№ 12995
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110106365 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД от С.
Г. Й. срещу ЮЛ за признаването за нищожен като противоречащ на закона и
заобикалящ закона на договор за потребителски кредит № ********** от
11.05.2023 г., сключен между страните.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД от С.Т.К. срещу ЮЛ за признаването за нищожна като
противоречаща на закона и на добрите нрави на чл. 1, т. 3 и т. 4, чл. 17 и чл. 27
от договор за потребителски кредит № ***** от 30.05.2024 г., сключен между
страните.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 30.05.2024 г. е сключен договор
за потребителски кредит № ***** за сумата от 2600 лв. при уговорен ГПР от
37,67%, лихвен процент в размер на 36%. В чл. 19 от договора е уговорено, че
страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условията по ОУ, или с банкова гаранция. С чл. 29 страните уговорили, че при
неизпълнение на задължението по чл. 19 от договора, заемателят дължи
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита, като според договора
страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в сочените размери. Неустойката се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като на ищеца е
начислена такава заради непредоставено обезпечение. В чл. 30 от договора е
предвидено да се заплаща неустойка при забавено плащане. Ищецът
поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, като навежда доводи за
нарушение на чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на
законоустановената форма. Сочи допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10, вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като не е разписана методиката за формиране на ГПР и не е
ясно как е формиран същият. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е
1
грешен, а действителният такъв надвишава установения минимум в чл. 19,
ал.4 ЗПК. Сочи, че неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води
до недействителност на целия договор. Поддържа, че клаузата за неустойка
води и до заобикаляне на закона, доколкото с нея се уговаря още едно
допълнително обезщетение, освен лихвата, и се стига до недопустимо
кумулиране. Поддържа, че клаузата в договора за неустойка е неясна и не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици, което води
до нищожност на целия договор. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалния
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че в случая били
спазени всички изисквания за формиране на ГПР и неустойката не била
включена в него. Посочва, че неустойката била индивидуално уговорена и не
представлявала възнаграждение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представени договор за потребителски кредит № ***** от
30.05.2024 г., съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 2600 лв., със
срок на връщане от 24 месеца, при месечен лихвен процент 36 %, годишен
процент на разходите на заема 37.67 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора е
предвидено, че потребителят следвало в три дневен срок от сключване на
договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД, което
лице следва да отговаря на условията по ОУ или банкова гаранция. В чл. 29 от
договор е предвидено, че ако потребителят не изпълнел своето задължение
посочено в чл. 19, същият дължал неустойка в размер на 0.9 % от стойността
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било представено
обезпечение. В чл. 29, ал .2 е посочени, че в случай на настъпване на
дължимост на неустойката, потребителят щял да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
По делото е представен погасителен към договор за потребителски
кредит № ***** от 30.05.2024 г., от който е видно, че в общия размер на
вноските се начислява и месечна вноска за неустойка, поради което месечната
вноска е в размер на 345.68 лв.
По делото са представени стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи
условия на договорите за потребителски кредит предоставен от разстояние,
уреждащи отношенията между ЮЛ и потребителите.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № *****
от 30.05.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
2
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 30.05.2024 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски кредит № ***** от 30.05.2024 г., сключен при действието на
Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по
силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 2600 лв.
за срок от 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 37.67 %, годишен
лихвен процент /ГЛП/ 36 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 29 от процесния
договор неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде
3
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР,
съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези
клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 37.67 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, още повече, че с
включването му размерът на ГПР е различен от посочения в договора, поради
което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
4
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
потребителски кредит № ***** от 30.05.2024 г. е в размер на 2600 лева, а
неустойка за непредставяне на обезпечение по договора е в размер на 4466.85
лева, поради което размерът на ГПР с включена неустойка надхвърля 50 %,
след като се прибави неустойката. Така уговорената неустойка, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Още
повече, че и съгласно решение от 21.03.2024 г. по д. № C-714/22 на СЕС е
предвидено, че чл. 3, буква чл. 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед на горното
предявеният иск се явява основателен, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в
размер на сумата от 153.17 лв. държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от С. Г. Й., ЕГН
********** със съдебен адрес в ****************, чрез адв. Б. Й. срещу ЮЛ,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ********** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за потребителски кредит №
********** от 11.05.2023 г., сключен между страните, поради противоречието
му със закона.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
**********, да заплати на С. Г. Й., ЕГН ********** със съдебен адрес в
****************, чрез адв. Б. Й., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 653.17 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5