№ 1208
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 143 от 13.12.2022 г., постановено по т. д. № 258/2021 г. на СОС, III
първоинстанционен търговски състав, ЗД "ЗД Бул Инс" АД е осъдено на правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Г. А. С. сумата от 40 000 лв., по предявения като частичен
иск при пълен размер на претенцията от 50 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 350,18 лв. обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на
23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.12.2021 г. до
окончателното изплащане. Застрахователното дружество е осъдено да плати съдебно-
деловодни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК и възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата (ЗА) на процесуалния представител на Г. С..
Първоинстанционното решение е обжалвано частично само от ЗД "Бул Инс" АД, като от
съдържанието на жалбата може да се извлече, че страната изразява несъгласие единствено
относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Представителят на застрахователя го оспорва в частта над сумата от 20 000 лв.,
считайки че над този размер обезщетението е несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не
отговаря на реално претърпените от С. вреди.
Подаван е отговор на въззивната жалба, с който се моли същата да бъде оставена без
уважение, като не са искани и не са събирани доказателства пред въззивния съд.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, при наличие на
съответен правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите и
е процесуално допустима.
Обжалваното решението на СОС е валидно и допустимо. При преценката относно неговата
правилност и при спазване чл. 269 - 271 ГПК, САС намери следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск от Г. А. С. срещу ЗД "Бул Инс" АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата от 40 000 лв., частичен иск от общия размер от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по
вина на водач на МПС, застраховано по риска "гражданска отговорност".
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт в осъдителната му част за
причинените неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв. следва да се приеме, че със сила
на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ а
именно, наличие на валидна застраховка по риска "гражданска отговорност" със
застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило
застрахователното събитие, причиняване на вредите на ищцата, причинната връзка между
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен
и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил счупвания
на ладиевидната, клиновидната и кубовидна кост на ляво стъпало, както и на 4-та
предноходилна кост на ляво стъпало; счупване на тялото на гръдната кост на ниво 3-та
косто-стернална става; контузия на шията с цервикален синдром; контузия на таза; контузия
на коремните органи, без открита рана на корема; охлузвания в областта на дясна колянна
става; малка контузна рана в областта на лявата лакетна става и охлузвания на кожата в
двете слабинни области.
Счупванията на ладиевидната, клиновидната и кубовидна кост на ляво стъпало, както и на
четвърта предноходилна кост на ляво стъпало, са му причинили увреждания,
представляващи трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за период, повече
от 30 дни. Счупването на гръдната кост в областта на тялото му е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за период, повече от 30 дни.
Останалите увреждания са му причинили временно разстройства на здравето, неопасно за
живота. Счупванията на костите, са причинили болки с висок интензитет, и е било
необходимо приемането на обезболяващи медикаменти. Съгласно заключението на
експертизата гръдната кост е част от гръдния кош и при счупването и има болки, засилващи
се при по дълбоко дишане и движения на ръцете в раменните стави. В конкретния случай,
2
контузията на шията е довело до болки по хода на шийните прешлени и шийната
мускулатура, засилващи се при движение на главата. От направеният скенер на шийна
област на ищеца на 03.08.2021 г. е установено наличието на дегенеративни промени в
шийни прешлени, което може да доведе до по висок интензитет на болката. В конкретния
случай, контузията на коремните органи е довела до малко количество свободно подвижна
течност около десния бъбрек, което е позволило консервативно лечение, без да се налага
операция. Лечението на счупването на костите на ляво ходило е било консервативно с
поставяне на имобилизация на лявата глезенна става и ходило за 50 дни. За този период,
ищецът не е трябвало да натоварва ляв крак и се е придвижвал с патерици. За периода на
лечение, ищеца не е натоварвал ляв долен крайник за период от 50 дни, след което е
провеждал рехабилитация с постепенно натоварване на крайника за период от около 2
месеца.
През периода на имобилизация, поради придвижването му с помощни средства Г. С. е имал
затруднения в хигиенно битовото си самообслужване.
Експертът е заключил, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителния период при такъв вид увреждания е около 3 - 4 месеца, което
кореспондира със срока на временна нетрудоспособност при ищеца /видно от приетите по
делото доказателства/.
Съгласно заключението на експертизата предвид получените множество фрактури, при
определени обстоятелства е възможно спорадично да се проявява болков синдром в
засегнатите зони. Също е възможно и в травмираната област на левия крак да се отключат и
провокират дегенеративни заболявания в засегнатите области.
Установява се, че при извършения с експертна цел медицински преглед на ищеца на
06.09.2022г., същият е съобщил за периодични болки в областта на лявото ходило,
засилващи се при натоварване и смяна на времето. Движенията в лява глезенна става и
ходило, са били запазени в пълен обем. При извършеният с експертна цел медицински
преглед на ищеца на 06.09.2022 г., се установява спадане на напречния свод на лявото
ходило и разширяване на предната част на ходилото - пес планус трансверзус /напречно
плоско ходило/. За в бъдеще на Г. С. е необходимо използване на ортопедични стелки
предвид състоянието на левите глезен и стъпало на ищеца, като при разпита на експерта в
съдебно заседание е допълнено, че това състояние на ходилото стига до плоско ходило и
приключва, и че тези ортопедични стелки се носят постоянно.
За установяване интензитета на болките и страданията са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Н. Т. С., съпруга на ищеца посочва, че през юли 2021 г. съпругът и е претърпя
ПТП. Разбрала за злополуката от съпруга си, който и казал, че е катастрофирал с друга кола
и че го болят гърдите, не можел да диша, бил много уплашен. След инцидента бил настанен
в спешното отделение в болницата във Враца. Като го видяла, съпругът й лежал на една
кушетка, бил с разкъсани дрехи, с наранявания по ръцете, по краката. Имал температура,
боляла го главата, гърдите, трудно дишал. Боляли го и нараняванията по краката от порезни
рани, предизвикани от счупено стъкло. Престоял е в болница около пет дни. Когато го
3
изписали, имал главоболие, също кракът му бил с много голям оток. Преписано му било да
си прави обезболяващи компреси на главата и гърдите. След престоя си във Враца Г. С.,
отишъл за второ мнение в софийска болница. При повторен рентген се установило, че има
счупени костици на стъпалото на крака. Тогава му предписали обувка, която да му
обездвижи стъпалото, да може да стъпва само на петата, за да не натоварва самото стъпало,
след което му били изписали и шина, за да обездвижи крака. Обувката и шината ищецът е
носил два месеца. През това време съпругата му се грижила за него, като пазарувала,
готвила, вършила домакинската работа, помагала му да се изкъпе, тъй като той не можел да
си вдига ръцете много, заради болките в гърдите. През период близо два месеца, се е
придвижвал с помощта на патерици. Извършвана му е физиотерапия в домашни условия
продължила около един месец. Ищцата свидетелства за психологична промяна в съпруга й,
сънувал кошмари, било го страх да се качва в превозно средство, както и да шофира.
Започнал да шофира след около четири - пет месеца, но с придружител. Към настоящия
момент имал оплаквания за болки в стъпалото, когато го натовари и при промяна на
времето. И сега носил стелки.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди.
Установи се по делото от медицинската експертиза, че на пострадалият е проведено
консервативно лечение на получените множество травми в областта на главата, гръдния
кош, корема, таза и крайниците. Имал е фрактури на гръдната кост и четири счупени кости
на лявото ходило. За около два месеца ищеца не е можел да си използва функционално
левият крак, като след това, около още два месеца е бил подложен на рехабилитация с
постепенно натоварване на крайника. Следва да се съобрази, че въпреки че към настоящия
момент е запазен обема на движение в лява глезенна става и ходилото, и че състоянието на
ищеца е стабилизирано, са останали оплаквания от болки при физическо натоварване и
промяна на времето. Установено е спадане на напречния свод на лявото ходило и
разширяване на предната част на ходилото – пес планус трансверзус /напречно плоско
ходило/, което за в бъдеще налага носеното от ищеца на ортопедични стелки. Възможно е в
4
областта на получените при ПТП фрактури, ищеца да изпитва понякога спорадични болки,
както и развитието на дегенеративни заболявания. През периода на имобилизация, поради
придвижването с патерици Г. С. е изпитвал затруднения за осъществяване на хигиенно
битовото си самообслужване. Също така ще остане доживот носенето на ортопедични
стелки.
След като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода
през който ищеца е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2021 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, САС също, както и
първостепенният съд намери, че обезщетение в размер от 40 000 лв., би било адекватна
обезвреда на претърпените неимуществени вреди.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото разноски на въззивника не се дължат.
Както с отговора на въззивната жалба, така и в хода по същество адвокат Я. Д. е заявил
искане да му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, с оглед оказаната от него безплатна правна помощ на
въззиваемият. Пред въззивната инстанция са представени договор за правна помощ от
20.01.2023 г., от който се установява, че адвокат Д. осъществява правна защита и
процесуално представителство на въззиваемият Г. С. пред настоящата инстанция безплатно
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както и удостоверение за
регистрация по ЗДДС на адв. Д., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от същия закон
въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение
в размер на 2 640 лв. с ДДС, който размер е минималния съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т.
3 вр. § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при обжалваем материален интерес в размер на 20 000 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 7-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143 от 13.12.2022 г., постановено по т. д. № 258/2021 г. на
СОС, III първоинстанционен търговски състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Джеймс Баучър" № 87 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Я. Д. Д., член на САК, с ЛН: 19***, БУЛСТАТ: *********, гр.
София, пл. „Позитано“, № 3, ет. 2, офис 10 адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 2 640 лв. /две хиляди шестстотин и
четиридесет лв./ с ДДС.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6