Решение по дело №396/2020 на Районен съд - Айтос

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

№                                                            30.11.2020 г.                                       гр.А.

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                                             ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на втори ноември                                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                           Районен съдия: Таня Спасова

секретар: Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 396/2020 г. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск от Н.М.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ***, ***, чрез адв. М.Ч., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ***, с която се твърди, че ответното дружество е начислило и претендира за заплащане сумата от 432, 69 лева, за което е издало дебитни известия №№ **********, ********** и **********, обхващащи период от 19.04.2017 г. до 21.06.2017 г. Поддържа се, че сумата е начислена без правно основание. Твърди се, че процесният водомер не е поддържан в изправно състояние от собственика му и съответно последиците следва да са за него, а не за потребителя. Корекцията на сметки противоречи на ПИКЕЕ, а самата корекция е след отмяната на ПИКЕЕ. Иска се да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество горепосочената сума.

В срока за отговор от ответното дружество е постъпил отговор с вх. № 3992 от 06.08.2020 г., като се оспорва сумите да са начислени допълнително по ПИКЕЕ, а се дължат за реално изразходени количества електроенергия, вкл. установени чрез резултатите от проверката, извършена от БИМ. Иска се назначаване на СИО и СТЕ.

На 14.08.2020 г. е постъпил допълнителен отговор с вх. № 260011 от 14.08.2020 г., като същият е подаден в срок, поради което също следва да се зачете в настоящото производство.

В допълнителния отговор се твърди, че дължимостта на сумите произтича от чл.11, т.1 от ОУ на ЕВН ЕС, според която клиентът има задължение да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите чл.18, ал.1 и ал.2. Посочва се, че анулирането на известията не води до недължимост на сумите, в която връзка се представят доказателства за обжалване на решение Ж-453 от 03.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране пред Административен съд – София. Поддържа се, че претендираната сума е за доставена ел. енергия при установени количества и период и уважаването на иска ще доведе до нарушаване на основания принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, като се визира съдебна практика. Представят се писмени доказателства, вкл. Общи условия на ищеца и Елекроразпределение Юг. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА се установи следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е битов абонат на ответното дружество за обект, находящ се в с. П., общ. А., Стопански двор с ИТН 4225840.

На 19.04.2017 г. за обекта е монтиран електромер с № 47898454, след като старият електромер е показал грешка над допустимата. На 21.06.2017 г. Новопоставеният електромер с № 47898454 също е показал грешка над допустимата, бил е демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ, за което е съставен констативен протокол за проверка и подмяна на СТИ № 338169, подписан от ищеца и двамата служители на ЕР ЮГ, извършили проверката при условията на чл.42 и чл.44 от ПИКЕЕ.

 С констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 84/19.02.2020 г. е констатирано, че електромер с № 47898454 е с променена тарифната таблица по часови зони: от 03:45 ч. до 4:00 ч. отчита по първа тарифа -1.8.1, от 04:00 часа до 09:00 часа електромерът не отчита на нито една от двете тарифи – 1.8.1 и 1.8.2, от 09:00 часа до 10:45 часа отчита на втора тарифа – 1.8.2. Посочено е, че има разлика между сумарната тарифа и сбора на дневната и нощната. Показанията на тарифите са: тарифа 1.8.1 – 002699 кВт/ч, тарифа 1.8.2 – 009372 кВт/ч, а сумарната елекроенергия 1.8.0 – 017179 кВт/ч. Датата и часът не съответстват – 06.06.52 вместо 19.02.2020 г. и 03:45 вместо 09:05 ч.

При извършения оглед с протокола на БИМ е констатирано съответствие с протокола за демонтаж на 21.06.2017 г., поради което следва да се приемат за неоснователни възраженията за въздействие върху процесния електромер между датата на демонтажа от служителите и предаването му за метрологична експертиза в БИМ по заявление на ответното дружество от 11.08.2017 г. 

 На 23.03.2020 г. е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за неотчетена и нефактурирана ел. енергия за периода от 19.04.2017 г. до 21.06.2017 г. –  общо 2106  кВт/ч на стойност 432, 69 лева.

Ответното дружество е издало на ищеца дебитни известия №№ 1228422699 от 17.07.2020 г. към фактура № ********** от 16.05.2017 г., ********** от 17.07.2020 г. към фактура № ********** от 16.06.2017 г. и ********** от 17.07.2020 г. към фактура № ********** от 16.07.2017 г. за сумата от 432, 69 лева.

Ответното дружество е уведомило ищеца, че процесният електромер е с манипулирана тарифна таблица,  поради което му е начислена допълнително ел. енергия в размер на 432,69 лева – факт, който е категорично установен по делото, доколкото се установява от представените от ищеца доказателства. За това, че ответникът е бил уведомен за допълнително начислената електроенергия е видно от самите изявления на ищеца в исковата молба и представените в тази връзка доказателства, че издадените дебитни известия са оспорени пред Комисията по енергийно и водно регулиране. Следва да се посочи, че това оспорване на дебитните известия не е относимо по делото, доколкото предмет на настоящото исково производство е материално правен спор относно дължимостта на сумата от 432, 69 лева, представляваща допълнително отчетена и начислена електрическа енергия за обекта на ищеца. Основанието за дължимостта на сумата не са издадените дебитни известия, а реалното потребление на допълнително начислената електрическа енергия за обекта на ищеца.

По делото са приети заключенията на вещите лица по назначената съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертизи, които съдът кредитира като обосновани и компетентно изготвени.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода 19.04.2017 г. до 21.06.2017 г. в резултат от неправомерното препрограмиране на двете тарифи – 1.8.1 – нощна електрическа енергия и 1.8.2 – дневна електрическа енергия от електромера не са отчетени 2106 кВт/ч електроенергия, които реално са били доставени в обекта на ищеца. Вещото лице сочи, че електромерът има няколко тарифи, като дневната 1.8.2 и нощната 1.8.1 са програмируеми, като в случая е променена тарифната таблица по часови зони. Посочва, че данните постъпват в паметта на електромера, като на дисплея на електромера се визуализират 1.8.0 (сумарна тарифа), 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа). Сумарна тарифа 1.8.0 представлява сбор от двете тарифи 1.8.1 и 1.8.2, като консумираната ел. енергия се отчита през цялото време чрез помощната обща тарифа 1.8.3 дори когато двете тарифи 1.8.1 и 1.8.2 не отчитат. Няма данни за техническа неизправност на електромера, като се касае до манипулирана промяна на тарифната таблица, като в случая началният момент на неточно отчитане е на дата 19.04.2017 г. в 18,40,25 ч. Функцията С.2.1 от паметта на СТИ е програмирана да запаметява деня и часа на последната промяна на тарифите, като в случая има неправомерна манипулация, записана именно на посочените дата и час. Количествата реално използвана, но неотчетена нефактурирана ел. енергия, са правилно отчетени в дебитните известия – общо реално употребена ел. енергия за периода от 19.04.2017 г. до 21.06.2017 г. е 2931 кВт/ч, от която използвана и неотчетена 2106 кВт/ч. От заключението на съдебно икономическата се установява, че предвид утвърдените от КЕВР и действащи през процесния период цени неотчетена електроенергия от 2106 кВт/ч е правилно остойностена в размер на 432, 69 лева. 

          При гореизложените фактически данни предявеният иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен поради следните съображения:

Съгласно чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.

Посочените клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение. В ЗЕ не се съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.  Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС).

Въпреки все още съществуващото противоречие и разделение на съдилищата в страната, което е повече от видно и от представените от страните съдебни решения на съдилища от различни съдебни райони и липсата на ТР по противоречиво решаваните въпроси по тези спорове, горецитираната съдебна практика е възприета в актуалните съдебни решения на Бургаския окръжен съд – напр. по въззивни гр.д. № 1720/2019 г., 1789/2019 г., 1801/2019 г., 1925/2019 г., 1932/2019 г., 2123/2019 г., 57/2020 г., 1764/2020 г., 806/2020 г., 427/2020 г., и следва да се възприеме и от настоящия състав.

С оглед изложеното по-горе въведените с исковата молба твърдения - за липса на вина за манипулиране на СТИ, са неотносими към спора: потребена ли е реално допълнително начислената ел.енергия и мрежови услуги и дължи ли се цената им, защото процедурата по корекция на сметка няма санкционен характер, а цели получаване на цената на реално доставена стока и услуга. Поради това макар по делото да има безспорни доказателства, че ищцовата страна е била уведомена за извършената корекция на сметката за ел. енергия, следва да се отбележи, че спорът не може да бъде разрешен само на плоскостта на аргумента за липса на ред за уведомяване на клиента за изготвена корекция на сметката му. Липсата на ред за уведомяване на клиента не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че по делото се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и мрежови услуги.

По настоящото дело е безспорно установено, че за отчетния период в обекта на ищеца са били реално доставени и потребени 2016 кВт/ч електроенергия на стойност 432,69 лева, които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума е дължима по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. В случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо че ищецът своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане и на процесната сума, представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия за процесния период.

Неоснователни са изложените доводи относно законосъобразността на извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда твърдения, че процесната сума е дължима на основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. На второ място, съдът споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи заплащане на реалното количество доставена електроенергия независимо от наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва относимостта на доводите относно законосъобразното извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.

По възражението за давност от ищцовата страна, въведено с молба с вх. № 260402 от 21.09.2020 г., подадена преди първото съдебно заседание и докладвана в първото съдебно заседание от 24.09.2020 г., съдът намира, че същото е неоснователно. Действително плащането е във връзка с договор за доставка на ел. енергия, като престациите и на двете страни имат периодичен характер – както доставката, така и плащането на цената. Относно определянето на периодичните плащания по см. на чл. 111, б. „в” от ЗЗД е налице ТР № 3/12г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче е  начислена от доставчика на ел. енергия сума, определена като корекция на потребена, но незаплатена ел. енергия. Това е отклонение /патология/ на нормалното развитие на облигационното правоотношение по договора, обвързващ двете страни и не може да се определи като периодично плащане за доставена ел.енергия, а отговорност при неизмерване и/или неточно измерване на ел. енергия, което се следва от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, в който случай погасителната давност е винаги 5-годишна. Или в случая е приложима общата 5-годишна погасителна давност, която не е изтекла към настоящия момент, считано от най-ранната дата, от която е възникнало основанието за вземането на ответното дружество – 19.04.2017 г. - дата на монтиране на електромера, съвпадаща с датата на промяна на тарифната таблица.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

С оглед направеното искане на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцовата страна следва да се възложат сторените от ответното дружество разноски в размер на 400 лева, от които 100 лева за юр. възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.5 от ГПК и 300 лева за вещи лица.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ***, ***, чрез адв. М.Ч., против  „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. ***, иск за приемане на установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 432, 69 лева, едностранно начислена без основание корекция на сметка за електроенергия за периода от 19.04.2017 г. до 21.06.2017 г., за което е издало дебитни известия №№ **********, ********** и ********** от 17.07.2020 г.

 ОСЪЖДА Н.М.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ***, ***, чрез адв. М.Ч., да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. ***, сумата от 400 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                 Районен съдия………………………