РЕШЕНИЕ
№ 4918
гр. Пловдив, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 195 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Евро Град“ ЕООД против З.И.М. осъдителен иск с
правно основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата
в размер от 1 000 евро, представляваща уговореното възнаграждение за
извършените правни действия по мандатно правоотношение, възникнало по договор
за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. „Б.“ №.., ет., ап.
Ищецът
твърди, че във връзка с дейността му по посредничество при покупко-продажба на
недвижими имоти, служител на дружеството на 03.08.2017г. се свързал и се
споразумял с ответника З.М., да предлага за продажба и да рекламира продаван от
него недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № .., ет., ап. за продажна
цена от 51 000 евро. Било уговорено, че 50 000 евро от тази сума следва да
получи продавачът и 1000 евро – дружеството - ищец като комисионна. Последното
възнаграждение се дължало за рекламиране на имота, намиране на купувач, с който
да бъде сключен предварителен и окончателен договор. Твърди се, че по така
сключения неформален договор за посредничество дружеството изпълнило всички свои
задължения: публикуване оферта за имота, извършване на огледи, вкл. с
купувачите С. и И.Б., които изявили желание за купуване на имота и сключили
предварителен договор за покупко-продажбата му. Ищецът указал съдействие и в
изготвяне на договори: за плащане на гаранция, предварителен договор, договор
за отказ от право на ползване, изготвяне и снабдяване на други съпровождащи
документи. Впоследствие се оказало, че ответникът не е собственик на имота, а
има запазено пожизнено право на ползване върху него и ще участва в качеството
на пълномощник на собственика – негов с., при продажбата на имота. Била
постигнато уговорка с купувачите част от дължимата от купувачите сума в общ
размер на 51 000 евро да се плати като продажна цена за имота, а друга част да
получи ответникът, за да се откаже от правото на ползване. Ответникът се
съгласил да плати комисионната на дружеството - ищец в размер на 1000 евро след
подписване на договор за банков кредит между купувачите и избрана от тях банка,
доколкото за покупко-продажбата щели да бъдат използвани кредитни средства,
като крайният срок за плащане била датата на сключване на договора. Твърди се,
че такъв договор купувачите сключили на 02.11.2017 г., за което ответникът бил
уведомен, като същия обещал да плати на следващия ден. Въпреки това и
последвалата покана за доброволно изпълнение, ответникът не платил дължимата
сума. Твърди се, че в полза на ищеца е допуснато обезпечение на предявения иск.
Въз основа на изложеното моли съда да осъди ответника да плати на ищцовото
дружество сумата в размер на 1000 евро, представляваща дължимо възнаграждение
по сключения договор за посредничество. Претендират се и разноските по
исковото, обезпечителното и изпълнителното производство.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З.И.М., е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за
нейната неоснователност. Ответникът твърди, че сам е организирал предлагането
на посочения недвижим имот и не е търсил съдействие от агенция за недвижими
имоти. В тази връзка подчертава, че липсват доказателства соченият брокер да е
бил в някакви правоотношения с ответника. Ответникът не спори, че лицата, които
впоследствие придобили процесния имот, са били доведени за оглед от ищцовото
дружество, както и че ищецът е вложил усилия в изготвянето на предварителен
договор с продавача и ползвателя на имота, снабдяване с удостоверения за
тежести, удостоверения по чл. 87 ДОПК и за семейно положение. Твърди обаче, че
тези усилия били в изпълнение на договор на ищеца с купувачите, които именно са
се задължили да платят комисионна за посредничество, като липсвали
доказателства действията на ищеца да са извършени по договор с ответника.
Оспорва се като недоказано твърдението, че ищецът извършил действия по огледи с
потенциални купувачи чрез свои служители, разходи по реклама на имота. Поддържа,
че ответникът сам поел задължение да се снабди със схема на имота и
удостоверение за данъчна оценка. Сочи още, че извадката от „НБД Население“ се
извършва от н., а в изготвянето на декларациите от ответника и Т. М. и
нотариалния акт № ………... са участвали н. и а. П.. Оспорва и получаването на
поканата за доброволно изпълнение, като твърди, че към същия момент е бил извън
страната. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД във вр.
с чл. 288, ал. 1 ТЗ.
Ищецът основава претенциите си на договор,
който твърди да е сключил с ответника, посредством който са се договорили той
да продаде апартамент №.. с
административен адрес – гр. П., ул. „Б.” №.., ет. , за цена от 51 000 евро, във
връзка с което да организира срещи с потенциални купувачи, реклама и огледи на
имота, подготовка и снабдяване с всички необходими документи за подписване на
договор в нотариална форма, а последния да заплати комисионна в размер на 1000
евро. Така въведените от ищеца правнорелевантни факти следва да бъдат подведени
под хипотезиса на чл. 280, ал. 1 ЗЗД, уреждащ правните последици на договора за
поръчка. Сключеният между страните договор не е породил комисионно
правоотношение, тъй като ищецът не се е задължил да сключва от свое име и за
сметка на ответника правни сделки, а извършване на други
правни действия – свързване на страните по продажбеното правоотношение,
както и да подготви сключването на самата транслативна сделка.
Следователно и ищецът следва да установи при
условията на пълното и главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, че между
страните е сключен валиден договор за посредничество, по силата на който
последният се е задължил да извърши правни действия за сметка на ответника,
изразяващи се в посредничество при свързване на продавача и купувача на
процесните недвижими вещи, както и подготовка на самата транслативна сделка, а ответника
– да заплати уговореното възнаграждение.
Договорът за посредничество за придобиване
правото на собственост по своето правно естество представлява двустранен,
консенсуален, комутативен договор и неформален
договор, по силата на който в момента на постигане на съгласие между
страните са възникнали насрещни задължения: за ищеца – да извърши правни
действия за сметка на ответника, изразяващи се в посредничество при свързване
на продавача и купувача на процесната недвижима вещ, както и подготовка на
самата транслативна сделка. Договорът е неформален, като възнаграждение за
довереника се дължи, когато заплащането му е уговорено между страните.
От
представеното по делото копие на трудова книжка, серия .. се установява, че М.
И. е заемала длъжността т.о. при ищцовото дружество за периода от 01.02.2017 г.
до 16.10.2017 г.
В
производството по делото М. И. е била разпитана като свидетел. Последната
свидетелства, че след като видяла обявата на ответника за продажба на апартамента,
се свързала с него с цел реклама на същия. Посетила адреса в гр. П., ул. „Б“ № ..
и при срещата с ответника му обяснила, че агенцията взема 2% комисионна. Ответникът
поискал да получи за имота цена от 50 000 евро, поради което свидетелката
му предложила да обявят апартамента за 51 000 евро, за да може агенцията
да си вземе комисионната от 1000 евро. Посочва, че ответникът се съгласил с
предложеното. Когато отишла на място ответникът и с. му се представили за
собственици на апартамента. Свидетелства, че имала купувачи, на които
предложила да погледнат апартамента, отделно, го предложили и в много сайтове.
Купувачите харесали апартамента. Твърди, че комисионната обикновено се
заплащала при сключване на предварителния договор, но ответникът не сторил
това, като уговорката им била когато се сключи сделката тогава да се плати комисионната.
Тази уговорка постигнали при подписване на предварителния договор.
Окончателният договор се сключил с намерените от агенцията купувачи, но
ответникът не платил уговорения комисион. Още в началото когато заснела имота,
уведомила адвоката на дружеството за уговорената комисионна, като адвокатът и
другите й колеги при сключване на предварителния договор били наясно за
сключения устен договор между нея и ответника. Имала готови клиенти, които си
търсили имот в този район, понеже цената ги устройвала, погледнали апартамента
и още при първия оглед им харесал. Комисионната следвало да се плати при
крайната сделка за покупко-продажбата, тъй като клиентите били с кредит, затова
ответникът щял да заплати комисионната на агенцията при сключване на крайната
сделка, когато му изплатят всички пари. Свидетелства, че получила съгласие от
ответника да публикува имота в началото при първото ходене, още преди да заведе
клиентите. След като се договорила с ответника продължила да рекламира имота,
рекламирали го докато купувачите и ответника се съгласили, че ще има сделка,
като качила обявата за апартамента на сайта на Агенцията и в много други
сайтове, като това станало в същия ден, когато заснела апартамента, от компютър
на Агенцията.
От
показанията на свидетеля М. Х-М. – а. на ищцовото дружество се установява, че
фирма „Евро Град“ е агенция за недвижими имоти, занимаваща се основно с
посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти и отдаването им под
наем. Свидетелства, че с ответника се запознала през 2017 г. по повод
продажбата на недвижим имот, намиращ се на ул. „Б“. Брокерът, който работил в агенцията
й казал, че са намерили купувачи на недвижим имот, предлаган от агенцията и я
помолила да прегледа документите на собственика, защото покупката щяла да бъде
извършена с кредит. Брокерът бил М. И. В показанията си посочва, че комисионна
по принцип се заплаща при сключване на предварителния договор. Свидетелства, че
когато й представили документите за собственост установила, че с. на ответника
е собственик на апартамента, а самия ответник имал учредено право на ползване
на имота, което било безвъзмездно и пожизнено. Ответникът я уверил, че ще
получи необходимите пълномощни от с. си, но искал да е сигурен, че купувачите
са сериозни и това наложило изготвянето на разписка „стоп-депозит“, по силата
на която агенцията се задължила да спре имота от предлагане срещу определена
сума. Тогава се запознала с параметрите по договора. При изготвяне на
разписката, парите се дали от купувачите в офиса на агенцията пред нея. Ответникът
се подписал с текст „съгласен съм с посочените параметри“, като му било
обяснено, че доколкото купувачите следва да получат кредит за закупуване на
апартамента, комисион на агенцията ще заплати при сключване на окончателната
сделка за покупко-продажба на имота. Това обстоятелство му обяснила в
присъствието на брокера М. И. в деня на подписване на разписката за
„стоп-депозит“. Сочи, че стандартният комисион, който договаря агенцията при
посредничество със сделки е 2% от договорената цена, а в случая била уведомена
от брокера М.И., че договореният комисион е в размер на 1000 евро, която сума била
надбавена от нея при рекламиране на имота, предвид това, че купувачът искал да
получи чисто 50 000 евро. Когато обяснила на ответника, че трябва да плати
комисионна, при сключване на покупко-продажбата той се съгласил, като изразил
желание да получи цена от 50 000 евро. Ответникът не се снабдил с
пълномощно за продажба на апартамента, такова било издадено на името на а. П.,
като в същото било посочена продажна цена от 50 000 долара. Сочи, че поела
ангажимент да защити търсените от ответника 51 000 евро с включен комисион
и в тази връзка изготвила договор между него и купувачите, по силата на който
той ще се откаже от запазеното си право на ползване срещу определена сума, а
именно разликата между уговорените 51 000 евро с включен комисион и дължимите
се 50 000 долара на собственика на имота. През цялото време и след
сключване на предварителния договор ответникът твърдял, че няма проблем и ще
плати от свое име дължимия се комисион. Бил сключен договор за отказ от правото
на ползване на ответника. Свидетелства, че набавила 90% от документацията по
сделката. Бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, изготвила
договора за отказ от право на ползване, като бил сключен окончателен договор за
покупко-продажба, на чието сключване присъствала. В показанията си поддържа, че
окончателните купувачи на имота били същите хора, които брокерът М.И. намерила.
Към момента на сключване на предварителния договор за отказ от право на
ползване, „стоп-капарото“ се върнало на купувачите. Когато разбрали, че
ответникът не е собственик на имота, той потвърдил, че всички задължения на
собственика на имота – комисионни за намиране на клиенти за закупуване на имота
ги поема той, в качеството си на ползвател. От документите, за които е
съдействала, имало и такива, които били във връзка с изискванията на банката по
кредита - данъчната оценка и скицата ги извадил ответника.
В
производството по делото е изслушана и свидетелката Н. Я., в приятелски
отношения със семейството на ответника. Свидетелства, че знае от ответника, че
с. му иска да продаде апартамента, находящ се на ул. „Б.“ – на третия етаж, в
ляво от асансьора. Тъй като З. и с. му работели, когато имало нужда апартамента
да се отвори за оглед, тя присъствала и осигурявала достъп. Ответникът й се
обаждал по телефона, тя отивала и отваряла. Свидетелства, че много хора идвали
да оглеждат апартамента, като ответникът се свързвал с клиентите чрез обява във
вестника. При някой от огледите присъствал и ответника. Когато идвали клиенти,
винаги питтала дали те са за огледда. Обикновено такива пристигали с
представител на фирма. Сочи, че жената
от фирмата на ищеца била с още две жени и правила снимки на апартамента. За това
тяхно посещение й се обадил З.М.. Знаела, че апартаментът е продаден на
семейство.
От
показанията на свидетеля С.Б., се установява, че последният е собственик на
апартамент на ул. „Б“ №.. в гр. П. Така разпитания свидетел излага пред съда,
че търсили да закупят жилище чрез обяви в интернет. Така попаднали на сайт,
откъдето той и с. му се свързали с жена, с която направили уговорка за
извършване на оглед. Срещата била на адреса. Момичето, което ги въвело в
апартамента и извършили огледа, се представило като служител на „Евро Град“
ЕООД. При първата среща присъствал и ответника. Тази жена се представила като посредник на
фирма за продажба на имоти. След огледа с. му подписала и протокол.
Свидетелства, че част от документите за покупката се уредили във фирма „Евро
Град“ – предварителния договор, но имало и други документи. Сочи, че не е
правил оглед на апартамента без присъствието на служител на „Евро Град“ ЕООД. Направили
два огледа и при всеки от тях присъствал г-н М. *** ЕООД. Чрез фирмата му било
оказано съдействие пред н. Свидетелства, че подписът срещу „възложител“ върху
договора за депозитна гаранция е на с. му, като сумата от 1000 лева била
платена на г-н М. като капаро и тези 1000 лева впоследствие им били върнати от
г-н М..
Съдът
намира, че от показанията на свидетелите на ищецва се установява наличието на
валидно възникнало между страните комисионно правоотношение по договор за
посредничество, по силата на което ищцовото дружество е поело задължение чрез негов
служител да посредничи за сключване на договор за покупко-продажба на
недвижимия имот, собственост на сина на възложителя, като предлага последния
посредством публикуване на оферта в интернет пространството, намиране на
купувачи, организиране на огледи, съдействие при сключване на договор за
покупко-продажба на обекта, срещу насрещното задължение на възложителя да
заплати комисионно възнаграждение в размер на сумата от 1 000 евро, с
падеж – датата на изповядване на сделката в нотариална форма.
Съдът
цени показанията на свидетелите М. И. и М. Х.-М. на основание чл. 172 ГПК като
правдиви, последователни и житейски логични. Изложеното от тези свидетели се
подкрепя от останалите представени в производството по делото писмени доказателства,
като не са налице обективни данни за конкретната им заинтересованост от изхода
на правния спор, предмет на производството по делото. Нещо повече – изложеното
от тези свидетели, се подкрепя и от показанията на свидетеля, доведен от
ответника – С.Б. – придобил недвижимия имот, предмет на договора за
посредничество. В своите показания последният сочи, че всички огледи са
извършвани в присъствието на служител на ищцовото дружество, като последното е
съдействало при сключване на сделката и подготовката на документите. Свидетелят
не излага твърдения, че това съдействие е било осъществено от ищцовото
дружество в изпълнение на поети към купувачите задължение за намирана не
недвижим имот, при съответни условия, който да бъде закупен. Дори това да е така
– такива задължения са предмет на самостоятелно правоотношение между
дружеството, осъществяващо посредничество при продажба на недвижими имоти, и
купувачите, което не изключва наличие на друго правоотношение с продавача за
съдействие при намиране на купувачи за сключване на договор за покупко-продажба
на недвижим имот. В този смисъл съдът намира за недоказано по делото
възражението на ответника, че посредничеството от страна на ищцовото дружество
е осъществено по повод на възлагане от страна на купувачите, които следвало да
заплатят дължимото комисионно възнаграждение, които останаха недоказани в
процеса на доказване по делото.
Тези
правни изводи на съда не се опровергават в процеса на доказване от показанията
на свидетелката Н. Я., съдействала на ответника при осъществяване на огледи на
имота, като осигурявала достъп до последния. Последната в показанията си
посочва, че си спомня за огледа на имота, осъществен от представител на
ищцовото дружество, като обстоятелството, че в период преди това са извършвани
огледи от други потенциални купувачи, не води до извод за недължимост на
възнаграждение за осъществената от ищцовото дружество дейност.
Тъй
като „Евро град” ЕООД извършва посредническа дейност по занятие, тази
двустранна сделка представлява по своето правно естество субективен
(относителен) едностранен търговски договор – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, за който
се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ. Ищецът се е задължил да извърши
за сметка на ответника правни действия, а именно да предлага недвижимия имот,
по отношение на който ответникът има запазено пожизнено право на ползване, за
продажба, като намери купувачи, съдейства при извършване на огледи и при
сключване на договор за покупко-продажба на имота, при установена продажна цена
от 50 000 евро, като за изпълнение на тези правни действия ответникът се е
задължил да заплати на търговеца-посредник парично възнаграждение в размер 1 000
евро – арг. чл. 286 ЗЗД и чл. 6 от договора. Установява се, че комисионното
възнаграждение е било включено в договорената продажна цена, на която да бъде
продаден имота, при получаване на която, съответно продавачът на имота да
заплати сумата от 1 000 евро – представляваща възнаграждение за
предоставеното съдействие.
По
делото е представен нотариален акт от 21.02.2011 г. за учредяване на право на
ползване и продажба на недвижим имот № .., том ., рег. №.., дело № .. от 2011
г. по описа на ……, от който се установява, че И.З.М., е закупил апартамент,
находящ се в гр. П., ул. „Б.“ №.., ап., ет., като със същия нотариален акт е
учредено възмездно и пожизнено вещно право на ползване върху описания недвижим
имот в полза на З.И.М.. От приложените заверени копия на пълномощни /л. 52, л.
111/, се установява, че а. Г.П. е упълномощен от И.М., да продаде собствения му
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ №.., ап. , ет.. От представеното
заверено копие на пълномощно /л. 113/, се установява, че З.М. е упълномощил а. Г.П.
да предаде на …., подписаната от същия декларация за отказ от право на ползване
на подробно описания недвижим имот, като в т. 2 на пълномощното, изрично е
посочено, че предаването на декларацията за вписване на отказ от ползване върху
имота следва да се извърши при условието на разпоредителната сделка с имота и
плащане в същия ден от купувачите на имота на сумата, посочена в т. 3 на
подписания помежду им предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 03.10.2017 г. по банковата му сметка в „Централна кооперативна банка“
АД.
Констатира
се от приложеното към исковата молба копие на Договор за депозитарна гаранция
от 05.09.2017 г. /л. 12/, че И. и С. Б., са предали депозитарна гаранция в
размер на 1000 лева за закупуването на недвижим имот, представляващ апартамент
№ ., находящ се в гр. П., ул. „Б.“ №.., ет., като видно от представеното копие
на договора ответникът З.М. е декларирал, че получава сумата от 1000 лева и е
съгласен с условията.
От копие на пълномощно, представено по делото
на л. 114, се установява, че а. П., в качеството му на пълномощник на И. М., е
преупълномощил а. М. Х. със следните права, във връзка с продажбата на недвижим
имот, собственост на И. М. и заплащане на продажната цена с кредитни средства
от „Банка ДСК“, а именно: да подаде заявление пред НАП – ТД – Пловдив за
получаване на Удостоверение по чл. 87 от ДОПК за липса на задължения на И. М. и
получи изготвеното такова; да подаде заявление пред Община Пловдив за
получаване на Удостоверение за семейно положение на И. М. и получи изготвеното
такова. От сметка/фактура по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ № **********/05.09.2017 г.,
с получател – „Евро Град“ ЕООД, издадена за сумата от 600 лева, се установява,
че същата е съставена във връзка с подготовка на документи за покупко-продажба
на недвижимия имот от а. М. Х-М.
От представеното
по делото писмено доказателства, наименувано „предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.10.2017 г.“, се установява, че
ответникът е дал съгласието си да подпише декларация за отказ от правото си на
ползване върху горепосочения апартамент и да предаде същата на купувачите С. и
И.Б. при сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота, като
последните поели задължение, в деня на сключване на окончателния договор за
покупко-продажба на недвижимия имот, да преведат по банковата сметка на
ползвателя в ЦКБ сума, представляваща разликата между обявената продажна цена
от 50 000 щатски долара и договорената продажна цена в размер на
51 000 евро.
По
делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 09.10.2017 г., сключен между продавача И. М., чрез пълномощника си а. Г.П. и
купувачите, по силата на който купувачите купуват процесния имот при цена от
50 000 щатски долара, при условията и сроковете уговорени в договора.
Уговорено е заплащане на капаро в размер на сумата от 5 000 щатски долара,
които са заплатени от страна на купувачите, което обстоятелство се установява
от представената по делото вносна бележка от 09.10.2017 г., издадена от „Банка
ДСК“ ЕАД.
От
представеното копие на нотариално заверена Декларация за отказ от право на
ползване, акт № ….. по описа за 2017 г. /л. 25/, се установява, че ответникът
се е отказал от запазеното в негова полза с нотариален акт № … от 21.02.2011 г.
по описа на ….. Районен съд – Пловдив, възмездно и пожизнено право на ползване
върху самостоятелен обект – апартамент №.., находящ се в гр. П., ул. „Б.“ №..,
ет. . Приложена е и нотариално заверена Декларация от Т.К.М.– с. на З.М., от
която се установява, че същата е декларирала, че имотът, върху който с. й
притежава възмездно и пожизнено право на ползване, не е тяхно семейно жилище по
смисъла на § 1 от ДР на СК.
По
делото е приложено извлечение от банковата сметка на ответника, от което е
видно, че по банковата му сметка при „Централна кооперативна банка“ АД е
постъпила сумата от 15 377, 68 лв. на 06.12.2017 г., с наредител С.Б. и
основание „плащане по договор за отстъпено право на ползване“. В съдебно
заседание проведено на -7.11.2019 г. процесуалнитя представител на ответника е
заявил, че сумата от 15 377, 68 лв. представлява уговореното между
купувачите по договора и ответника възнаграждение за отказ от учреденото му
право на ползване по отношение на недвижимия имот, като представлява разликата
между 51 000 евро и 50 000 долара. Съдът цени това изявление като
признание на неизгоден за страната факт, което се подкрепя и от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля Б..
В
съответствие с твърденията на ищеца от приложеното към исковата молба заверено
копие на нотариален акт № … от 27.11.2017 г. на ….. се установява, че на
27.11.2017 г. описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент … на ет. в бл. № …, на жилищна сграда с административен
адрес – гр. П., ул. „Б.” №.., е продаден от И. З. М., действащ чрез
пълномощника си а.. Г.Д.П., на И.Т.Б. и на С.Б., в който в описаните
представени документи пред н., под № . и № . са посочени нотариално заверени
декларация от З.М. за отказ от право на ползване, акт № … по описа за 2017 г. и
декларация от Т. М. по смисъла на §1 от ДР на СК.
Видно
от представеното заверено копие на вносна бележка от 04.12.2017 г. /л. 56/, се
установява, че купувачите са превели по сметка на продавача И. М. сумата от 45 264,
98 щатски долара по посочена от същия банкова сметка.
***становява,
че ищцовото дружество е съдействало при намиране на купувачи на апартамента,
както и при изготвяне на необходимите документи за финализиране на сделката,
като същата е приключила с подписването на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № .. от 27.11.2017 г. на ... Относно обстоятелството, че
договорът за поръчка е бил уговорен като възмезден съдът цени показанията на
свидетелката М. Х.-М., която в показанията си посочва, че
ответникът е изразил съгласие пред нея за заплащане на възнаграждение от
1 000 евро, което е било договорено със свидетелката М. И., в който смисъл
са нейните показания, които съдът цени. Досежно размера на уговореното
възнаграждение, съдът кредитира показанията на свидетелите М. И. и М.Х.-М.,
които кореспондират и се подкрепят от представените по делото писмени
доказателства, а именно предварителния договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 03.10.2017 г., в който З.М. е дал съгласието си да подпише декларация
за отказ от право на ползване на горепосочения имот при условие, че купувачите С.Б.
и И. Б. в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба на
недвижимия имот преведат по банковата сметка на ползвателя сума, представляваща
разликата между обявената продажна цена от 50 000 щатски долара и
договорената продажна цена в размер на 51 000 евро. Безспорно се доказа,
че окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот е сключен, като
същият е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ….
от 27.11.2017 г., в който в описаните представени
документи пред н., под №. и №. са посочени нотариално заверените декларации от
ответника и неговата с.
Следователно
в производството по делото се установява, че ищецът е извършил съответни на
уговореното действия - предоставил е за оглед процесния имот, като е съдействал
при осъществяване на всички правни действия по сключване на договора за
покупка-продажба, за чието изпълнение се е задължил, включително и действия по
подпомагане на ответника, да се откаже, съответно на договореното с купувачите
на недвижимия имот, от учреденото му право на ползване по отношение на
недвижимия имот. Обстоятелството, че възложителят по сключения договор не е бил
собственик на недвижимия имот, а по възлагане от своя с. – собственик на имота,
е предприел действия по продажбата му, е ирелевантно за възникване на
задължението му за заплащане на договореното комисионно възнаграждение, тъй
като именно той е възложил на ищеца и е получил съдействие при сключване на
договор за покупко-продажба на имота, съответно е получил и възнаграждение за
отказ от учреденото му право на ползване.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че е възникнало
задължението на ответника за заплащане на уговореното възнаграждение от
1 000 евро по сключения неформален договор за посредничество, като
ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не установи при условията
на пълното и главно доказване, че е изпълнил задължението си за заплащане на
цената, както установява правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в
общ размер от 680 лв. за заплатена държавна такса в исковото производство от 80
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв.
В настоящото производство следва да бъдат
присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 19334/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, в размер на сумата от общо 390 лв., от които 40 лв. за държавна такса
и 350 лв. за адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства
пред настоящия съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението.
Не следва обаче да се присъждат сторените в
изпълнителното производство разноски по изп.д. № .. на …, в общ размер от 504
лв., от които сумата от 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата
от 154 лв. – такси и разноски по т. 1, т. 4, т. 5, т. 6, т. 9, т. 31 от ТТР към
ЗЧСИ. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода
на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело.
Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не
включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция,
постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о.
Съдът установи, че в производството по делото
ищецът е заплатил сумата от 366, 91 лв. – възнаграждение за особен представител
на ответника, който е бил освободен, предвид упълномощаването на адвокат от
ответната страна. Тази сума следва да бъде възстановена на ищеца, който е
сезирал съда с такова искане с молба от 07.06.2018 г. (л. 101), като внесеният
с преводно нареждане от 08.05.2018 г. депозит за особен представител в размер
от 366, 91 лв. (л. 86) следва да бъде възстановен по сметката на ищеца,
посочена в молба от 07.06.2018 г. (л. 101).
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 286 ЗЗД
във вр. с чл. 288, ал. 1 ТЗ З.И.М., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** – а. Г.П.,*** ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Ш. с.” № .., ет. , със съдебен
адрес ***, п, сумата от 1000 евро,
представляваща уговореното възнаграждение за извършените правни действия по
мандатно правоотношение, възникнало по договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.2017 г., находящ се в гр. П, ул. „Б“
№ , ет. , ап. .
ОСЪЖДА З.И.М. *** ЕООД сумата от 390 лв. –
разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. №
19334/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и сумата от 680 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 195/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца „Евро Град” ЕООД
сумата от 366, 91 лв., внесена по
сметката на Районен съд - Пловдив с преводно нареждане от
08.05.2018 г. за депозит за особен представител на ответника (л. 86), по
посочената в молба от 07.06.2018 г. (л. 101) банкова сметка.
***,
имаща характер на разпореждане, което не подлежи на обжалване, да се докладва
на Счетоводен отдел към Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО в останалата му
част, подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП