипотези за намаляване на субсидиите по принцип, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени. По отношение процесните схеми и мерки от уведомителното писмо стават ясни единствено размерите на исканите от заявителя суми, на намалението, на оторизираната и изплатена сума, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически констатации и съответната правна обосновка. Пояснението е общо и бланкетно и не дава ясна представа защо на практика е отказано подпомагане на заявителят. Предвид това, съдът споделя наведените в жалбата възражения в този смисъл.

Административният орган е посочил в Уведомителното писмо, че в колона 3 „намаления“ се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане пощи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (Е.) № 1306/2013 и чл. 8, §1 от Регламент (Е.) № 1307/2013 в изпълнение на Регламент (Е.) № 2021/951 на Комисията от 11.06.2021г. за кампания 2021 в размер на 1.658907%;

- линейно намаление съгласно чл. 51, §2 от Регламент (Е.) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, §2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение (Е.) № 809/2014 на Комисията, като е посочено, че за кампания 2021 не налагано такова;

- линейно намаление, съгласно чл. 65, §2, б. в) от Регламент (Е.) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, §2, б. е) т. iii) от Регламент за изпълнение (Е.) № 809/2014 на Комисията, като е посочено, че за кампания 2021 не е налагано такова.

По отношение на наложените намаления са посочени единствено схемата, по която са направени, и размерът им. Поясненията към колона 3 и извършените намаления по съответните схеми не покриват изискването за мотивираност на административния акт. Те представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., но не и конкретни фактически такива. Същите не могат да бъдат отнесени към фактически основания на органа за постановените намаления.

В разглеждания случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол /И./ след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Други фактически, а също така и правни основания, не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на заявеното подпомагане, за да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с действителното положение. Както се посочи и по-горе, нито от таблица 1 „Оторизирани суми“ и в частност колона 3 „Намаления“ към същата са направени пояснения кои законови изисквания жалбоподателят не е спазил и респективно не може да се установи конкретното правно основание за намаленията, посочени в колона 3 „Намаления“ на таблица 1 „Оторизирани суми“. От изброените под колона 3 „Намаления“ пет хипотези също не могат да бъдат извлечени данни коя от тях е приложена за всяка една от мерките и схемите, по отношение на които е налице намаление на оторизираните суми. Уведомителното писмо следва да съдържа конкретна информация за всеки един парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за извършеното намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми.

Не е ясно за какви от заявените за подпомагане площи се налагат процесните намаления, на кое или на кои базови изисквания те не отговарят, поради което и посочените в Таблица 1 размери на намаленията по посочените мерки и схеми е неясно как са определени. Не е посочено, въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице площи недопустими за подпомагане, като не са конкретизирани и самите изисквания, които кандидатът не е спазил. Органът е посочил преди Таблица 1 единствено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез И., но без каквато и да е яснота за съдържанието на информацията в интегрираната система и конкретно тази за декларираните за подпомагане площи и евентуалното им съответствие/несъответствие с проверените от органа данни. Липсва също така и каквото и да е позоваване или препращане към друг акт или документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа някакви фактически установявания в тази посока и което е основание за отмяна на оспореното писмо. В тази насока е и практиката на ВАС – Решение № 592/18.01.2021 г., пост. по адм. д. № 9259/2020 г. на ВАС, V отд., Решение № 4040/30.03.2021 г., пост. по адм. д. № 11651/2019 г. на ВАС, V отд. и др.

В мотивите не се съдържат и относимите за конкретния казус правни норми. Действително органът, в разясненията на колоните към таблицата, се е позовал на разпоредби от различни нормативни актове и регламенти, но посочването на разпоредби, без да бъдат съотнесени към конкретни факти, не е в състояние да преодолее законовото изискване за мотивираност на акта чрез посочване на приложимата конкретна законова норма.

Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за извършената редукция с оспореното уведомително писмо за оторизация по заявлението на жалбоподателката

В допълнение следва да се посочи, че фактически и правни основания липсват и в административната преписка, приложена от ответника, поради което липсата им в обжалваното УП не може да бъде заместена от данните от административната преписка.

Едва в настоящото съдебно производство, с писмено становище по жалбата от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-110-6500/1501#2 от 15.03.2023 г. /л. 23-27/, е направен опит за мотивиране на оспорения акт, което съдът намира за недопустимо. В цитираното са посочени конкретните схеми и конкретните имоти, заявените и допустими площи за всеки един от тях, но без отново да става ясно как и по какъв начин са определени недопустимите площи за всеки имот и размера на санкциите, които следва да търпи заявителя Р..

Следва да се отбележи, че посоченото становище на зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е документ, част от административната преписка по издаване на административния акт в процедурата по изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021. Изявленията на АО в цитираното становище до съда са пример за възприетата от издателя на УП порочна практика в производството по издаване на ИАА по ЗПЗП, да не полага усилия да изпълнява задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, въпреки правилото на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която разпоредба, относима към конкретното уведомително писмо, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Така и Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о.

Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване от твърдения на страните или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване, чрез които се изясняват фактическите основания за издаване на акта. Доразвиване на мотиви в административен акт, изложени от административния орган далеч след издаване на административния акт, предмет на съдебен контрол, т. е. извън процедурата по финансово подпомагане на ЗП за кампания 2021 г., и след образуване на съдебното производство по оспорване на този административен акт е недопустимо, и е изключено по аргумент на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, т. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС /Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2020 г., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г. Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г./

Възможно е да се приеме, че уведомителното писмо е мотивирано със съдържащи се в преписката други документи, съставени в производството по издаване на оспорения акт, но такива документи не са налични по представената пред съда административна преписка.

Волята на административният орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му, доколкото съдебното установяване е само за факти, приети за установени от административния орган. Поради това не може да се приеме, че са изложени мотиви в представеното по делото Становище изх. № 02-110-6300/588#4 от 15.03.2023г. от Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, което следва по време издаването на оспореното Уведомително писмо и е изготвено във връзка с образуваното настоящо съдебно производство.

Също така не може да се приеме, че в конкретният случай фактически основания се съдържат и в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт, тъй като в оспореното Уведомително писмо няма нито едно препращане или позоваване на обстоятелства, които да са описани в конкретен документ от преписката.

В оспореното Уведомително писмо или в някои от документите, предхождащи издаването му, не са налице каквито и да е аргументи на административния орган, обосноваващи извършеното намаление на исканите суми, кое от посочените правни основания за намаление е относимо в случая и как е изчислен размерът му. Никъде в писмото не е посочено, какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки и проверка на място, са обосновали намалението на исканите от З. Р. Р. суми по всяка от тези схеми и мерки.

Изискването за обосноваване е една от гаранциите за законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове.

В оспорения административен акт, в посочената му част, липсват и посочени правни основания. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива за издадения отказ.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален, лежи върху административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но е недопустимо мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

Непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за упражняване на това правомощие, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

С оглед гореизложеното процесното уведомително писмо следва да се отмени в обжалваната част, тъй като е издадено при неспазване на установената от закона форма – отменитело основание по чл. 146, т. 2 от АПК вр. т. 3, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна.

Липсата на конкретно изложени мотиви, правни и фактически основания от административния орган е пречка за проверка на материалната законосъобразност на административния акт.

Съдът съобрази и трайната съдебна практика на Върховния административен съд по идентични казуси, обективирана в Решение № 6137 от 08.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2022 г., V о.; Решение № 480 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2021 г., V о.; Решение № 4303 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2022 г., V о.; Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о.; Решение № 1133 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2021 г., V о. и др.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, а оспореният административен акт в обжалваната част, е незаконосъобразен.

Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в частта му на заявеното подпомагане по схемите и мерките, за които са извършени намаления за кампания 2021 г., при спазване на изискванията за мотивиране на акта, като на основание чл.174 от АПК следва да се определи тридесетдневен срок за издаване на административния акт.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателят следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани съдебно деловодни разноски - 10 лева за заплатена държавна такса /л. 13/, 650 лева внесен депозит за вещо лице /л.128/ и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК поради липсата на правна и фактическа сложност на делото възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно. При това претендираното възнаграждение от 1500 лева следва да бъде намалено до размера от 1000 лева, определен по реда и условията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване и неколкократното участие на адв. П. в открито съдебно заседание спрямо проведените единадесет брой такива, което се явява справедливо и обосновано.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал.2, и чл.143, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Ловеч, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-110-6500/588 от 12.01.2023 година, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в ЧАСТТА на извършените намаления на субсидията по схеми и мерки, както следва: Схема за единно плащане на площ – със сумата от 9483.30лв. и оторизирана сума от 14180.22лв.; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания – със сумата 2549.37 лв. и оторизирана сума от 12329.63 лв.; Схема за преразпределително плащане –със сумата 68.55 лв. и оторизирана сума от 4063.65 лв.; Подмярка 13.1/НР1 – със сумата 8209.61 лв. и оторизирана сума от 12658.58 лв. /колона 3 от таблица 1/.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от З. Р. Р. заявление за подпомагане с УИН 11/280521/60838 за кампания 2021 в частта му на заявеното подпомагане по схеми и мерки, съобразно отменената част на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-110-6500/558 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК тридесетдневен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, [улица], да заплати на З. Р. Р., с адрес: с.Борима, област Ловеч, [улица],, сумата от 1660 /хиляда шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България, чрез АдмС Ловеч.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.