Р Е
Ш Е Н
И Е
№
........
гр.Варна,
22.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на пети юли през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5538 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от В.С.М. срещу Ю.К.Х. в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът Ю.К.Х.
дължи на ищеца В.С.М. сумите, както следва: 2550 лева, главница по договор за
паричен заем от 11.05.2019г., сумата от 200 лева, главница по предоставен
договор за паричен заем от 06.07.2019г. и сумата от 30 лева, главница по
предоставен договор за паричен заем от 06.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата
молба, че съгласно сключен между страните на 11.05.2019г. устен договор за
паричен заем, дал в заем на ответника сумата от 2550 лева, за която била
издадена разписка, със срок за връщане на сумата до 10.06.2019г. След изтичане
на уговорения срок за връщане на заетата сума, в началото на месец 07.2019г.,
ответникът се обадил по телефона и го помолил да му даде в заем още 200 лева,
като ответната страна се задължила да върне взетите в заем пари до края на
месец 07.2019г. Тъй като към този момент ответникът бил на работа в гр.Бяла,
обл. Русе, същият помолил ищеца да му изпрати парите по Easy Pay. Ищецът
излага, че на 06.07.2019г. с паричен превод по Easy Pay изпратил на ответника
сумата от 200 лева, след което се обадил на последния да потвърди, че е
изпратил парите. По-късно същия ден ответникът отново се обадил на ищеца, като
му споделил, че в гр.Бяла офисите на Easy Pay не работят в събота и помолил ищеца
да му изпрати още 30 лева по WESTERN UNION, за да може с тези пари да си купи
храна и да изкара до понеделник, докато изтегли изпратените същия ден 200 лева.
След приключване на телефонния разговор ищецът, с паричен превод по WESTERN
UNION, изпратил на ответника сумата от 30 лева, като общата сума на изпратените
на 06.07.2019г. от ищеца на ответника парични преводи по Easy Pay и WESTERN
UNION е в размер на 230 лева. Излага, че след изтичане на уговорения срок
ответникът заявил, че е финансово затруднен и се задължил да върне сумата до
края на м.10 2019г. Твърди, че въпреки продължения срок за връщане на дадените
в заем суми, ответникът не е изпълнил това свое задължение. Поради това и ищецът
е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.г.д. №
20969/2019г. по описа на ВРС, 31-ви състав. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и за него се е
породил правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване
съществуването на вземането си. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът Ю.К.Х., чрез назначения от съда особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва обстоятелството, че е получил сумата, предмет
на представената с исковата молба Разписка от 11.05.2019г. Твърди, че за да
възникне задължение за връщане при предоставянето на паричен заем е необходимо
кредиторът да докаже по безспорен начин факта на предаване на сумата, за който
в случая ищецът не представя безспорни доказателства. Сочи, че под подписа в
процесната разписка липсват саморъчно изписани имена, поради което не може да
се изведе безспорен извод кой и при какви обстоятелства е изготвил/написал/ и
разписал представената разписка, както и за това чий е подписът. Твърди, че
положеният от името на ответника Ю.Х. подпис не е полаган от него и не е
получавал сумата описана в разписката. В този смисъл оспорва последната с
твърдение, че същата не е подписана от ответника. Що се касае до сумите
изпратени от ищеца на ответника чрез EasyPay /Изипей/ и Western Union/Уестърн
юнион/, твърди, че от така представените разписка №
0100009293009601/06.07.2019г., издадена от Изипей и Формуляр за клиент, издаден
от Уестърн юнион, не става ясно дали и кога изпратените суми са получени от
ответника. Оспорва твърденията на ищеца за сключен между страните устен договор
за паричен заем за сумите от 2550 лева, 200 лева и 30 лева. Излага, че по
смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава
в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне, като договорът се счита за сключен от момента на
предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за
това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка,
като само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на
съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание
за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е
получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за
сключен договор. Твърди, че тежестта на доказване на съществуването на такъв
договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който
претендира, че ответникът не му е върнал съответните суми. В този смисъл
излага, че ищецът в настоящото производство не представя каквито и да било
безспорни доказателства за предаване на сумите в размер на 200 лева и 30 лева,
доколкото представените Разписка и Формуляр за изпращане на суми не
представляват годни доказателства за получаването на посочените в тях суми.
Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 9666/23.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 31-ви състав по ч.гр.д. №
20969/2019г. е разпоредил длъжникът Ю.К.Х.
да заплати на В.С.М. сумата от 2550
лева, главница по договор за паричен заем от 11.05.2019г., 200 лева и 30 лева,
предоставени в заем на 06.07.2019г., които е следвало да се върнат до
м.октомври 2019г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
20.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 655,60 лева разноски по
делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което, с определение №2649/2020г., постановено по същото дело, на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване дължимостта на
претенцията си, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е ръкописна разписка от 11.05.2019г. (л. 83), подписана от
ответника Ю.К.Х., в която е посочено, че същият дължи на ищеца В.С.М. сумата от
2550 лева, която е получил като заем и се задължава да я възстанови до
10.06.2019г. Коментираната разписка е оспорена от процесуалния представител на
ответника, поради което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за
проверка автентичността ѝ като неподписани от Ю.К.Х.. Във връзка с така предприетото
оспорване е проведена съдебно-почеркова експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обосновано и компетентно дадено. От същото се установява, че буквено-цифровият
ръкописен текст, посочен като обект на експертизата в т.1-изпълнен със черна на
цвят химикална паста, не е изписан от лицето Ю.К.Х.
ЕГН**********. Буквено-цифровият ръкописен текст посочен като обект на
експертизата в т.1-изпълнен със синя на цвят химикална
паста – 2550лв. и 10.06.2019г., е изписан от лицето Ю.К.Х.. Подписът, посочен
като обект на експертизата в т.2, е положен от лицето Ю.К.Х.. В откритото
съдебно заседание, проведено на 10.05.2021г., вещото лице сочи, че на
изследвания документ текстът е изписан с две различни на цвят химикални пасти, като основният е черен, а сумата е изписана
със синя химикална паста. Това се дължи на факта, че
основният текст с черна химикална паста е изписан
предварително, след което със синя химикална паста е
попълнено на различните места – сумата, датата и подписа, т.е. лицето което е получило
сумата е вписало само сумата и датата и се е подписало и това е станало със
синия химикал.
Видно
от приложената на л. 6 от делото разписка № 0100009293009601/06.07.2019г., издадена
от Изипей на 06.07.2019г. наредителят В.С.М. е
изпратил на получателя Ю.К.Х. ЕГН ********** сумата 200 лева. Видно от
приложеното на л. 82 от делото удостоверение, издадено от „Изипей“
АД е, че превод с номер 0100009293009601 от 06.07.2019г. за сумата от 200,00 лева
е наредена от лицето В.С.М. с ЕГН********** и получена на 08.07.2019г.,
08:40:20ч. от Ю.К.Х. с ЕГН **********
Видно
от приложената на л. 7 от делото копие от формуляр за клиент MTCN 415-902-7270,
издаден от Уестърн юнион, на 06.07.2019г. изпращачът В.М. е изпратил на
получателя Ю.К.Х. сумата 30 лева.
От
приложените по делото копие от писмо от имейл от 05.07.2021г. (л.103); копие от
справка превод от английски от Анилак БГ ЕООД – 8 листа (л.87-94) и копие от
лист с легенда в превод от английски език (л.95-99) се установява, че преводът
(с проследяващ номер на транзакцията **********) в размер на 30 лева, преведен
от изпращач В.М. на 06.07.2019г. е получен от Ю. Калоян Х. на 06.07.2019г.
05:27:00 часа.
За установяване на твърденията на
ищеца за постигнатите уговорки между страните във връзка с предоставените в
заем на 06.07.2019г. суми, техния размер, както и кога следва да бъдат върнати
заетите от ответника суми, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля – Петранка Георгиева Моцова – лице, с което ищецът се намира във
фактически съжителство. В показанията си свидетелката Моцова сочи, че знае за
уговорките между ищеца и ответника и е присъствала на разговора между двамата. Ответникът
искал ищецът да му услужи със средства, тъй като имал нужда от 2500 лева. Ищецът
казал, че ще му помогне. Ответникът подписал на ищеца документ, че ще му върне
парите до един месец, но не ги върнал. Ищецът предал тези пари на ръка, като
свидетелката не е присъствала на предаването на парите. Следващият месец ищецът
се обади пак да моли ответника за някакви пари, които последният му изпратил по
Изипей. След това 20-30 лева му пратил по Уестърн юнион.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста
на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидни
облигационни правоотношения между него и ответника по договори за заем, по
силата на които процесните суми са предадени от ищеца на ответника и последният
се е задължил да върне сумите в претендирания размер, както и настъпването на
изискуемост на задължението.
Договорът за заем за потребление на
движими вещи е реален, двустранен, неформален договор. За този тип договори не
е предвидена квалифицирана форма за действителност (освен в хипотезата на ал. 2
на чл. 240 ЗЗД – при уговорени лихви), но няма пречка сключването му да бъде
оформено в нарочен писмен акт. При липса на документално оформен договор за
заем сделката възниква сукцесивно - с фактическото предаване на съответната
движима вещ или пари от заемодателя на заемателя. Доказването на последното по
правилата на ГПК може да бъде реализирано с представянето на разписка за дълга,
с други писмени доказателства или с ангажирането на гласни доказателства за
въпросното предаване.
В настоящия случай, ищецът твърди
страните да са били обвързани от устни договори за паричен заем, както следва:
договор за паричен заем от 11.05.2019г. за сумата от 2550 лева, договор за
паричен заем от 06.07.2019г. за сумата от 200 лева и договор за паричен заем от
06.07.2019г. за сумата от 30 лева, като заетите суми по посочените договори са
предадени от ищеца на ответника на три пъти – сумата от 2550 лева е предадена в
брой на 11.05.2019г., сумата от 200 лева е преведена с паричен превод по Easy
Pay на 06.07.2019г., а сумата от 30 лева е преведена с
паричен превод по WESTERN UNION
на 06.07.2019г.
Спорен по делото е въпросът дали между
страните е съществувало заемно правоотношение и дали ищецът е предал на
ответника на посочените дати заемните суми по договорите.
За доказване на твърдяната облигационна
обвързаност и предаването на процесната сума от 2550 лева ищецът е представил разписка от
11.05.2019г. От
заключението по допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза се установи,
че посочената разписка е подписана от ответника, който собственоръчно е изписал
размерът на получената в заем сума и датата на връщане на същата. Поради което,
съдът прави извод, че посочената разписка установява предаването на процесната
сума в размер 2550 лева от ищеца на ответника на посочената в разписката дата
11.05.2019г., наличието на заемно правоотношение между страните, като и поетото
задължение от страна на ответника да върне заетата сума в срок до 10.06.2019г.
Предаването
от ищеца на ответника на сумата от 200 лева по договора за заем от 06.07.2019г.
се установи от представената по делото разписка №0100009293009601/06.07.2019г.,
издадена от EasyPay /Изипей/ и от удостоверение от Изипей с изх. №
**********/07.05.2021г., в което е посочено, че преводът от 06.07.2019г. за
сумата от 200,00 лв., наредена от ищеца, е получен от ответника на 08.07.2019г.
в 08:40:20ч.
От
представените по делото формуляр за клиент 415-902-7270, издаден от Western Union/Уестърн
Юнион/ на 06.07.2019г., писмо от имейл от
05.07.2021г. и справка превод от английски от Анилак БГ ЕООД се установи предаването
от ищеца на ответника и на процесната сумата от 30 лева по договора за заем от
06.07.2019г.
Доколкото
в случая EasyPay /Изипей/ и Western Union/Уестърн Юнион/ са удостоверили изрично, получаването на процесните
суми от 200 лева и 30 лева от страна на ответника, не биха могли да бъдат
споделени възраженията на последния за липса на доказателства за получаването
на сумите.
Съществуващите между страните заемни
правоотношение се установяват по категоричен начин както от писмените, така и
от гласните доказателства по делото, които съдът цени при условията на
чл. 172 ГПК.
Поради изложеното за съда е налице
основание да приеме, че ответникът е получил претендираните суми и между
страните са възникнали твърдяните от ищеца заемни правоотношения по процесните
договори за заем.
Ищецът твърди, че договореният срок за
връщане на процесната сума от 2550 лева е бил до 10.06.2019г., а на сумата от
200 лева – до края на м.юли 2019г., като поради финансови затруднения
ответникът се задължил да върне заетите суми до края на м.10.2019г. Ответникът
не излага твърдения и не представя доказателства за постигнати договорки
относно датата на връщане на предоставените в заем суми.
От представената разписка от
11.05.2019г. се установява, че ответникът е поел задължение да върне сумата от
2550 лева, получена по договора за заем от 11.05.2019г. в срок до 10.06.2019г.
По отношение на заетите суми по договорите за заем от 06.07.2019г. обаче не са
представени доказателства за договорени от страните срокове за връщане на
същите. Съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД ако не е договорено друго заемателят
трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Доколкото
липсват данни ищецът да е отправял извънсъдебна покана до ответника за връщане
на заетите на 06.07.2019г. суми, последният следва да се счита поканен, по
смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, от датата на получаване на исковата молба. Поради
това, следва да се приеме, че към настоящия момент вземането на ищеца по
процесните договори за паричен заем се явява изискуемо.
Воден от гореизложеното съдът намира,
че искът на ищеца за установяване на дължимост на сумите за главници по процесните
договори за заем се явява основателен и следва да се уважи в цялост.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.415 от ГПК и предвид направеното от ищеца искане, ответникът дължи заплащане на законната лихва върху установения размер
на главницата от 2550 лева по договора за заем от 11.05.2019г., считано от
подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Поради това искането на ищеца за присъждане на законна лихва за забава
върху установената главница от 2550 лева следва да бъде уважено в цялост.
По отношение на процесните суми от 200
лева и 30 лева по договорите за заем от 06.07.2019г., на основание чл.240, ал.4
от ЗЗД, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на
същите след изтичане на един месец от датата на получаване на исковата молба,
тоест считано от 24.10.2020г., от която датата ответникът дължи заплащане на
законната лихва върху установения размер на главниците по тези договори. За
този период претенцията е основателна, като за периода от 20.12.2019г. до 23.10.2020г.
искането следва да бъде отхвърлено.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 55.60 лева и 600
лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът Ю.К.Х. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 146.40 лева за
заплатена държавна такса, 220.00 лева депозит за особен представител, 10.00
лева държавна такса за съдени удостоверения, 30.00 лева такса превод на
документи, 600.00 за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В.С.М.,
ЕГН **********,*** срещу Ю.К.Х., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 2550.00 лева (две хиляди петстотин и петдесет лева), представляваща главница по договор за паричен заем от 11.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 2550 лева
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата от 200.00
лева (двеста лева), представляваща главница по предоставен договор за
паричен заем от 06.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2550 лева от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 30.00
лева (тридесет лева), представляваща главница по предоставен договор за
паричен заем от 06.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 2550 лева от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9666/23.12.2019 год. по
ч.гр.д. № 20969/2019 год., по описа на ВРС, 31 състав, като ОТХВЪРЛЯ искането за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи законната лихва върху главниците от 200.00 лева и
30.00 лева за периода от
20.12.2019г. до 23.10.2020г., на основание чл.422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю.К.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.С.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 655.60 лева ( шестстотин петдесет и пет лева и
шестдесет стотинки), представляваща сторените в заповедното производство
разноски, както и сумата от 1006.40 лева (хиляда и
шест лева и четиридесет стотинки), представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
адв. Ж.К.К. *** възнаграждение в размер
на 220.00 лева
(двеста
и двадесет лева), с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника Ю.К.Х., ЕГН **********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: