РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 278 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.И.С.
***, подадена чрез адвокат Н.Р., против Решение № 326/23.03.2020 г. по АНД № 169/2020
г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0001373/14.10.2020 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ – Русе)
за наложено на касатора административно наказание «глоба» в размер на 1 500
лв., на основание чл. 178а, ал. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че изводите на районния съд по отношение
на компетентността на административно наказващият орган не почиват на
категорично установени обстоятелства. Освен това се прави възражение, че
касаторът е наказан за нарушение, което не е ясно описано и установено както от
фактическа страна, така и неправилно е квалифицирано от правна страна. Посочва
се, че случаят касае техническа грешка, за която не следва да се носи
административно-наказателна отговорност касатора. Поддържат се и възраженията
за маловажност на нарушението, развити пред въззвината инстанция.
Претендира се отмяна на решението на
РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, но за наличие на
неправилна правна квалификация на деянието, която съдът следва да преодолее
чрез изменение на съдебното решение.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях приел, че административното
нарушение, за което касаторът е санкциониран е надлежно установено, доказано и
правно квалифицирано. Съдът е изложил и изрични мотиви за това защо счита, че
процесният случай не се явява маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Тези
изводи дали основание на въззивния съд да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършено
нарушение и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
В допълнение настоящият съд намира за
нужно да посочи, че в НП е посочено името и длъжността на издателя му, каквото
е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. От приложената по въззивното дело
заповед на изпълнителния директор на ИА „АА“ е видно, че на началниците на
областните отдели „АА“, каквато е длъжността на издателя на наказателното
постановление, са делегирани правомощия за издаването на такова. По делото
повдиган спор, че посоченото в НП лице не заема посочената длъжност или, че към
датата на издаване на НП тази длъжност се заема от друго лице, за да е нужно
събирането на допълнителни доказателства, с които този спор да бъде разрешен.
По съществото на извършеното
нарушение и настоящата инстанция счита, че такова е налице като събраните в
хода на делото доказателства го установяват както от обективна, така и от
субективна страна. В тази връзка следва да се посочи, че възраженията на
касатора са за липса на умисъл, но наличието на такъв не се и твърди. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи (чл. 7, ал. 2 от ЗАНН). В
конкретния случай липсва изрична разпоредба, която да предвижда, че на
административно санкциониране подлежат единствено умишлените деяния от
конкретния вид, при което дори и извършено в условията на непредпазливост,
конкретното деяние е наказуемо. А в случая безспорно касаторът е бил длъжен да
знае, какви са изискванията за провеждане на технически преглед на ППС и в частност
за попълването на протокола за извършването му и да съобрази поведението с тези
изисквания, включително е бил длъжен да знае, че неизпълнението на тези
изисквания е скрепено с административно наказание.
На следващо място не могат да бъдат
споделени и възраженията на касатора за неправилно квалифициране на извършеното
административно нарушение. Действително съгласно приложената санкционна правна
норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, предвиденото в разпоредбата
наказание се налага на председател на комисия, извършваща технически преглед на
ППС, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. Това означава, че председателят на
комисията, извършваща прегледи носи отговорност дори и когато нарушението на
изискванията за провеждане на технически прегледи е извършено от друг член на
комисията. На още по-силно основание обаче тази разпоредба е приложима, когато
именно председателят на комисията е нарушил конкретните правила за извършване
на техническия преглед.
Следва да се отбележи също така, че
процесното деяние не може да бъде квалифицирано по чл. 178а, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както твърди касатора, тъй като тази норма визира случаите, в които не са
въведени данни за извършен технически преглед на ППС, т.е. въобще липсват
въведени данни. В настоящия случай макар в АУАН и НП да се посочва, че
касаторът не е въвел данни от цялостният прочит на описанието на административното
нарушение става ясно, че не се касае въобще за липса, невъвеждане на данни, а
за невъвеждане на коректни данни, т.е. за грешни данни.
Правилно въззивният съд е посочил, че
в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП каквито
са твърденията на касатора и пред настоящата инстанция, предвид наличието както
вече се посочи на изрична санкционна норма, включваща състава на конкретното
административно нарушение.
На следващо място настоящата
инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател, че в процесния
случай се касае за техническа грешка. Такава би била налице ако се впише грешен
номер на моторното превозно средство, марката или модела му или в имената на
собственика. В случая обаче в протокола са вписани изцяло данните за друг
автомобил (регистрационен номер, рама, марка, модел) като единствено имената на
собственика съответстват на автомобила, който според видеозаснемането реално е
преминал на преглед. Такова разминаване не може да се окачестви нито като
техническа грешка, нито като случайно събитие. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-32/2011 г. (сега чл. 43а), първото задължение на председателя на
комисията, извършваща техническия преглед е да извърши идентификация на
представеното за периодичен преглед ППС, което безспорно става чрез представяне
на свидетелството за регистрация на МПС, данните от които се вкарват в
електронната система ръчно или чрез сканиране. Това означава, че председателят
на комисията следва да се увери, че е получил именно свидетелството за
регистрация на автомобила представен за преглед и едва тогава да пристъпи към
въвеждане на данните от него.
На последно място неоснователно се
явява и възражението, че е налице маловажен случай. Както е посочил и
въззивният съд, разпоредбата на чл. 178а, ал. 7 от ЗДвП предвижда строго
фиксиран размер на административното наказание, което се налага на
извършителите на нарушения в описаните в нормата хипотези и това е глоба от
1 500 лв. По силата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание
под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност. Налице е и забрана за
прилагане на условно наказание съгласно чл. 19 от ЗАНН. Освобождаване от
административно-наказателна отговорност е допустимо по силата на чл. 28 от ЗАНН
в случаите, в които е налице нарушение, представляващо маловажен случай, но
конкретният казус не е такъв, както правилно е преценил въззивният съд, за
което е изложил изрични подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя
напълно.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 326/23.03.2020
г. по АНД № 169/2020 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0001373/14.10.2020
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.