№ 3727
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110101029 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са установителни искове от „Т...“ ЕАД срещу П. П. Б., с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за главница и мораторна лихва за забава върху
главницата, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода сумите 917,47 лева (деветстотин и
седемнадесет лева и 47 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 174,22 лева (сто
седемдесет и четири лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.0201 г. до 16.05.2022 г., 36,07лева (тридесет и шест лева и 07 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,85 лева (шест лева и 85 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 16.05.2022 г., за топлоснабден имот, находящ
1
се на адрес: гр. София, УЛ. К..., ет.3, ап.8, аб.№ 339675. Претендира разноски.
Ответникът П. П. Б. оспорва исковете, като твърди, че не е пасивно процесуално
легитимиран да отговоря по тях. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Б...“ ООД не изразява становище по съществото на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването
на дълга.
От приложеното ч.гр.д. № 28233/2022 г. на СРС, 141 състав се установява, че ищецът
Т... ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. П.
Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.К..., ет.3, ап.8 да заплати на кредитора сумите
917,47 лева (деветстотин и седемнадесет лева и 47 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
174,22 лева (сто седемдесет и четири лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.0201 г. до 16.05.2022 г., 36,07лева (тридесет и шест лева и 07 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,85 лева (шест лева и 85 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 16.05.2022 г., за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, УЛ.К..., ет.3, ап.8, аб.№ 339675. Съдът е уважил изцяло
заявлението и издал заповед за изпълнение от 02.07.2022 г. След постъпило от ответника
възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на същата.
Първият спорен въпрос и основното възражение на ответника касае качеството му на
потребител. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. При спор кой е собственик или титуляр на
ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т.е.
кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач по договора
за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по
2
правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство. След
като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия
за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване
върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на
топлинна енергия от датата на придобИ.не на съответното право върху имота и съответно
по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношение с ищцовото
дружество.
В случая от събраните по делото доказателства, а именно приложения по делото
нотариален акт за собственост от 1962 г. се установява, че Георги Стоянов Б. и Ц... ... Б.а са
признати са собственици на имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.КРУМ ПОПОВ №
60, ет.3, ап.8. Видно от приложения по делото Протокол от 28.09.2022 г. на Общото
събрание на собствениците на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, УЛ.К... и
списък на собствениците към същия, собственик на ап.8, с аб. № 339675 е Георги Б., ЕГН
**********. Лицето Георги Стоянов Б. фигурира като потребител на топлинна енергия и в
партидата водена от ищцовото дружество, тъй като това е лицето, посочено като получател
на приложените по делото общи фактури /л.23-л.26 по делото/, както и в представените
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, представени от „Б...“ ООД
/л.60 и сл. от делото/.
Освен това от приетите по делото Удостоверения за наследници № РЦ323-УГ01-
2719/03.05.23 г. на СО, район Средец на Ц... и № РЦ323-УГ01-2718/03.05.23 г. на СО, район
Средец на П. Д... Б. се установява, че ответникът П. П. Б. е син Ц... и П. Д... Б.. От приетото
по делото Удостоверение за наследници изх. № РЛЦ23-ВК08-1716/11.12.2023 г. се
установява, Ц... ... Б.а, ЕГН ********** има за наследник Жени Г. Б.а, ЕГН ********** –
дъщеря. Тълкувани поотделно и в съвкупност Удостоверения за наследници № РЦ323-
УГ01-2719/03.05.23 г. на СО, район Средец на Ц... и Удостоверение за наследници изх. №
РЛЦ23-ВК08-1716/11.12.2023 г. на Ц... ... Б.а, ЕГН **********, водят до извод, че Ц... ... Б.а,
ЕГН ********** и Ц..., ЕГН ********** са различни лица. От приложения по делото
нотариален акт за собственост от 1962 г. се установява, че именно Георги Стоянов Б. и Ц...
... Б.а /без посочени ЕГН/, а не Ц..., ЕГН ********** са признати са собственици на
процесния имот. Установи се, че наследник на Георги Стоянов Б. и Ц... ... Б.а е Жени Г. Б.а,
ЕГН ********** – дъщеря, а не ответникът по делото П. П. Б., който както се установи по-
горе е наследник на други лица, а именно Ц... и П. Д... Б., за които по делото няма данни да
са собственици на процесния имот. Следователно с оглед изричното оспорване на това
обстоятелство в отговора на исковата молба, по делото не е доказана първата материална
предпоставка, че е налице валидно облигационно отношение между страните, по което
пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия е именно ответникът, поради което и с оглед неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това, предявените главни
искове са неоснователни и като такИ. следва да бъдат отхвърлени. С оглед
неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и обусловените от тях
акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ГПК.
Тъй като по делото не е доказано, че между страните е възникнало основното
облигационното правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
съдът намира, че претенциите за заплащане на цената за припадащата се част от услугата
дялово разпределение и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
главница по чл. 86, ал. 1 ГПК, също са неоснователни и като такИ. трябва да бъдат
отхвърлени.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
3
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното
установяване.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва му бъде
присъдена сума за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство видно
от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.07.2023 г. в размер на
600 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, инкорпорирано в
исковата молба е неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на делото,
събраните по същото писмени и гласни доказателства, както и проведените две открити
съдебни заседания.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „... срещу П. П. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.К..., ет.3, ап.8 , за признаване на установено, че дължи на Т... ЕАД, ЕИК ..., сумите
917,47 лева (деветстотин и седемнадесет лева и 47 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
174,22 лева (сто седемдесет и четири лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.0201 г. до 16.05.2022 г., 36,07лева (тридесет и шест лева и 07 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,85 лева (шест лева и 85 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 16.05.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр.
София, УЛ.К..., ет.3, ап.8, аб.№ 339675, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 02.07.2022 г. по ч.гр.д. № 28233/2022 г. на СРС, 141 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „... да заплати на да заплати на П. П. Б. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, УЛ.К..., ет.3, ап.8 , адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото, в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б...“ ООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4