№ 3751
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110106893 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от М. Д. С., с адрес в ***,
срещу Г. К. С., с адрес в ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 1675,00 лв.,
представляваща сбор от дължими месечни наеми за периода от 16.09.2020г. до 24.02.2022г.,
за ползване на семейното жилище, представляващо апартамент с ***, находящ в ***,
придобит в режим на СИО и чието ползване е било предоставено след прекратяване на
брака на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, дължимата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага следното: С решение на ВРС по гр.д. с номер
785/2018г. съдът е определил ответницата да заплаща на ищеца на осн. чл. 57 СК месечен
наем в размер на 98,50 лв., считано от влизане на решението в сила за ползване на
собствената на ищеца ид.ч. от семейното жилище, представляващ апартамент с ***,
находящ в ***, придобит в режим на СИО и чието ползване е било предоставено след
прекратяване на брака на ответницата. С влязло в сила решение по гр.д. с номер
11434/2020г. ответницата била осъдена да заплати на ищеца дължимите суми за наем за
периода от 15.12.2018г. до 15.09.2020г. На 24.02.2022г. ответницата отчуждила
притежаваната от нея ид.ч. от имота. Така за периода от 16.09.2020г. до 24.02.2022г. остава
задължена към ищеца за сумата от 1675,00 лв., равняваща се на 17 месечни вноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Сочи се, че искът е допустим, но неоснователен. Не се спори, че
ответницата е осъдена да заплаща на ищеца месечен наем за имота в размер на 98,50 лв.
Ищецът по никакъв начин не е участвал в разходите, които са били необходими за
поддържане, запазване и увеличаване стойността на имота, както и за общите части.
Оспорва се периодът, за който се претендира наемът.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и от Решение с номер 2562 от 04.06.2018г.,
постановено по гр.д. с номер 785/2018г. се установява, че бракът между страните е бил
прекратен, а в полза на Г. С. било предоставено ползването на семейното жилище, находящо
1
се в ***, ап. 18. Определен бил дължимият от ответницата в полза на ищеца месечен наем за
ползването на ид.ч. от семейното жилище, а именно в размер на 98,50 лв. месечно.
С оглед на предявения иск в тежест на ответницата бе да установи, че за процесния
период е заплащала в полза на ищеца определения от съда месечен наем за ползване на
имота в ***, ап. 18.
По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, че месечният наем за
периода 16.09.2020г. до 24.02.2022г., е бил заплатен. Ищецът от своя страна установи
основанието, въз основа на което му се дължи претендираната сума. С оглед на изложеното
искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски в размер на общо 417,00 лв. – държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН **********, да заплати в полза на М. Д. С., ЕГН
**********, сумата от общо 1675,00 лв., представляваща сбор от дължими месечни наеми за
периода от 16.09.2020г. до 24.02.2022г., за ползване на семейното жилище, представляващо
апартамент с ***, находящ в ***, придобит в режим на СИО и чието ползване е било
предоставено след прекратяване на брака на Г. К. С. по силата на влязло в сила Решение с
номер 2562 от 04.06.2018г., постановено по гр.д. с номер 785/2018г. по описа на Районен
съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН **********, да заплати в полза на М. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 417,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2