Р Е Ш  Е Н  И  Е

№ 54

гр.Габрово, 16.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  ГАБРОВО, …….............. колегия в открито съдебно заседание проведено на двадесети август две хиляди и четиринадесета година  в състав :      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря Радина Бурмова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя  адм. д. № 74 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/. Същото е образувано по жалба с вх. № 646/27.05.2014г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на М.П.Б. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължения № А000071/22.01.2013г. на Главен експерт в Дирекция “Местни данъци и такси” /ДМДТ/ при Община Габрово, потвърден с Решение от 08.05.2014г. на Директора на ДМДТ – Габрово.  

            В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Същият бил непълен и по тази причина необоснован. Жалбоподателят бил станал собственик на целия имот в по-късен момент и през визирания в административния акт период той не бил единствен негов собственик. Освен това част от посоченото задължение било погасено по давност. Моли се отмяна на акта. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изразява допълнителни съображения.

            Ответникът – Директор на ДМДТ – Габрово чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена. Дори да се приеме че 3/18 от процесните сгради не са притежание на жалбоподателя, то определянето на публичните задължения в случая се извършвало по данни от подадената от задълженото лице декларация, а в случая в декларацията подадена от Б. било посочено че същия е единствен собственик на имотите за които е определено публичното задължение. Алтернативно пледира да обжалвания акт да бъде изменен като, като задълженията отнасящи се за сградите бъдат намалени с 3/18. Претендира разноски в размер на 300.- лева.

            Административен съд – Габрово в настоящия си състав за да се произнесе съобрази следното:

            Със Заповед № 1595/28.08.2012г. /л.49/ Кмета на Община Габрово на основание чл. 4, ал.4 от ЗМДТ е определил служители на Дирекция “Местни данъци и такси” в Община Габрово които да извършват дейностите по чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.

            На 22.01.2013г. Главен експерт при Община Габрово, Дирекция “Местни данъци и такси”, надлежно оправомощен с посочената по-горе заповед е издал Акт за установяване на задължения № А000071/22.02.2013г. С акта са установени задължения на жалбоподателя за притежавани от него недвижими имоти, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер 967.07 лева, от които главница 814.64 лева и лихва за просрочие в размер 152.43 лева.

            По административната преписка е приложено копие от приложение към данъчна декларация /л.23-26/, от което е видно че жалбоподателят е декларирал, че притежава 1/1 идеална част от имотите за които е установено описаното по-горе публично задължение.

            По жалба на Б. срещу Акта за установяване на задължения Директорът на Дирекция “Местни данъци и такси” към Община Габрово се е произнесъл с Решение от 08.05.2014г., с което актът е потвърден.

            В законния срок Административен съд – Габрово е сезиран с жалба, срещу  Акт за установяване на задължения № А000071/22.02.2013г., потвърден изцяло с  Решение от 08.05.2014г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” към Община Габрово.

            С оглед основното възражение на жалбоподателя, а именно че в процесния период /визиран в акта за установяване на задължения/ той не е бил единствен собственик на недвижимите имоти на страните бе указано да представят доказателства в подкрепа на становищата си и в частност на жалбоподателя да представи такива от които да е видно кога е придобил имотите. В изпълнение на дадените указания М.Б. е представил пет броя нотариални актове /л. 44-48/, от които заедно с представения с административната преписка нотариален акт № 12 от 11.05.2007г. /л.27/ се установява, че преди процесния период /2009-2012г./ жалбоподателят е придобил целия урегулиран поземлен имот І-55, в квартал 128, по плана на гр. Габрово-ІІ, първа част, с обща площ 629 кв.м., и подробно описани граници, както и 15/18 /петнадесет осемнадесети/ идеални части от построените в посочения имот масивна двуетажна жилищна сграда с площ 73 кв.м., и три масивни стопански постройки съответно с площ 19 кв.м., 36кв.м. и 24 кв.м.

            Безспорно размерът на задължението за Данък върху недвижимите имоти и за Такса битови отпадъци се определя въз основа подадена от задълженото лице данъчна декларация съгласно чл. 107, ал.1 от ДОПК, а както бе посочено по-горе Б. е подал декларация в която е посочил че е единствен собственик на описаните недвижими имоти. Формално погледнато задълженията му за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци е правилно определено с обжалвания административен акт въз основа подадената от самия него декларация. В данъчното досие обаче е приложен един единствен нотариален акт - № 12 от 11.05.2007г. /л.27/ който установява че същият притежава едва 7/18 идеални части от описаните имоти. При постановяването на процесния акт за установяване на задължения е допуснато нарушение на правилото прокламирано с чл. 5 от ДОПК, задължаващо органите по приходите служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. В случая органът е бил длъжен да изиска допълнителни доказателства относно притежаваните части от декларатора и да се съобрази с тях при определяне на данъчните задължения. Това е довело до нарушаване и на принципа за обективност при определянето на задълженията залегнал в чл. 3 от ДОПК.

            Изложеното налага извода че обжалвания акт за установяване на задължение следва да бъде изменен, като задълженията отнасящи се за сградите следва да бъдат намалени с 3/18, и бъде определен размер на задълженията съответстващ на целия терен и на 15/18 идеални части от сградите построени в него. В цифрово изражение това намаление представлява следното.

            Общият размер на определеното задължение е 967,07 лева от които 814,64 лева е главницата, а 152,43 лева е лихвата върху нея. Видно от представената справка за начина по който са определени задълженията на жалбоподателя /л.59/ размерът на ДНИ и ТБО отнасящ се терена е 164, 50 лева и съответната му част от лихвата – 30,78 лева, а за сградите 650,14 лева ДНИ и ТБО и 121,65 лева съответна част от лихвата. За притежаваните от жалбоподателя 15/18 идеални части от сградите, размерът на ДНИ и ТБО възлиза на 541,78 лева главница и 101,38 лева лихва. Установеното задължение следва да бъде намалено с част съответстваща на непритежаваните от Б. 3/18 идеални части от сградите а именно с 128,63 лева, от които 108,36 лева главница и 20,27 лева лихва.  В останалата част оспорването следва да бъде отхвърлено.

            Неоснователно е твърдението на жалбоподателя че част от задълженията му били погасени по давност. Съгласно правилото на чл. 171, ал.1 от ДОПК, дори най старото задължение /това за 2009г./ би било погасено по давност едва на 31.12.2014г. следователно никаква част от задължението не е погасено по давност.

            При този резултат, с оглед заявената претенция от страна на процесуални представител на ответника за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени, пропорционално на отхвърлената част от оспорването която част представлява 86,70 %. От претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение – 300,00 лева, който е съобразен с чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, следва да бъдат присъдени 260,00 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение “трето” от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 160, ал.1, предл. 3, от Данъчно осигурителния процесуален кодекс във връзка с чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, Административен съд - Габрово

 

            РЕШИ:

 

            ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения № А000071/22.01.2013г. на Главен експерт в Дирекция “Местни данъци и такси” /ДМДТ/ при Община Габрово, потвърден с Решение от 08.05.2014г. на Директора на ДМДТ – Габрово, КАКТО СЛЕДВА:

            НАМАЛЯВА установените за внасяне задължения със сумата 128,63 /сто двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/, от които 108,36 /сто и осем лева  и тридесет и шест стотинки/ главница и 20,27 /двадесет лева двадесет и седем стотинки/.

            УСТАНОВЯВА задължения за внасяне по посочения акт в размер 838,44 /осемстотин тридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ от които 706,28 /седемстотин и шест лева и двадесет и осем стотинки/  главница и 132,16 /сто тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/ лихва.

            ОСЪЖДА М.П.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО сумата 260,00 /двеста и шестдесет/ лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

 

            Препис от настоящото да се изпрати на страните.

   

 

 

                                                                               СЪДИЯ: