№ 508
гр. Враца, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. А.а-Методиева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Ана Б. А.а-Методиева Частно наказателно
дело № 20221400200562 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от М.
А. К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Същият сочи, че майка му
трябва да е упълномощила адв. В. С. за защитник в производството. След проведен
разговор със същата изрично заявява, че не е поела защитата на осъдения К.. На
осъденото лице се разясни, че служебен защитник се определя на случаен принцип,
при такова заявено искане от лишения от свобода и не може изрично да се определи и
назначи именно адв. В. С. като такъв защитник на осъдения К..
Представителят на Затвора – Враца, изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че осъденият К. е изтърпял законно определения минимум, в
конкретния случай 2/3 от наложеното му наказание. Оценката на риска от вреди е
средни стойности, от рецидив - с високи. По отношение на лишения от свобода липсва
изцяло критично отношение към деянието. Мотивацията му за законосъобразно
поведение е лабилна. С оглед личностовите особености и актуалното му психично
1
състояние не е изграден вътрешен коректив на поведенческия репертоар в подкрепа
спазване на законовите норми. Не се регистрират преживявания за виновност в
емоционален аспект, не осъзнава вредата от системната употреба и злоупотреба с
алкохол, не декларира желание за промяна модела употреба след освобождаване, не е
поощряван съгласно ЗИНЗС, поради липсата на показано примерно поведение и
постигнати реални позитивни промени в зоните с дефицити. Наказван е три пъти до
момента. Целите в плана на присъдата не се изпълняват в цялост. На този етап липсват
очертана конструктивна промяна в цялото поведение на К.. По отношение на
извършените деяния липсва саморефлексия и критичност с утвърдени криминални
нагласи и модели на поведение при живот на свобода. С оглед постигане целите на
чл.36 НК предстои корекционната работа с него да продължи в посока намаляване
риска от рецидив и вреди и постигане на позитивна промяна в регистрираните зони с
дефицити.
В обобщение, представителят на Затвора – Враца изтъква, че в случая не са
изпълнени в пълен обем заложените изисквания на чл.439а НПК, поради което моли
съда да остави без уважение молбата на лишения от свобода М. К. за условно-
предсрочно освобождаване.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Излага
доводи, че осъденият е изтърпял предвидения в закона минимум от наказанието, който
е 2/3 от наложеното му наказание, но от представените по делото доказателства -
доклад за оценка на риска и рецидив по чл.155 ЗИНЗС и становището на
затворническата администрация става ясно, че същият не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение №257 от 02.07.2021г. по ЧНД№1212/2021г. на РС Плевен на
основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК на осъдения М. К. са групирани наказанията
по НОХД№941/2021г. на Районен съд - Плевен и по НОХД№330/2020г. на PC - Враца,
като на същия е определено за изтърпяване едно общо и увеличено наказание
"лишаване от свобода" от 3 години и 5 месеца, при първоначален "строг" режим на
изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му общо наказание от
17.06.2020г., и до момента фактически е изтърпял 2 години, 4 месеца и 9 дни. От
предварителен арест 7 месеца и 5 дни, от работа му се зачитат 1 месец и 1 ден или
общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 3 години и 15 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 4 месеца и 15 дни.
2
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че липсва критично
отношение от страна на л.св. К. към извършеното от него деяние и целите в
договорения план на присъдата не са изпълнени в цялост.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 88
точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени зоните:
Проблемни зони с дефицити се очертават:"Настоящето правонарушение"- осъден е за
извършени две деяние от користен характер и едно с користно – насилствен характер;
"Криминално минало" - осъждан е многократно; "Отношение към правонарушението"
– слабо критичен към поведението си, с формална мотивация за промяна и утвърдени
криминални нагласи;"Взаимоотношения"- израства в семейство, в което родителите са
разделени, подлаган е на психически и физически тормоз; "Управление на доходите"-
няма постоянни трудови доходи, разчита преимуществено на подкрепата на своите
близки, липсват умения за разпределение на наличните му парични средства; "Начин
на живот и обкръжение" – податлив на негативно влияние;"Злоупотреба с алкохол"-
голяма част от престъпленията извършените от л.св. К. са в следствие злоупотреба с
алкохола; "Емоционални проблеми"- л.св. е освидетелстван с диагноза "Диссоциално
личностово разстройство и психично и поведенческо разстройство", дължащо се на
злоупотребата му с алкохола;"Умения за мислене" – не е последователен в действията
си, в това, в което вярва, че е проблемно, не е последователен в действията си.
Рискът от вреди е отчетен със средни стойности. Рискът от вреди за служителите е
определен като нисък, за останалите лишени от свобода е в средни стойности. Рискът
от суицид също е в средни стойности, с оглед предходна суицидна проява при
рестриктивна среда.
В първоначалния план на присъдата като цели са заложени разпознаване на
проблемите, осъзнаване на причините довели до престъплението извършено от л.св.К.,
придобиване на трудови навици и умения, формиране умения за мислене.
При последващи оценка на риска от рецидив е отчетено, че същия запазва своите
средни стойности – 88т., но при последната оценка на риска, същата бележи
повишение на 92т. Отчетено е, че л.св. К. има грубо и арогантно отношение към
служителите на затворническата администрация, не се включва в дейности за
оползотворяване на престоя си в затвора, има регистрирано дисциплинарно
нарушение, отправял е заплахи към служителите на затворническата администрация.
3
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че лишения от свобода К. е пасивен към организираните в
пенитенциарното заведение мероприятия. Мотивацията му за законосъобразно
поведение е лабилна, неосъзнава вредата от системната употреба и злоупотреба с
алкохол.
Л.св. К. не е поощряван по реда на ЗИНЗС, поради липсата на доказано примерно
поведение и постигнати реални промени в зоните с дефицити. Наблюдаваното
поведение на осъденото лице некореспондира с устно декларираното от него желание
за осмисляне на свободното му време.Не участва в организираните в пенитенциарното
заведение меропроятия.
Поддържа редовни контакти с майка си, от която получава финансова подкрепа.
През 2021г. успешно е завършил корекционна програма "Умения за мислене", но
редовното посещение на редовните сесии е провеждано благодарение на постоянни
контрол от страна на служителите на затворническата администрация.Според доклада
на социалния работник, л.св. 2 пъти е записван като ученик в училището към Затвора -
Враца– СУ "Мито Орозов", но и двата пъти по вина на осъдения К. е преустановил
образователния процес.
Констатирани са случаи на демонстративно протестно поведение и обявяване на
гладна стачка, с оглед постигане на искания и претенции към администрацията на
затвора. През м.март 2022г. след постановен отказ за условно-предсрочно
освобождаване има заявени суицидни намерения.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към действията му. Не е
отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, в следствие ограниченията в затвора.В
конфликтни ситуации реагира агресивно, нежеланието да спазва режимните и
законовите изисквания в МЛС е индикация за липса на нагласи подкрепящи
законосъобразно поведение, като при липса на контрол след освобождаването му, това
негово поведение ще ескалира и ще излезе извън контрол.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото лице, в
частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС може
да се заключи, че осъдения К. не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са
дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение, който при
последната оценка е в средни стойности.
Видно от сезиращата молба за условно – предсрочно освобождаване за осъдения
4
институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една
потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за
лишаване от свобода, поради изтърпяване на законовия минимум от наложеното му
наказание от 2/3.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. К. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице, обаче, втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване
на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното
престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.в. К. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
5
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода К. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване
остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение
на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял
съответната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не случайно на
първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за
постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната
част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. А. К., роден на *** в гр. Враца,
с постоянен и настоящ адрес с.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин,
български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от
свобода", с остатък 4/четири/ месеца и 15/петнадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6