Решение по дело №2341/2016 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 12666                                                      28.07.2016 г.                                            град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                           ХХХVІ-ти граждански състав  

на седми юли                                                                          две хиляди и шестнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

                                                                   

                                                                                             Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря К.К.

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 2341 по описа за 2016 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на Г.Д.Ц., с ЕГН **********, адрес ***, с която се иска приемане за установено по отношение на “ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представляван от П.К.К., че дружеството дължи на ищеца сумата от 4872.17 лв.(четири хиляди осемстотин седемдесет и два лева и седемнадесет стотинки), от която обща сума 2444.83 лв.(две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки)-неплатено нетно трудово възнаграждение, след приспадане на данъци и осигурителни вноски, от което: за месец ноември 2015 г.-1222.42 лв., за месец декември 2015 г.-1222.41 лв., 1002.46 лв.(хиляда и два лева и четиридесет и шест стотинки)-обезщетение по чл. 224 от КТ, за 15 дни неползван платен годишен отпуск, 1403.46 лв.(хиляда четиристотин и три лева и четиридесет и шест стотинки)-обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие и 21.42 лв.(двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на трудовите възнаграждения, за периода от падежа на всяко от месечните задължения, с начало 31.12.2015 г. до подаването на заявлението-16.02.2015 г., ведно със законната лихва върху трите главници, в общ размер от 4850.75 лв., от подаването на заявлението-16.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 836/2016 г. на БРС.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор № 1-25 от 30.03.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 14.04.2011 г., 18.07.2011 г. и 13.08.2012 г., по силата на които е изпълнявала длъжността „*******”. Основното месечно възнаграждение на ищеца е определено на 2225.00 лв., платимо в срок до 30-то число на последващия месец. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя № ІІІ-1 от 04.01.2016 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Твърди се, че на работника не са изплатени дължимите трудови възнаграждения, както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск и претендираното обезщетение по чл.221, ал. 1 КТ, които суми са дължими, ведно с мораторна лихва за забава, в размер на законната лихва върху всяко едно от възнагражденията и обезщетенията от датата на изпадане в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ангажирани са писмени доказателства и се иска ответникът да бъде задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи находящи се у него доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество. Процесуалният представител на ответника е представил доказателства за начислените и неизплатени възнаграждения на работника.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ вр. 242 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 836 / 2016 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 455 от 18.02.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.

Безспорно между страните и видно от представения трудов договор и заповед от 04.01.2016 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност “*******”, с основно трудово възнаграждение в размер на 2255 лв., платими до тридесето число на следващия месец, както и допълнително възнаграждение за прослужено време от 225.50 лв. Не се спори, че договорът между страните е прекратен със заповед от 04.01.2016 г. Не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява неизпълнение на задълженията на работника.

Видно от представената справка за начислените и неплатени нетни трудови възнаграждения на ищеца, същите възлизат в размер на общо 2444.83 лв. за периода от м. ноември-м.декември 2016 г. Също така се установява, че на работника е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1002.46 лв. и 1403.46 лв. -обезщетение за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск по чл.128 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за основателен, поради което следва да бъде уважен в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, върху ответника лежи задължението да докаже изплащането на претендираните трудови възнаграждения за процесния период, както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни. Такова доказване по делото обаче не е проведено, като няма данни ответното дружество да е изпълнило задълженията си към ищеца. Размерът на дължимите суми се установява от неоспорения трудов договор и заповеди, както и представената от ответника справка за начислените трудови възнаграждения и обезщетения, които възлизат на общо 4850.75 лв. Ето защо предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение са основателни и претенциите следва да бъдат уважени изцяло.

Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата  молба до окончателното плащане.

По отношение на иска за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Според цитирания текст задължението за плащане е ежемесечно, следователно с изтичане на месеца, за който се отнася възнаграждението, настъпва неговия падеж и респективно същото става изискуемо от следващия ден. Това правило, разгледано в хипотезата на чл. 86 ЗЗД, поставя в забава кредитора с изтичане на месеца, за който се дължи възнаграждението, като падежа кани длъжника (по аргумент от чл.84, ал. 1 ЗЗД). По делото се установява, че между страните е уговорен падеж на задължението – 30-то число на месеца, следващ полагането на труда. Ето защо, длъжникът е изпаднал в забава на първо число на месеца, следващ падежа. Така съдът като съобрази установения размер на всяко месечно задължение и периода, за който се дължи лихва и съответно периода, за който е предявен искът за забава върху всяка месечна главница, определи размера на задължението на основание чл. 162 ГПК в размер на общо 21.42 лв., които се покирват изцяло претенидрания размер и искът се явява основателен и доказан.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответното дружество да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 253.93 лв., от които 97.79 лв. по иска за заплащане на трудово възнаграждение, 56.14 лв. – по иска за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и по 50 лв. по претенцияите за мораторна лихва и обезщетение по чл.224 КТ. Също така ответникът следва да понесе и направените от ищеца разноски, както в настоящия процес, така и тези по ч.гр.д. 836/2016 г. на БРС. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 1200 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело и 960 лв. разноски по заповедното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от П..К., че в полза на Г.Д.Ц., с ЕГН **********, адрес ***, съществува вземане по сключен между страните трудов договор oт 30.03.2007г. и допълнително споразумение от 13.08.2012 г., за следните суми за нетни трудови възнаграждения и обезщетения и лихва за забава, а именно сумата от общо 4872.17 лв.(четири хиляди осемстотин седемдесет и два лева и седемнадесет стотинки), от която обща сума 2444.83 лв.(две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки)-неплатено нетно трудово възнаграждение, след приспадане на данъци и осигурителни вноски, от което: за месец ноември 2015 г.-1222.42 лв., за месец декември 2015 г.-1222.41 лв., 1002.46 лв.(хиляда и два лева и четиридесет и шест стотинки)-обезщетение по чл. 224 от КТ, за 15 дни неползван платен годишен отпуск, 1403.46 лв.(хиляда четиристотин и три лева и четиридесет и шест стотинки)-обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие и 21.42 лв.(двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на трудовите възнаграждения, за периода от падежа на всяко от месечните задължения, с начало 31.12.2015 г. до подаването на заявлението-16.02.2015 г., ведно със законната лихва върху трите главници, в общ размер от 4850.75 лв., от подаването на заявлението-16.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 836/2016 г. на БРС

ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от П..К. да заплати на Г.Д.Ц., с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева) адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото гр. дело № 2341/2016 г. на БРС и 960 лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 836 / 2016 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от П..К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 253.93 лв. (двеста петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляваща държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова

 

Вярно с оригинала!

К.К.