№ 256
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500473 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.437 ГПК.
Предмет на подадената от името на М. Д. Т. К. К. В. Т. чрез пълномощника му –
адвокат К.А. от САК – взискател по изпълнително дело № 109/2021 г. по описа на ДСИ при
ВТРС , жалба е постановление от 24.03.2021 г., с което на основание чл.78, ал.5 ГПК е
намалено съобразно чл.10, т.2, във връзка с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатското възнаграждение поради прекомерност платеното му адвокатско
възнаграждение / 600 лева/ до размер на 388,64 лева , с искане да бъде отменено.
Наведени са доводи за неправилност на акта на намаляването поради несъобразяване на
положението , че адвокатското възнаграждение е договорено да включва услугите по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. - образуване на изпълнително производство, чиято
минимална нормативно определена стойност възлиза на 200 лева и по чл.10, т.2- за
осъществяване на процесуално представителство , чиято минимална нормативно
определена по реда на чл.7, ал.2, т.3, стойност възлиза на 388,64 лева , или общо 588,64 лева
. Тази обща стойност е само с 11,36 лева по малко от договореното и платено адвокатско
възнаграждение , поради което преценката за негова прекомерност е очевидно погрешна
до степен на несериозност.
Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.
1
Длъжникът З. ХР. В. Т. ЕООД В. Т. чрез пълномощника си адвокат С.М. от САК в срока
по чл. 436, ал..2 ГПК е възразил срещу жалбата. Поискал е присъждане на направените в
настоящото производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева
Жалбата е допустима поради положението , че щом изрично е предвидено в закона
право на длъжника да оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК,
то на взискателя при спор за размера на дължимите му разноски, би било в грубо и
нелогично противоречие/ поради недоглеждане на законодателя/ с принципа на равенство на
страните / чл.9 ГПК/ и правото на защита / чл. 56 КРБ/ да му бъде отречена
принадлежността на реципрочното право на обжалване на акта на съдебния изпълнител в
хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК.
Явява се неоснователна.
Субективното процесуално преобразуващо право по чл. 78, ал.5 от ГПК/ възражение за
прекомерност/ на едната страна да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/
намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско
възнаграждение, възниква, когато оценъчно погледнато то е в такъв по начало висок/ за
стандарта на живот/ размер , чието договаряне и заплащане въобще не е оправдан, защото
делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност, съответна на
конкретната за случая стойност на адвокатската услуга/ прекомерност/ и заедно с това
размерът му да надвишава минимално определения съобразно чл.36 от ЗА / Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения/.
В този случай сключеният между взискателя и пълномощника му договор за правна
защита и съдействие от 10.02.2021 г. е с възлагателен предмет на изпълнение: подаване
на молба за образуване на изпълнително дело срещу уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. Не включва възмездно упражняване на функциите,
произтичащи от упълномощаването , т.е. уговореното възнаграждение не обхваща и
извършване на съответни процесуални действия , подпомагащи провеждането на
принудителното изпълнение и всякакъв вид защита на страната по изпълнителното дело/
срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител , жалби на другата страна и т.н./
.
Затова този обем на изпълнение покрива само хипотезата на чл.10, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / предвиждаща
такова в твърд размер на 200 лева/, не и хипотезата на чл.10, т.2 , при която минималният
размер на възнаграждението се определя според материалния интерес по реда на чл.7, ал.2,
2
но наполовина.
Ето защо жалбата подлежи на отхвърляне. Размер на адвокатско възнаграждение
от 600 лева, изрично уговорен само за подаване на молба за образуване на изпълнително
дело, състояща се от кратко и бланкетно/ обичайно повторяемо винаги/ съдържание, без да
се налага същинско полагане на умствен труд, е очевидно прекомерен.
Разноски в полза на страните по този вид съдебни дела не се присъждат, защото освен че
процесуалния закон не урежда с нарочна норма това право , уреждането му би било лишено
от правна логика и разум / оспорва се законосъобразността на действия на съдебен
изпълнител, а не на другата страна , като отговорността за разноски възниква от поведение
на страните дало повод за съдебно разглеждане на правен спор помежду им /
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на М. Д. Т. К. К. В. Т. чрез пълномощника му – адвокат
К.А. от САК – взискател по изпълнително дело № 109/2021 г. по описа на ДСИ при ВТРС
против постановление от 24.03.2021 г., с което на основание чл.78, ал.5 ГПК е намалено
съобразно чл.10, т.2, във връзка с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения поради прекомерност платеното му адвокатско
възнаграждение / 600 лева/ до размер на 388,64 лева, като лишена от процесуално
основание .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3