Определение по дело №42331/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34892
Дата: 29 август 2024 г. (в сила от 29 август 2024 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20231110142331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34892
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110142331 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „************“ ООД, чрез
адв. Х. М., срещу „**********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
18260 лева, представляваща дължима наемна цена за периода от 01.03.2023 г. до 20.06.2023
г., вкл., по договор за наем от 13.09.2022 г. и анекс към същия от 20.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 7644,30 лева, представляваща неустойка за забава
върху просрочените суми за наемна цена, начислена за периода от 16.03.2023 г. до 28.07.2023
г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1359,30 лева, представляваща
дължими разходи, свързани с ползването на наетия имот, за ел. енергия и ВиК услуги за
периода от м. 12.2022 г. до м. 04.2023 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 658,51 лева, представляваща неустойка за забава върху просрочените суми за
консумативни разноски, начислена за периода от 01.02.2023 г. до 28.07.2023 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 83,40 лева, представляваща дължими разходи,
свързани с ползването на наетия имот, за такса за битови отпадъци, начислена за периода от
01.12.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8300 лева –
частично от 12450 лева, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 2 от договора за наем,
дължима поради прекратяването му по вина на наемателя.
1
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2022 г. между страните бил сключен договор за
наем, по силата на който ищецът, в качеството му на наемодател, предоставил на ответника,
в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, а
именно: сграда с идентификатор 68134.905.749.1, представляваща автосервизно хале с
разгърната застроена площ от 150 кв. м., ведно с външен навес, находяща се в поземлен имот
с идентификатор 68134.905.749, с адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 38, заедно с
част от описания поземлен имот в обхвата на 8 броя паркоместа в източната част на имота
между отдадената под наем сграда и бул. „Симеоновско шосе“, както и автосервизно
оборудване по Приложение № 1 към договора, срещу задължението на ответното дружество
да заплаща месечна наемна цена в размер на 4980 лева с ДДС. Договорът бил сключен за
срок от 2 години от датата на подписването му. Договореният месечен наем следвало да бъде
заплащан авансово от 10-то до 15-то число на текущия месец, като ответникът дължал и
консумативните разходи, свързани с ползването на наетия имот. Твърди се, че наемателят
изпълнявал поетите ангажименти до м. февруари 2023 г., след което преустановил
изпълнението на сключения договор. На 23.05.2023 г. между страните било подписано
споразумение, с което ответникът признавал натрупаните до този момент задължения, като
поел ангажимента да погаси всички дължими суми в срок до 20.06.2023 г. Тъй като това не
било сторено, договорът за наем бил прекратен, считано от 21.06.2023 г. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените в
настоящото и в производството по обезпечаване на бъдещите искове разноски, включително
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**********“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването между страните през процесния период на валидно наемно
правоотношение, възникнало по силата на договор за наем от 13.09.2022 г. и анекс към
същия от 20.09.2022 г.;
2. обстоятелството, че е изправна страна по договора за наем, като е предал на
наемателя процесния имот и е осигурил през исковия период необезпокояваното му
ползване;
3. размера на дължимата от ответника месечна наемна цена, консумативни разходи и
такса за битови отпадъци за процесния период, падежа на задълженията и размера на
дължимата неустойка за забава;
4. осъществяването на предпоставките за начисляване на неустойка по чл. 13, ал. 2 от
договора за наем и размера на същата;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички
2
други факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. По
искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба
задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 18260 лева, представляваща
дължима наемна цена за периода от 01.03.2023 г. до 20.06.2023 г., вкл., по договор за наем от
13.09.2022 г. и анекс към същия от 20.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 7644,30 лева, представляваща неустойка за забава върху просрочените суми
за наемна цена, начислена за периода от 16.03.2023 г. до 28.07.2023 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 1359,30 лева, представляваща дължими разходи,
свързани с ползването на наетия имот, за ел. енергия и ВиК услуги за периода от м. 12.2022
г. до м. 04.2023 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 658,51 лева,
представляваща неустойка за забава върху просрочените суми за консумативни разноски,
начислена за периода от 01.02.2023 г. до 28.07.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 83,40 лева, представляваща дължими разходи, свързани с ползването на
наетия имот, за такса за битови отпадъци, начислена за периода от 01.12.2022 г. до
31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8300 лева – частично от
12450 лева, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 2 от договора за наем, дължима поради
прекратяването му по вина на наемателя.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
3
1. съществуването между страните през процесния период на валидно наемно
правоотношение, възникнало по силата на договор за наем от 13.09.2022 г. и анекс към
същия от 20.09.2022 г.;
2. обстоятелството, че е изправна страна по договора за наем, като е предал на
наемателя процесния имот и е осигурил през исковия период необезпокояваното му
ползване;
3. размера на дължимата от ответника месечна наемна цена, консумативни разходи и
такса за битови отпадъци за процесния период, падежа на задълженията и размера на
дължимата неустойка за забава;
4. осъществяването на предпоставките за начисляване на неустойка по чл. 13, ал. 2 от
договора за наем и размера на същата;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както
и всички други факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.10.2024 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4