Решение по дело №4086/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 285
Дата: 18 май 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20211420104086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Враца, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420104086 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове,
първият от които с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 98а ЗЕ и вторият от които с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86
ЗЗД.
Ищецът „ЧЕЗ Разпределение България” АД е подал заявление по чл. 410 ГПК, с което
е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против Л. М. Й. ЕГН: **********, за
следните вземания: главница от 18.04.2019г. до 18.07.2019 г. в размер на 819,52 BGN
/осемстотин и деветнадесет лева и 52 стотинки/, ведно със законна лихва от 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва от 17.08.2019 г. до 14.06.2021 г. в размер на 143,89 BGN /сто
четиридесет и три лева и 89 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и
пет лева/. Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за Номер:
****/******.**.; По заявлението е образувано ч.гр.д. № 2714/2021 г. по описа на Районен
съд – Враца. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК, районният съд е
издал заповед за изпълнение № 585/19.07.2021 г. На длъжника Л.. М. Й. е изпратено
съобщение за издадената заповед, същото е получено лично от него на 18.08.2021 г. и в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение против заповедта за изпълнение. Със
съобщение, връчено му на 13.10.2021 г., заявителят е уведомен за постъпилото възражение и
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил установителните искове, предмет на настоящия
спор.
Ищецът твърди, че „ЧЕЗ Разпределение България” АД /ЧЕЗРБ/ е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № **-**-** от
**.**.**г.,издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/, като е
собственик на единствената електроразпределителната мрежа на лицензионната територия.
В съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на потребителя Л. М.
1
Й. е направена проверка, при която е констатирано неизмерване на потребяваната
електроенергия и е издадена претендиралата в настоящото производство сума по фактура.
С ответника Л. М. Й. се намират в облигационна връзка, регламентирана от публично
известни Общи условия, като същият потребява предоставените от ищеца услуги при
условията, предвидени в същите тези общи условия за обект „къща“, присъединен към
разпределителната мрежа, намиращ се в с. ****, ул. „***“ № ***.
На 18.07.2019 г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ Разпределение
България” АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с
фабричен № *****, обслужващ процесния обект на ответника „****“ в с. **, ул. „***“ № **.
За извършване на проверката е уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване в 12:45 часа. В
случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или
намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за
това Министерството на вътрешните работи. На основание чл. 58 ПИКЕЕ служителите на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, са спазили разпоредбата, като са подали сигнал на
телефон 112. Съгласно новите ПИКЕЕ, присъствието на представител на МВР по време на
проверката не се изисква.
Посочва се на следващо място, че в момента на проверката е съставен Констативен
протокол № ***/***.***.** г. в присъствието на Х. И. Х. - независим свидетел, който не е
служител на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Това е удостоверено с подписът му и
потвърждава верността на написаното в констативния протокол. С оглед на това е спазена и
разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ.
Потребителят, ползващ обекта, е потърсен от служителите на ЧЕЗ Разпределение
непосредствено преди процесната проверка, за да бъде поканен да присъства на нея. Същият
не е открит на адреса, но проверката е осъществена в присъствието на негов представител,
който се е подписал на всяка страница от процесния констативен протокол, но екземпляр от
същия не е получен. Проверката е осъществена в присъствието и на независим свидетел -
представител на Федерация на потребителите. Търсенето на потребителя е отразено в
съставения КП на стр. 1 най-горе. Свидетелят от Федерацията на потребителите е
присъствал през цялото време на проверката и при изготвянето на КП, тоест спазено е
изискването на чл. 49, ал. 3 от Правила за измерване количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародван в ДВ бр. 35
от 30.04.2019 г. Предвид изложеното и предвид присъствието на представител на
потребителя по време на проверката, същото не съставлява нарушение на правилата за
нейното извършване.
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от Констативен
протокол № ****/***.***.*** г., а именно: „При извършване на проверка на електромер с
фабричен № ***** се установи, че същият е монтиран в табло ТП ТЕМО на железобетонен
стълб. Потребителя е с преустановено ел. захранване от електромер. След оглед на
проводниците под таблото се установи, че е извършена промяна в схемата на свързване,
състояща се в присъединяване на проводник тип ПВА 1-бмм2 към жило от захранващата
таблото линия AL/R 2х16мм2. В другия си край проводника е присъединен към фазовото
жило от изходящата към къщата линия AL/R - 2x16 MM2. Консумираната по този начин
електрическа енергия не се измерва от средство за търговско измерване, съответно не се
заплаща от потребителя“.
Поради направените констатации служителите на ЧЕЗ Разпределение са предприели
посочените в т. 4 на стр. 3 от КП действия след проверката: присъединението е премахнато,
поставени са нови пломби на клемния блок ЗА НТЗ ***/*** на електромера и щит/врата ЗА
НТЗ ***/**** И *****. Електромерът не е изпращан на метрологична експертиза, тъй като
манипулацията е била промяна в схемата на свързване.
На клиента е изпратено писмо с изх. № ***/***.**.*** г., с което същият е уведомен
2
за извършената проверка и му е изпратен съставения констативен протокол. Писмото е
изпратено на потребителя след проверката и е получено на 02.08.2019 г. лично от
потребителя Л.М. Й., видно от приложената обратна разписка.
На база констативния протокол на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, доказващ по
категоричен начин наличието на промяна в схемата на свързване на електромера, която води
до непълно измерване на потребяваната от потребителя електроенергия в процесния обект, е
извършено преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ за периода от
18.04.2019 г. до 18.07.2019 г. Периодът, за който е начислена процесната сума, е ясно и
конкретно посочен в Приложението към фактура №****/**.**.*** г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено заверено копие от констативен протокол № ***/**.**.*** г.
за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, в който е
отразено, че на посочената дата е извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД на средството за търговско измерване на електрическата енергия, потребявана
в имот, находящ се в с. ****, ул. „****“ № ***. При проверката е констатирано, че
електромер с фабричен № **** е монтиран в табло ТП ТЕМО на железобетонен стълб.
Потребителя е с преустановено ел. захранване от електромера. След оглед на проводниците
под таблото се установило, че е извършена промяна в схемата на свързване, състояща се в
присъединяване на проводник тип ПВА 1-бмм2 към жило от захранващата таблото линия
AL/R 2х16мм2. В другия си край проводника е присъединен към фазовото жило от
изходящата към къщата линия AL/R - 2x16 MM2. Консумираната по този начин
електрическа енергия не се измерва от средство за търговско измерване, съответно не се
заплаща от потребителя. Посочено е още, че съгласно новите ПИККЕ, присъствие на
представител на МВР не се изисква. Проверката е осъществена в присъствието на независим
свидетел - представител на Федерация на потребителите, като протоколът е подписан от
същия. Протоколът не е подписан от потребител.
От приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява,
че във връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение България” АД
и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 50,ал.2 за периода от 18.04.2019 г. до 18.07.2019 г.
на Любчо М. Й. са доначислени 4232 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия.
Представена е фактура № *****/**.**.** г., от която е видно, че е издадена за
дължима от Л. М. Й. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ сума по
констативен протокол в размер на 819,52 лв. с ДДС.
От представените по делото писма и обратни разписки се установява, че до Л. М. Й.
са били изготвени и изпратени съобщения за всички извършени действия по проверка на
СТИ и корекция на сметката. От обратните разписки е видно, че писмата са получени лично
от Й..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. И. Х. –
сътрудник към „Федерация на потребителите“, присъствал на процесната проверка. От
показанията му се установява, че е присъствал на проверка, проведена на 18.07.2019 г. в с.
****, на ул. „ ***“ №** *. В тази проверка участвал като член на Федерацията на
потребителите, съвместно с представителите от ЧЕЗ. Предварително не знае къде отиват –
не ги информират, те си получават информация. При пристигането на въпросната къща в с.
Върбица – селска къща, ел. таблото е извън двора на къщата, на стълба. При отварянето на
капака на ел. таблото се установило, че има неправомерно присъединяване с допълнителен
проводник на фазата и то отдолу под таблото, и отива пак към инсталацията, към мрежата
3
към въпросната къща, което е нарушение. Представителите на ЧЕЗ установили контакт с
органите на полицията, какъвто е реда. В конкретния случай не пристигнали. Свидетеля
разяснява, че неговото задължение е да види нарушението, след което стои отстрани и
наблюдава, не пипа нищо. Не се показал човек, на когото е къщата и на когото е партидата,
в случая не се явил никой. Служителите на ЧЕЗ се обаждат в централата, за да установят,
кой е потребителя.
По делото е разпитан и свидетелят В. Л. В. – работещ като заместник ръководител
сектор – север в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. От показанията му се установява, че
същия присъствал при извършване на проверка, проведена на 18.07.2019 г., с колегите му А.
В. и З. П.. Извършили проверка в с. ***, на ул. „ ****“ №** *. Потребителят бил с
преустановено ел. захранване от електромера. В къщата се ползвала ел. енергия,
посредством нерегламентирано присъединение между фазово жило от захранващата в
електромерното табло линия. По този начин консумираната ел. енергия не се измервала и не
се заплащала. Съставили констативен протокол. Уведомили органите на МВР. Потребителят
го установяват, чрез фабричния номер на електромера. За конкретният случай, не си спомня
дали са открили потребителя. Уведомили органите на МВР, но оглед не е извършван. По
време на проверката присъствал член от федерацията на потребителите.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите В.Л. В. и Х. И. Х. като
обективни, кореспондиращи едни с други, подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства и почиващи на непосредствените им възприятия.
По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е
прието, че посочените в КП №***/**.**.*** г., на стр.З констатации представляват
осъществяване на нерегламентирана промяна схемата на свързване на този абонат, без да е
включено СТИ, следствие на което, цялата потребената от абоната ел. енергия не се е
измервала, не се е отчитала и не се е заплащала от него.При преизчисляването на
консумираната, но неотчетена и незаплатена ел енергия е спазена методиката/формулата/ на
чл. 50, ал.2,от ПИКЕЕ и за посочения там период.Преизчисляването на сметката е по
действащите към момента на корекцията цени за ел. енергия утвърдени от КЕВР, съгласно
изискването на чл. 56, ал.З от ПИКЕЕ. На абоната са изготвени и приложение съдържащо
цената на мрежовите услуги- елементи формиращи крайната цена на ел. енергията. В
приложението към фактурата мрежовите услуги са изчислени по две цени защото от
01.07.2019г. е променена цената на мрежовите услуги от енергийния регулатор КЕВР.За
посочените периоди не са извършвани други технически проверки, подмяна на електромера,
обслужващ процесния имот, от които зависи определянето на периода за преизчисляване на
неизмерената и незаплатена от абоната електроенергия .Количествата ел. енергия
определено от справката за преизчисляване е съобразено с пропускателната способност на
присъединителните съоръжения и може да се доставят до абоната дори и по-голямо
количество ел. енергия от изчисленото.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно, мотивирано и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 98а ЗЕ е да
проведе пълно и главно доказване на факта, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на
електрическа енергия и че ответникът е имал качеството на потребител на електрическа
енергия за битови нужди, тоест физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си, както и съществуването на право
4
едностранно да коригира сметката на абоната, начислявайки процесната сума в посочената
фактура. При установяване на посочените правнорелевентни факти от ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задълженията си, респ. твърденията си, че такива не са
възникнали.
Видно от приетото като доказателство по делото предложение за корекция на сметка,
въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 50,ал.2 за периода от 18.04.2019 г. до 18.07.2019 г.
на Л. М. Й. са доначислени 4232 kWh за консумирана и незаплатена
електроенергия,следователно начисленото количество електрическа енергия е изчислено за
битов клиент.
В проведеното първо открито съдебно заседание, от процесуалния представител на
ответника са оспорени обстоятелствата, че той е страна по сключен договор при общи
условия за продажба на ел. енергия, че договорът е действащ през процесния период и че
той е собственик или има учредено вещно право на ползване върху недвижим имот с адрес:
с. *****, ул. „*******“ № **.
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 3 и 4
ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, приети на основание чл.
98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с
Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила
на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в
централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама,
издаден от департамент „Маркетинг и реклама” на вестник „Телеграф”. Същите са
представени и приети по делото като писмени доказателства.
Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се
отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба купувач на доставената електрическа енергия е
крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./, в
сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент” е в § 1, т. 2а
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или
на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди” и друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
5
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен
субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор
за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл Решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от
клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието „потребител
на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за
битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено
пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде
потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът,
респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения
имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота
електроенергия.
Настоящият състав счита, че ищецът не е доказал по делото, че ответникът има
качеството „битов клиент” на електрическа енергия, тоест че е възникнало валидно
облигационно отношение между него и ответника по делото, въпреки изричните указания
на съда, дадени в този смисъл с доклада по делото.
В настоящия случай следва да бъде посочено, че нито едно от представените пред
съда доказателства от страна ищеца не е годно такова за установяване на обстоятелството,
че ответникът в производството Любчо М. Й. е титуляр на право на собственост върху
процесния електроснабден имот или че има качеството на вещен ползвател на същия на
валидно правно основание в процесния период, доколкото приложените по делото
документи – предложение за корекция на сметка и фактура, в които е посочен клиентски и
абонатен номер на ответника, не са официални по смисъла на чл. 179 ГПК, а частни
свидетелстващи такива, едностранно изготвени от ищцовото дружество или свързани с него
лица, като тези документи не удостоверяват каквито и да било вещни или облигационни
права във връзка със собствеността и ползването на имота, респективно в същите не се
съдържа и извънсъдебно признание от страна на ответника на визираните обстоятелства.
Следва също така да се има предвид, че във всички представени от ищеца документи –
констативен протокол, предложение за корекция на сметка и писма до ответника е посочен
клиентски № *******. От представената от третото неучастващо по делото лице „ЧЕЗ
Електро България” справка се установява, че за обект на адрес с. Върбица, ул. „Георги
Бенковски“ № 37 , към 18.07.2019 г., при дружеството има договор за продажба на
електрическа енергия с ответника, с клиентски № **********.Следователно, не е доказано,
че е налице договор за клиентския номер, посочен в представените от ищеца писмени
доказателства, а именно № ******, страна по който да е ответника Й..На следващо място е
необходимо да се отбележи, че делото е наличен писмен документ, наименован Нотариален
акт за дарение на недвижим имот, в който е отразено, че ответникът Л. М. Й. приема като
дарение от майка си недвижим имот УПИ 1-74, п.и.310, кв.56 по плана на с. Върбица, заедно
с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна сграда. В
индивидуализацията на този имот, обаче, не е посочен административен адрес. Липсва
друго доказателство, от което да е видно, че този парцел се намира на ул. „ *******“ №****,
а не на ул.“ *“№ **** или №****** * в с. *******, където е постоянния, респективно
настоящ адрес на ответника. Отделно от това, приложеният „Нотариален акт“ не е годен
титул за право на собственост, тъй като видно от същия не е нотариално изповядан, няма
достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК и не е вписан в Агенция по вписвания, а
6
ангажирани други доказателства за притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване за адрес в с. ******, ул.“ *******“ №***** не са представени.
Както вече беше отбелязано, в доказателствена тежест на ищеца по предявените
установителни искове е установяване на обстоятелството, че ответникът е страна по
възникнало облигационно провоотношение в качеството му на собственик или ползвател на
процесния имот, респективно, че същият е бил потребител на електрическа енергия в
процесния период.
От ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства по делото за наличието
на валидно облигационното провоотношение между страните в конкретния период,
респективно и всички доводи в противоположния аспект съдът намира за неоснователни.
Именно на ищеца е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената
тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на
чл. 154, ал. 1 ГПК, че през процесния период между страните е съществувало облигационно
правоотношение, породено от договор за продажба на електрическа енергия и че ответникът
е имал качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди. При липса на
ангажирани доказателства за тези обстоятелства, както и с оглед изричното им оспорване от
страна на ответника, съдът намира предявения иск за неоснователен.
С оглед на тези крайни правни изводи установителният иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума за главница следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск неоснователен се явява и следва да бъде
отхвърлен и акцесорният иск за признаване за установено, че ответникът дължи заплащане
на законна лихва върху главницата за период от 17.08.2019 г. до 14.06.2021 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски за производството пред настоящата съдебна
инстанция в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК: *********
против Л.. М. Й. ЕГН: ********** искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
98а ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 819,52 лв.,
представляваща допълнително начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ
електрическа енергия по фактура № *****/**.****.*** г. за обект с адрес с.****, ул.
„******“ № *****;
- иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 143,89 лв., представляваща законна
лихва върху главницата по фактура № ********/****.****.******* г. за период от
17.08.2019 г. до 14.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК:
********* да заплати на Л.. М. Й., ЕГН: ********** сумата от 300,00 лв., представляваща
сторени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
7
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8