РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Благоевград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101576 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******
представлявано от изп. директор **** и прокурист ****, чрез пълномощник - адв. Х. Х. И.,
със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. ****, против А. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес:
гр. *****.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се осъди ответника
А. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** представлявано от изп.
директор **** и прокурист ****, задължение произтичащо от Договор за издаване на
кредитна карта МК212212 от 21.06.2021г., както следва: 950, 00 лв. /деветстотин и петдесет
лева/ - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда, а именно 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 274, 29лв.
/двеста седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 28.09.2021г. до 19.01.2024г.; 160,32лв. /сто и шестдесет лева и тридесет и две
стотинки/ - мораторна лихва за периода 28.09.2021г. до 14.03.2024г.; 82,64лв. /осемдесет и
два лева и шестдесет и четири стотинки/ - Такси за периода 29.07.2021г. до 10.01.2023г.;
61,79лв. /шестдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ - Застраховки за периода от
27.08.2021г. до 28.03.2022г. и сумата от 156, 00 лв. /сто петдесет и шест лева/ - обезщетение
за уведомяване начислено за периода от 12.10.2023г. до 20.02.2024г.
Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Посочена е и банкова сметка, на която да бъдат доброволно погасени дължимите
суми.
Твърди се в исковата молба, че по силата и при условията на сключен Договор за
издаване на кредитна карта МК212212 от 21.06.2021г. „Юробанк България” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” № 260,
ЕИК: *********, е предоставила на А. Р. Р., кредит под формата на кредитен лимит в размер
на 1000лв. / хиляда лева/ по кредитна карта, който кредит Картодържателят може да усвоява
1
по начините, уговорени в чл. 3 и чл. 4 от Договора за издаване и изпозлване на кредитна
карта, представляващи неразделна част от процесния договор. Сочи се, че с приемо-
предавателен протокол от 21.06.2021г., кредитополучателя е получил кредитната карта по
договора, като към договора за издаване на кредитна карта има подписан и Договор за
издаване и използване на персонална кредитна карта МК212212 от 21.06.2021г., неразделна
част от договора за кредитна карта.
Навежда се, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с
Договора, Картодържателят усвоявал различни суми, през различните периоди, като същият
може да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни
начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост. В случая, се твърди, че
Картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил/потребил като стойност
от картата, поради което тази величина според ищеца може да бъде различна за различните
месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на
съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за
плащане. Ето защо се сочи, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си,
без да има периодичен характер.
В процесния случай се твърди, че ответникът многократно усвоявал суми от
разполагаемия кредитен лимит, като всички отделни транзакции, извършвани с картата,
заедно с датите, основанията и стойностите им са описани в параметоична справка за
движението по картовата сметка. Уточняват, че претендираната от ищеца непогасена
главница в размер от 950лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които
Картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения,
съгласно чл.5 от договора.
Сочи се, че съгласно чл.5, ал.2 от Договора при непогасяване изцяло на пълния
размер на всички текущи задължения по договора до съответната дата на издължаване,
върху пълния размер на неизплатените задължения се начислява възнаградителна лихва в
размер, посочен в чл.4 от договора, а именно фиксиран годишен лихвен процент в размер на
18,9%. Лихвата се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени, с изключение
на тегления на пари в брой, върху които се начислява лихва от датата, на която сумата е била
изтеглена.
Сочи се, че по силата на чл.5, ал.1 от Договора, в случай, че Картодържателят избере
да погасява задължението си на части, то трябва да изплати най-малко Минималната
месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които
е превишил кредитния лимит, като минималната месечна вноска е в размер на 3 % (пет
процента) от общо дължимата сума, но не по-малко от 15,00лв. /петнадесет лева/. При
неплащане на задължителната Минимална месечна вноска на падежа, Картодържателя
дължи на Картоиздателя обезщетение за забава (мораторна лихва) върху дължимите от него
плащания, чийто размер е посочен в чл.5, ал.7 от договора, а именно в размер на законната
лихва за забава.
Сочи се, че в чл.4, ал.5 от договора е посочен и годишния процент на разходите по
кредитната карта, както и при какви условия е изчислен.
Освен дължимата лихва, се посочва, че в приложението към договора са изброени и
дължимите такси, начислени съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк
България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти - физически лица. Твърди се, че
претендираната от заявителя сума в общ размер на 82,64 лв.- такси по Договора,
представлява сбор от: - 7 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност
37,26 лв., начислени начислени съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк
България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти - физически лица, Раздел VIII,
В, т. 7; - 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на стойност 15,00 лв., начислени
съгласно начислени съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“
2
АД прилага по извършване на услуги на клиенти - физически лица, Раздел VIII, В, т. 5; -1 бр.
такса за теглене в брой от банкомат на друга банка в размер на 0,38 лв, начислени съгласно
Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на
услуги на клиенти - физически лица, Раздел VIII, В, т. 18; -1 бр. такса на стойност 30,00 лв.,
начислена съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД
прилага по извършване на услуги на клиенти - физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.
Твърди се, че картодържателят А. Р. Р., ЕГН ********** се е присъединил като
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен
пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени
от „Юробанк България“ АД, подписвайки нарочна декларация, по силата на който
Картодържателят изрично е декларирал своето съгласие, сумата на месечната
застрахователна премия, определена съгласно общите условия на програмата, да бъде
начислявана като задължение по кредитната карта, издадена от Банката и да бъде
превеждана на Застрахователя. В този смисъл, се твърнди, че претендираната като част от
общото задължение сума от 61,79 лв. - застраховки, представлява сбор от непогасени от
Картодържателя застрахователни премии по застрахователната програма.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на Картодържателя на договорните му
задължения за погасяване на дължимите суми от усвоения кредитен лимит в съответствие с
Договора и Общите условия за издаване и използване на кредитни карти и на основание чл.
7.2 от договора, Банката е упражнила правото си да прекрати договора, поради неплащане на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за
плащане съответно 28.09.2021 г. и 28.10.2021 г. и е обявила цялото задължение на длъжника-
картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, като изявлението на кредитора за това е
обективирано в Покана- уведомление, връчена чрез ЧСИ ****, ****, като поканата е
връчена на картодържателя чрез залепване на уведомление, като поканата е връчена на
19.01.2024г.. Навежда се, че картодъжателя е търсен от кредитора 2 пъти, веднъж чрез ЧСИ
****, за което е изпратена покана с вх. № 09578 от 15.08.2023г. и веднъж чрез ЧСИ ****.
Уточнява се, че претендираната от заявителя сума в общ размер на 156,00 лв. -
обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с
връчване на покана на А. Р. Р. за отнемане преимуществото на срока по кредитното
задължение, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 7.3 от процесния договор.
Сочи се, че претендираното от ищеца обезщетение за уведомяване е сбор от
разходите, които Банката е реализирала, във връзка с връчване на покана-уведомление за
обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Сочи се, че по силата на
чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ същите подлежат на възстановяване от неизправното по
договора лице, като се твърди, че сумите са действително заплатени от Банката.
Навежда се, че съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК изискуемостта на вземането по договор за издаване на
кредитна карта настъпва след изпращане и получаване на нарочно уведомление за това от
длъжника, като доказателства за това трябва да са приложени към заявлението за издаване
на заповед за /незабавно/ изпълнение. В този смисъл съобщаването на длъжника за отнемане
на преимуществото на срока по договора е необходимо условие за защита правата на
кредитора и стартиране на настоящото съдебно производство по издаване заповед за
изпълнение. Предвид това се сочи, че разходите по това необходимо уведомяване на
длъжника следва да са в тежест на неизправната страна и да подлежат на възстановяване от
нея, поради което същите се претендират в депозираното от заявителя заявление по чл. 417
ГПК. Сумите са действително заплатени от Банката, като към заявлението са приложени
банкови бордера, удостоверяващи извършените плащания към връчителя.
Твърди се, че на 27.03.2024г. „Юробанк България” АД е подало заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по което е
3
образувано ч.гр. д. № 769 от 2024г., по описа на РС-Благоевград, като съдът с разпореждане
№ 947 от 28.03.2024г. PC Благоевград е отхвърлил подаденото заявление по чл.417 от ГПК,
поради което на взискателя е дадена възможност да предяви осъдидетелен иск за вземането
си.
С разпореждане № 2239/19.07.2024 г. съдията докладчик след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника А. Р. Р.,
с ЕГН ********** на установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население.
Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е
открито на посочения адрес, като по данни на съседи лицето живее на адреса. Изискана е
справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от
представената такава е, че постоянен адрес на ответника е този, на който е изпратено
съобщението. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор,
видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47,
ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника.
На 22.08.2024г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка
на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 1923/26.09.2024г. Районен съд Благоевград на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело №
1576/2024г. на ответника А. Р. Р., с ЕГН **********, като е изискал от АК Благоевград
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 2210/31.10.2024г. съдът е назначил адв. М. **** Д., към АК
Благоевград, вписан под № 44 в Националния регистър за правна помощ, за особен
представител на ответника А. Р. Р., с ЕГН **********, по гр.дело № 1576/2024г. по описа на
РС - Благоевград до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.
Съобщението е връчено на 05.11.2024г., като видно от материалите по делото в
указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 12.11.2024 г. по делото е
депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител.
Със същия се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и
размер.
В законоустановения срок, ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал писмен отговор, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани по основание и размер.
Прави се възражение за наличие на законови предпоставки за обявяване
недействителност на отделни клаузи на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна
карта № МК 212212 от 21.06.2021 година, както и на Договор за издаване и обслужване на
персонална кредитна карта № МК 212212 от 21.06.2021 година, поради неравноправност и
противоречие с добрите нрави. Не се оспорва, че ответникът е физическо лице, което при
сключване на договорите не е действал в рамките на своята професионална и търговска
дейност, предвид което се сочи, че същите, следва да се приемат за потребители по смисъла
на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Навежда се, че ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на
4
ЗЗП, като в чл.15.1 от Общите условия изрично е посочено, че дружеството може да
прекрати договора с картодържателя и да обяви картата за невалидна, ако картодържателят
не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения.
В настоящия случай, се сочи, че Банката твърди, че е упражнила правото си да
прекрати договора, поради неплащане на две последователни месечни вноски на 28.09.2021
година и на 28.10.2021 година, като по тази причина е обявила цялото задължение на
длъжника - картодържател за незабавно изискуемо и дължимо.
Навежда се, че за да настъпи предсрочна изискуемост на вземането по договор за
издаване на кредитна карта, следва да е изпратено от банката и ПОЛУЧЕНО от длъжника
нарочно уведомление за това обстоятелство, съгласно прието в т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 година. Твърди се, че за
надлежно връчване на уведомление в такъв смисъл до длъжника- ответник не са ангажирани
годни доказателства, като от приложените към исковата молба писмени документи не се
установява надлежно връчване. Счита се за недоказан факта, че изпратените от Банката чрез
ЧСИ **** и ЧСИ **** изявления на кредитора, че счита цялото задължение за незабавно
изискуемо и дължимо, като прекратява действието на договора, т.е за обявяване на
предсрочната изискуемост е стигнало до адресата си -г-н А. Р..
Навежда се, че в констативен протокол от 29.09.2023 година на ЧСИ **** е посочено,
че лицето е търсено на адреса само 1 път - на 11.09.2023 година, като след като не е отворил
никой, призовкарят е залепил уведомление на адреса. Твърди се, че е нарушена процедурата
за посещение на адреса поне 3 пъти, като последващият опит за връчване на уведомлението
също е опорочен. Излага се, че видно от приложената разписка от 04.01.2024 година на ЧСИ
**** и посочено, че познати, „но не съседи" на лицето са казали, че не са виждали лицето от
много време и не знаят къде е, без да е посочено кои точно лица са дали тези сведения и на
кое от посещенията на призовкаря. Посочва се, че съгласно от ТР № 4/2013 на ОСГТК, ВКС,
по въпроса за съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК препраща към чл.127 ал.1 и ал.2 от ГПК, която съдържа
изискване за изложение на обстоятелствата, които пораждат вземането и неговата цена. По
силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
не настъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
Ето защо се счита, че е недоказан иска, а като такъв и неоснователен, поради липсата
на обективния факт на надлежно упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
На следващо място по отношение твърдението на ищцовото дружество твърди, че
ответникът е усвоил сума в размер на 950, 00 лева, представляваща главница по сключения
договор за кредитен лимит, както и че дължи съответните суми за лихви, разноски и
застраховки се сочи, че спорният по делото въпрос, а именно размерът на дължимите от
ответника парични суми е свързан с наличието на неравноправни клаузи в договора между
страните, както и с допълнителния договор. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в
5
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено
пада върху търговеца - чл. 146, ал.4 от ЗЗП.
Оспорва се твърдението, че ответникът е извършил многократни усвоявания на суми,
като се сочи, че видно от приложената параметрична справка са извършени четирикратни
тегления в брой, съответно на 23.06.2021 година,- 400 лв, на 25.06.2021 година- 400 лв, на
28.06.2021 година-100 лв. и на 28.07.2021 година - 50 лева, като общият сбор на тези суми
възлиза на 950 лв. Навежда се, че липсват доказателства, че г-н А. Р. Р. реално е усвоил
въпросните суми.
Възразява се и по размера на конкретния лихвен процент, който е неизгоден, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва за забава. Сочи се, че претендираните
лихви, такси, разноски, застраховки, "обезщетение за уведомяване" сумарно възлизат на
сумата от 1844,64 лв, която се равнява на двукратния размер на главницата.
Възразява се и относно началния момент на дължимост на законната лихва върху
главницата, като се твърди, че дори съда да приеме, че такава се дължи от ответника, то това
е момента на депозиране исковата молба в съда по аргумент на индивидуално уговореното в
чл.7, ал.2, пр. поел от договора за кредитен лимит, а именно, че картодържателят дължи
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Сочи се, че съдът по ч. гр. д. № 769 /2024 година с Разпореждане № 947/ 28.03.2024 година е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417
ГПК и изпълнителен лист, следователно за начален момент се счита дата на предявяване на
иска в съда по настоящото производство.
Счита се за противоречащо на добрите нрави-нищожно задължението съгласно чл. 3.
ал. 1 от Договора за кредитен лимит за издаване на кредитна карта, според която клауза,
кредитополучателят А. Р. Р. е принуден да сключи още един договор- „неразделна част от
договора" с ищеца, а именно договора за издаване и обслужване на кредитна карта, по който
също се дължат такси и комисионни, каквито се и претендират отделно от тези по договора
за кредитен лимит за издаване на кредитна карта.
Твърди се, че към исковата молба няма категорични доказателства, че ответникът е
известен надлежно да върне задължението си към банката, както и че същият договор на
19.01.2024 година е бил развален.
С Определение № 2525/16.12.2024г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се явява законният
представител, не се явява и процесуален представител. Депозирана е писмена молба, с която
моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба, оспорва
отговора на ответника, както и изразява становище по същество на делото. Претендират се
сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът А. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му
особен представител - адвокат Д., която оспорва предявените искове, поддържа подадения
отговор. По същество на делото се иска отхвърляне на предявения иск по основание и
размер.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същата е
приета и приобщена към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
6
Видно от приложеното ч. гр. д. № 769/2024 г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с вх. № 7237/27.03.2023 г. срещу длъжника А. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр. *****, по което с Разпореждане № 947/28.03.2024 година, съдът е отхвърлил като
неоснователно заявление, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ***** – изпълнителен
директор и **** - прокурист, чрез пълномощник, с което се иска по реда на чл. 417 ГПК да
бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника А. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *****, за
заплащане на следните суми: 950, 00 лв. /деветстотин и петдесет лева/ - главница по Договор
за издаване на кредитна карта МК 212212 от 21.06.2021 година, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда-27.03.2024 г. до окончателното погасяване; сумата
от 274, 29 лв. /двеста седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ - непогасена
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2021 г. до 19.01.2024 г.; сумата от 160, 32 лв. /сто
и шестдесет лева и тридесет и две стотинки/ - непогасена мораторна лихва за периода от
28.09.2021 г. до 14.03.2024 г.; сумата от 82, 64 лв. /осемдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки/ - непогасени такси, дължими за периода 29.07.2021 година до 10.01.2023 година;
сумата от 61, 79 лв. /шестдесет и един лев и седемдесет и девет стотинки/ - застраховки за
периода от 27.08.2021 година до 28.03.2022 година; сумата от 156, 00 лв. /сто петдесет и
шест лева/ - обезщетение за уведомяване за периода от 12.10.2023 година до 20.02.2024
година; сумата от 33, 70 лв. /тридесет и три лева и седемдесет стотинки/-държавна такса и
сумата от 480, 00 лв. - адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на съдебния акт, съдът е указал до заявителя да се изпратят
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, като в тази връзка до ищеца е изпратено съобщение с
посочените указания, което е връчено на 15.05.2024 година, като в указания от съда срок на
12.06.2024 година ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която е предявен
осъдителен иск.
Видно от приетото като писмено доказателство и приложено по ч. гр. д. № 769/2024 г.
по описа на Районен съд - гр. Благоевград Заявление № МК212212 от дата 04.06.2021 година
А. Р. Р. е депозирал заявление пред „Юробанк България“ АД с искане за издаване на
кредитна карта. Заявлението е подписано от двете страни на дата 04.06.2021 година. В т. 2
Декларация Р. е декларирал, че е запознат с Общите условия на „Юробанк България“ АД за
издаване и използване на кредитна карта Visa, Mastercard и American Express и ги приема.
От представения по делото и по заповедното производство Договор за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта № МК212212 от 21.06.2021 година, се установява, че
същият е сключен между А. Р. Р. и „Юробанк България“ АД, по силата на който „Юробанк
България“ АД е предоставила на Р. револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева). Съгласно чл. 1 от договора, банката
предоставя на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит, който се използва за извършване на платежни операции /трансакции/ с персонална
кредитна карта Mastercard Standart на картодържателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора
разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на настоящия договор е в размер на
1000 лв..
Според чл. 3 от Договора за кредитен лимит средствата от кредитния лимит се
ползват за извършване на трансакции посредством картата, както и за заплащане на
дължимите такси, комисионни и други разходзи, свързани с използването на картата.
Уговорено е, че редът и условията за издаване и използване на картата като платежен
инструмент за отдалечен достъп до кредитния лимит и за извършване на трансакции с
картата се уреждат между страните с отделен договор за издаване и обслужване на
персонална кредитна карта /за краткост Договор за издаване на кредитна карта/, заедно с
7
приложимите към него ОУ за издаване и използване на персонални кредитни карти. Договор
за издаване и обслужване на персонална кредитна карта и приложимите към него ОУ не са
представени по делото, нито в заповедното производство. Представена е частично първа
страница от Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № МК
212212/21.03.2021г., но липсват останалите страници, както и че такъв е подписан от
ответника. Няма и представено Приложение към процесния договор.
Съгласно чл. 4, ал. 1, от договора, за използвания Кредитен лимит, Картодържателят
заплаща на Банката лихва, която се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 18.9 % (осемнадесет цяло и девет десети процента). Всички дължими
възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит
на Картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в Месечното извлечение
по Картата. Съгласно ал. 2 - лихва се дължи считано от съответната дата, посочена като
„Дата на трансакция" в Месечното извлечение, върху всички начислени задължения по
Кредитния лимит на Картата, като за начислени задължения от такси, лихва се дължи само
за такси, дължими по Договора за издаване на Кредитна карта, свързани с използване на
Картата за извършване на платежни операции и посочени в т. 4., т. 5., т. 12., т. 18. и т. 21. от
Раздел VIII.8. от Тарифата на Банката. Съгласно ал. 3, банката изчислява дължимата лихва
върху задълженията по ал. 2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен
период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на Картата веднъж
месечно, на датата на издаване на Месечното извлечение, с изключение на лихвата, за която
е приложено правилото по чл. 5, ал. 2 по - долу. Ежедневната лихва се изчислява, като
текущите непогасени задължения се умножават с приложимия годишен лихвен процент,
разделен на 360. Съгласно ал. 4, на чл. 4 от договора, приложимата лихва, както и всички
останали такси, които не са свързани с предоставянето на платежни услуги посредством
Картата, могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните по Договора. По всяко
време от действието на Договора, Банката има право да предложи на Картодържателя
промяна на приложимата лихва и всички останали такси, които не са свързани с
предоставянето на платежни услуги, като в случай на непостигане на съгласие, всяка от
страните има право да прекрати договора, съгласно предвиденото в настоящия Договор.
Годишният процент на разходите е уговорен в чл. 4, ал. 5 от договора, който към
момента на неговото сключване е в размер на 31.73%, (тридесет и едно цяло и седемдесет и
три стотни процента), изчислен при следните допускания: (а) Договорът ще е валиден за
срок от поне една година и Банката и Картодържателят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по Договора; (б) лихвата и другите разходи са
неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока по
б. (а); (в) общият размер на предоставения Кредитен лимит е усвоен незабавно и изцяло; (г)
Кредитният лимит е усвоен при най-високите стойности на разходите, приложими при
усвояване на средствата; (д) Кредитният лимит е усвоен на най-ранната възможна дата след
сключването на Договора, съгласно настоящите Условия и съобразно лимитите при
усвояване, предвидени в Договора за издаване на кредитна карта и Общите условия към
него; (е) усвоеният изцяло Кредитен лимит ще бъде погасен на 12 равни по размер месечни
вноски; (ж) общият размер на Кредитния лимит е 3000 лв. Съгласно ал. 6, на чл. 4 от
договора, общата сума, дължима от Картодържателя по Договора, е равна на сбора от
всички усвоени, но непогасени суми по Кредитния лимит, вкл. дължимата върху усвоените
суми годишна лихва и останалите разходи, които съгласно Договора за издаване на Кредитна
карта и Общите условия към него се начисляват като задължения по Кредитния лимит.
Според предвиденото в чл.5, ал. 1 от Договора, Картодържателят може да погаси
задълженията си, възникнали при използването на картата, в срок до датата за издължаване,
посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл.5, ал.
2 от договора/, или на части. В последния случай усвоената и непогасена част от Кредитния
лимит (всички покупки, тегления в брой и др. Трансакции, начислени равни месечни вноски,
8
лихви, такси и други разходи по Договора) остава дължима и се олихвява по реда и
условията на чл. 10 по-долу. В случаите по предходното изречение Картодържателят трябва
да изплати най-малко Минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в
забава, и всяка сума, с която е превишил разполагаемия Кредитен лимит, най-късно до
съответната Дата на издължаване, посочена в Месечното извлечение. Минималната месечна
вноска се изчислява като процент от усвоения, но непогасен Кредитен лимит към деня, в
който приключва съответния месечен отчетен период и е в размер на 3 % от общо
дължимата сума, мин. 15 лева. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, при погасяване изцяло на
пълния размер на всички текущи задължения по Договора до съответната Дата на
издължаване, посочена във всяко Месечно извлечение, Банката не начислява и освобождава
Картодържателя от заплащане на дължимата лихва за текущия месечен отчетен период
върху следните задължения: (а) Трансакции по чл. 5.1.1. и чл. 5.1.2. от Общите условия; (б)
такси, дължими по Договора за издаване на Кредитна карта, посочени в т. 4., т. 5., т. 12. и т.
21. от Раздел VIII.В. от Тарифата на Банката, (в) начислени месечни вноски при покупки на
равни месечни вноски и/или разсрочване на Трансакции по чл. 9 от Общите условия; (г)
начислени и непогасени лихви за предходни периоди по чл. 4, ал. 3 по-горе. Съгласно ал. 3
на чл. 5, в случай че Картодържателят не погаси изцяло до Датата на издължаване пълния
размер на всички текущи задължения по Договора (погасяване на части), Картодържателят
дължи на Банката лихва върху пълния размер на всички задължения по Договора, която се
начислява считано от датите и при условията, посочени в чл. 4 по-горе. Периодът от
съответната дата, посочена като „Дата на трансакция" в Месечното извлечение до Датата на
издължаване се нарича „Гратисен период".
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Договора, сумите, които Картодържателят изплаща, погасяват
задълженията, посочени в Месечното извлечение, в следния ред: (1) натрупаните за периода
лихви; (2) всички такси и други разходи; (3) покупки; (4) месечни вноски (при покупки на
равни месечни вноски и/или разсрочване на Трансакции по чл. 9 от Общите условия); (5)
теглене на пари в брой и преводи чрез ePay.bg/B-Pay към друга платежна сметка и/или друг
платежен инструмент. Във всяка една от тези категории, задълженията, които са (А)
формирани при използване на Картата при обявени от Банката преференциални условия и
(Б) с по-ранна дата, се погасяват първи.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора за кредитен лимит при непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения банката може да
обяви задължението на картодържателя за изцяло и предсроно изискуемо.
В чл. 13, ал. 1 от договора е било уговорено между страните, че всяко уведомление,
съобщение или напомнително писмо за изплащане на задължения, включително и ако се
отнасят до допълнителна карта, се изпращат от банката на картодържателя в писмен вид на
български език на хартиен носител с обикновена, а където е предвидено съгласно Общите
условия – с препоръчителна поща с известие за доставяне, на адреса за кореспонденция,
изрично посочен от картодържателя в заявлението за издаване на картата. В случай, че не е
изрично избран адрес за кореспонденция, за такъв се приема посочения в заявлението
настоящ адрес на картодаръжателя. В случаите, предвидени в настоящия договор,
съответните уведомления се изпращат на адреса на електронната поща, съответно на
мобилния телефонен номер на картодържателя, които са отбелязани в неговото заявление за
издаване на картата, освен ако той е уведомил писмено за тяхната промяна. Изрично се
договаря, че всеки последно деклариран от картодържателя адрес, електронен адрес и
мобилен телефонен номер, се считат за адреса, съответно електронния адрес и мобилния
телефонен номер, на който ще се изпращат известията или ще се извършва оповестяването
на който и да е документ, съгласно настоящите общи условия. До получаването на
уведомление по реда на ал. 2 на уведомление за промяна на адреса, съответно на
електронния адрес или на мобилния телефонен номер, всички съобщения, достигнали до
последно декларирания адрес, електронен адрес или мобилен телефонен номер, ще се считат
9
за получени. Съгласно ал. 2 на чл. 13, страните изрично са се съгласили и договорили, че
уведомленията, изпратени от банката до картодържателя на адреса на електронната поща,
позволяват същите да бъдат съхранени от картодържателя по начин, достъпен за последващи
справки от негова страна, за период от време, достатъчен за целите, за които уведомленията
са изпратени, като информацията, съдържаща се в тях, може да бъде възпроизведена в
непроменен вид, поради което страните считат същите за предоставени на дълготраен на
дълготраен носител, по смисъла на приложимото право.
Видно от заявлението за издаване на кредитна карта ответникът е посочил адрес за
кореспонденция гр. *****, както и е посочен мобилен телефонен номер **** и имейл адрес –
******.
Видно от приемо-предавателен протокол от 21.06.2021 година ***** е предала на А.
Р. кредитната карта, което обстоятелство е удостоверено с подпис на двете страни.
По делото е приложена Тарифа за таксите и комисионните, които Юробанк България
АД прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица, в сила от 07.06.2021
година.
На 21.06.2021 година Р. е подписал декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет
„Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от
„Юробанк България“ АД, което е подписано към Заявление за издаване на кредитна карта №
МК212212.
С настоящата декларация Р. е дал съгласие за присъединяване като застраховано лице
към Групов застрахователен договор № 6/А/2009 за застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД,
с дължима месечна застрахователна премия в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен
кредитен лимит по кредитната карта, определена съгласно Общите условия на програмата
по пакет „Покритие на задълженията Плюс“ и посочените в декларацията застрахователни
покрития по пакет „Покритие на задълженията Плюс“.
За издаването на застраховката Р. попълнил и кратък медицински въпросник за
приемане на застраховане. В сертификат № МК212212 към груповия застрахователен
договор, издаден на името на ответника, изрично е записано, че застрахователната премия се
начислява по кредитната карта.
По делото е представена параметрична справка за движението по картовата сметка.
Приета е месечна справка за процесната кредитна карта с дата на извлечението
10.09.2021 година и краен срок на плащане 28.09.2021 година с посочена сума за предходен
период 1012,38 лева, сума на плащания – 60 лв; сума на задължения – 7,65; общо дължима
сума – 960,03 лв.
От представената месечна справка за процесната кредитна карта с дата на
извлечението 10.10.2021 година и краен срок на плащане 28.10.2021 година е видно, че е
посочена сума за предходен период 960,03 лева; сума на плащания – 00 лв; сума на
задължения – 22,21; общо дължима сума – 982,24 лв.
По делото е представена вносна бележка /л. 24/, от която става ясно, че А. Р. е внесъл
по сметка на Юробанк България АД сумата в размер на 60 лева.
Видно от представената и към заявлението по заповедното производство и към
исковата молба ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.
60, ал. 2 от ЗКИ до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Представил е
разписка, ведно с уведомление и констативен протокол от 29.09.2023г. от ЧСИ ****. От
същите е видно, че в настоящия случай банката кредитор е избрала да връчи изявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, на длъжника чрез ЧСИ, в границите на
компетентността му по чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ. Видно от приложената по делото разписка,
10
изготвена от ЧСИ **** става ясно, че на 04.01.2024 година е залепено уведомление на
входната врата на адрес: гр. *****. Посочено е, че обстоятелствата, при които е залепено
уведомлението е, че връчителят е посетил адреса на 30.11.2023 година в 17.50 часа;
16.12.2023 година в 10.45 часа и на 04.01.2024 година в 18,10 часа, като при посещенията
никой не отворил вратата, познати на лицето казали, че не са виждали лицето от много
време и не знаят къде се намира. Тези обстоятелства са били констатирани от връчителя
****** – призовкар към ЧСИ. ЧСИ изготвил справка НБД Население, от която се
установява, че А. Р. Р. е с постоянен и настоящ адрес гр. *****, а от изготвената справка от
регистъра на уведомленията за трудови договори и уведомления за промяна на работодател
се установява, че длъжникът няма действащи трудови договори към 15.01.2024 година.
Посочените по-горе обстоятелства са отразени от ЧСИ **** в протокол за удостоверяване
връчване на книжа от 19.01.2024 година.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице ****. В
приетото заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице сочи, че картодържателят А. Р. Р. е усвоявал суми от разрешеният му кредитен лимит,
като усвояването на сумите е извършвано чрез тегления в брой. Общо усвоената сума според
вещото лице в размер на 950,00 лева, от които:-изтеглени на 23.06.2021 г. - 400,00 лева; -
изтеглени на 25.06.2021 г. - 400,00 лева; -изтеглени на 28.06.2021 г.- 100,00 лева; и -изтеглени
на 28.07.2021г.- 50,00 лева. При проверка на движението по кредитната карта, издадена на
името на ответника е установено, че за периода от 23.06.2021г (първа дата на движение по
сметката) до 04.07.2024г (последна дата на движение по сметката) начислените задължения
са в общ размер на 3 087,24лева, от които изтеглена сума в брой (главница) - в размер на
950,00 лева; -начислена застрахователна премия - в размер на 75,62 лева; -такса блокиране на
сметката - в размер на 15,00 лева; такса надхвърлен лимит - в размер на 37,26 лева; -такса
теглене в брой - в размер на 43,50 лева;-такса администриране на просрочен кредит - 30,00
лева; -договорна лихва - в размер на 275,24 лева; -лихва просрочие (мораторна лихва) - в
размер на 162,42 лева и -съдебни разходи - 1 498,20 лева. За периода от 23.06.2021 г (първа
дата на движение по сметката) до 04.07.2024г (последна дата на движение по сметката)
погасените задължения са в общ размер на 60,00 лева, от които: застрахователна премия - в
размер на 13,83 лева; -такса теглене в брой - в размер на 43,12 лева;-договорна лихва - в
размер на 0,95 лева; и -лихва просрочие (мораторна лихва) — в размер на 2,10 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът на задължението по кредитната карта към
04.07.2024г е за 3 027,24 лева, от които: главница - в размер на 950,00 лева;застрахователна
премия - в размер на 61,79 лева;-договорна лихва - в размер на 274,29 лева; и-лихва
просрочие (мораторна лихва) - в размер на 160,32 лева;-такса надхвърлен лимит - в размер
на 37,26 лева;-такса теглене в брой - в размер на 0,38 лева;-такса администриране на
просрочен кредит - 30,00 лева;-такса блокиране на сметката — в размер на 15,00 лева; и -
съдебни разходи - 1 498,20 лева.
Вещото лице в Справка № 06 е направило рекапитулация на задължението по
процесния договор към 27.03.2023 година /дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/,
както следва: главница – 950 лв.; възнаградителна лихва за периода от 23.06.2021 година до
10.01.2023 година с отразен период за който се дължи – 10.09.2021 година до 10.01.2023
година в размер на 275,24 лева, платена сума 0,95 лева и остатък за плащане – 274,29 лева;
мораторна лихва за периода от 23.06.2021 година до 10.01.2023 година с отразен период за
който се дължи – 10.09.2021 година до 10.01.2023 година в размер на 162,42 лева, платена
сума 2,10 лева и остатък за плащане – 160,32 лева; застраховки за периода от 23.06.2021
година до 28.03.2022 година с отразен период за който се дължи – 27.08.2021 година до
28.03.2022 година в размер на 75,62 лева, платена сума 13,83 лева и остатък за плащане –
61,79 лева; Такса блокиране – 15 лева; такса надхвърлен лимит – 37,26 лева; такса теглене в
брой в размер на 43,50 лева, платена сума 43,12 лева и остатък за плащане – 0,38 лева; такса
администриране на просрочен кредит – 30 лева, съдебни разноски /обезщетение за
11
уведомяване/ - 84 лева или общ остатък за плащане 1613,04 лева.
Вещото лице в Справка № 07 е направило рекапитулация на задължението по
процесния договор към 29.11.2024 година /дата на изготвяне на експертизата /, като към
задълженията за плащане от 1613,04 лева посочени в Справка № 4, е добавило и сумата за
плащане от 1414,20 лева, представляваща съдебни разноски за периода 20.02.2024 година до
04.07.2024 година.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното писмено заключение.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице **** по допуснатата и
назначена съдебно-счетоводна експертиза, като намира същото за пълно, обосновано и ясно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове:
- чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1
ТЗ - относно вземането за сумата от 950лв. - непогасена главница дължима по Договор за
издаване на кредитна карта МК212212 от 21.06.2021г. и за вземането за застрахователни
премии в размер на 61,79 лева за периода от 27.08.2021година до 28.03.2022 година, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното погасяване;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ -
относно вземането за сумата от 274,29 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за
периода 28.09.2021г. до 19.01.2024г.;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от
160,32 лв. - мораторна лихва за периода от 28.09.2021г. до 14.03.2024г.;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 82,64
лв. - такси за периода 29.07.2021 година до 10.01.2023 г. и обезщетение за уведомяване в
размер на 156 лева за периода 12.10.2023 г. до 20.02.2024г;
По отношение допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на осъдителен иск,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 769/2024 г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, по което съдът с Разпореждане № 947/28.03.2024 година, е отхвърлил като
неоснователно заявление, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ***** – изпълнителен
директор и **** - прокурист, чрез пълномощник, с което се иска по реда на чл. 417 ГПК да
бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника А. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *****, за
заплащане на следните суми: 950, 00 лв. /деветстотин и петдесет лева/ - главница по Договор
за издаване на кредитна карта МК 212212 от 21.06.2021 година, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда-27.03.2024 г. до окончателното погасяване; сумата
от 274, 29 лв. /двеста седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ - непогасена
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2021 г. до 19.01.2024 г.; сумата от 160, 32 лв. /сто
и шестдесет лева и тридесет и две стотинки/ - непогасена мораторна лихва за периода от
28.09.2021 г. до 14.03.2024 г.; сумата от 82, 64 лв. /осемдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки/ - непогасени такси, дължими за периода 29.07.2021 година до 10.01.2023 година;
сумата от 61, 79 лв. /шестдесет и един лев и седемдесет и девет стотинки/ - застраховки за
периода от 27.08.2021 година до 28.03.2022 година; сумата от 156, 00 лв. /сто петдесет и
шест лева/ - обезщетение за уведомяване за периода от 12.10.2023 година до 20.02.2024
година; сумата от 33, 70 лв. /тридесет и три лева и седемдесет стотинки/-държавна такса и
сумата от 480, 00 лв. - адвокатско възнаграждение.
12
Разпореждането е връчено на ищеца на 15.05.2025 година и след влизане в сила на
същото, съдът е указал на заявителя да се изпратят указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
като в тази връзка до ищеца е изпратено съобщение с посочените указания, което е връчено
на 12.06.2024 година, като в указания от съда срок на 14.09.2023 година ищецът е депозирал
настоящата искова молба, с която е предявен осъдителен иск.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1, т. 4 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Доказателствената тежест е: По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ:
За ищеца:- наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния
Договор за издаване на кредитна карта МК212212 от 21.06.2021г., по силата на който ищецът
има качеството на кредитодател и картоиздател, а ответника на кредитополучател и
картодържател; издаването на кредитна карта и връчването й на ответника, изпълнение на
своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина
уговорен в него; наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на
процесния Договор за издаване на кредитна карта; уведомяване на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост, и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя,
касаещо връщане на главницата. На следващо място ищецът следва да докаже, че
кредитополучателя не е изпълнил задълженията си за редовно обслужване на кредита,
размер на претендираната главница. Следва да докаже е налице присъединяване на
ответника към застрахователна програма „Защита на плащанията“, че ответникът дължи
застрахователни премии, техния размер и периода, че именно ищецът има право да получи
същите, че е налице уговорка същите да бъдат начислявани като задължение по кредитната
карта.
За ответника - погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо
главница по заемния договор, както и релевираните възражения в отговора за липсата на
валиден договор предвид стореното оспорване на подписа на ответника.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ:
- За ищеца:- наличието на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) и
ответника (кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения Договор за издаване
на кредитна карта, за дължимост от страна на кредитополучателя на договорна лихва;-
размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
За ответницата - погасяване на задължението, касаещо претендираната
договорна лихва по кредита.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД:
За ищеца: наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за
потребителски кредит, наличието на уговорка, според която задължението за главница става
изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, и размер на
претендираната мораторна лихва.
За ответницата - погасяване на задължението за лихва за забава.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД
За ищеца:наличието на уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството
им на страни по твърдения договор за потребителски кредит, за дължимост от страна на
кредитополучателя на такси, дължими по процесния договор и обезщетение за уведомяване;
13
размер на претендираните такси и разноски за уведомяване, и настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя за заплащането на главницата.
За ответника - погасяване на задължението, касаещо претендираните такси и
разноски за уведомяване.
По същество:
На първо място съдът намира за нужно да отбележи, че в случая претенцията на
ищеца произтича от представения както в заповедното производство, така и в исковото
производство Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта, който неправилно в
исковата молба ищецът наименова Договор за издаване на кредитна карта. Видно от
представения по делото Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта същият е
посочен в краткост Договор за кредитен лимит, а в чл. 3 е посочено, че към него се сключва
друг договор наименован Договор за издаване и обслужване на перосална кредитна карта,
наричан за краткост Договор за издаване на кредитна карта, който не е представен по делото.
Съдът намира, че процесните вземания касаят Договор за кредитен лимит, доколкото видно
и от обстоятелствената част на исковата молба всички цитирани разпоредби, на които се
основават вземанията са именно от посочения договор.
Договорът за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК212212 от
21.06.201 година, сключен между "Юробанк България" АД и А. Р. по съществото си
представлява договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се
задължава да отпусне средства в определен размер на клиента, при лихва и условия,
определени в договора, а клиента се задължава да върне всички суми (главница,
възнаградителна лихва и други разноски) в определения в договора срок при месечни
вноски, съгласно посочените в договора параметри. Особеното при договорите за
използване на кредитна карта е, че клиентът може да тегли суми и да ги погасява
непрестанно през целия период на действие на договора, стига общият размер на
задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора
лимит. Всеки месец на потребителят се издава месечно извлечение, което посочва общият
размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и кредитния лимит, но
същите са в договор, който не е представен по делото.
По делото не са представени и общи условия, а и ищецът не твърди, че договорът за
кредитен лимит е сключен при общи условия. Видно от разпоредбите на договора ОУ са
приложими към договора за издаване и обслужване на персонална кредитна карта, който не
е приложен по делото.
Разновидност на договора за заем/потребителски кредит е договорът за револвиращ
кредит, при който страните постигат съгласие в рамките на целия срок на действие на същия
кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/, която да ползва
многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в
пълен размер или частично. Същевременно, форма на реално усвояване на договорения
кредитен лимит от страна на кредитополучателя е посредством използване на кредитна
карта - вид платежна карта, чието издаване представлява платежна услуга по см. на чл. 4, т. 5
ЗПУПС, предоставяна по силата на договор за издаване на кредитна карта.
Съдът счита на първо място, че вземанията по исковете се основават на договор,
сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по
отношение на тези договори са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи,
действали към момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на
този вид договори. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи
служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на
закона или добрите нрави. Договорът е сключен на 21.06.2021г., поради което за него важат
правилата на ТЗ, на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на Закона за
14
потребителския кредит (ЗПК) и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Приложението
на ЗПК следва и от изричната норма на чл. 21, ал. 4 от ЗПУПС / обн. ДВ бр. 20/6.03.2018 г. и
приложим в случая/.
Предвид това и с оглед анализираните данни, следващи от тези доказателства, съдът
намира за установено по делото възникването между „Юробанк България“ АД, в качеството
й на издател и кредитор и ответника, в качеството му на картодържател и кредитополучател,
на облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е процесният
договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта от 21.06.2021 г. и в изпълнение на
задълженията си по който търговската банка е предала на ответника кредитна карта с
осигурен кредитен лимит съгласно договореното между страните.
Въведеното с приемането на чл. 7, ал. 3 ГПК, задължение съдът служебно да следи за
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, касае неравноправни клаузи в такъв
договор по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 20 ЗЗП. Независимо от горното, както бе
прието и в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК,
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е
прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът
има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на
останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от
общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не
действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че
да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или
съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай
правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. „.
В случая съдът намира, че в договора са налице неравноправни клаузи.
При служебно извършената проверка относно действителността на процесния
договор съдът установи на първо място, че не е спазена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за спазване изискването на посочената
разпоредба, а именно за своевременно предоставяне на предварително оповестената
съществена за потребителя преддоговорна информация, съдържаща се в стандартния
формуляр, изискуем по чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Липсата на удостоверяване на това обстоятелство
прави невъзможно съдът да прецени дали ответникът е бил предварително запознат с
параметрите на сключения договор. В тази насока и Решение № 208 от 1.08.2024 г. на ОС -
Кюстендил по в. гр. д. № 75/2024 г.
На следващо място се установи, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, длъжникът
дължи възнаградителна лихва, считано от съответната дата, посочена като „Дата на
трансакция" в Месечното извлечение, върху всички начислени задължения по Кредитния
лимит на Картата, като за начислени задължения от такси, лихва се дължи само за такси,
дължими по Договора за издаване на Кредитна карта, свързани с използване на Картата за
извършване на платежни операции и посочени в т. 4., т. 5., т. 12., т. 18. и т. 21. от Раздел
VIII.8. от Тарифата на Банката. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, банката изчислява
дължимата лихва върху задълженията по ал. 2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за
текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на
Картата веднъж месечно, на датата на издаване на Месечното извлечение, с изключение на
15
лихвата, за която е приложено правилото по чл. 5, ал. 2 по - долу. Ежедневната лихва се
изчислява, като текущите непогасени задължения се умножават с приложимия годишен
лихвен процент, разделен на 360. Това означава, че през следващия отчетен период
възнаградителната лихва се начислява включително върху натрупаната и прибавена към
задълженията по кредита възнаградителна лихва от предходния период. Тази клауза на чл. 4
от сключения между страните договор противоречи на императивна норма на закона, която
забранява анатоцизма или начисляването на лихва върху лихва. Действащото българско
законодателство не допуска анатоцизъм освен по договори между търговци. Предвид това
цитираната клауза от процесния договор е нищожна поради противоречие със закона.
Съдебната практика, не отрича анатоцизма единствено между търговци, пред каквато
хипотеза не сме изправени в настоящия случай. В константната съдебна практика - Решение
№ 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т. о., Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д.
№ 739/2019 г. на ВКС, I т. о., Решение № 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, I т.
о, Решение № 132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о, Решение №
66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, I т. о., и др., уговорката в допълнителни
споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3
ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии
за кредитен риск (отм.); не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Според тези разпоредби на договора трансакции, месечни вноски, лихви, такси и
други разходи стават част от дълга и се олихвяват, като тяхното събиране става чрез
задължаване на сметката по кредитната карта на ответника, като по този начин
задължението по кредитния лимит е формирано от удържани (директно дебитирани) от
кредитодателя такси, начислени възнаградителни лихви, обезщетения и застраховки, в т. ч.
лихви върху последните, съдебни такси и адвокатски възнаграждения. В тази връзка дългът
недопустимо се е мултиплицира – начислените договорни лихви, такси, обезщетения за
забава и пр. се удържат от кредитния лимит, върху чийто увеличен по този начин размер (с
вече начислена за изтеклия период договорна лихва) се начислява договорна лихва за
следващия период, което представлява скрита форма на преструктуриране на кредита,
почиващо на нищожна клауза, водещо в крайна сметка до анатоцизъм – чл. 26, ал. 1, пр. 1,
вр. ал. 4 и чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В тази насока и Решение № 982/03.09.2023 г. по въззивно
гражданско дело № 20222100501710 по описа за 2022 година на ОС-Бургас.
Освен това в чл. 11, т. 9 е посочено, че договора следва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти,
а в т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от
Договора, е посочен ГПР 31, 73% но при следните допускания: Договорът ще е валиден за
срок от поне една година и Банката и Картодържателят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по Договора; (б) лихвата и другите разходи са
неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока по
б. (а); (в) общият размер на предоставения Кредитен лимит е усвоен незабавно и изцяло; (г)
Кредитният лимит е усвоен при най-високите стойности на разходите, приложими при
усвояване на средствата; (д) Кредитният лимит е усвоен на най-ранната възможна дата след
16
сключването на Договора, съгласно настоящите Условия и съобразно лимитите при
усвояване, предвидени в Договора за издаване на кредитна карта и Общите условия към
него; (е) усвоеният изцяло Кредитен лимит ще бъде погасен на 12 равни по размер месечни
вноски; (ж) общият размер на Кредитния лимит е 3000 лева. Явно е, че допусканията, при
които е определен ГПР, не кореспондират на параметрите на конкретния договор и същото
не би могло да се определи като описан по ясен и разбираем начина на формиране на ГПР,
както и на ГЛП, за който е посочено, че е с тези параметри при определени условия. В тази
насока и Решение № 268/10.11.2023г. по в.гр.д. № 246/2023г. по описа на ОС-Шумен.
На следващо място, от приложените доказателства се установява, че ответникът е
подписал Пакет "F" Декларация за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма "Защита на плащанията", съгласно която дава изричното си
съгласие сумата на месечната застрахователна премия да бъде начислявана като задължение
по кредитната карта и превеждана от банката на застрахователя.
Представения от ищеца Пакет "F" за присъединяване към застрахователна програма
"Защита на плащанията", освен че видимо е отпечатан с размер на шрифта по малък от 12,
не са ангажирани и доказателства за реалното сключване на застрахователен договор със
застрахователя, както и изплащането на дължимата премия.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Настоящият състав
намира и че присъединяването към груповата застраховка е задължително условие за
сключване на договора за кредит. Декларацията за присъединяване към груповия
застрахователен договор е подписана едновременно с подписване на договора за издаване на
кредитна карта. Застрахован следва да е кредитополучателя, но видно от предпоследното
изречение на т. 6 от Пакет "F" при настъпване на една значителна част от покритите
застрахователни рискове застрахователното обезщетение се дължи на кредитодателя. Освен
това по груповия застрахователен договор "Юробанк България"АД има качеството на
застрахователен посредник, което в още по- голяма степен обосновава наличието на интерес
за банката от присъединяване на клиентите й към договора за застраховка. Щом като
присъединяването на кредитополучателя към груповия застрахователен договор е в интерес
на кредитодателя, то е налице достатъчно основание да се счита, че възможността за
присъединяването не е предоставена като услуга в полза на кредитополучателя, която да
може да бъде избрана свободно, независимо от сключването на договора за издаване на
кредитна карта. Аргумент в подкрепа на горния извод е и изр. 2 от т. 1 на горепосочения
пакет, съгласно което застраховката не се предлага отделно от кредитните карти. Това е
напълно логично, тъй като предоставената застраховка "Защита на плащанията" би била
безпредметна, ако не е сключен договор за издаване на кредитна карта. Самият факт обаче,
че в пакета изрично е включен такъв текст, навежда на извода за наличие на обвързаност
между сключването на договора за издаване на кредитна карта и присъединяването към
груповия застрахователен договор.
При това положение е налице некоректно изпълнение на изискванията по чл. 11, ал.
1, т. 10 от приложимия в отношенията между страните ЗПК, което некоректно изпълнение е
равносилно на пълно неизпълнение, тъй като действителните разходи в тежест на
кредитополучателя са значително по-високи. Съдът е длъжен да следи служебно за
валидността на потребителските договори съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, като в случая
17
нарушението на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК и до последицата по чл. 23 ЗПК, а именно, че
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В тази насока и Решение № 838 от 12.02.2025 г. на СГС по гр. д. №
12592/2022 г., Решение № 208/01.08.2024 г. по въззивно гражданско дело № 20241500500075
по описа за 2024 година на ОС-Кюстендил.
На следващо място и като допълнение следва да бъде отчетено обстоятелството, че
към исковата молба не са приложени никакви доказателства за сключването на тази
застраховка, което обстоятелство обаче не може да дерогира факта, че длъжникът е бил
задължен да изплаща стойността й. В случая, по делото липсват и доказателства
претендираните от ищеца начислени месечни застрахователни премии да са били платени от
Банката и преведени на застрахователя, който е действителния кредитор на това вземане,
поради което и на това основание претенцията е недоказана и следва да бъде отхвърлена.
При служебно извършената проверка относно действителността на процесния
договор съдът установи и че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за
посочване по разбираем начин на условията за издължаване на кредита от потребителя.
Според договора банката предоставя на А. Р. револвиращ потребителски кредит, под
формата на кредитен лимит в размера на 1000 лева, достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта като условията за погасяване са уредени в друг Договор за издаване и
обслужване на персонална кредитна карта и в Общите условия на "Юробанк България"АД
към този договор, които обаче не са представени по делото. Според чл. 5, ал. 1 от процесния
Договор, Картодържателят може да изплати задълженията си по Договора, възникнали при
използването на Картата, в срок до Датата за издължаване (Краен срок за плащане),
посочена в последното издадено от Банката Месечното извлечение: (а) изцяло или (б) на
части, като в последния случай, усвоената и непогасена част от кредитния лимит остава
дължима и се олихвява с възнаградителна лихва, според условията на договора. Предвидено
е, че периодът от съответната дата, посочена като "Дата на трансакция" в месечното
извлечение до Датата на издължаване се нарича "Гратисен период", след който по смисъла
на чл. 5, ал. 7 от договора картодържателят дължи на банката обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Доколкото по
делото не е представен подписан между страните за издаване и обслужване на персонална
кредитна карта и в Общите условия на "Юробанк България"АД към този договор съответно
съдът е в невъзможност да установи уговорките за издаване на месечни извлечения. С оглед
на изложеното се налага извод, че падежът на задължението по договора е определяем от
банката с допълнително изходящи от нея документи, т. нар. месечни извлечения, с които
потребителят следва да се уведомява за падежа на задължението му, а не е конкретно
разписан в настоящия договор. Така и конкретно в настоящия казус не се установява банката
да е определила датата на издаване на месечното извлечение при предаването на кредитната
карта на картодържателя, доколкото данни за това няма в приемо-предавателния протокол №
1166545/21.06.2021г., както и уведомяването на потребителя за датата на издаване на
месечните извлечения.
В аспекта на изложеното се налага извод, че процесният потребителски договор не
отговаря на изискването в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в същия липсват ясно разписани
условия на издължаване на кредита касателно падежа за изпълнение на задължението от
потребителя. Падежът на задължението не е посочен в договора, а се определя едностранно
от банката с издаването на месечни извлечения, без обаче да са ясни условията за узнаване
от потребителя на датата на издаване на месечните извлечения, за да се приложи фикцията
за връчването им и да се приеме знанието на потребителя за падежа на задължението му.
Защитата на потребителя, намерила отражение в ЗПК и ЗЗП се основава на създаването на
гаранции за яснота, разбираемост и прозрачност на задълженията на потребителите. Според
настоящия съдебен състав, в случая такава яснота липсва, а е налице неяснотата и
18
неинформираността на потребителя досежно частта от договора, от която зависи падежа за
заплащане на задължението за месечните суми за револвиране на кредита, респективно и
касае условията за издължаване на кредита, които съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 пр. 1 от ЗПК
трябва да са конкретно разписани и да не поставят потребителя в неравностойно спрямо
банката положение.
Съобразно чл. 22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Предвид установените по - горе нарушения, договора е недействителен. В
чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ето защо следва да се приеме, че предявения иск е
неоснователен по отношение на търсените от ищеца суми извън получената чиста заемна
сума, от която следва да се приспаднат и платените вноски като погасена главница.
Относно изискуемостта на усвоените от ответника суми по кредита, доколкото не се
установява падежа за тяхното плащане. Според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен
ден за изпълнение на паричното задължение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В случая съдът намира, че ищецът не е обявил на ответника
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението и преди връчване на исковата
молба.
Няма убедителни доказателства това да е извършено надлежно при спазване на
изискванията установени от чл. 47, ал.1 и ал.3 ГПК.
Видно от приложената по делото разписка, изготвена от ЧСИ **** става ясно, че на
04.01.2024 година е залепено уведомление на входната врата на адрес: гр. *****. Посочено е,
че обстоятелствата, при които е залепено уведомлението е, че връчителят е посетил адреса
на 30.11.2023 година в 17.50 часа; 16.12.2023 година в 10.45 часа и на 04.01.2024 година в
18,10 часа, като при посещенията никой не отворил вратата, познати на лицето казали, че не
са виждали лицето от много време и не знаят къде се намира. Тези обстоятелства са били
констатирани от връчителя ****** – призовкар към ЧСИ. ЧСИ изготвил справка НБД
Население, от която се установява, че А. Р. Р. е с постоянен и настоящ адрес гр. *****, а от
изготвената справка от регистъра на уведомленията за трудови договори и уведомления за
промяна на работодател се установява, че длъжникът няма действащи трудови договори към
15.01.2024 година. Посочените по-горе обстоятелства са отразени от ЧСИ **** в протокол за
удостоверяване връчване на книжа от 19.01.2024 година.
С оглед отразените констатации от ЧСИ ****, съдът намира, че поканата за
предсрочна изискуемост не е връчена по надлежния ред на длъжника. Видно от самата
покана адресирана до длъжника А. Р. Р. освен адрес е посочен телефонен номер и имейл
адрес. От представената разписка-уведомление и протокол за удостоверяване връчване на
книжа става ясно, че длъжникът е търсен единствено на посочения в поканата адрес. Видно
от приложения по делото Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №
МК212212 от 21.06.2021 година в чл. 13, ал. 1 от същия е било уговорено между страните, че
всяко уведомление, съобщение или напомнително писмо за изплащане на задължения,
включително и ако се отнасят до допълнителна карта, се изпращат от банката на
картодържателя в писмен вид на български език на хартиен носител с обикновена, а където е
предвидено съгласно Общите условия – с препоръчителна поща с известие за доставяне, на
адреса за кореспонденция, изрично посочен от картодържателя в заявлението за издаване на
картата. В случай, че не е изрично избран адрес за кореспонденция, за такъв се приема
посочения в заявлението настоящ адрес на картодаръжателя. В случаите, предвидени в
настоящия договор, съответните уведомления се изпращат на адреса на електронната поща,
съответно на мобилния телефонен номер на картодържателя, които са отбелязани в неговото
заявление за издаване на картата, освен ако той е уведомил писмено за тяхната промяна.
19
Изрично се договаря, че всеки последно деклариран от картодържателя адрес, електронен
адрес и мобилен телефонен номер, се считат за адреса, съответно електронния адрес и
мобилния телефонен номер, на който ще се изпращат известията или ще се извършва
оповестяването на който и да е документ, съгласно настоящите общи условия. До
получаването на уведомление по реда на ал. 2 на уведомление за промяна на адреса,
съответно на електронния адрес или на мобилния телефонен номер, всички съобщения,
достигнали до последно декларирания адрес, електронен адрес или мобилен телефонен
номер, ще се считат за получени. Съгласно ал. 2 на чл. 13, страните изрично са се съгласили
и договорили, че уведомленията, изпратени от банката до картодържателя на адреса на
електронната поща, позволяват същите да бъдат съхранени от картодържателя по начин,
достъпен за последващи справки от негова страна, за период от време, достатъчен за целите,
за които уведомленията са изпратени, като информацията, съдържаща се в тях, може да бъде
възпроизведена в непроменен вид, поради което страните считат същите за предоставени на
дълготраен на дълготраен носител, по смисъла на приложимото право.
Установява се, че страните с изричните договорни клаузи при условията на чл. 9 от
ЗЗД са установили начин на връчване на съобщенията по договора и са приели, че при
достигането им на адреса те се считат за връчени, което е уговорено в чл. 13, ал. 1 от
Договора за кредитен лимит. Установи се, че в заявлението за издаване на кредитна карта
длъжникът е посочил адрес за кореспонденция гр. *****, както и е посочен мобилен
телефонен номер **** и имейл адрес – ******. Установи се, че въпреки, че в поканата
адресирана от „Юробанк България“ АД до длъжника А. Р. Р. са били посочени адрес за
кореспонденция, имейл адрес и телефонен номер от страна на ЧСИ не са положени опити
книжата да бъдат връчени на посочения в заявлението имейл адрес, както и да бъде
направен опит длъжникът да бъде уведомен по телефона. Доказателства, че ответникът е
уведомен по телефона, както и на посочения в договора имейл адрес липсват, при което не
може да бъде прието, че банката е положила дължимата грижа и такава съобразно договора,
за да се приеме, че е спазена процедурата за връчване на поканата и уведомлението за
предсрочна изискуемост. Именно и по този начин следва да бъде търсен ответникът,
доколкото сам той е посочил начина за кореспонденция в договора.
Съдът намира, че ЧСИ не са положили необходимите усилия за връчване на длъжника
поканата за предсрочна изискуемост. Неизпълнението на това задължение обуславя
нередовност на връчването. Именно банката кредитор избира съобщението да бъде връчено
чрез ЧСИ, като съдът намира, че в случая, банката не е удостоверила усилията си да връчи
уведомление за предсрочната изискуемост на длъжника съобразно изискванията на т.18 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС редовно.
Съдебната практика е безпротиворечива, че като покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД
следва да се приеме и получаването на исковата молба. С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че в случая исковата молба има характер и на покана за плащане по
смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, с получаването на която е станало изискуемо вземането на
банката за усвоените и невърнати суми по кредита.
В допълнение може да се посочи и че исковата молба е връчена на особения
представител на ответника, поради което същият се счита за уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита с връчването на исковата молба.
Предвид изложеното съдът намира, че задълженията на кредитополучателя
неправилно са погасено по реда на чл. 5, ал. 4, а именно в следната последователност: 1.
Лихва; 2. Такси и други разходи; 3. Покупки; 4. Месечни вноски при покупки на вноски; 5.
Теглене на пари в брой, доколкото, предвид недействителността на договора,
кредитополучателят не дължи лихви, такси и други разходи. В случая се касае за отпуснат
кредитен лимит, поради което за чиста стойност на кредита следва да се приемат усвоените
от картодържателя суми в общ размер 950, 00 лева. В случая от заключението на ССчЕ се
20
установи, че усвоените от ответника по договора суми са в общ размер на 950 лева, а
внесените от него суми за погасяване на задълженията му са в размер общо на 60 лева.
Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е императивна по своя правен характер и следва да бъде
приложена служебно, като пряка правна последица от констатацията за недействителност на
договора за кредит.
Предвид изложеното чистата усвоена сума от ответника, след приспадане на всички
внесени суми от него и която не е върната е в размер на 890 лв., до който размер искът за
главница е основателен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер на
главницата от 950 лв., за сумата от 274,29лв. /двеста седемдесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 28.09.2021г. до 19.01.2024г.; сумата от
160,32лв. /сто и шестдесет лева и тридесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода
28.09.2021г. до 14.03.2024г.; сумата от 82,64лв. /осемдесет и два лева и шестдесет и четири
стотинки/ - Такси за периода 29.07.2021г. до 10.01.2023г.; сумата от 61,79лв. /шестдесет и
един лева и седемдесет и девет стотинки/ - Застраховки за периода от 27.08.2021г. до
28.03.2022г. и сумата от 156лв. /сто петдесет и шест лева/ - обезщетение за уведомяване
начислено за периода от 12.10.2023г. до 20.02.2024г. следва да се отхвърлят.
Главницата, за която искът се уважава се дължи, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба. В случая, настоящият осъдителен иск е предявен
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК (при отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение) и въз основа на решението по него ще може да бъде издаден изпълнителен
лист. Предявяването на този иск е една допълнителна възможност за заявителя, предвидена с
цел процесуална икономия, същият е самостоятелен иск и независим от неуспешно
развилото се заповедно производство, като единствената връзка между тях е доплащането на
държавната такса съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК. Поради това и нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК е
неприложима, тъй като същата касае предявяването на установителен иск за съществуване
на вземането по издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение и депозирано против
нея възражение от длъжника, какъвто безспорно не е настоящият казус. Ето защо, в
конкретния случай, законната лихва не се дължи от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
а същата се дължи от предявяване на осъдителния иск с подаване на исковата молба на
12.06.2024 г. до окончателното плащане. Нещо повече, в случая се установи, че липсва
посочен падеж и именно исковата молба има характер на покана.
За пълнота относно претендираните от ищеца такси следва да се отбележи и
следното. В представения по делото и процесен договор липсват каквито и да било уговорки
за това, че са предвидени такси за плащане, ответникът да се е съгласил с тях и Тарифата.
Очевидно същата е неразделна част от другия договор за издаване и използване на
персонална кредитна карта, който обаче не е представен и липсват доказателства да е
подписан. С оглед изложеното съдът намира, че таксите, претендирани с исковата молба за
надвишаване на кредитен лимит, за блокиране на кредитна карта, за такса за теглене в брой
и такса на стойност 30 лв. са недължими. Последната е такса за администриране на
просрочен кредит в размер на 30 лева, която е в противоречие с чл. 33, ал. 1, и ал. 2 ЗПК,
доколкото представлява обезщетение за вреди от забавата на кредитополучателя с фиксиран
размер, който не зависи от това, дали в действителност са предприети някакви действия по
"администриране", какви са те и какви са разходите на банката за тях. Видно от
представената параметрична справка и от заключението на вещото лице таксата на
превишаване на кредитния лимит е начислявана и се е увеличавала всеки месец именно
поради прибавяне на непогасени такси и лихви към кредитния лимит, без наличие на
тегления или разплащания от страна на кредитополучателя. Начисляването на такси за
надвишен кредитен лимит е неправилно, доколкото видно от доказателствата кредитния
лимит е 1000лв., а усвояванията не го надвишават – те са в размер на 950, 00 лв., както е
установила и самата СИЕ по делото. В случая ищецът претендира и такса от 15.00лв. за
блокиране на карта и такса за администриране на просрочен кредит – 30.00лв., като
21
последната липсва като конкретна точка в тарифата и остава неизяснено на базата на каква
от уговорките между страните е начислена. Тези такси също се явяват недължимо
начислени, доколкото блокирането на картата е на базата на начисляване на суми към
кредитния лимит по неравноправни и нищожни клаузи, както беше посочено по-горе, а
таксата за администриране се явява недоказана, поради липса на конкретна уговорка между
страните за начисляване на такава. Дори и да беше налице конкретна уговорка за
начисляване на такса за администриране, то тя би била в противоречие с нормата на чл. 33.
ал. 1 от ЗПК, в който е предвидено, че при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такава уговорка цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, оскъпява кредита и това води до
неоснователно обогатяване, която се явява противоречаща на закона уговорка по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Относно претендираното обезщетение за уведомяване в размер на 156, 00 лв. не се
установява опит от страна на банката да връчи уведомлението по предвидения в договора
начин. Както се посочи по-горе страните са установили начин на връчване на съобщенията
по договора и са приели, че при достигането им на адреса те се считат за връчени, което е
уговорено в чл. 13, ал. 1 от Договора за кредитен лимит. Установи се, че в заявлението за
издаване на кредитна карта длъжникът е посочил адрес за кореспонденция гр. *****, както и
е посочен мобилен телефонен номер **** и имейл адрес – ******. Съдът намира, че
предприетите действия по връчване на уведомлението по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ биха
били необходими след като се установи, че уведомлението не може да се връчи на адреса за
кореспонденция, посочен от длъжника. Пристъпването към връчване чрез ЧСИ, без да се
спази уговорения начин на връчване води до разноски, които в случая следва да останат в
тежест на банката, тъй като са преждевременно сторени и съдът не може да се установи
дали са били необходими, респ. – че са разноски във връзка с воденото заповедно
производство.
Относно дължимите разноски:
От страна на ищеца е сторено искане за присъждане на разноски както в заповедното,
така и в исковото производство.
Принципно в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е прието, че
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. В мотивите на решението е прието, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
На първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено
по предходната уредба /ДВ, бр. 42/2009г./, в която не е бил предвиден ред за предявяване на
иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо,
постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата уредба, от която
ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото производство. Вярно е, че
принципно отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора в
исковото производство. Това разбиране на върховната инстанция обаче е постановено при
действаща уредба, при която не е било възможно да се провежда исково производство при
отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение, т.е. в основата на изводите на
върховните съдии е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а
именно, че за провеждането на иск по чл. 415 от ГПК е необходимо заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега действащият
ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то
22
настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските
от заповедното производство като отчете спецификите на този иск.
На първо място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 3, във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена
заповед за изпълнение за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна
такса. На практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК, която представлява сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в
исковото производство такса.
В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 33,70 лв. С оглед
изхода от настоящото производство и съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
достигна до извод, че на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
предявените искове в размер на част от претендираната държавна такса върху тези искове,
поради което на ищеца се дължи държавна такса за заповедното производство в размер на
17,80 лв.
Що се отнася до претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в заповедното
производство, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде присъждан. В тази
връзка отговорността за разноски следва да се разглежда като специфичен вид деликтна
отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на изследване и при която размерът
на вредите е законово определен, като не се допуска обезщетяването на други вреди, освен
посочените в закона. За да е налице такава отговорност е необходимо: 1) противоправно
поведение на другата страна, изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2)
вреди за страната, в чиято полза е решен правният спор, които са законово определени /в чл.
78, ал. 1 от ГПК/ и представляват осъществените по делото разноски и 3) причинна връзка -
т.е. тези вреди да са причинени във връзка с водене на делото. В настоящия случай ч.гр.д. №
649/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, е образувано по Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. С влязло в сила Разпореждане №
753/19.04.2023г. заявлението е отхвърлено като неоснователно. От разпоредбата на чл. 418,
ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 411, ал. 2 от ГПК може да се направи извод, че с акта си по
същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за изпълнение или да
откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на практика представлява цялостно
отхвърляне на заявеното до съда искане. От друга страна правилата за разпределение на
отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане - по аргумент на чл.
78, ал. 1 от ГПК. След като в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на
този етап правният спор не е решен в полза на заявителя.
Ето защо, разноските от този етап от производството няма как да му се присъдят.
Именно поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото
производство. Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се заповедно
производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 от ГПК. След
като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
то на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен така очертаната
от законодателя. Ето защо, изходът на спора от настоящото производство има самостоятелно
значение и на присъждане подлежат разноските единствено от този спор. Изходът на спора в
заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължат разноски
за това производство, с изключение на заплатената държавна такса - аргумент от чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Относно претендираните разноски в исковото производство-ищецът е сторил
разноски в размер на 166,30 лв.-заплатена държавна такса, сумата от 468,50 лв.-
възнаграждение за особен представител, 562,20 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение с
представени доказателства в тази насока и сумата от 500, 00 лв.-възнаграждение за вещо
лице или общо сумата от 1797 лв. Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от
23
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 949,13 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 А. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** представлявано от изп. директор **** и прокурист ****, чрез
пълномощник - адв. Х. Х. И., със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. ****, сумата от
890, 00 лв. /осемстотин и деветдесет лева/, представляваща непогасена главница по Договор
за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК212212 от 21.06.2021 година,
сключен между А. Р. Р. и „Юробанк България“ АД, ВЕДНО със законната лихва върху тази
главница считано от датата на подаване на исковата молба-12.06.2024г. до окончателното
погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 890 лв. до
пълния предявен размер от 950 лв. и искането за присъждане на законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** представлявано от изп. директор
**** и прокурист ****, чрез пълномощник - адв. Х. Х. И., със съдебен адрес за връчване на
книжа: гр. **** срещу А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата от 274,29лв. /двеста седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2021г. до 19.01.2024г.;
-сумата от 160,32лв. /сто и шестдесет лева и тридесет и две стотинки/ - мораторна
лихва за периода 28.09.2021г. до 14.03.2024г.;
-сумата от 82,64лв. /осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - Такси за
периода 29.07.2021г. до 10.01.2023г.;
-сумата от 61,79лв. /шестдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ -
Застраховки за периода от 27.08.2021г. до 28.03.2022г.;
-сумата от 156лв. /сто петдесет и шест лева/ - обезщетение за уведомяване начислено
за периода от 12.10.2023г. до 20.02.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
****** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****** представлявано от изп. директор **** и прокурист ****,
чрез пълномощник - адв. Х. Х. И., със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. ****, сумата
от 17,80 лв. /седемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща заплатена държавна
такса за заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от
949,13 лв. /деветстотин четиридесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща
сторени разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка, по която може да се
платят сумите: IBAN ****** BIC ****** „Юробанк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
24
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
25