Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на осемнадесети февруари 2021 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Владислав Томов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно дело № 2067 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Политур 2016“ ЕООД,
представлявано от управителя П.И.П. чрез адв.Д.П. срещу решение №1104/27.07.2020
г. на Варненски районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 742/2020 г., с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 03-0010052/12.07.2018г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „Политур
2016“ ЕООД за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.414 ал.3 от КТ.
Касаторът твърди,
че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Смята, че решението е немотивирано и не
съдържа произнасяне по всички направени с първоначалната жалба възражения и
най-вече по приложението на чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че липсва коментар и анализ
на субективния и обективния фактор при извършването на нарушението и относно
смекчаващите вината обстоятелства, както и наложеното наказание не съответства
на извършеното деяние. Иска отмяна на касираното съдебно решение и отмяна на потвърденото с него НП.
Ответната страна –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна в писмена молба с вх.№ 2559/16.02.2021г. оспорва
касационната жалба като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу присъждане на
адвокатски хонорар над нормативно-определения
минимален размер.
Представителят на
контролиращата страна – Варненска окръжна изразява становище за оставяне в сила
на решението на Варненския районен съд.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата
за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП е наложена на
касатора на основание чл.414 ал.3 от КТ „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лв. за нарушение
по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, за това, че на 13.06.2018 г. наказаното дружество в
качеството на работодател е допуснало до работа Любка Михайлова Минчева да
полага труд в хотел „Дана парк“ в к.к. „Златни пясъци“ като миячка с установено
работно място и работно време и с договорено трудово възнаграждение без да е
бил сключен трудов договор в писмена форма.
Въззивната
инстанция е приела, че нарушението е
безспорно доказано предвид факта,
че при проверката работничката е установена на полага труд на място в хотела и
в попълнената от нея декларация е посочила работното си време, дневната си
почивка и трудовото си възнаграждение,
като изрично е декларирала, че няма сключен трудов договор. В действителност,
съществуването на трудово правоотношение с Л.М.М. не е оспорено от работодателя
„Политур 2016” ЕООД.
Административно-наказателната
отговорност на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН е безвиновна, поради което не
се изследва субективната страна на деянието и обстоятелствата, касаещи смекчаването на вината,
което води до неоснователност на касационните доводи в тази посока. Случаят не
може да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради наличието на
специална разпоредба по чл.415в ал.2 от Кодекса на труда, която изрично
изключва като маловажни нарушенията на чл.61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Актът за
установяване на административно нарушение №03-010052/02.07.2018г. е редовно
съставен и на основание чл.416 ал.1 от КТ, има доказателствена сила до
доказване на противното. Констатациите в него са безспорно доказани от
показанията на актосъставителката Д.Г.И., от декларацията на Л.М.М., от
постановление №6/13.06.2018г. за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между Л.М.М. и „Политур 2016“ ЕООД. Дружеството-нарушител не е опровергало факта,
че работничката е полагала труд като миячка в хотел „Дана парк“ в к.к. „Златни
пясъци“ в деня на проверката на 13.06.2018г. и между нея и „Политур 2016“ ЕООД
е имало създадено трудово правоотношение, без за това да е бил сключен писмен
трудов договор, какъвто се изисква по силата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Следователно, целият доказателствен
материал установява по несъмнен и безпротиворечив начин наличието на основните
елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време и
възнаграждение за престиране на работна сила, за което се изисква сключен в
писмена форма трудов договор между страните – работодател и работник, чиято
липса към момента на проверката не се оспорва от наказаното юридическо лице.
Противно на оплакванията на касатора, нарушението е описано точно, ясно и недвусмислено в
наказателното постановление, както изисква нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира за основателен
касационния довод за несправедливост на наказанието, доколкото е
наложена имуществена санкция над минималния по чл.414 ал.3 от КТ размер без да
са изложени мотиви за завишението. Това обосновава отмяна на обжалваното
решение и изменение на наказателното постановление с налагане на имуществена
санкция в минималния размер от 1500 лева
по чл.414 ал.3 от КТ.
Поради уважаване
на касационната жалба, не следва да се присъжда юрисконсултско възражение в
полза на ответника, касаторът не е поискал възстановяване на съдебни разноски.
С оглед
изложеното, на основание чл.221 ал.2 предложение първо от АПК, във връзка с
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1104/27.07.2020 г. на Варненски районен съд, постановено по НАХД
№ 742/2020 г. и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 03-0010052/12.07.2018г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „Политур
2016“ ЕООД за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда, като намалява имуществената
санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.