РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Свиленград, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200285 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А. С. Й. с ЕГН ********** от град
*************************************************************, се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 8739426 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ - сочи се, че не била
извършила нарушението и че била неточно описана фактическата обстановка.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А. С. Й., не се
явява.
1
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 04.03.2024 година в 21.37 часа по първокласен път № 8, при км.
366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин
„Жанет”, МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „320 И Х драйв” с
държавен регистрационен номер *****************, със скорост 56 км/ч,
при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 16
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 8739426 на името на жалбоподателя А. С.
Й. в качеството й на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено
превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към
датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172
от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец
към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателя Й. е наложено административно наказание
2
„Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 12.03.2024
година (, видно от Справката за нарушител и Разпечатката от картона на ЕФ,
като същата дата е посочена и в Жалбата и в Разписката към ЕФ, приложен
към Жалбата, както и на самия ЕФ, приложен към преписката) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
Й. не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 04.03.2024 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за периода на използването на АТСС – от
21.00 часа на 04.03.2024 година до 01.05 часа на 05.03.2024 година) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8 при км. 366+500, община Свиленград, област Хасково,
за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие,
разстоянието от пътния знак, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание
снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, като e налична една снимка за конкретния
клип, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер СТ 65 66 РР в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 59 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
3
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят Й. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен
съд – Свиленград.
В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят Й. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за
нарушения на ЗДвП, както и ЕФ серия К № 7905512, влязъл в сила на
30.09.2023 година.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
4
нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с вх.рег.№
3442 от 26.04.2024 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези,
изложени в Жалбата:
1. Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по
отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е
предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено
с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която
собственикът декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.
В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна
преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди
издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.
Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от
последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано
в Справката за собствеността на МПС като ползвател и лицето, на когото е
предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване -
спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения
законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно
жалбоподателят Й. е управлявала описаното в санкционния акт МПС, а и
същата не се установява към датата на деянието да е собственик на
автомобила от представената от АНО Справка за собственост. Предвид което
неправилно Й. е възприета за субект на нарушението и спрямо нея е издаден
санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция
по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506
по описа на Административен съд - Хасково за 2019 година, Решение № 66 от
16.03.2021 година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд -
Хасково за 2020 година и др.
5
Т.е. жалбоподателят А. Й. в качеството си на ползвател на процесното
МПС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето
защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.
2. Налице е и нарушение, свързано с описание на инкриминираното
нарушение, което е също самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни,
тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед
на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път № 8 при
км. 365+500, посока магазин „Жанет”, но от Скицата, представена от Община
Свиленград става ясно, че за км. 366+500 не важи ограничението от 40 км/ч,
тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак
при км. 366+652, т.е. 152 метра след мястото, посочено от АНО като място на
нарушението. Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с
пътен знак, тъй като то важи до първото кръстовище, т.е. до улица
„Крайречна”, респ. Метанстанцията. В този ред на мисли Съдът държи да
отбележи, че няма как разстоянието, посочено в Протокола за използване на
АТСС като 200 метра, да отговаря на действителната фактическа обстановка.
Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и
контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
начин волята на АНО къде точно е извършено административното
6
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението, включително мястото, от
други налични документи е недопустимо, като в противен случай би се
стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен (независимо
от изложеното в т. 1 от настоящото изложение).
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. би
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на
посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя Й..
7
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
8
044-СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
9
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е и снимка
на разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
ЕФ не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в
него, а същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в
закона доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен, че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност” (с
посочване на номерът на ЕФ и датата му на влизане в сила) на установеното с
АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по необходимия
начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт,
с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия вид. В
случая, е представено копие от ЕФ серия К № 7905512, прието като писмено
доказателство, надлежно заверено с отбелязване в него на датата на влизане в
сила – 30.09.2023 година, ведно със Справка за нарушител/водач от региона,
издадена по отношение на жалбоподателя с отбелязване, че цитираният ЕФ
серия К № 7905512 е издаден на 09.08.2023 година, връчен е на 15.09.2023
година и е влязъл в сила, както и че вземането за наложената Глоба е платено.
10
Т.е. Съдът би приел, че се потвърждава наличието на деяние по чл. 21 от
ЗДвП, санкционирано с ЕФ, влязъл в сила, поради което би могло обосновано
да се прецени, че процесното нарушение за скорост е в рамките на
едногодишния срок, обосноваващ квалифициращия признак „повторност”. В
този ред на мисли Съдът би приел за неоснователни наведените от
жалбоподателя Й. в Жалбата й възражения, касаещи непълнота на описанието
на нарушението в смисъл, че не било посочено нарушението в предходния
ЕФ дали е извършено в населено или в извъннаселно място, тъй като това
обстоятелство е ирелевантно, защото е важно че има констатирано с влязъл в
сила акт нарушение на чл. 21 от ЗДвП, независимо дали касае нарушение на
ал. 1 или на ал. 2. В подкрепа на изложеното би била и разпоредбата на § 1, ал.
2 от ДР на ЗАНН, където е посочено, че повторно е нарушението, което е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е
наложено административно наказание за нарушение от същия вид.
Следователно извършеното от А. Й. изцяло би припокрило нормата на
„повторност” на нарушението.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от
вещественото доказателство - снимка, да бъдат приложени и снимки на
пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен
участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на
ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Независимо от изложеното Съдът е изискал от Община Свиленград Схема на
пътните знаци в посочения участък, от която е видно наличието на процесния
пътен знак, въвеждащ ограничението на скоростта.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма би съответствала на установеното
нарушение.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
11
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ и от Схемата на пътните знаци в участъка,
представена от Община Свиленград.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Й. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 16 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението, което
Съдът би приел, че е повторно, би била приложима санкцията по ал. 4 от
разпоредба на чл. 182, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда
за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим
размер, извършено при условията на повторност, точно фиксирано по размер
наказание – Глоба в двоен размер, изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респ. изключващо възможността за
намаляне на наложената административна санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 59 км/ч до
приетата за установена скорост от 56 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя Й., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
12
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя Й., с оглед установения факт
на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак,
при условията на повторност.
По разноските:
Такива по делото не се установи да са направени от жалбоподателя А. Й..
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
и т. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 8739426 на ОДМВР - Хасково, с който на А. С.
Й. с ЕГН ********** от град С*************************************, е
13
наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А. С. Й. с ЕГН
********** от град *********************************, за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14