№ 7955
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110172375 по описа за 2021 година
След влизане в законна сила на Определение № 10867/29.04.2022 г. делото се води по
предявени от К. Н. Н. срещу фирма искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите,
за които е издаден изпълнителен лист от 04.07.2016 г. по гр. д. № 18570/2012 г. по описа на
СРС, 83 състав, и е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № *** на КЧСИ,
а именно: 4419.71 лева – главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
м. 11.2002 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до изплащане на
вземането; 1 919.72 лева — мораторна лихва за периода 31.12.2002 г. – 22.08.2012 г.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден по заповедно производство срещу
наследодателя му Н. К. Н. и въз основа на него е образувано посоченото изпълнително дело.
Сочи, че на 04.08.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, а след тази дата
едва на 17.09.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи в дома му за 16.10.2018 г. С оглед
на това счита, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният процес е прекратен по
право на 04.08.2018 г., тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, като извършените след прекратяване на
изпълнителното дело изпълнителни действия не произвеждат целения резултат. Излага, че
от последното изпълнително действия на 04.08.2016 г. е започнала да тече нова давност за
вземането, която е изтекла най-късно на 04.08.2021 г. Твърди, че длъжникът Н. К. Н. е
починал на 22.11.2021 г., с оглед на което като длъжник по изпълнителното дело е
конституиран ищецът в качеството му на наследник и на 10.12.2021 г. му била връчена
покана за доброволно изпълнение на сумите по изпълнителния лист и на разноските по
изпълнителното дело.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Излага съображения, че приложима в случая е 5-годишната давност, тъй
като и при влязла в сила заповед за изпълнение се прилага чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Оспорва
процесните вземания да са погасени по давност. Твърди, че давностният срок е прекъсван с
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на 28.07.2016 г., съдържаща
1
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, и с подавани от дружеството молби за извършване на
изпълнителни действия, както и с всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително
действие, дори ако то не е довело до желания резултат. Ответникът твърди, че е проявявал
активност по отношение на събирането на дължимите му се вземания. Акцентира върху
направения отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело по молба на
ищеца за настъпила перемпция, но счита, че дори ако се приеме, че е настъпила перемпция,
искането до съдебния изпълнител за прилагане на нов способ го задължава да го приложи,
поради което перемпцията е без правно значение за института на погасителната давност.
Възразява, че с оглед обявяването на извънредното положение в страната за срока от
13.03.2020 г. до отмяната му спират да текат давностните срокове. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на
предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради
изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното
производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 10867/29.04.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че срещу ищеца се води изп. д. № **** на ЧСИ Н.М., въз основа на издаден
срещу наследодателя му Н. К. Н., починал на 22.11.2021 г., изпълнителен лист от 04.07.2016
г. по гр. д. № 18570/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, за следните суми: 4 419.71 лева –
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2002 г. – м. 04.2012
г., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1 919.72 лева —
мораторна лихва за периода 31.12.2002 г. – 22.08.2012 г. Предвид това и с оглед
релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове
са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От
изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове.
По отношение приложимия давностен срок съдът се позовава на Решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното:
„Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената
2
правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради
факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение №
214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение“.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна
инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години независимо от
характера им на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, след като в
случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено
нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е
задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното
със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса,
отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Видно е от представените по делото доказателства, че изпълнителният лист въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден на 04.07.2016 г. При
липсата на данни за датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника следва да се
приеме, че най-късно на 04.07.2016 г. срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е
бил изтекъл и от тази дата заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно
релевантните факти за заявеното с исковата молба несъществуване на правото на
принудително изпълнение – изтекла погасителна давност, са тези, които са настъпили след
04.07.2016 г. /чл. 439, ал. 2 ГПК/.
За основателността на предявените искове следва да се установи, че след 04.07.2016 г.
е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
В мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото
тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с
3
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който с постановление /а сега с разпореждане съгласно чл. 434 ГПК, ред. ДВ,
бр. 86/2017 г./ образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това
обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността.
Предвид изложеното съдът приема, че в случая с подаването на молбата за образуване
на изпълнителното производство въз основа на процесния изпълнителен лист, съдържаща
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на 28.07.2016 г. е прекъсната давността за процесните
вземания на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С Разпореждане от 28.07.2016 г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху всички левови и валутни банкови сметки на длъжника,
открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Първа инвестиционна
банка“ АД и клоновете им в страната, за което са изпратени запорни съобщения до банките
на 04.08.2016 г. Следващите действия, годни да прекъснат давността по отношение на
длъжника Н. К. Н. /респ. по отношение на неговия наследник/, са: насочването на
изпълнението чрез искания на взискателя от 19.07.2019 г. и от 09.09.2019 г. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и за извършване на опис на
движими вещи – собственост на длъжника; налагането с Разпореждане от 08.10.2020 г. на
запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки /левови и валутни/, открити
в „Банка ДСК“ ЕАД, за което е изпратено запорно съобщение на 08.10.2020 г. до банката;
насочването на изпълнението чрез искане на взискателя от 06.10.2021 г. за налагане на запор
върху сумите по банковите сметки и сейфове на длъжника, както и върху трудовото му
възнаграждение, и за извършване на опис и оценка на собствените му движими вещи с цел
изнасянето им на публична продан. Следователно след 04.08.2016 г. всички действия, годни
да прекъснат давността, са предприети по прекратено ex lege на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнително производство, но те са извършени в рамките на 5-годишния срок на
погасителната давност.
За да прецени дали с тях е прекъсната давността, съдът съобрази следното:
С Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, са
дадени следните разяснения: „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника.“. Предвид изложеното съдът счита за неоснователни доводите на ищеца, че
изпълнителните действия, предприети след прекратяване на изпълнителното производство
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не могат да породят целения от взискателя резултат и не следва да
бъдат зачетени. С проявената от взискателя активност чрез подаване на молбите от
19.07.2019 г., 09.09.2019 г. и 06.10.2021 г. и с извършените от съдебния изпълнител въз
основа на тези молби изпълнителни действия погасителната давност за вземанията срещу
4
длъжника /респ. и срещу неговия наследник/ е прекъсвана и всеки път е започвала да тече
нова 5-годишна давност, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: адрес, срещу фирма,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 04.07.2016 г. по гр. д. №
18570/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, и е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ
Н.М., с рег. № *** на КЧСИ, а именно: 4 419.71 лева – главница за потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2002 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната
лихва от 31.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1 919.72 лева — мораторна лихва за
периода 31.12.2002 г. – 22.08.2012 г.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5