Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Д., 26.02.2**8 година

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Д.ят районен съд, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА Н.

 

при секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ, сложи за разглеждане гр. дело №2936 по описа на съда за 2**6 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е за делба във фазата на извършването й.

        С влязло в сила на 06.09.2**7г. решение №710 от 02.08.2**7 год. по гр. д. №2936/2**6 год. на ДчРС е допусната делба на основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. чл. 34, ал. 1 от ЗС, на следните недвижими имоти:

- дворно място с площ от **** кв.м., представляващо парцел **, пл. №** в кв.** по плана на с. З., община Д.ка, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от ** кв.м., гараж с площ от **.** кв.м., наричан в нотариалния акт „**”, второстепенна постройка, именувана в нотариалния акт „**” с площ от 15 кв.м., при граници и съседи на дворното място: на север – УПИ ІХ-91, кв.**; на изток – ** с ОК32-ОК34; на юг – УПИ **-**, кв.** и на запад – УПИ ХVІ-95 и УПИ ХІ-102, кв.**;

- дворно място с площ от ** кв.м., представляващо парцел ** с пл. №** по плана на с. З., община Д.ка, при граници и съседи: **, имот №**-**, имот №**, имот №**и имот №**-** между съделители с квоти: А.Н.Г. с ЕГН ********** - 1/2 ид.ч., Н.Г.Г., ЕГН ********** - 1/4 ид.ч. и З.Г.Г., ЕГН ********** – 1/4 ид. ч.

       В хода на производството по извършване на делбата в законоустановените срокове, страните не са отправили възлагателни претенции за поставяне на имотите в дял на основание чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, нито са предявили искове по сметки.

        Д.ят районен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

        От изготвената по делото комбинирана съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л.170-178/ се установява, че имотите, предмет на делбата са два парцела, от които: единият е застроен с жилищна сграда, гараж и второстепенна постройка, а другият е незастроен. За сградите в застроения имот не могат да се обособят два парцела, ползващи сградния фонд, който в случая е реално неподелим, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1от ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7/22.**.2003 год. на МРРБ.

       Вещото лице е предложило имотите да се разделят по колена с две квоти от по ½ ид.ч., като всяка квота ще включва по един самостоятелен парцел. По отношение на незастроения парцел вещото лице е предложило два варианта, касателно цената на този имот, като в Приложение №4.1., експертът е включил цялата площ на УПИ **-**, кв.** по КРП на с.З. от **** кв.м., с пазарна цена от 7200 лв., включваща и земята и сградите, а в Приложение №4.2, по отношение на същия този имот е включил само собствената част от ** кв.м. от земята в УПИ **-** в кв.** и е дадена пазарна оценка от 5700 лв., вкл. сградите и площта от ** кв.м.

        Пазарната оценка на незастроения имот УПИ **-**, кв.** по КРП на с. З. с площ ** кв.м., съгласно съдебно-оценъчната експертиза е определена в размер на 3740 лв. Заключението на вещото лице е изготвено при наличието на специални знания, след посещение на место на имотите. Оспорено е от ответната страна по отношение на дадената пазарна оценка, досежно застроения парцел /УПИ **-** в кв.**/. Ответниците заявяват, че дадената оценка по метода на пазарните аналози не включва като квадратура второстепенната постройка от 41 кв.м., а тя де факто съществувала и представлявала реално застроена площ. Аргументите на вещото лице, че тази спомагателна постройка е почти съборена и не може да се ползва по предназначение /само строителните материали могат евентуално да се вземат/  и поради това няма как да се оцени пазарната и стойност, не се споделят от ответната страна. Експертът заяви, че и двата имота са буренясали, изоставени, не се ползват, а застроеният парцел не се обитава, като състоянието на сградния фонд е в окаяно положение, всичко това е дало отражение в крайните пазарни цени.

       Съдът приема, че направеното оспорване от ответниците е лишено от основание, предвид това, че е житейски нелогично и неоправдано да се оценява второстепенна вещ, която е полуразрушена и продължава да се руши, не се стопанисва, ползва и поддържа, оставена е на произвола на съдбата, зависима е от  атмосферните условия, т.е., не може да се ползва по предназначение по обективни и субективни причини. Вещото лице не е подходило формално при изготвяне на пазарните оценки на имотите. След като е преценило, че състоянието на вещта е такова /окаяно/, че не може да му се определи пазарна стойност, защото няма такава /поради факта, че постройката е негодна за ползване по предназначение, тя е пред събаряне, полуразрушена/, то не следва да се добявят въпросните 41 кв.м. към средната пазарна цена на един квадратен метър. При извършената оценка на УПИ **-** в кв.** по плана на с.З. по метода на пазарните аналози не е включена тази постройка, именно защото тя е във вид, в който или трябва да се досъбори, или да се възстанови изцяло, т.е. не може да се оцени нещо, което на практика почти го няма. Само защото по документ /нотариален акт №1** от 1969г./ има вписана второстепенна постройка с площ от 41 кв.м. в имота и единствено поради това да се оценява и да се прибавят към общата застроена площ на парцела въпросните 41 кв.м., би било прекалено формално и изведено далеч от действителността и реалното състояние на сградния фонд. Определената оценка на имота по метода на пазарните аналози съдът приема за обективна, меродавна, отговаряща на конюнктурата на пазара на недвижими имоти в района и на състоянието на имота към момента.

Отделно от горното, ответниците са оспорили втория вариант, даден от вещото лице по отношение на пазарна оценка /в размер на 5700.00 лв./ на застроения парцел, включващ само ** кв.м. от общата площ от **** кв.м. и сградите в имота, като се аргументират, че в първата фаза на делбата с влязло в сила решение, съдът е допуснал до делба застроения парцел с площ от **** кв.м. и именно с тази площ следва да се продължи делбата по извършването и, досежно ликвидиране съсобствеността на делбените имоти. Съдът напълно споделя това виждане на ответниците, поради което приема за меродавна първата оценка /първия вариант в Приложение №4.1/, даден от вещото лице по отношение на застроения парцел, в който е оценена цялата площ от **** кв. на имота, вкл.и построените сгради. Именно тази оценка в размер на 7200 лв. изцяло се кредитира от съда и тя служи за база при изчисляване на дължимите държавни такси от съделителите в делбата и на паричното уравнение на дяловете между съделителите.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл.347 и 3** от ГПК и тегленето на жребий по реда на чл.352 от ГПК /Решение № **7 от 24.02.1987 г. по гр.д. № **/87 г, I г.о./. Този основен начин гарантира, от една страна, равенството на страните в процеса и от друга - осигурява възможността, предвидена в чл.69, ал.2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този начин съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл.353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно. Относно приложението на този специален способ за прекратяване на съсобствеността по чл.353 от ГПК, е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и Постановление на пленум на ВС №7/1973 година. В т. 5 от цитираното постановление са дефинирани понятията "невъзможно" и "неудобно", посочени в разпоредбата на чл.353 от ГПК. Разпределение на имотите по този ред е допустимо тогава, когато съдът не може да извърши делбата чрез теглене на жребий, тъй като това, както и съставянето на дялове е невъзможно или много неудобно. Невъзможност да се тегли жребий е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като видно от доказателствата по делото, от допуснатите до делба имоти, е видно, че те не са равностойни по площ и цена, макар дяловете на ищеца /1/2 ид.ч./ и на двамата ответници общо /1/2, т.е. 2х1/4 ид.ч./ да са равни. Тегленето на жребий е неудобно тогава, когато преди делбата съделители са били във владение на имоти от делбената маса и всеки е направил подобрения, като общия критерий за неудобство от тегленето на жребие произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени спорове между съделителите. Макар и неудобството да е по–относителен критерий, в сравнение с невъзможността да се тегли жребий, за него също следва да се съди от обективните факти, свързани със самите делбени имоти, от тяхното предназначение и функции. Тълкуването на понятието „голямо неудобство” по смисъла на чл.353 от ГПК, е свързано с избягване усложненията в имуществените отношения между съделителите.

          С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема, че универсалният способ за извършване на делбата чрез теглене на жребий следва да се пренебрегне, тъй като са налице предпоставки изключващи приложението му. Налице е голямо неудобство за извършване на делбата чрез теглене на жребий, тъй като макар и квотите на съделителите да са равни по колена, ищецът и ответниците са постигнали съгласие, относно ликвидиране съсобствеността на двата имота и са го заявили ясно в съдебно заседание от 25.**.2**8г. /л.190/ и в молба от 22.**.2**8г. /л.168/.

В настоящата фаза, съдът трябва да направи преценка на установените по делото факти, имащи значение за избора на способ за извършване на делбата на недвижимите имоти, при съобразяване на законовото изискване за неудобството за теглене на жребий и съдебната практика по приложението му.

        Като взе предвид че изнасянето на неподеляемите имоти на публична продан е най-неблагоприятния способ за прекратяването на спорната съсобственост, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК, като необходимо условие за прилагане на цитираната разпоредба, е в делбената маса да има достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици. По възможност дяловете по разделителния протокол трябва да са равни, с поставени във всеки дял еднакви по количество и вид имоти. Критериите за разпределение на допуснатите по делба имоти са: освен големината на дела и извършените в имотите подобрения, реалното им ползване по аргумент от т.5 на ППВС № 7/73г., а също и други обстоятелства, които да се приемат за целесъобразни. В този аспект, след преценка на релевантните за извършването на делбата обстоятелства и като съобрази волята на страните в процеса, съдът приема, че УПИ с площ от **** кв.м., представляващо парцел **, пл. №** в кв.** по плана на с. З., община Д.ка, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от ** кв.м., гараж с площ от **.** кв.м., наричан в нотариалния акт „**”, второстепенна постройка, именувана в нотариалния акт „**” с площ от 15 кв.м., при граници и съседи на дворното място: на север – УПИ ІХ-91, кв.**; на изток – ** с ОК32-ОК34; на юг – УПИ **-**, кв.** и на запад – УПИ ХVІ-95 и УПИ ХІ-102, кв.**, на стойност 7200 лв., следва да се поставят в дял на съделителя А.Г., а  незастроеният парцел, представляващ дворно място с площ от ** кв.м., обособен в парцел ** с пл. №** по плана на с. З., община Д.ка, при граници и съседи: **, имот №**-**, имот №**, имот №**и имот №**-**, на стойност 3740.00 лв., следва да се постави в общ дял на Н.Г. и на З.Г.. Така всеки от съделителите получава реален дял от имотите. Ищецът А.Н. /стойността на дела му от двата имота възлиза на 5470лв./ трябва да бъде осъден да заплати на другите двама съсобственици – З.Г. и Н.Г. /стойността на дяловете им от двата имота възлизат на по 2735 лв./ за уравнение на дяловете сумата от по 865 лева на всеки един от последните двама упоменати ответника.

   На основание чл.71 от ГПК, във вр. с т.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Д.я районен съд държавна такса както следва: А.Н.Г. – 288.00 лв. /7200лв.х4%/, Н.Г.Г. – 74.80 лв. /3740лв.х4%:2/ и З.Г.Г. – 74.80 лв. /3740лв.х4%:2/.

    Ищецът А.Г. е поискал присъждане на сторените съдебни разноски и е представил списък с разноски по смисъла на чл.80 от ГПК /л.169/. Съдът, съобразно нормата на чл.355 от ГПК и константната съдебна практика / Определение №335/**.**.2**5 по дело №2020/2**5 на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 55 от 20.04.2**0 г. по гр. д. № 22/2**0 г. на ВКС, ІІ г. о. и в ПП ВС № 7/1973 г./ приема, че когато между страните не е било спорно /както е в случая/, че имотите, делба на които се иска, са съсобствени помежду им, направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се включват в разноските. Също така неоснователна е и претенцията за присъждане на разноски за вещо лице. Направените такива за остойностяване на имотите е в размер, съответстващ на правата на страните в съсобствеността. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноски, съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки /каквито в случая няма/. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. Основателна щеше да е претенцията на ищеца А.Г. за присъждане разноските за вписване на исковата молба /10лв. такса плюс 3 лв. – комисион, или общо ** лв./ и за издаване на удостоверения и скици /20 плюс 10 лв., или 30 лв./, които възлизат общо на 43.00 лв., ако съделителят беше представил платежни документи, от които да се установява основанието и размера на тези разходи, но по делото няма приложени такива документи, поради което и няма основание да присъждане в полза на ищеца на именно тези съдебни разноски. Следователно, молбата на А.Н. за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

          Водим от горното, Д.ят районен съд

 

                                                    Р Е Ш И:

 

          ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.Н.Г. с ЕГН **********, следните недвижими имоти:

-        дворно място с площ от **** кв.м., представляващо парцел **, пл. №** в кв.** по плана на с. З., община Д.ка, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от ** кв.м., гараж с площ от **.** кв.м., наричан в нотариалния акт „**”, второстепенна постройка, именувана в нотариалния акт „**” с площ от 15 кв.м., при граници и съседи на дворното място: на север – УПИ ІХ-91, кв.**; на изток – ** с ОК32-ОК34; на юг – УПИ **-**, кв.** и на запад – УПИ ХVІ-95 и УПИ ХІ-102, кв.**.

 

        ПОСТАВЯ В общ ДЯЛ на Н.Г.Г., ЕГН ********** и З.Г.Г., ЕГН ********** следният недвижим имот:

-         дворно място с площ от ** кв.м., представляващо парцел ** с пл. №** по плана на с. З., община Д.ка, при граници и съседи: **, имот №**-**, имот №**, имот №**и имот №**-**.

 

         ОСЪЖДА А.Н.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Г., ЕГН ********** и на З.Г.Г., ЕГН **********, ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ сумата от по 865.00 лева (осемстотин шестдесет и пет лева) на всеки един от последните двама съделители.

 

           ОСЪЖДА А.Н.Г. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Д.я районен съд на основание чл.71 от ГПК, вр. т.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 288.00 лева (двеста  осемдесет и осем лева).   

           ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Д.я районен съд на основание чл.71 от ГПК, вр. т.8 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 74.80 лева (седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки).             

        ОСЪЖДА З.Г.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Д.я районен съд на основание чл.71 от ГПК, вр. т.8 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 74.80 лева (седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки). 

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д.я окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните. 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: