Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на пети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 724 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.139 ЗЕ за съществуване на вземания за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия на
потребител/клиент за битови нужди.
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че ответницата К.Ц.Й. ***, като
собственик на топлоснабден имот - апартамент № 149, находящ се в *****, е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Поддържа, че за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. от
потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия,
чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.
139а. Сочи, че в настоящия случай на 04.12.2001 г. сградата - етажната
собственост, в която се намира имота на ответницата, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо”
ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса за извършване на услугата.
Изтъква, че с влизане в сила на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването §5 договорните отношения между потребителите и търговците,
извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, се считат прекратени, като се сключва договор между
топлопреносното предприятие и лицето извършващо услугата дялово разпределение и
се забранява на търговците, извършващи дялово разпределение, да събират такси
за услугата, считано от отоплителен сезон 2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г.
топлопреносното предприятие е сключило договор с търговеца, извършващ дялово
разпределение при Общи условия, и е заплащало вместо потребителите и цената за
извършена услуга дялово разпределение. Поддържа, че за процесния период за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имота ответницата му
дължи цена както следва: за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. -
10,40 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 10,40 лв. и за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 10,40 лв., които суми следва да му бъдат
възстановени от ответницата. Сочи, че със заявление на основание чл. 410 ГПК е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, като
в хода на производството по ч.гр.д. № 4997/2019 г., длъжникът в
законоустановения срок е възразил писмено срещу издадената заповед за
изпълнение. Изтъква, че въпреки многократно отправяните от него покани за
доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до момента на
предявяване на иска, което му дава основание да предяви претенциите си по
съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата К.Ц.Й. *** му дължи сумата 31,20
лв., представляваща размера на цената за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, както следва: за отоплителен период 01.05.2016 г. -
30.04.2017 г. - 10,40 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 10,40 лв.
и за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 10,40 лв. Моли също съда, да му
присъди разноските, направени в заповедното производство и в производството
пред настоящата инстанция, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер
100.00 лв.
Ответницата К.Ц.Й.
***, редовно известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище
по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не
е поискала събирането на такива. В съдебното заседание се явява лично, признава
факта, че е собственик на апартамент № 149, находящ се в гр. ***** и че живее
в този апартамент. Твърди, че от 2008г. радиаторите в апартамента й са
демонтирани и че съседите й в сградата в гр. ***** ползват топлинна енергия.
Признава, че дължи на ищеца исковите суми и че не ги оспорва, както и че
признава иска и заявява, че ще плати на ищеца сумата.
С оглед
направеното от ответницата признание на иска, процесуалния представител на
ищеца в съдебното заседание поиска съдът да се произнасе с
решение съобразно признанието, като уважи
изцяло предявените искови претенции, като основателни и доказани. Поради
направеното признание на иска заявява, че оттегля искането си за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лв. в настоящото производство.
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Предвид
гореизложеното, предявените искове следва да се уважат за сумата 31, 20 лв.,
представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за жилище на адрес гр. *****, формирана както следва по периоди и
размери: за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 10,40 лв., за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 10,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. - 10,40 лв.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата К.Ц.Й. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в размер 75, 00 лв. държавна такса.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. В заповедното производство по ч.гр.д. № 4997/2019г. на ВРС са
присъдени разноски за държавна такса в размер 25 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, като с оглед изхода на делото, на ищеца
следва да му бъде присъдена сумата в цялост.
Водим от горното, на основание чл.237
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.Ц.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***9, дължи
на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор
Радослав Иванов Михайлов, сумата 31, 20 лв., представляваща незаплатени суми за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес гр. *****,
формирана по периоди и размери, както следва: за отоплителен период 01.05.2016
г. - 30.04.2017 г. - 10,40 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. -
10,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 10,40 лв., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3030 от 17.12.2019 г.
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4997/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА К.Ц.Й.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***9, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.
”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата 75,00 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4997/2019
г. на Врачански районен съд и сумата 75,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: