№ 642
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100500297 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 50765/13.12.2021г. на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, чрез пълномощника му юриск. Н.З., против решение № 1676/15.11.2021
г., постановено по гр.д.№ 6226/2021 г. на ВРС, VIII-ми състав, в частта, с която е уважен
предявеният от СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Филип Тотю“ № 5,
осъдителен иск срещу жалбоподателя за заплащане на сумата от 7680.43 лева (седем хиляди
шестстотин и осемдесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 30.04.2020 г. за
Застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“, за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 09.04.2021 г. в гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а.
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ********, представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й
заплащане, на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата си въззивното дружество, излага становище за неправилност на
обжалваното съдебно решение, като постановено при погрешна преценка на събраните по
делото доказателства. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на дозастраховане след
изплащане на всяко едно застрахователно обезщетение. Като се позовава на Глава трета,
раздел VI, т. 3 от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ сочи, че всяко
платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на
застрахователно покритие, като при изчерпването й, покритието за периода се прекратява.
Сочи се, че посоченото правило не се прилага, само ако застрахованият дозастрахова
превозното средство, за което обстоятелство се издава добавък след заплащане на
1
допълнително начислена премия.
В тази връзка въззивникът сочи, че по процесната застрахователна полица, освен за
процесното събитие от 09.04.2021 г., са завеждани още три щети за застрахователни
събития, настъпили на 29.09.2020 г., 09.02.2020 г. и на 07.04.2021 г. По тези щети
жалбоподателят извършил плащания по следния начин:
За събитието, настъпило на 29.09.2020 г., е образувана щета № 470420202045932 и
изплатено обезщетение в размер на 810.50 лева, а с Решение от 30.05.2021 г. по гр.д. №
14806/2020 г. по описа на ВРС в полза на ищеца е присъдено допълнително обезщетение в
размер на 2 169.31 лева, с които суми следва да се намали застрахователната сума;
За събитието, настъпило на 09.02.2021 г., е образувана щета № 470420212106159 и
изплатено обезщетение в размер на 693.41 лева, а с Решение по гр.д. № 2564/2021 г. по
описа на ВРС в полза на ищеца е присъдено допълнително обезщетение в размер на 1 626.88
лева, с които суми следва да се намали застрахователната сума;
За събитието, настъпило на 07.04.2021 г., е образувана щета № 470420212116818 и
изплатено обезщетение в размер на 193.04 лева, с която сума следва да се намали
застрахователната сума.
Жалбоподателят претендира за намаляване на застрахователното обезщетение с
посочените суми, тъй като ищецът не е извършвал дозастраховане след всяко плащане на
обезщетение, а първоинстанционният съд не е взел предвид изплатеното по доброволен ред
обезщетение.
На следващо място е въведено оплакване във връзка с нарушаване разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът не съобразил
наличието на постановените и влезли в сила решения по други преюдициални производства
между същите страни. Изложено е оплакване и във връзка с неправилно разпределяне на
доказателствената тежест по делото. На ответника не било указано, че не сочи доказателства
за платеното застрахователно обезщетение, поради което е отправено искане за разпределяне
на доказателствената тежест между страните от въззивния съд, както и указания на страните
за кои обстоятелства следва да представят доказателства, въз основа на които страните да
предприемат доказателствени искания.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част,
както и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна СТ. ЦВ. Д., представлявана от адв. Й.А., в депозирания в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.
Сочи, че между страните е установена облигационната връзка по силата на договор за
застраховка „Каско“, настъпилото в срока на договора застрахователно събитие, както и
факта на заплащане на обезщетение в размер на 332.63 лева
от застрахователя. Твърди, че спорен е единствено размера на дължимото обезщетение. Като
се позовава на данните от заключението по проведената по делото САТЕ, излага, че
стойността на вредата към датата на събитието по средни пазарни цени е 8 130.33 лева, а не
както е приел първоинстанционния съд в размер на 8 013.06 лева.
Оспорват се доводите на въззивника, че застрахователното обезщетение следва да се
определи при условията на подзастраховане, доколкото при сключване на застрахователния
договор, застрахователната сума не е по-ниска от действителната стойност на застрахования
автомобил, а при условията на Глава трета, раздел VI, т. 3 от Общите условия по договора се
стига до последващо намаляване на уговорената в договора застрахователна сума чрез
приспадане на вече заплатените обезщетения за текущия период.
Претендира се за определяне на дължимото обезщетение от съда без да се съобразява
методиката на застрахователя, определена от същия едностранно по вътрешни правила,
както и цените предлагани от доверен сервиз на застрахователя, а единствено
2
действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество в размер на 8 130.33 лева и след приспадане
на вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 332.63 лева. Тъй като
решението не се обжалва в отхвърлителната му част, искането е за потвърждаването му в
частта, с която се уважава претенцията до размера от 7 680.43 лева, както и за присъждане
на разноски, направени във въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание представител на въззивното дружество не се явява.
Представител на въззиваемата страна се явява, по същество моли за потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от
обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск от СТ. ЦВ. Д.
срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 7 797.70 лева (след
допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1
от ГПК в о. с. з. на 04.11.2021 г.), представляваща застрахователно обезщетение по договор
за имуществено застраховане от 30.04.2020 г. за Застраховка „Каско Стандарт”, клауза
„Пълно каско“, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 09.04.2021 г. в гр. Варна,
ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. №
********, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
47042017803000046 от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 28.04.2021 г., до окончателното й заплащане.
Tвърденията на ищеца са, че на 30.04.2020 г. е сключил с ответника Застраховка
„Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с peг. № ********, със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021 г. Сочи се,
че автомобилът бил застрахован за 12 500 лева, като застрахователната премия
възлизала на 742.66 лева, която до настоящия момент заплатил на четири разсрочени
вноски. Изложено е, че вечерта на 08.04.2021 г. ищецът паркирал автомобила в гр. Варна,
ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 и сутринта на 09.04.2021 г., отивайки до автомобила
установил, че е счупено малкото триъгълно стъкло на задна дясна врата и е направен опит за
кражба на навигационната система, но същият е неуспешен и системата е увредена.
Уведомил Трето РУ – Варна при ОД на МВР – Варна и по случая била заведена преписка
УРИ: **********/2021 г. Твърди, че на същата дата уведомил за събитието застрахователя,
който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на
претенция от 09.04.2021 г. В описа били описани като увредени детайли триъгълно стъкло
на задна дясна врата и навигационна система. Навежда довод, че на 12.04.2021 г. му било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 332.63 лв., която сума счита за
недостатъчна да покрие щетите. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск
и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на
инцидента. Навежда се довод, че съгласно Общите условия на застрахователя всяко платено
обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на застрахователното
покритие, като при изчерпването й покритието за текущия период се прекратява, освен ако
застрахованият дозастрахова превозното средство, за което обстоятелство се издава добавък
след заплащане на допълнително начислена премия, което в случая не е налице. Поддържа
се, че по процесната застрахователна полица са завеждани още три щети за застрахователни
3
събития на 29.09.2020 г., 09.02.2021 г. и 07.04.2021 г., като по тях са заплатени
застрахователни обезщетения в общ размер на 3 866.26 лева, с които следва да се намали
застрахователната сума. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените съдебни разноски.
Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за сумата от 7680.43 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по процесната полица за застрахователно
събитие, настъпило на 09.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 28.04.2021 г., до окончателното й заплащане, като е отхвърлил същия за горницата
до предявения размер от 7 797.70 лева.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
Въпросът за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото и
разпределяне на доказателствената тежест между страните, респ. за кои от твърдените от тях
факти не сочат доказателства, е разрешен с определение № 765/ 23.02.2022 г. по делото.
За да бъде доказана претенцията по чл. 405, ал. 1 от КЗ е необходимо ищецът да
проведе пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1/ Наличието на валидно
застрахователно правооотношение между дружеството - застраховател и застрахования към
момента на настъпване на застрахователното събитие, което следва да е покрит от
застраховката риск; 2/ Настъпване на събитието; 3/ Своевременно уведомяване на
застрахователя за настъпването му; 4/ Претърпени вреди и причинна връзка със събитието.
Доказателствената тежест за тези факти, както и за размера на обезщетението, е на
въззиваемия, а въззивникът следва да докаже правоизключващите си възражения.
Установена по делото е облигационната връзка между страните по силата на сключен
договор за застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“ от 30.04.2020 г. за
притежавания от ищеца л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ********, по
застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г., със срок на действие от
30.04.2020 г. до 29.04.2021 г. Между страните не е спорен и факта на настъпване на
процесното застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск, на
09.04.2021 г., за което въззивното дружество е изрично уведомено преди иницииране на
исковото производство и е образувало щета № 470420212116814, по която е изплатило
обезщетение на въззиваемия в размер на 332.63 лева. Безспорно установено по делото е, че
размерът на застрахователната сума за процесния автомобил е 12 500 лева, както и че
всички дължими застрахователни премии по процесния договор са заплатени от ищеца.
Въззивният съд възприема изцяло изложеното от районния съд по тези въпроси и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания акт в тази му част.
Спорният по делото въпрос е този относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Главното оплакване на въззивника касае неправилност на изводите на
районния съд предвид несъобразяване факта на изплатени застрахователни обезщетения в
рамките на процесната полица във връзка с други застрахователни събития, настъпили в
срока й на действие.
Съгласно Глава III, раздел VI, т.3 от ОУ по застраховка „Каско Стандарт“, всяко
платено застрахователно обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период
на покритие, като при изчерпването й покритието за текущия период се прекратява, като
4
това правило не се прилага в случаите на дозастраховане, каквото не се установява, нито се
твърди по делото.
В рамките на първоинстанционното производство ответникът е заявил извършени
плащания за други застрахователни събития в срока на покритие на процесната полица в
общ размер на 3 866.26 лева, но не е представил доказателства за реалното им заплащане,
като указания в тази насока не са му били дадени с доклада по делото. С оглед
предоставената му възможност за представяне на такива доказателства в настоящото
производство въззивникът е представил: удостоверение с изх.№ 4858/08.03.2022г. по ИД №
20218950402400 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. 895 от КЧСИ, район на действие
ВОС; удостоверение с изх.№ 4846/08.03.2022г. по ИД № 20218950401717 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, рег. 895 от КЧСИ, район на действие ВОС; платежно нареждане от
06.10.2020г.; платежно нареждане от 12.02.2021 г. и платежно нареждане от 14.04.2021 г.,
видно от които извършените плащания по процесната полица, вкл. и за настъпилото на
09.04.2021 г. застрахователно събитие са в общ размер на 5 825.77 лева. С протоколно
определение 551/31.03.2022 г. по делото и по изрично признание на процесуалния
представител на въззиваемата страна този факт е признат за безспорно установен между
страните.
Характерът и размерът на вредите, настъпили вследствие застрахователното събитие
от 09.04.2021 г. са предмет на проведената и неоспорена от страните САТЕ в първата
инстанция, от заключението по която е видно, че същите се изразяват в подмяна на
триъгълно стъкло на задна дясна врата на застрахования автомобил и подмяна на Корпус
/рамка/ радио, CD в арматурно табло навигационна система. Посочено от вещото лице е, че
действителната стойност на вредите на л.а. марка „Мерцедес“, с peг. № ******** и
средствата, необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени за оригинални резервни
части към датата на произшествието, както и цените за ремонт на три независими сервиза
(извън официалния сервиз за марката „Мерцедес“) е в размер на 8 130.33 лева, а по средни
пазарни цени за алтернативни части към датата на произшествието, както и цените за
ремонт на три независими сервиза – 7 895.79 лева. Пояснено в т.5 от заключението е, че за
отстраняване на всяко едно от описаните увреждания е нужно да бъдат подменени
повредените детайли на Мултимедията (навигационната система), които не се предлагат
като отделни резервни части, а само в комплект като Мултимедия (навигационната система),
което налага подмяната й изцяло.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, (в случая 12 500 лева), а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната
правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Изчисленията на вещото лице
по проведената САТЕ обхващат стойността на ремонта на увредените части по средни
пазарни цени за нови оригинални части (8 130.33 лева) или такива от алтернaтивен
доставчик (7 895.79 лева) към датата на застрахователното събитие. Не са налице данни
какви са били увредените части – дали оригинални или такива от алтернативен доставчик,
поради което правилни са изводите на първостепенния съд, че релевантна за определяне на
обезщетението е именно средно аритметичната стойност между двете стойности предвид
наличието както на оригинални, така и на алтернативни части на пазара. Същата е в размер
на 8 013.06 лева.
5
Дължимото застрахователното обезщетение следва да се редуцира с доброволно
платеното от застрахователя обезщетение по образуваната щета № 470420212116814, в
размер на 332.63 лева (7 680.43 лева). В същото време и с оглед изричното правило на т.3, от
Раздел VII, Глава III от ОУ условия към договора, следва да съобразят и вече изплатените в
рамките на застрахователното покритие обезщетения за всички настъпили в периода на
действие на застраховката събития, като се извърши преценка за съотношението им спрямо
уговорена между страните обща застрахователна сума, възлизаща на 12 500 лева, при липса
на данни по делото за дозастраховане. Предвид изложеното и безспорно установения по
делото факт на общо изплатени застрахователни обезщетения по сключения договор, вкл. и
за процесното събитие, в размер на 5 825.77 лева, следва извод, че максималният размер на
вредите, който подлежи на обезщетяване в настоящото производство се равнява на
разликата между уговорената застрахователна сума и вече изплатените обезщетения, а
именно 6 674.23 лева, до който размер следва да бъде уважен предявения иск. По силата на
посоченото правило на т. 3, Раздел VII, Глава III от ОУ за горницата до присъдените
7 680.43 лева покритието на застрахователния договор е прекратено.
Предвид частичното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на ВРС, съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е уважен за сумата над 6 674.23 лева до уважените 7 680.43 лева, съответно
да се потвърди в останалата част.
По разноските:
На ищеца се следват разноски по съразмерност на уважената част на иска за първа
инстанция в размер на 1 088.66 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за плащането. Разноски се следват и на ответната страна предвид
отхвърлената част от иска, които възлизат на 43.22 лева и включват заплатен депозит за
експертиза (200 лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл.
25 от НПП, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на решението и
установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба, разноските за
въззивното производство, които по съразмерност се следват на въззивника са 33.22 лева и
включват заплатената държавна такса (153.60 лева) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева съгласно чл. 25 от НПП, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, следващите се на въззиваемата страна
разноски за въззивното производство са в размер на 747.33 лева съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането. Въззивникът не е направил възражение за
прекомерност, поради което на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Предвид изложеното общо на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп““ АД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на
76.44 лева за двете инстанции, а на СТ. ЦВ. Д. - 1 835.99 лева за двете инстанции.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1676/15.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6226/2021 г. на ВРС,
VIII-ми състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Филип Тотю“ № 5, срещу „Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
6
осъдителен иск за сумата над 6 674.23 лева (шест хиляди шестстотин седемдесет и четири
лева и двадесет и три ст.) до присъдените 7 680.43 лева (седем хиляди шестстотин и
осемдесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане от 30.04.2020 г. за Застраховка „Каско
Стандарт”, клауза „Пълно каско“, за вреди от настъпило застрахователно събитие на
09.04.2021 г. в гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а. марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с peг. № ********, представляващо покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й заплащане, на основание
чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и В ЧАСТТА , с която „Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД е осъдено да заплати на СТ. ЦВ. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Филип Тотю“ № 5, сумата от 1 252.78 лева (хиляда
двеста петдесет и два лева и седемдесет и осем ст.), а СТ. ЦВ. Д. е осъден да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД сумата от
4.51 лева (четири лева и петдесет и една ст.), представляващи сторени съдебни разноски по
делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Филип Тотю“ № 5, срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, осъдителен иск за сумата
над 6 674.23 лева (шест хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и двадесет и три ст.)
до 7 680.43 лева (седем хиляди шестстотин и осемдесет лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от
30.04.2020 г. за Застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“, за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 09.04.2021 г. в гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а.
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ********, представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й
заплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1676/15.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6226/2021
г. на ВРС, VIII-ми състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп““ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на СТ. ЦВ. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Филип Тотю“ № 5, сумата от 1 835.99 лева (хиляда
осемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и девет ст.), представляваща съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции, която включва сумата 1 088.66 лева (хиляда
осемдесет и осем лева и шестдесет и шест ст.), сторени пред първата инстанция съдебно-
деловодни разноски, както и сумата от 747.33 лева (седемстотин четиридесет и седем лева и
тридесет и три ст.) за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Филип Тотю“ № 5, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 76.44 лева (седемдесет и шест лева и
четиридесет и четири ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции, която включва сумата 43.22 лева (четиридесет и три лева и двадесет и две ст.),
сторени пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 33.22 лева
(тридесет и три лева и двадесет и две ст.), разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8