№ 350
гр. Видин, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20211320101660 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г.,
САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 против
В. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ******, установителен иск
по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.
92 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 24.07.2017г. е сключен договор за
далекосъобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и ответника, съгласно който
абонатът е добавил мобилен номер за ползване **********, при условията на
тарифен план Смарт Л с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лева за
срок от 24 месеца. Посочено е, че за ползваните услуги са издавани фактури
за периода от 01.10.2017г. до 03.01.2018г. Поради не плащане в срок,
оператора на абоната е прекратил едностранно индивидуалния договор.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 03.01.2018г. Посочено е
също, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Претендира се сумата от 59.97 лева,
представляваща неустойка по договора.
1
Това вземане е цедирано на „С.Г. Труп“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018г. С договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г. Груп“ ЕООД са
прехвърлили вземането си на ищцовото дружество.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
2351/2020 г. по описа на РС - Видин, и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника В. П. Г., че дължи на „ЮБЦ" ЕООД
сумата в размер на 59.97 лева – представляваща неустойка по договор,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
В молба с вх. № 4312/09.06.2022 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
2
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответника дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер на 59.97 лева – представляваща неустойка по договор,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 205.00 лв. /25.00 лв.
внесена държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение/, както и
тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 205.00 лв.
/25.00 лв. - заплатена държавна такса и 180.00 лв. - адвокатско
3
възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. ******, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г., САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата в размер на 59.97
лева – представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и
„БТК“ ЕАД съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2351/2020 г. по описа на
РС – Видин.
ОСЪЖДА В. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** да
заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез
адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2351/2020 г.
по описа на РС - Видин в общ размер на 205.00 лв. /25.00 лв. - заплатена
държавна такса и 180.00 лв. - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА В. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** да
заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез
адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, направени разноски в исковото производство в общ размер на 205.00 лв.
/25.00 лв. - заплатена държавна такса и 180.00 лв. - адвокатско
възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 2351/2020 г. по описа
на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4