№ 22896
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110153686 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 53686/11.09.2024 г.
/депозирана в съда чрез ЕПЕП на 10.09.2024 г./, подадена от името на „с“
ЕООД, ЕИК: * против Г. И. Г., ЕГН: **********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2799,00 лeва, представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение от 90 дни, поради дисциплинарно
уволнение на работника Г. И. Г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.09.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в безсрочно трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор от
14.02.2022 г., съгласно който ответникът заемал длъжността „шофьор на
товарен автомобил – международни превози“ при ищцовото дружество, при
уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева.
Поддържа, че в периода 19.04.2024 г. – 30.04.2024 г. ответникът е извършил
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в
продължение на последователни работни дни без основателна причина.
Твърди, че за установеното нарушение е отправил искане до ответника за
1
даване на писмени обяснения, което искане му е връчено чрез нотариална
покана по реда на чл. 47 ГПК. Излага съображения, че за извършеното
дисциплинарно нарушение е издал Заповед № ДО-3/30.04.2024 г., с която на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е наложил на работника дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото му правоотношение.
Заповедта била връчена на ответника на 02.05.2024 г., чрез писмо с обратна
разписка, като адресатът – ответник е отказал да получи пратката. С оглед
изложеното, ищецът счита, че ответникът следва да му заплати сумата от
2799,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на уговореното предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение от 90 дни, съгласно уговорките,
съдържащи се в трудов договор от 14.02.2024 г., сключен между „с“ ЕООД,
ЕИК: *, в качеството на работодател и Г. И. Г., ЕГН: **********, в качеството
на работник/служител.
Моли, за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ, настоящият съдебен състав намира следното:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ ищецът следва да докаже,
че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с
ответника, което е прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение и размерът на уговореното брутното трудово
възнаграждение на работника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
2
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудово правоотношение.
От представения и приобщен към доказателствения материал трудов
договор от 14.02.2022 г., се установява в производството, че на 14.02.2022 г.
между „с“ ЕООД, ЕИК: *, в качеството на работодател и Г. И. Г., ЕГН:
**********, в качеството на работник/служител, е възникнало валидно
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът Г. И. Г.,
ЕГН: ********** е заемал „шофьор на товарен автомобил – международни
превози“ при ищцовото дружество. Съгласно чл. 2 от горепосочения трудов
договор, уговореното брутно месечно трудово възнаграждение в полза на
работника е било в размер на 933,00 лева. Съгласно чл. 4, б. „г“ от процесния
трудов договор, срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия
договор е еднакъв и за двете страни и се определя на три месеца.
От представената и приобщена към доказателствения материал Заповед
№ ДО-3/30.04.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване
на трудово правоотношение, се установява в производството, че процесното
трудово правоотношение между страните в производството е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като от представените и приобщени към
доказателствения материал писмени документи се установява, че Заповед №
ДО-3/30.04.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудово правоотношение е връчена на Г. И. Г., ЕГН: ********** на 02.05.2024
г., при отказ /виж л. 10 от делото и приобщената към доказателствения
материал информация за връчване на пратка № 62609062166, издадена от
Спиди АД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се
прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор без предизвестие,
прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за
това от работника. За да породи правно действие, писменото изявление на
работодателя трябва да достигне до работника.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд,
изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до
адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите.
Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор
3
може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска
услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е
осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК (при
връчване чрез нотариална покана).
В конкретния случай заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена на Г. И. Г., ЕГН: ********** на 02.05.2024 г., при
отказ.
С оглед на изложеното по-горе, следва да се счете, че моментът на
прекратяване на трудовото правоотношение е настъпил на 02.05.2024 г., като
срокът за оспорване на законността на наложеното наказание е изтекъл на
02.07.2024 г., в който двумесечен срок няма данни наказанието да е било
обжалвано пред съд, като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, следва да се счита за стабилизирана.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че размерът на уговореното между страните по
процесното трудово правоотношение брутно трудово възнаграждение, към
датата на прекратяване на същото, е било в размер на 933,00 лева. Горното се
установява и от събраните по делото доказателства, като същевременно това
обстоятелство не е оспорено в производството.
Установи се също, че съгласно чл. 4, б. „г“ от процесния трудов договор,
срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е еднакъв и
за двете страни и се определя на три месеца.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че
ищецът е доказал претенцията си, както по основание, така и по размер,
поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора ищеца има право на разноски в производството,
като своевременно са представени и доказателства за извършването на
претендираните разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер на
111,96 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 696,00 лева
/с включен ДДС/, които по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН: ********** да заплати в полза на „с“ ЕООД,
ЕИК: *, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от 2799,00 лeва,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 90
дни, поради дисциплинарно уволнение на работника Г. И. Г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.09.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН: ********** да заплати в полза на „с“ ЕООД,
ЕИК: *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 807,96 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5