РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 08.08.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8892 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./.
Ищцата В.П.Ш. твърди, че на 07.05.2013г.
около 15,00 часа, на път І-5, км 88+000 в посока от гр. Р. за гр. В.Т. е
пострадала при пътно – транспортно произшествие като пътник в лек автомобил
марка „БМВ“, модел „525 ТД“, с рег. № ********, управляван от С.А.С., който
поради изпреварване с висока скорост от 91,5 км/ч спуква задна лява гума, която
преди това е изпаднала и водачът я напомпал на бензиностанция, вследствие на
което автомобилът занася в насрещната пътна лента за движение и се преобръща
край пътя. За станалото произшествие било образувано наказателно производство,
при което се установило, че причина за настъпване на пътното произшествие от
експлоатационно техническа гледна точка е допуснатото от водача управление на
автомобила в състояние на техническа неизправност. Същото обаче, било
прекратено поради изрично волеизявление на пострадало лице. Твърди, че в
резултат на инцидента е получила следните телесни увреди: счупване на черепните
кости, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив в главния мозък,
мозъчен оток, сопор /количествено и качествено
намаление на съзнанието/, които са довели до временно разстройство на здравето,
опасно за живота, както и разкъсно – контузни рани по главата и кръвонасядане
и оток на дясната очница, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата заявява, че тези
увреждания са получени от удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети във вътрешните части от купето на увреждащия автомобил при
възникналото ПТП. Дълго време се наложило да е на леглови
режим, поради силните болки в кръста и силното главоболие, придружено със замайване
и световъртеж. Тъй като преди три години останала вдовица се наложило след
катастрофата чужди хора да се грижат както за нея, така и за трите й
непълнолетни деца. Заявява още, че след инцидента станала много напрегната и
неспокойна, непрекъснато преживявала психотравмиращата
ситуация. И към настоящия момент продължавала да провежда допълнителни
изследвания, рехабилитационна и физикална
терапия. След освидетелстване през
2014г. й е определена с решение на ТЕЛК комисия 50 % трайно намалена
работоспособност. Сочи, че към момента на настъпване на злополуката относно
лекият автомобил „БМВ“ не е имало валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което е предявила
претенцията си за обезщетяване на причинените й от ПТП неимуществени вреди пред
Гаранционният фонд. Същият е одобрил и
изплатил обезщетение в размер на 50 000 лв. Поддържа, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания във
връзка с причинените й травматични увреди от процесното
ПТП възлиза на 81 000 лв.
Предвид изложеното, моли съда да осъди
ответника да й заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили в резултат на
пътно-транспортното произшествие в размер на 31 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП – 07.05.2013г. до пълното изплащане на сумата.
Претендира сторени по делото разноски.
Ответникът
Г.Ф. оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че за претърпените от ищцата
неимуществени вреди вече й е определено и изплатено обезщетение от 50 000
лв. Оспорва началната дата на претенцията за лихва, като твърди, че такава се
дължи от момента, посочен в чл.288, ал.7 от КЗ /отм./. Сочи, че по предявената
от ищцата претенция пред него е била образувана щета № 21004/06.0.2015г., по
която Фонда се е произнесъл, като е определил обезщетение, поради което не дължи
лихва. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на Г.Ф.
- С.А.С. оспорва иска по основание и размер, като твърди, че към датата на
настъпилото ПТП е имало валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Заявява, че относно механизма, причините за настъпване на
пътно – транспортно произшествие, авторството на деянието, вината на
извършителя и неговата противоправност не са представени
годни доказателства. Твърди, че не е допускал управление на технически
неизправно моторно превозно средство.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени
доказателства по случая е било образувано наказателно производство, което е
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.11.2013г.
на Районна прокуратура – гр. Горна Оряховица на основание чл.24, ал.1, т. 9 НПК,
поради направено искане от страна на пострадалата В.Ш. за прекратяване на
същото. Изготвените в хода на досъдебното производство актове, независимо, че
са официални документи по смисъла на чл.179 от ГПК не представляват
доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него,
поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Те не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Въз основа на това предпоставките за носене на деликтна
отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД трябва да бъдат доказани пред настоящия
граждански състав с доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на делото, съобразно принципите за непосредственост и
равенство на страните.
С влязло в сила наказателно
постановление на водача на процесния лек автомобил С.А.С.
е наложено административно наказание глоба за нарушаване на правилата за
движение по пътищата визирани в чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП.
По делото е приет Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 140 от 07.05.2013г., съставен от органите на група
„Пътен контрол“ в РУП – гр. Горна Оряховица при ОДМВР - гр. В.Т., в който е
посочено, че на главен път І-5 км 88+000 около 15,00 часа е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „БМВ“, модел „525 ТД“, с рег. № ********, управляван
от водача С.А.С.. В протокола е записано, че превозното средство е със
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество „Б.“ ЗАД, с
застрахователна полица № 03113001257872 валидна до 30.04.2014г. В резултат на произшествието е пострадала В.П.Ш.,
като по отношение на обстоятелства и причина за ПТП е отбелязано, че те са в
процес на изясняване.
По делото е приет съставен от дознател при РПУ – гр. Горна Оряховица в рамките на
досъдебно производство протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2013 г.,
в съответствие с чл. 155 – 156 и чл. 236 НПК. Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена
сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието. Видно от протокола, на път І-5 при километър 88 между разклона
на с. Крушето и с. Поликраище е настъпило ПТП, при което на място е намерен
л.а. „БМВ“ разположен легнал „по таван“ извън пътя. По купето се забелязват
деформации и огъвания в неправилна форма, като липсват 3 бр. колела и броня. Пътното
платно е двупосочно с по една пътна лента в двете посоки, с обща широчина 7
метра /по 3,50 метра всяка/ разделено с бяла прекъсната разделителна линия. Асфалтът
е едрозърнест, сух, без неравности и дупки. Пътният участък е прав, без
наклони. Не са намерени спирачни следи, а само следи от протриване.
Въз основа на представената по делото
медицинска документация е изготвената и приета по делото съдебно – медицинска експертиза
и допълнение към нея се установи, че вследствие на ПТП ищцата е
получила следните увреждания: черепно – мозъчна травма, изразяваща се в закрита
травма на главния мозък, със счупване на черепа и лицевите кости и кръвонасядане по черепните обвивки. Медико – биологичната
характеристика е за временно разстройство на здравето, с опасност за живота.
Поради непълно възстановяване, след изтичане на нормалния възстановителен
период, медико – биологичната характеристика е променена на постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Остатъчните явления са: по–тясна дясна очна
цепка, диплопия при поглед наляво, набелязана
статична и локомоторна атаксия,
частична моторна афазия и лекек когнитивен дефицит. Периодът
на възстановяване е около година. Първоначално през 2014г. ищцата била
освидетелствана от ТЕЛК с 50% трайно намалена работоспособност за срок от 1
година, като на 02.09.2015г. е било издадено ново ЕР на ТЕЛК, с което на
пострадала е определен 53 % трайна намалена работоспособност. 50 % са поради вътречерепната травма с дифузна травма на главния мозък,
травматичен епидурален хематом в дясно париетално, интрацеребрален
хематом в дясно фронтално, а 3% са за сметка на състоянието на зрението и очите
като цяло. На ищцата била предложена оперативна корекция на увредения очен
мускул. След извършен личен преглед на
ищцата вещото лице е констатирало, че двойното виждане при нея е постоянно,
като нормално стереозрение с един образ се получава
само при откроняване на погледа надясно при около 20
градуса отклонение, като преди и след тази точка образът отново е двоен. При
пълно отклоняване на погледа наляво образът става единичен, без стереоефект, тъй като най – вероятно поради голямото
разминаване в двата образа мозъкът се е научил да изключва този, който
изостава. Във всички останали посоки образът е повече или по – малко двоен.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка С.С. се установи, че се познава с
пострадалата от 4 години, като след катастрофата се нанесла да живее при нея,
за да може да й помага в обслужването. Заявява, че тя била три дни в кома, а
след това я преместили в реанимацията, като дори докторите мислили, че няма да
оцелее. След изписването й от болницата осем месеца не можела да се обслужва
сама в елементарните си битови нужди, не можела да ходи и дори да става без
чужда помощ. И до ден днешен не можела да ходи сама. След катастрофата с едното
око не можела да вижда, което наложило оперативна интервенция. Заради нея около
било затворено още 2-3 месеца. Като махнали с превръзката започнала да прави
упражнения с него, но дори понастоящем трябва непрекъснато да затваря
пострадалото око, за да може се концентрира с другото. Погледът й е разконцентриран. Свидетелката заявява, че дори и сега
пострадалата не може да се предвижва без нейна помощ, а когато се опитвала да
го прави самостоятелно се пребивала. Единствено в къщи можела да се предвижва
сама, като се хващала за стените. Мускулите на ръцете и краката й били
атрофирали от дългото залежаване и трудно пазела равновесие. Непрекъснато й се
виело свят и още изпитвала болки в главата, поради което и всекидневно пиела
болкоуспокояващи. Имала две деца на 15 и 18 години, за които се грижела сама,
тъй като съпругът й бил починал. Нямала други роднини в България, тъй като била
от Украйна.
По делото няма спор между ищцата и
Гаранционния фонд, че пострадалата е предявила извънсъдебно претенцията си за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди. От представеното в
настоящото производство писмо вх. № 03003 от 13.05.2014г. е видно, че
пострадалата е подала молба до Фонда за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП в размер на 81 000 лв. След многобройна кореспонденция между тях,
Гаранционния фонд с писмо изх. № 24-01-6/02.04.2015 г. е уведомил пострадалата,
че одобрява обезщетение в размер на 50 000 лв., за която сума страните не
спорят, че е изплатена на ищцата извънсъдебно.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ при липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите увреденият, спрямо който деликвентът
е отговорен има право да иска обезщетение за причинените му от ПТП
неимуществени вреди от Гаранционния фонд. За да бъде основателен този иск
ищцата следва да докаже, на първо място осъществяването на фактическия състав
на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност
на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България, да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България, и виновният водач да няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
както и увреденото лице да е сезирало Гаранционният фонд по предвидения в чл.
288, ал. 9 от КЗ /отм/. ред и същият да не се е
произнесъл по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, да е
отказал плащане на обезщетение или увреденият да не е съгласен с размера на
определеното обезщетение /предпоставки по чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм/.
В настоящото производство поради
спорност на обстоятелствата въведена от трето лице – помагач и на основание чл.
154, ал. 1 от ГПК, определящ правилата за разпределяне на доказателствената
тежест между страните, в тежест на ищцата е да докаже описаните в исковата
молба травматични увреждания, чиято обезвреда
претендира да са последица от процесното ПТП, както и
самият механизъм на настъпване на пътния инцидент и че същият е резултат от противоправно виновно поведение на сочения деликвент С.С.. В тежест на
ответника и третото лице – помагач е да докаже твърдението, че към датата на
ПТП гражданската отговорност като автомобилист на лицето, сочено като деликвент е била обект на застрахователно покритие по
сключен договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което би
изключило отговорността на ответника Г.Ф..
От ангажираните и обсъдени по-горе
писмени и гласни доказателства съдът намира, че безспорно се установи, че на
07.05.2013г. е настъпило пътно – транспортно произшествие в резултат, на което
ищцата е претърпяла множество травматични увреждания, които не само, че са
застрашили нейният живот, но и за в бъдеще ще се отразяват в невъзможността й
да има нормален начин на живот.
По отношение на спорния въпрос за
наличието на застрахователно правоотношение между причинителя на вредите и застрахователно
дружество ЗАД „Б. В. И.Г.“ съдът намира, че в тежест на Гаранционния фонд е да
докаже инвокираните от него възражения за недължимост на обезщетение от негова страна поради наличие
на валидно сключен застрахователен договор.
В подадения от третото – лице помагач на
страната на ответника отговор на искова молба са наведени твърдения, че относно
процесният лек автомобил към датата на ПТП е бил
налице валиден договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“. Във връзка с това негово твърдение по делото е представена
застрахователна полица № 03113001257872 и копие на контролен талон, неразделна
част от знака, удостоверяващ сключената задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, предоставен при сключването на застраховката
за лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ******** със срок на действие от
01.05.2013г. до 30.04.2014г.
Видно от представените по делото
доказателства между Гаранционния фонд и застрахователното дружество, за което
се твърди, че е сключило застрахователен договор с водача на МПС е разменена
многобройна кореспонденция, в която, дружеството ЗАД „Б. В. И.Г.“ отрича водача
на л.а. „БМВ“ да е имал валидна застраховка, тъй като същата е била прекратена.
Като основание за прекратяването й било непостъпило плащане, поради което се
наложило нейното анулиране на 08.05.2013г. /един ден след датата на ПТП/.
В тази връзка съдът намира, че с оглед
на това, че един от основните елементи на застрахователното правоотношение, без
наличието на който е невъзможно неговото съществуване е застрахователната
премия, то в интерес на ответника е да докаже плащането на същата по договора
за застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането на премията е условието за
пораждане на действието на самия застрахователен договор, като нейният размер се
определя едностранно от застрахователя. Начина на самото заплащане обаче, може
да бъде уговорен между страните, които могат да се договорят както за заплащане
еднократно на цялата сума, така и за плащане на части и- разсрочено периодично
плащане. За да породи сключеният застрахователен договор своето правно действие
е необходимо застрахованият да е заплатил цялата дължима премия или първата
вноска от нея при разсрочено плащане, освен ако в договора не е предвидено
друго. Относно начина на плащане на застрахователната премия и нейният размер
страните постигат взаимно съгласие при сключване на договора. Съгласно
правилото на чл. 202, ал. 1 от КЗ /отм./, ако е предвидено разсрочено плащане и
застрахованият не заплати някои от текущите разсрочени вноски застрахователят
може да прекрати договора. В случая от представената и неоспорена по делото застрахователна
полица се установява, че в случая не е уговорено разсрочено плащане на застрахователната
премия по застраховката „Гражданска отговорност“. Видно от полицата (л. 85 от
делото), налице е уговорка между страните за еднократно плащане на
застрахователната премия и не е постигнато съглашение за разсрочване на
паричното задължение. Отбелязването в полицата за факта на едократно
плащане в брой на застрахователната премия касае уговорката за начина на
плащане, а не начина на извършеното плащане. В тази част полицата няма характер
на разписка за заплатената премия, а само обективира
постигнато съглашение за начина на изпълнение на паричното задължение /не на
части и в брой/ и не доказва погасяване на задължението за плащане на
застрахователната премия. Съгласно разпоредбата на чл. 187 КЗ /отм./
застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия
или на първата вноска при разсрочено плащане, освен ако в договора е уговорено
друго. Не се установява страните по застрахователния договор да са уговорили
отклонение от предвиденото в посочената разпоредба, поради което следва да се
приеме, че процесният застрахователен договор влиза в
сила с плащане на цялата застрахователна премия, след като не е уговорено
разсрочено плащане. По делото не са ангажирани доказателства за плащане на тази
премия /както беше посочено по – горе полицата няма характер на разписка, а
само обективира съглашението за начина на погасяване
на паричното задължение за премия/, поради което и на основание чл. 187 КЗ
съдът намира, че застрахователният договор не е породил действие и гражданската
отговорност на сочения като деликвент, в качеството
му на автомобилист не е била предмет на застрахователно покритие към датата на ПТП
– то.
Предвид това, налице са предпоставките
за ангажирането на отговорността на ответника – Г.Ф., на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./.
Относно размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази възрастта на пострадалата към момента на
увреждането – 45 години; вида на травматичните увреждания – счупване на черепа
и лицевите кости, дифузна травма на главния мозък; количественото и
качественото намаление на съзнанието; продължителният срок на възстановяване,
който не е приключил и към настоящия момент; остатъчните увреждания, непреодоляни към настоящия момент и представляващи моторна
афазия с лек когнитивен дефицит; наличие на двойно виждане, при което нормално стереозрение с един образ се получава само при отклоняване
на погледа надясно при около 20 градуса отклонение; фактът на продължаващото и
към настоящия момент трудно предвижване на ищцата. Предвид изложеното, съдът
намира, че в рамките на справедливият размер на обезщетение, който е останал
непогасен след извънсъдебното плащане е претендирания
по делото размер от 31 000 лв., поради което искът следва да бъде уважен в
пълния размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./ ГФ дължи лихва за забава от датата,
на която изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото
лице. Срокът не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм./, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението може да предяви
претенцията си по съдебен ред. При тълкуването системно на двете разпоредби и с
оглед на житейската справедливост следва изводът, че при произнасяне на Фонда
по размера на обезщетението, с който увреденото лице не е съгласно и в случай
на определяне на по – голямо обезщетение по съдебен ред, то ГФ дължи
обезщетение за забава, тъй като не определеният от него размер не съответства
на нанесените вреди, и с което е станал повод за завеждане на делото, а оттам –
дължи законна лихва и разноски по делото. В случая увредените лица са отправили
искане за обезщетение до ГФ на 28.07.2014 г., видно от отбелязването на датата
на щетата, заведена, поради което срокът по чл. 288, ал. 7 от КЗ, от който
момент ответникът дължи мораторна лихва е 28.10.2014
г., а не както е претендирано от ищците от датата на процесното ПТП. От този момент следва да бъде присъдено
обезщетението.
По отношение
на разноските
При
посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направени
разноски за държавна такса и възнаграждение за допълнителна експертиза в общ
размер на 1 340 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв., които са
заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на В.П.Ш., ЕГН ********** следните суми:
- на основание
чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ сумата 31 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, последица от пътно – транспортно произшествие от 07.05.2013г.
настъпило на път І-5, км 88+000 в посока от гр. Р. за гр. В.Т., което е
реализирано по вина на лице, управляващо лек автомобил „БМВ” с рег.номер рег. №
********, без сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието, ведно със
законната лихва, считано от 28.10.2014 г. до окончателното изплащане;
- на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 340 лв. – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 300 лв. – платено
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението е
постановено при участието на С.А.С., ЕГН ********** като трето лице – помагач
на страната на ответника Г.Ф..
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: