Мотиви към решение № 124/11.08.2020 г., постановено
по НАХД№ 510/ 2019 г. по описа на РС- Димитровград.
1.
Против П.Ф.Ф. - роден
на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, неосъждан,
е внесено постановление по реда на чл. 78а от НК, с което е обвинен в това, На
15.06.2019 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, при управление на моторно
превозно средство, а именно лек автомобил „Рено”, модел „Меган Сценик“ с per. №
*****, нарушил правилата за движение, а именно: чл. 38, ал. 2 от ЗДвП - „При
завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни
средства“ и по непредпазливост е причинил на П.Н.Д.
- ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 4 и 5
междинни кости на дясната длан, довело до трайно затрудняване на движението на
дясната му ръка - престъпление по чл.343, ал. 1, б. «б», предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.
1 НК..
2.
ПРОКУРОРЪТ –
г- н Палхутев пледира виновност и предлага наказание по реда на чл. 78а от НК.
3.
ЗАЩИТНИКЪТ-
адв. Ж. при ХАК пледира алтернативно- да бъде признат за невиновен, липсвала
причинно – следствена връзка между поведението на обвиняемият и причиненото
нараняване, алтернативно- налагане на ниско наказание по реда на чл. 78а от НК.
4.
ОБВИНЯЕМИЯТ- П.Ф.Ф. не се признава за виновен.
5.
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.
Чл. 342. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от
1.01.2005 г.)Който при управляване на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна
или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването
на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до
две години или с пробация.
Чл. 343. (Попр.
- ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм., бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от
1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са
причинени: б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) тежка или
средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква
"а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка
телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;
6. Закон за движение по пътищата(ЗДвП)
Чл. 38. (2)
При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни
превозни средства.
Чл. 179. (1)
(Предишен текст на чл. 179 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с глоба в размер 150 лв.: 5. (доп. - ДВ,
бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който
не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства
за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
Факти по
делото.
7.
Ежегодно Община Димитровград извършвала
опресняване на пътна маркировка по уличната мрежа в населеното място през
летният сезон. Същото се отнасяло и за участъка на бул. Г. Раковски в участъка
от кръстовището му с ул. Д. Дебелянов до кръстовище, където се намира
бензиностанция на ОМВ. Така в периода от 01.04.18 до 01.06.2018 г. е била
положена надлъжна пътна маркировка от стандартизирана акрилна бяла боя, в
случая представлявала непрекъсната бяла линия. Постъпили множество сигнали от
МВР- Димитровград до Общината, че в този участък маркировката е похабена, които
достигнали до знанието на съответните длъжностни лица, но към 15.06.2019 г.
повторно нанасяне на маркировката не било извършвано.
8.
Бул. Г. Раковски непосредствено след кръгово
кръстовище до ОМВ е широк 12 метра, като пътното платно във всяка посока е
широко 6 м. Уширение на автобусна спирка, находяща се на бул. Г. Раковски е
също със ширина от 3 метра. На 15.06.2019 г. следобяд, около 17:00 часа в западно
пътно платно ( посока
кръгово движение) имало
плътна колона паркирали автомобили. Излизайки от кръгово кръстовище и при
движение в посока център по източно платно, булеварда е прав, без завои до
кръстовището с ул. Д. Дебелянов(кръстовище
преди църквата), като
разстоянието е приблизително от 250 метра.
9.
По това време г- н Ф. управлявал в рамките на
гр. Димитровград лек автомобил „Рено”, модел „Меган Сценик“ с per. № *****.
Автомобилът бил спрял в уширението на
автобусна спирка, находяща се на бул. Г. Раковски. Решил да предприеме маневра
обратен завой към кръгово движение. Диаметър на завиване на автомобила бил 10.7
метра, а за да извърши маневрата, колата била максимално вдясно разположена.
При започване на маневрата г- н Ф. не е имал възможност да възприеме движението
на ППС-та в насрещното движение, но имал възможност да оцени движението в източната
лента за движение в посока център. Уверил се, че в поседната липсват ППС- та,
така и започнал движението си и с пълен ляв завой до непрекъснатата осева линия
изминал 8.21 метра. По време на това движение преди пресичане на осева линия
възприел движещ се в насрещното платно мотоциклет „Сузуки“ с per. № X 1616 К.
Г- н Ф. преценил, че разстоянието е достатъчно голямо така движещият се
мотоциклет да избегне удара при съответната му скорост на движение, по тази
причина решил да извърши в цялост маневрата, като просто увеличи скоростта си
на движение. Така пресякъл разделителната линия, управляваният автомобил
изминал още разстояние 7.93 м., като в крайна сметка страничната лява линия на
автомобила се е намирала на разстояние 2.0- 2.1 метра западно от разделителната
линия, т.е. в непосредствена близост до паркиралите до тротоара автомобили,
като скоростта му на движение била 14.46 км/ час
10. Посоченият
мотоциклет бил управляван от св. Д., който не притежавал СУМПС, скоростта му на
движение била не по- висока от 50 км/ час. При такава скорост на движение св. Д.
е имал възможност да възприеме маневриращият автомобил в момента на пресичане
на разделителната линия от разстояние 27.419 м., а опасната зона за спиране на
неговият мотоциклет била 26.000 м. При скорост от 45 км/ час съответните
разстояния биха били 24.675м спрямо 23.681 м. Така или иначе св. Д.
първоначално преценил, че е възможно да заобиколи маневриращият автомобил
отдясно, т.е. между паркираните успоредно автомобили и колата, по тази причина
опитал да го стори. В последствие отчел, че няма как да успее, поради което
завил в ляво, с цел да заобиколи колата вече от ляво. Последната към този
момент била разположена под неустановен ъгъл
на оста на пътното платно, но почти „изправена“ с предната си част в
посока за движение към кръгово движение, в западна лента за движение, а св. Д.
се ударил в задна лява част, като счупил заден ляв стоп. От удара мотоциклета
продължил в диагонална посока напред, като св. Д. успял да удържи управлението
до толкова, че ППС-то да остане във вертикално положение, преминал през източната
лента в насрещно движение и от там през бордюр на тротоара, като движението на
мотора било спряно от изкуствени препятствия на бензиностанция ОМВ. Св. Д.
оставил мотора и влезнал вътре, като отишъл да използва тоалетна. Това било
възприето от касиер в бензиностанцията- св. К., която видяла кървави следи от
влезналият свидетел, разбрала за произшествието и сигнализирала на тел. 112.
11. Г-н
Ф. възприел случилото се, но преместил автомобила, за да не пречи на движението.
След около 5- 6 минути на място се отзовали служителите на МВР- св. К. и Н..
Възприели св. Д. седнал на тротоара, имал наранявания. Тествали двамата
участници за съдържание на алкохол в кръвта им, но не констатирали такъв.
Приели, че е налице нарушение на правилата на ЗДвП от страна на г- н Ф., както
и нарушение на св. Д.- че управлява без право, съставили и на двамата актове за
установяване на административни нарушения. Същевременно спешна помощ откарала
св. Д. за преглед и лечение. От там бил откаран в МБАЛ- Хасково, където
престоял 3 дни и бил изписан на 18.06.19 г., където били извършени наместване с
вътрешна фиксация на счупванията. От ПТП- то св.Д. е получил счупване на 4 и 5
междинни кости на дясната длан, което представлявало трайно затруднение в
движението на дясната ръка за повече от 30 дни.
12. Обвиняемият не е осъждан или е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. Притежавал свидетелство за управление на моторни
превозни средства категории „В” и „АМ“ от 1980 г., до този момент нямал нито
едно нарушение на ЗДвП.
13. Горната фактическа обстановка се установи по реда
на чл. 378, ал.2- 3 от НПК по ред и
начин, обсъден по- долу.
За някои процесуални въпроси.
14. Това
дело бе разгледано не като стандартно производство по глава 28 от НПК, по-
точно събирането на доказателства, в
частност- гласните такива, в контекста на чл. 378, ал.2 от НПК бе извършено от
този съд пряко, устно и непосредствено. Допълнително в хода разследването се
назначи повторна и две допълнителни автоекспертизи. Законът от една страна дава възможност на съда
да преценява събраните в наказателното производство доказателства, т.е. – да
цени протоколите за разпит на свидетели, дадени в досъдебното производство, а
от друга страна- да събира и нови доказателства.Често пъти в практиката се
поставя въпроса, възможно ли е, уповавайки се на посоченото правило, съдът да
използва протоколите от разпит на обвиняем и свидетели, дадени на досъдебното
производство, без да изпълнява нарочната процедура за приобщаване чрез
прочитане, визирани в чл.чл. 279 и 281 от НПК, заедно с използване на
непосредствено и пряко дадени показания/ обяснения в с.з., като аргументите в
едната или друга посока са множество.
15. Този съд
не се наема да заема позиция по този спорен въпрос, който не е уреден подробно
в НПК, но счита, че при направено искане за устно и непосредствено събиране на
гласните доказателства- каквото в случая бе сторено от обвинението, няма пречки
това да се осъществи в рамките на процеса. Не би могло да се приеме, че по този
начин се нарушават права на страните, а най- общо погледнато, става въпрос за
покриване на принципа за устност и непосредственост , присъщ за наказателният
процес. Съдът приема за правилно делото да се разглежда по този общ ред.
Правни
изводи по въпросите в чл. 301от НПК.
16. По това дело обвинението има един много сериозен
първоначален проблем, свързан със събиране на доказателства от момента на
започване на досъдебното производство, рефлектирал в последствие към вторичните
доказателствени средства и тяхната коректност.
17. Действително служители на МВР са отишли на място
след около 5- 6 минути и са възприели ситуацията, плюс факта, че лек
автомобил „Рено”, модел „Меган Сценик“ с per. № ***** е преместен, т.е. местопроизшествието
е отчасти компроментирано.
18. Видно
от протокол за оглед на местопроизшествие
и снимков албум към него(
л.5- 10 от д.п.),
следственото действие е започнало в 18:50 часа и е продължило до 19:30 часа.
Описано е пътното платно и състоянието
на МПС-тата, направени са и снимки. Липсва обаче например скица, отразяваща
мащабно мястото на произшествието, а по-
важното е, че липсват данни, къде точно е станал удара. Не са описани спирачни
следи- действително те е можело да липсват, но липсва описание и за това. Видимо има повреди по двете
МПС-та, а в частност има счупен ляв заден пътепоказател на автомобила, логично
е, пластмаса да е имало паднала на пътното платно, което би бил твърде добър
индикатор за мястото на удара. Не е описано да е намерено нещо подобно. Простото
посочване че веществени доказателства няма иззети не е равно на горепосоченото
от съда.
19. Несъмнено
е, че двамата полицаи- св. К. и Н. са останали до идване на т. нар. „работна
група“ от органите по разследването. Това косвено е видно от техните показания
за извършените от тях действия- дошли са около 5- 6 минути след подаване на
сигнала, извършили са проверки и т.н.,
сумарно са присъствали поне около час, което съвпада с отразеното начало на първото
следствено действие. Така е имало възможност да бъде запазено
местопроизшествието. Защо обаче органите по разследването са действали по този
начин не става ясно. Най- малкото е можело да отразят в протокола, че например
няма спирачни следи, няма остатъци от МПС- тата по пътното платно и др.
20. Липсата
на тези първични доказателства рефлектира върху всички следващи автоекспертизи,
които боравят с това, което има- обясненията на г-н Ф., показания на свидетелят
Д., показанията на св.К., по отношение на първите двама следва да се преценяват
през призмата на пристрастност, а показанията на К., както стана ясно не са на
очевидец. В допълнение автоекспертите използват и деформациите по колите. И
това на в.л.Ч. и последващите на в.л. А.
работят с тези данни, които според този съд се явяват недостатъчни.
21. Не
само обаче това е проблема. Знае се от практиката, че едно от основните
доказателствени средства, които „решават“ случаите, свързани с непредпазливи
транспортни престъпления е авто- техническата експертиза. При изготвяне на
своите заключения, тези експерти използват постиженията на науката и техниката,
за да достигнат по възможно най- точен отговор на релевантни за изясняване на
обективната истина въпроси. Част от тях касаят факти, на база които се стига до
може би най- важният момент в тези експертизи- дали водачът е имал възможност да предотврати
вредоносното ( каквото
е в хипотезата на чл. 343 от НК)
събитие. За целта експертизите установяват специфични релевантни характеристики
– скорост на движение ( в
различни етапи от процеса на осъществяване на деянието), място на удара, дължина на спиране,
опасна зона. На пръв поглед, боравейки с научните методи на точните науки-
физика и математика, като че ли крайният резултат от изчисленията на тези
параметри би следвало да е еднакъв или най – малкото сходен.
22. Настоящото
разследване е показателен пример за обратното. Следва да се припомни
ограничените обективни факти, които ползват експертите в своите заключения като
константни- това са размерите на пътното платно, атмосферните условия,
техническите характеристики на участващите в ПТП- то МПС –та. Те са допълнени с
будещи интерпретиране други факти- най- вече по отношение на скоростта на
мотоциклета, за която експертите стъпват единствено на показанията на Д. и К.,
а последните както се отбеляза не са на очевидец. По отношение на мястото на
сблъсъка на база последните показания, експертите включват още и материалните
щети по двете МПС- та. В крайна сметка това е опорната точка, въз основа на
която експертите дават своите заключения.
23. Следва
да подчертае, че отговорът на въпроса, възможно ли е било да се предотврати
настъпването на ПТП, следва от установяване на т.нар. опасна зона за спиране , което е разстоянието, при което дадено МПС
в конкретната ситуация има техническата възможност да спре, за да избегне
удара. При определяне на опасната зона
експертите използват множество константни и променливи параметри- време за
реакция на водача, време за сработване на спирачен привод, време за нарастване
на спирачно закъснение, скорост на движение на ППС-то, максимално спирачно
закъснение, земно ускорение и др. Тази опасна
зона се съпоставя с разстоянието, което съответното МПС изминава мерено за
времето, през което настъпва опасността за водачът и до момента на удара. Ако опасната зона е по- малка от това
разстояние, то водачът може да предотврати ПТП, обратно- ако е по- голяма, няма
как водачът да го предотврати. Обикновено последното означава, че поставящият в
опасност е виновен за ПТП-то, тъй като обсъжданият водач е поставен в ситуация,
при която няма как да избегне сблъсъка между управляваното от него ППС и
създалото ситуацията такова.
24. На
следващо място, от формулата за скорост е ясно, че колкото по- бавно се движи
съответното МПС, то водачът ще има повече време, за да избегне настъпване на
ПТП, т.е. опасната зона ще бъде по-
малка. Така изследването на проблема при заключение, дадени на база по- ниски скорости често пъти е безсмислено, ако при дадена скорост се
установи, че съответното МПС не попада в опасната
зона. В тази връзка, съдът прие за правилно да изнася доводи по повод
движение на мотоциклета, управляван от св.Д. при скорост от 50 км/ час.
25. При
преглед на автотехническите експертизи, съдът констатира следните релевантни
изводи. На досъдебното производство в.л. Ч. заключава, че мястото на удара е на
около 0.5- 0.7 метра западно от
разделителната линия М1, в лентата на движение на мотоциклета, скоростта на
движение на автомобила в момента на удара- 14.4 км/ час, приема скорост за
движение на мотоциклета от 50 км/ час. Пътят, който е изминал масовият център
на автомобила от момента на навлизането му лентата на насрещното движение ( пресичане на
линията М1 с предната част)
до момента на удара е 4.5 м. за време от 1.12 сек. За това време мотоциклета е
изминал 15.5 м. Така дължината на опасната
зона при конкретните обстоятелства в за спиране на мотоциклета е равна на
27.4 метра. След като дължината на опасната
зона от 27.4 метра е по- голяма от 15.5 метра, то мотоциклета попада в тази
опасна зона, съответно – няма техническа възможност да спре и предотврати
настъпване на ПТП.
26. В съдебното производство е назначена повторна
експертиза с в.л. А..На база същата основа, използвайки аналогични методи като Ч.
достига до различни изводи. Мястото на удара тук е определено на разстояние от
2.0 до 2.1 метра западно от линия М1. Пътят, изминат от автомобила, от момента
пресичане на челната му част на линия М1 до мястото на удара е 7.93 м, което е
изминато за 1.97 сек. Мотоциклета при движение със скорост от 50 км/ час се е
намирал на разстояние 27.36 м., а скоростта на движение на автомобила- 14.47
км/ час. Опасната зона при тази
скорост ще е равна на 27.39 м. Мотоциклета попада в опасната зона, но е имал техническата възможност да предотврати
ПТП-то чрез заобикаляне на автомобила отляво- маневрата обаче е сложна и
опасна, изпълнението й зависи от опита и квалификацията на водача на мотора.
27. Интересна е допълнителната експертиза на в.л. А..
Тук задачата е поставена по на пръв поглед- любопитен начин, а именно-
изчисленията да бъдат направени при закръгляне на стойностите до трети знак
след запетаята, т.е. не до стотни, а до хилядни. Така скоростта на автомобила по време на удара
е равна на 14.4648 км/ час, разстоянието, което е изминал от пресичане на осова
линия до удара- 7.933 м., времето- 1.974 сек.Мотоциклета при скорост от 50 км/
час е изминал за това време 27.419 м. Опасната
зона за мотоциклета при тези изчисления е равна на 26.00 м. Така дължината
на опасната зона на спиране е по- малка от отстоянието на предната част на
мотоциклета до мястото на удара- 26< 27.42 ( а по – точно – 27.419) , в този смисъл мотоциклетиста е имал
техническата възможност на предотврати настъпване на ПТП.
28. Във
второто допълнително заключение, поставената задача от прокурора има вариант , при който при скорост от 50 км/ час
на движение на мотоциклета, опасната зона
възлиза на 27.386 м., а отстоянието на мотоциклета- 27.419 метра.
29. При
сравнение на данните от всички
експертизи, по реда, в който са описани се вижда следното:
(1 ) разстояние от М1 до място
на удара, изминато от автомобила- 0.5- 0.7
метра при Ч. срещу 2.0 до 2.1 метра
при А.
(2 ) разстояние, изминато от
мотоциклета при скорост на движение от 50 км/ час до мястото на удара- 15.5
метра , 27.36 м. и 27.419 м.
( 3) опасна зона на мотоциклета- 27.4 метра, 27.39 м., 26.00 м., 27.386 м.
( 4) съотношение между изминато
разстояние и опасна зона - 15.5 метра< 27.4
метра( попада, няма
възможност да избегне ПТП- Ч.);
27.36 м. < 27.39 м( попада, има възможност да
избегне, но с голям риск- А., повторна експертиза); 27.419
м.>
26.00 м. (не попада, има възможност да избегне
ПТП- А., допълнителна по искане на защитата ); 27.419 м. > 27.386 м. (не попада, има възможност да избегне
ПТП- А., допълнителна по искане на обвинението )
30. Четирите заключения дават много интересен резултат,
който по отношение на същественият пункт (4 ) води до разлики от 11.9 метра по- малко разстояние от опасната
зона до 1.419 м. повече от опасната зона. Това всъщност е доста притеснително и
за обвинението, но най- вече за съда.
31.
Доколкото
се твърди и никъде не се спори, че обвиняемият е спрял в уширение (джоб) на
автобусна спирка и от там е започнал да осъществява маневрата обратен завой. В.
л. Ч. дава съвсем различни изводи за
една изходна данна- мястото на удара. При прочита осъществен от него, това се е
случило твърде близо до осевата линия, на разстояние по- малко от метър. От тук
стига до извода, че св. Д. се е намирал само на около 15 метра от автомобила,
управляван от г- н Ф. в момента, в който се пресича с предната част линията М1,
което му отнема 1.12 секунди. При А. разстоянието е над 2 метра, а времето за
мотоциклетиста е близо 2 секунди. Видимо и двамата използват едни и същи
формули в заключенията си, поне по повод определяне на опасната зона. В тях
например е налице коефициент tp
= 0.8 сек., който е равен на
времето за реакция на водача и коефициент tсп= 0.2 сек., което е време за сработване на спирачен
привод. Така и според двамата експерта ще измине 1 секунда, преди мотоциклета
да започне да спира. В този случай до удара според Ч. остава 0.12 секунди,
според А.- 0.97 секунди.
32. Самият Д. твърди, че първоначално направил опит да
мине между колата и паркиралите вдясно коли, т.е. предприел е маневра завой
вдясно, след което е променил траекторията си и е опитал да заобиколи
автомобила в ляво- втора маневра- ляв завой. Всъщност тази изходна база е
използвана и от в.л. Ч., видно от неговото заключение.
33. Следвайки тези показания, то за съдът без да е
необходимо да има технически показания е ясно, че има две отделни технически операции,
които изискват отделно вземане на решение от страна на Д.- за маневра
заобикаляне в ляво и после- заобикаляне от дясно. При използванията от
експертите еднакъв коефициент tp
= 0.8 сек., това ще сочи на време,
необходимо за реагиране на водача от порядъка на 1.6 секунди. Това време е в
повече от колкото в.л. Ч. посочва в определяне на опасната зона и съотношението й с местоположението на мотоциклета.
Дори и да се приеме, че времето за формиране поне на втората реакция на Д. (за предприемане на ляв завой ) може би е по- малко, то пак ще се получи резултат
по- голям от 1.12 секунди.
34. Очевиден е и проблема с подадената от в.л. Ч. данна
за разстоянието, което автомобила изминава по време на маневрата, сравнен с
разстоянието, зададено от в.л. А..
35. Тук съдът има възможност да оцени достоверността на
двете заключения по приложените скици към тях и липсата на съществени параметри
в това, дадено от в.л. Ч.. Видимо скицата на заключението на досъдебното
производство не е съвсем точна, тъй като и според снимковият албум ( сн.1, л.7 от д.п.), джобът има трапецовидна форма, която на скицата е
отразена като правоъгълна. В началото има и контейнер за смет и ел. стълб. Така
е твърде малко вероятно при първоначалното спиране на автомобила си г- н Ф. да
е в самото начало на джоба, той е започнал маневрата в една по- предна позиция.
36. Обяснението в устният доклад на в.л. Ч. е, че
изобщо не използва по- широката част от автобусната спирка, тъй като работи
само по снимков материал, а данни за нея липсват.
37. Така в
заключението на в.л. Ч. липсва данни за радиуса на завой на автомобила,
обратно- при в.л. А. такива има, вкл. на скицата е видна и динамиката в промяна
на ъгъла на траекторията. От тук на този съд не е съвсем ясно, защо при еднаква
начална и последваща скорост на движение на автомобила в.л. Ч. дава съвсем
различно разстояние и време, в което г- н Ф. пресича с автомобила си линия М1,
който момент е критичен, тъй като дава отправна база за определяне на опасната зона, съответно- за
разстоянието , на което се намира мотоциклета тогава.
38. Всички тези обстоятелства дават възможност на съда
да счете заключението на в.л. Ч. за дискредитирано, тъй като реално той не
използва макар и ограничената доказателствена база правилно, като основа за
даване на своето заключение. В частност, той не взема предвид показанията на Д.
по начина, които са дадени на досъдебното производство, които напълно са равни
на дадените и пред съда. Като че ли доста произволно е определена и
траекторията на движение на автомобила, без да се дават конкретни параметри в
тази връзка. Стана ясно, че и тези константни параметри- ширина на пътно платно
плюс ширина на джоб не са взети предвид
от в.л. Ч. Всъщност права е защитата, че самото заключение не дава някои
важни елементи от механизма на ПТП- то, по – точно липсва в скицата
траекторията на движение на мотоциклета.
39. Обратно на това, трите заключения на в.л. А. се
покриват с казаното от св. Д. и са взети предвид параметрите на пътя. Същото
дава възможност на съда да кредитира
трите заключения на А. пред това на Ч. и да гради своите изводи , селектирайки
данните, които те дават.
40. Това обаче не е достатъчно. Както се посочи, дори и
в заключенията на А. има разминавания по отношение на крайните данни за
съотношението опасна зона- разстояние на мотоциклета. Те варират от три
сантиметра в полза на обвинението ( мотоциклета попада в опасната зона) до метър
четиристотин и деветнадесет милиметра във вреда на обвинението.
41. Съвсем изненадващо може би, причината за
разминаването е в използване на закръгляне на стойностите до стотни и до
хилядни, т.е. става въпрос за смятане.
42. По пътя на логиката, че използването на по- точни стойности
води до по- точни резултати, този съд приема, че по- правилно е да опре
изводите си на двете допълнителни заключения, поне що касае отношението опасна зона- местоположение на
мотоциклета и изминато разстояние.
43. Въпреки всичко, в един по- общ план „решаващото“
доказателствено средство при транспортните престъпления - автотехническа
експертиза следва да не се приема безкритично и като самодостатъчно, за да
обоснове доказаност на едно обвинение, така и бе сторено от този съд- при
съпоставка с останалият доказателствен материал, макар и оскъден.
44. Престъплението, в което г- н Ф. е обвинен изисква
няколко кумулативно свързани елемента, за да запълни неговият състав.
45. На първо място това е деяние- да се осъществява
управление на МПС. Тук това е доказано- г-н Ф. управлява лек автомобил
„Рено”, модел „Меган Сценик“ с per. № ***** на 18.06.2019 г. около 17:30 часа
в гр. Димитровград на бул. Г. Раковски, в близост до кръгово кръстовище, на
което е разположена бензиностанция ОМВ.
46. Следва
при извършване на това деяние да е нарушено правило за движение, визирано в
ЗДвП, т.е. деянието да е противоправно в този смисъл. Не е възведено обвинение
за неправилно пресичане на пътна маркировка, а за нарушение на правилото по чл.
38, ал.2 от ЗДвП- При завиване в обратна посока
водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства. Няма спор, че
г- н Ф. осъществява маневра обратен завой, вижда насрещно движещият се
мотоциклет , управляван от св. Д., но не го пропуска. Съдът счита , че и този елемент
е налице, а по посочената тук причина, не изнася правни изводи за нарушение,
което обвинението не твърди.
47.
Следващият
елемент от състава на престъплението по чл.343, ал. 1, б. «б», предл.
2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК е , да е налице съставомерна вреда, в случая- счупване
на 4 и 5 междинни кости на дясната длан, довело до трайно затрудняване на
движението на дясната му ръка. Тук също спор няма, в тази връзка следва да се
кредитира съдебно – медицинската експертиза, дадена на досъдебно производство.
48. Престъплението изисква да е налице причинна връзка
между противоправното деяние и съставомерната вреда. Практиката и теорията
приемат, че причинната връзка е налице, когато деянието(в случай е осъществено чрез действие от г- н Ф.) е пряка и непосредствена причина за да настъпят
съставомерните вреди, става въпрос за приложение на теорията за непосредствена
причина, която е необходимото и единствено условие, sine
qua non , без сбъдването на което
не би се появил в обективната действителност изискуемият по смисъла на
специалната норма на НК престъпен резултат.
49. За установяването на причинната връзка, според
съдебната практика най- вече вяра се дава на автотехническата експертиза, що
касае определяне на съотношението „опасна
зона- техническа възможност на пострадалият да предотврати ПТП“, като
вторият елемент е равен на разстоянието, което би изминало управляваното от
пострадалият МПС. В крайна сметка причинната връзка се определя обективно и на
пръв поглед твърде точно- ако опасната
зона е по- голяма от разстоянието, то деянието на обвиняемият е причина за
настъпване на ПТП- то. Прочее, автотехническата експертиза е често пъти „решаващо“
доказателствено средство по делото.
50. По правило този подход е твърде ефективен, дава
обективни резултати, защото кореспондира с изводите на науката и техниката,
направени въз основа на обективните находки – доказателства по делото. Научно
обоснованите изчисления лишават това доказателствено средство от субективна
намеса на даващият заключението, то е по предположение твърде обективно и
безпристрастно доказателствено средство, което при нормални условия се
кредитира от съда.
51. Горните изводи на съда са верни, когато става
въпрос за заключения, които категорично и ясно поставят голяма разлика между опасна зона и разстоянието на
пострадалият от мястото на възникване на опасността, в полза на първият фактор.
Такова е например заключението на в. л.Ч., където това съотношение е близо 1/3
,т.е. несъмнено и по никакъв начин Д. не е могъл да предотврати удара според
него. Съдът обаче не кредитира това заключение по изложените по- горе причини.
52. При в.л. А. ситуацията е значително по-
комплицирана. В повторната си експертиза той заключава, че опасната зона е с 3 см. по- голяма от зоната на спиране, в двете
повторни заключения- че тя е по- малка приблизително с метър и половина или с
метър. Ясно е, че категоричността не е
равна на тази, отразена в заключението на Ч., не е и тази, която е желана за
обвинението и съда по такива дела. Става въпрос за случай, който е „граничен“,
в контекста на гореизложените от съда мотиви, по повод на автотехническите
експертизи.
53. В есенцията си съотношението „опасна зона- техническа възможност на пострадалият да предотврати
ПТП“ касае като че ли поведението не на обвиненият, а на пострадалият. Така
изчисленията са насочени към момента, в който пострадалият има възможност да
възприеме опасността, разстоянието от тази точка, скоростта, с която той се
движи , времето с което разполага, за да вземе адекватно решение. В този
смисъл, фокусът е насочен към поведението на пострадалият, а не към
обвиняемият. За делото е необходим
обратен поглед. Поведението на пострадалото лице е без значение, защото то е
поставено в ситуация по причина на поведението на обвиняемият, която в противен
случай нямаше да съществува. Така се изследва модела на поведение на
пострадалото лице, който като краен резултат има значение за това, дали именно в
следствие на деянието на обвиняемият неминуемо би настъпила вредата. От тук пък
следва, че действията на пострадалият нямат значение за установяване на
причинната връзка между деянието на обвиняемият и резултата, при условие, че е бил в обективна невъзможност да предотврати
този резултат, по причина на деянието на обвиняемият. Производно на това, ако
се налага пострадалият да извърши нещо свръх нормалните и обичайни усилия и ако
така теоретично има възможност да избегне увреждането, това отново не следва да
се отчита в полза на обвиняемият.
54. Две неща следва да се отбележат допълнително. Първо,
автотехническата експертиза е възможно да бъде единственото доказателство,
което да установява причинната връзка. Второ, възможно е обаче да има и други
доказателства, които при преценката в тяхната съвкупност да водят до различен
извод от този, който експертизата сочи. Така не може да се приеме за
задължително изискване съдът да се съобрази с изводите на експерта, но няма
пречка единствено те, или в случаи на противоречие с други доказателства- въз
основа на тези изводи, съдът да приеме, че е
налице или липсва причинна връзка между деяние и престъпен резултат.
55. По това дело са налице доказателства, които да способстват
за проверка на изводите на в.л. А., макар и някои определени недостатъци, които
те носят. Показанията на Д., както се
отбеляза се прецениха от съда през призмата на пристрастност и субективна
оценка, обясненията на г- н Ф.- по същия начин, показанията на св. К. за
косвени, снимковият албум и протокол за оглед- допълнителни, но не и съществени
по повод разглежданото обстоятелство.
56. Във всяко от заключенията си А. посочва, че св. Д.
има възможност да избегне настъпване на ПТП.
57. На пръв поглед противоречиво е повторното заключение(първото по ред в хода на съдебното производство)- мотоциклета попада в опасната зона, но може да предотврати ПТП. Важен момент тук е, че
избягването на сблъсъка може да се осъществи най- често с маневра спиране, но
това не е задължително, то може да бъде осъществено с друга маневра- например
както отбелязва в повторната си експертиза – чрез заобикаляне от пострадалият,
което обаче изисква повече усилия и технически умения и би било рискова маневра.
58. Съдът не намира обаче, че горното би елиминирало причинната
връзка между деяние и вреда. Мотоциклета попада в опасната зона, маневрата е сложна и изцяло в риск на св. Д..
59. Но всъщност изчисленията на първата допълнителна експертиза установява нещо по- различно- опасната зона надвишава с 1.419 м зоната
на спиране на мотоциклета, така св. Д. е имал възможност да спре. Макар и с по-
къса дистанция, втората допълнителна експертиза също достига до този краен
извод.
60. Отново тук поведението на Д. не е решаващо за
преценката, дали деянието е непосредствена причина за настъпилото ПТП. В
смисъла, че същият не реагира правилно и извършва две маневри, без да осъществи
необходимото спиране, липсата на СУМПС и
т.н. не може да се ползва от обвинението във вреда на обвиняемият. Обективният
факт е, че след като е имал възможност с правомерни действия- спиране на
мотоциклета- св. Д. да предотврати настъпването на ПТП, то вредата, която е
настъпила не е по причина на деянието.
61. Следва да се предпочете първата повторна експертиза,
тъй като се явява по- благоприятна за обвиняемият, което и съдът стори. Но дори
и да се кредитира резултата от втората повторна експертиза, то генералният
извод на съда не би бил различен.
62. Крайният резултат от анализа на съда е, че липсва
изискуемият елемент от състава на престъплението, в което г-н Ф. е обвинен, а
именно, че причинената на св. Д. средна телесна повреда е в следствие на
извършено от г-н Ф., като водач на МПС нарушение на чл. 38, ал.2 от ЗДвП,
последното не е непосредствена причина за нея. Това води и до оправдателно
основание по смисъла на чл. 304 от НПК, пр. първо- липсва деяние, така както
състава на чл.343, ал. 1, б. «б», предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК го изисква.
63. Що касае
субективната страна, съдът отчита на първо място доктрината и съдебна практика,
където е прието, че вината се изразява в психичното отношение на
дадения субект към стореното. Обвинението твърди възможно най- леката форма на
непредпазливост- несъзнаваната(небрежност ) и по точно:“… по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК обв. П.Ф.Ф. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Обвиняемият не е целял пряко и не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да
ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задълженията си предвидени в ЗДвП
…, което не е сторил.“
64. В частност тук става въпрос за това, че конкретно г- н Ф. преди осъществяване на
маневрата обратен завой и по време на същата не е осъзнавал, не е предвиждал,
че по този начин е възможно да причини средна телесна повреда на водачът на
мотоциклета- св. Д., но е бил длъжен
да го предвиди, а освен това е имал психическата и физическа възможност да го
предвиди, т.е. да оцени постъпката си по начин, че да осъзнае, че тя ще стане
единствена и непосредствена причина за настъпване на ПТП. Въпреки това г- н Ф.
е извършил деянието и престъпният резултат е налице.
65. Това означава, че съдът в оценъчен план следва да
прецени именно психичните процеси, които са се развили в даденият момент в
съзнанието на г-н Ф., оценъчната, интелектуалната дейност, която е проявил.
66. Нивото на науката не е на равнището, при което да
даде надлежен инструмент на съда да проникне в съзнанието и спомените на г- н Ф..
Това е известен факт, така субективната теория е пречупена от доктрината и
практиката, за да може да изпълни своите цели, посредством обективен прочит на
фактите, които указват на съда интересуващите го проблеми, свързани с умисъла.
67. Най- простото тук е да се каже, че след като опасната зона е по- голяма от
разстоянието, в което св. Д. е могъл да спре, то това е било възприето от г-н Ф.,
който не е бил длъжен да прекрати маневрата
по тази причина. Този извод ще следва от обективният факт, установен от
кредитираната от съда първа повторна експертиза.
68. Съдът обаче не смята този извод за правилен.
Отговор за това дава и самата повторна експертиза, ако се погледне по-
внимателно. Ползвайки данните за скорост на движение на мотоциклета- 50 км/ час
( 13.89 м/сек.) и разликата между опасната зона и зоната за спиране- която е 1.419 м., лесно може да
се определи, че последното се изминава при такава скорост за 0.102 сек. Казано
по друг начин, ако приемем, че автомобила на г- н Ф. е достигнал с предната си
част осевата линия М1 със закъснение от 0.103 секунди при същата скорост на
движение от страна на мотоциклетиста, то поведението му като по делото би
станало причина за ПТП-то.
69.
Тук се
поставя въпросът, колко всъщност е 0.102 сек. като време за човешката психика и
в частност за формиране на задължение – в настоящият случай- че не е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици от деянието си.
70.
Съдът няма
смисъл да гадае, тъй като отговорът се съдържа и в четирите експертизи- това е
коефициента tp( време за реакция на водача), който е приет за равен на 0.80 сек. Обясненията
на г- н Ф. са, че когато е стигнал до линията е видял приближаващият
мотоциклет, т.е. от този момент е имал възможност да вземе своето решение.
Казаното за по- далечна дистанция- че мотора е бил на 100 метра не може да се
счете за достоверно, а следва да се отдаде на субективния прочит на факта.
71.
Ясно е ,
че колкото и добър водач да е , и каквато бърза реакция да е имал г- н Ф.,
0.102 сек. е време, прекалено малко за да оформи правилно решение и да оцени
ситуацията в полза на предприетото от него по- бързо движение на автомобила и
довършване на маневрата.
72.
Воден от
наложената субективна теория, съдът счита, че не следва да бъде смесван
обективен елемент от състава на престъплението, какъвто е причинната връзка и
субективен елемент- какъвто е вината във формата й на несъзнавана
непредпазливост.
73.
Г- н Ф.
обективно не е имал време да оцени правилно ситуацията, което предполага, че
възприемайки насрещно движещият се мотоциклет е нямало как да е сигурен, че ще
избегне ПТП, ако продължи маневрата обратен завой.
74.
Казано по
друг начин, той е бил длъжен да
приеме, че е вероятно да се случи произшествие, но въпреки това неразумно е
продължил деянието и е осъществил маневрата. Така той е рискувал в абстрактен,
общ план необосновано.
75.
В резултат
обаче на хазартното си действие, в обективен, конкретен план преценката му се е явила вярна. Въпреки
това, деянието му изцяло покрива небрежността , по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.
първо от НК.
76.
Така или
иначе, г- н Ф. не може да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
поради което този съд го оправда и призна за невиновен.
Приложение на чл. 305, ал.6 от НПК
77. Деянието на г- н Ф. е противоправно- той е нарушил
чл. 38, ал.2 от ЗДвП. Сторил го е виновно- небрежно. По аргумент от чл. 7, ал.2
от ЗАНН това е достатъчно, за да се счете, че въпреки липсата на
престъпление, г- н Ф. е реализирал административно нарушение. Горното изисква
от съда, по реда на чл. 305, ал.6 от НПК с настоящата присъда да се произнесе и
по административно- наказателната отговорност, която носи за това си нарушение.
78. Според съда
е налице реализиран санкционен състав на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно- поради
неспазване на правилата за предимство, г- н Ф. е създал непосредствена опасност
за движението , която се изразява в това, че изисква от св. Д. да действа
против волята си- да предотврати ПТП с автомобила на Ф., който е нарушил
правилото за предимство в чл. 38, ал.2 от ЗДвП.
79. Обективно цялата ситуация е равна на елемента опасност, защото ако не бе предприел
тази маневра или пък я бе прекратил своевременно, ПТП нямаше да се реализира.
80. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28, ал.2
от ЗАНН, предвид и реализираното ПТП по причина на тази опасност( с бележката, че съдът говори тук за опасност, а не
за непосредствена причина за настъпване
на ПТП)
81. Няма основания ,които да снемат отговорността от г-
н Ф. от наказание по реда на ЗАНН и ЗДвП, той следва да бъде санкциониран.
82. Наказанието е фиксирано – административна глоба в
размер на 150.00 лева, съдът не може да излезе от тази рамка и да излага мотиви
по неговият размер.
83. Така съдът прие, че поради нарушение на чл. 179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, г- н Ф. следва да бъде наказан с административно наказание –
глоба в размер на 150.00 ( сто
и петдесет лева)лв.
Разноски.
84. Настоящата присъда не снема отговорността от г-н
Феилипов за разноски. Вярно е, че в наказателно- правен план е признат за
невиновен.
85. Вярно е съща така ,че в административно-
наказателен план има наложено наказание, така е налице основание по смисъла на ЗАНН
и АПК да бъдат възложени направените от РС- Димитровград разноски в тежест на
г- н Ф., както и тези, които са направени в хода на досъдебното производство.
86.
Така съдът осъди г- н Ф. да заплати по сметка на ОДМВР- Хасково разноски в размер на 688.80(шестстотин осемдесет и осем лева
и 80 ст.) лв. и по сметка на РС-
Димитровград направените по делото разноски в размер на 838.40(осемстотин тридесет и осем лева и
40 ст.)лв.
Съдия:
