№ 558
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100500459 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Е”, срещу решение №4056 от 13.12.2023г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №4279/2023г. по описа на ВРС, с което въззивникът е
осъден да заплати на „ЕМУ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Разбойна, общ. Търговище, обл. Търговище, п. к. 7707, сумата
от 4015.37 лева - получена без основание като компонент от цена за мрежови
услуги - „пренос ниско напрежение“, за период на потребление от
01.03.2022г. до 30.11.2022г. за обекти с кодов № 32Z4400210381069,
находящи се в гр. Търговище, в ПИ с идентификатор 73626.30.39, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
В жалбата се излага, че решението е постановено при неправилно
определяне на приложимия закон. Твърди се, че към момента на
присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа
през 2006г. мястото на измерване на ниво ниско напрежение изцяло е
съответствало както на техническите изисквания, така и на действащите
нормативни актове, което е видно и от допуснатата СТЕ. Изводът на ВРС, че
СТИ е следвало да се монтира на страна високо напрежение на
трансформатора, е основано на по-късно приети нормативни актове (Наредба
6/2014, ПТ, ПИКЕЕ), на които не е придадено обратно действие, поради което
са неприложими. ПИКЕЕ няма касателство към договора за присъединяване
на обекта на ищеца, който се различава от договора за достъп и пренос. ВРС
не е възприел и същественото обстоятелство, потвърдено и от вещото лице,
че ищецът или неговият праводател не са подавали възражения досежно
мястото на СТИ или нивото на напрежение, на което е бил присъединен
обектът. Напротив ищецът е потвърдил в отправеното до ответника заявление
за достъп и пренос първоначалното местоположение на СТИ и нивото на
напрежение. Ищецът многократно е бил уведомяван за възможността да иска
писмено промяна на страната на измерване от ниско на средно напрежение за
вече присъединен обект. Без изпълнение на това императивно изискване на
Наредба 6/24.02.2014г., няма как да се спази описаният в нея ред.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в
който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Исковата претенция е за недължимо платени
суми за периода 01.03.2022г. – 30.11.2022г., поради което правомерността на
действията на лицензианта и наличието на легитимна causa за получаване на
сумите се преценява съобразно действащата в този времеви отрязък
нормативна уредба. Счита за ирелевантно какво е било техническото решение
при присъединяването на метанстанцията през 2006г. и дали същото е било
правомерно, тъй като електроразпределителното дружество е длъжно да
имплементира в своята дейност всички последващи изисквания по материята,
въведени с приемането на ПИКРР, Наредба 1 за регулиране цените на
ел.енергията, и Наредба 6 за присъединяване. Макар фактическите действия
по присъединяване да се извършват еднократно, то самото присъединяване на
обекта по смисъла на Наредба 6/24.02.2014г. не е еднократен акт, а
продължително и перманентно фактическо и правно състояние и се влияе от
2
всички нови законодателни регулации в енергийната сфера. Фактът, че
технологичният монтаж е приключил не освобождава лицензианта от
задължението му да съблюдава новите изисквания. Същото се отнася и до
измерването на ел.енергията, към което е приложима актуалната към
отчетния период нормативна уредба. Развити са подробни съображения, че
поставянето на СТИ не е елемент от технологичния процес на
присъединяване, а самото местоположение на електромера няма значение за
видовете компоненти, съдържащи се в издаваните фактури за консумация.
Поддържа се, че независимо къде е разположено СТИ, във фактурите не
следва да се включва цена за услугата пренос НН. Спорът е дали ЕРП
осъществява транспорт на ел.енергия през мрежа НН, а не къде се измерва тя.
Позиционирането на измервателния уред не се отразява на характеристиката
на доставяната енергия. Доставката на ел.енергия се осъществява на
границата на собственост между ЕРП и клиента. От тази мислена линия
притежанието на движимата вещ преминава у купувача. В случая ЕРП
доставя енергия на ниво средно напрежение, независимо къде се намира СТИ
и независимо какво искане е отправено до него. Точно защото СТИ не е
присъединително съоръжение, неговото местоположение не се отразява на
вида на предоставяната енергия и не е необходимо изрично заявление за
неговото предислоциране. Отделно от това задължението на ЕРП да стори
това произтича по силата на ПИКЕЕ, имащи силата на подзаконов
нормативен акт. Наред с това с евентуалната промяна на позицията на СТИ не
се модифицира самото присъединяване, мястото или начина на свързване,
мощността или границата на собственост. Видно от експертното заключение
ЕРП не извършва дейност по пренос на ел.енергия ниско напрежение.
Визираният компонент от цената е предназначен да покрие технологичните
разходи при транспортиране на потребяваните киловати по съответните
присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Тези разходи са за
сметка на ЕРП, поради което липсва основание за заплащането им от клиента,
тъй като ЕРП не извършва тази услуга и не понася никакви разходи за това.
Цитира се съдебна практика относно последиците при неправилно приложена
конфигурация на търговско мерене.
Постъпила е и частна жалба от „ЕМУ“ АД, ЕИК: *********, срещу
Определение №592/15.01.2024г., постановено по гр.д. №4279/2023г. по описа
на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с вх. №
3
96525/21.12.2023г. с правно основание чл.248 от ГПК, с която се моли да бъде
изменено постановеното по делото решение, в частта му за разноските.
Жалбоподателят изразява несъгласие с възприетите от съда основания
за редуциране на подлежащия на възстановяване адвокатски хонорар. Счита,
че се касае за правен спор по строго специфична материя със силно застъпени
технически аспекти и познания в области извън правото. Развитието на
делото е поставено в зависимост от изхода и на едно допълнително
преюдициално спорно правоотношение – за правото на собственост върху
процесните енергийни съоръжения. За обема на извършените процесуални
действия и положения адвокатски труд не може да се съди единствено по
броя на проведени съдебни заседания, тъй като включва предварително
проучване и подготовка на иска, проучване на съдена практика и приложима
нормативна уредба – отменена и настояща, като и решения на контролния
орган в отрасъла. Счита за неотносимо наличието на голям брой тъждествени
по предмет предходни дела. Поддържа, че не се касае за типови производства,
в които да е налице генерално съображение, което да се прилага априори за
всички спорове и да предопределя техния изход. Действително между
страните са налице и други аналогични производства, но по отношение на
различни имоти, с различен фактически състав. Това е първото дело, което
достига до етап решение. Не е налице друг дори и невлязъл в сила акт, който
да служи като ориентир за други подобни процеси. На последно място излага,
че възнаграждението в случая надвишава приблизително с една четвърт, а не
с пъти минималното, поради което не се касае за недобросъвестност, която да
се нуждае от санкцията на съда.
В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за
правилност на обжалваното определение. Поддържа, че въпросът на какво
напрежение се измерва процесният обект е бил безспорен, поради което
експертизите са допуснати само за определяне на размера, което не
представлява сложна математическа калкулация, тъй като е достатъчно да се
вземат предвид решенията на КЕВР, с които са определени таксите за пренос
на ел.енергия средно напрежение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
ВРС е сезиран с предявен от „ЕМУ“ АД срещу „Електроразпределение
4
Север” АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за присъждане
на сумата от 4015.38 лева, представляваща получена от ответника без правно
основание сума като компонент от цена за мрежови услуги - „пренос ниско
напрежение“, за период на потребление от 01.03.2022г. до 30.11.2022г., за
обекти с кодов № 32Z4400210381069, находящи се в гр. Търговище, в ПИ с
идентификатор 73626.30.39, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
трансформаторен пост с идентификатор 73626.30.39.3 по КККР на гр.
Търговище, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за
преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно
към ниско напрежение, по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 73, т. VIII, peг. № 6662, дело № 765/2008г. от 02.06.2008.
на нот. П.А., от праводател „Ти-Ви“ ЕООД, ЕИК *********, което било
изградило всички обекти в парцела след закупуването му през 2005г., а в
условията на евентуалност по силата на придобивна давност, считано от
02.06.2008 год., присъединявайки и владението на своя праводател.
Посредством процесното съоръжение за присъединяване се осъществява
захранване на собствените на ищеца обекти, разположени в същия поземлен
имот, представляващи метанстанция и автосервиз. Консумираната в тях
електроенергия се отчита със средство за търговско измерване, монтирано в
процесния ТП на ниво ниско напрежение. Поради тази причина
разпределителното предприятие начислява в издаваните фактури и цена за
услугата пренос ниско напрежение в съответствие с чл. 29 от Правилата за
търговия с ел. енергия. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 от 2017г. за
регулиране цените на ел. енергията, същата е предназначена да покрие
технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на
дейността по транспортиране на потребяваните киловати по съответните
присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Твърди се, че ответникът
не притежава такива съоръжения в мястото на присъединяване на процесния
ТП, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира
подобни разходи, следователно и не предоставя подобна услуга на крайния
клиент, поради което липсва основание да инкасира и цена за пренос ниско
напрежение. На заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно
5
напрежение, каквато енергия се доставя на границата на собственост на
електрическите съоръжения. Излага се, че е нормативно задължително
измерването и остойностяването да е на страната на по-високото напрежение
- средно напрежение. Претендира се разликата между заплатената за пренос
сума и цената за пренос средно напрежение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че
притежава качеството „енергийно предприятие“ по смисъла на §1, т.24 от ДР
на ЗЕ, както и качеството „оператор на електроразпределителната мрежа“
(ЕРМ) по см. на §1, т. 346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и е единствен лицензиант за
територията на Североизточна България за дейността „разпределение на
електрическа енергия“. Мястото на мерене при първоначалното
присъединяване на обекта на ищеца е на ниво ниско напрежение, по силата на
чл.4 от договор за присъединяване от 2006г. сключен между
Електроразпределение - Варна АД /сегашно наименование
Електроразпределение Север АД/ и тогавашния собственик на обекта „Ти Ви“
ООД. Към този момент Наредба № 1 от 2017г, Правилата за търговия с ел.
енергия и Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Наредба № 6
в редакцията си от 24.02.2014г., не са били приети и съответно са
неприложими към него. Клиентите, които са присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос до електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги
за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа или на крайния снабдител. За тези клиенти
цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплащат от електроразпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.
12 и чл. 13 от ПТЕЕ. Цената за пренос на електрическа енергия се определя
по нива на напрежение - средно и ниско, като клиентите заплащат цена за
пренос по разпределителната мрежа на средно или ниско напрежение в
зависимост от това, на какво ниво на напрежение са присъединени. В цената
се отрязват всички разходи на дружеството, свързани с трансформацията,
физическото пренасяне и разпределяне на електрическата енергия. Между
страните е сключен индивидуален договор за мрежови услуги „достъп“ и
6
„пренос“ № СвП22-101 от 22.02.2022г. за два обекта, единия от които
процесната метанстанция, в който е посочено, че нивото, за което се желае да
бъде предоставена електрическа енергия, е ниско напрежение. От страна на
ищеца никога не е заявявано преносът на ел. енергия да се осъществява
посредством средно напрежение, за да е проучвана техническата възможност
за отчет на входа, а не на изхода на трансформаторното съоръжение и
остойностяване на потребление с измервателен уред на СрН. Фактурираните
и заплатени от ищеца в полза на ответника мрежови услуги за процесния
период са предоставени от ответника именно за осигуряване на доставката на
заявената и реално потребена от ищеца ел. енергия с ниско напрежение.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума, а наличието на
основание за задържането й подлежи на установяване от ответника. Предмет
на предявения иск е връщане на получена без основание разлика между
заплатената на ответника цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и
дължимата му цена за услуга „пренос средно напрежение“. В този смисъл в
тежест на ответника е да докаже, че е предоставил мрежова услуга „пренос
ниско напрежение“ за процесния период, а ищецът следва да установи, че
процесът по понижаване на електроенергията от ниво средно до ниво ниско
7
напрежение, се извършва посредством трафопост, който е негова
собственост.
Между страните не се спори, че ответникът е получил плащане на такса
„пренос ниско напрежение“ по процесните фактури, издадени за период на
потребление от 01.03.2022г. до 30.11.2022г., за обекти с кодов №
32Z4400210381069, находящи се в гр. Търговище.
Преносът е услуга, която има за цел да възстанови загубите от
транспортиране и преобразуване на ел. енергия по цялата
електроразпределителната мрежа на оператора. Преносът се предоставя, за
разлика от достъпа, в зависимост от напрежението, под което ел. енергия се
доставя на потребителя – средно напрежение или ниско напрежение. Поради
това с акт на надлежния административен орган (КЕВР) се определят
различни цени за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа
на средно напрежение и съответно на ниско напрежение, като цената за
пренос средно напрежение е по-ниска от цената за пренос ниско напрежение.
Мрежите, осъществяващи пренос на електроенергия на ниво средно
напрежение, се контролират от електроразпределителните предприятия,
които имат лиценз за това, като преобразуването на ел. енергия от средно
напрежение в ниско напрежение се осъществява в трафопостове от
трансформатори. Процесният трафопост е именно такова съоръжение на
техническата инфраструктура, което служи за преобразуване на ел. енергия от
ниво средно напрежение в ниво ниско напрежение, с което вече
преобразувано (понижено) по мощност електричество да бъдат захранени
отделните обекти на потребителите на ел. енергия. С оглед представения по
делото НА № 73, т. VIII, peг. № 6662, дело № 765/2008г. от 02.06.2008. на нот.
П.А. и при липса на оспорване на неговия вещно-прехвърлителен ефект,
следва да се приеме, че ищецът е придобил собствеността върху процесния
трафопост по силата на договор за покупко-продажба. По делото няма спор,
че процесният трафопост не е изкупен от електропреносно или
електроразпределително предприятие по реда на пар. 4, ал.1 от ЗЕ, както и че
захранва единствено собствените на ищеца обекти – метанстанция и
автосервиз. По изложените съображения собственическата легитимация на
ищеца следва да се приеме за доказана.
Не е налице спор и от допуснатата СТЕ се установява, че считано от
8
2006г. обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната
мрежа, по силата на сключен с праводателя му договор за присъединяване от
23.08.2006г., като средството за търговско измерване е било монтирано на
ниво ниско напрежение.
Въз основа на подадено от ищеца заявление на 22.02.2022г. между него
и „Електроразпределение Север“ АД е сключен индивидуален договор за
мрежови услуги достъп и пренос през електроразпределителната мрежа с №
СвП22-101/22.02.2022г. за обект метанстанция в гр.Търговище с абонатен №
21038106, при условията на посоченото в заявление ниско ниво на
напрежение.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ процесният обект се
захранва от разположения в имота трафопост с трансформаторна машина,
която преобразува напрежението от средно на ниско такова (от 20 Kv на 0.4
Kv), като отчитането се извършва от електромер, монтиран в таблото ниско
напрежение. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че обектът е
присъединен на ниво средно напрежение и в хипотезата на трафопост
собственост на потребителя, електроразпределителното дружество не
извършва дейност по пренос ниско напрежение.
Разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.),
ползващи се със силата на подзаконов акт като приети в хипотезата на
законова делегация по чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ, изисква при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент, мястото на измерване да е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
По приложимото към процесния период правило на чл. 30 ал. 4 от
Наредба №6/2014 год. на ДКЕВР (отм., бр. 28 от 2.04.2024 г.) за
присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната
или разпределителните ел.мрежи, в случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата
уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а в случаите по ал. 3
- в електрическата уредба на съответния мрежови оператор.
По силата на посочените разпоредби средствата за търговско измерване
9
на ищеца е следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение, а от
заключението на експерта се установява, че търговското мерене на
консумираната в процесния обект електроенергия се осъществява на ниво
ниско напрежение от 0.4 kV.
Дори при наличие в Договора за пренос на ел. енергия на уговорка за
пренос на ниво ниско напрежение, ответникът обективно не е могъл да го
извърши, тъй като понижаващият напрежението трансформатор се намира в
имота на ищеца. След като трансформацията на напрежението от средно в
ниско се извършва от съоръжения собственост на ищеца,
електроразпределителното дружество не е генерирало разходи за пренос
ниско напрежение. Задължение за заплащане на компонента - цена за пренос
ниско напрежение, би възникнало само ако такава услуга е била доставена.
Заплащане за неизвършена услуга не се дължи, независимо чие е било
задължението да инициира преместването на средството за търговско
измерване на определеното от приложимите нормативни актове място.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът не е извършвал
услугата пренос на ел. енергия ниско напрежение, поради което и
престираната за това цена е платена при първоначална липса на основание и
подлежи на връщане.
По отношение размера на претенцията следва да бъде кредитирано
заключението на ССЕ, според което размерът на таксите за пренос на ниско
напрежение за процесния период е 6393.42 лева с ДДС, а за пренос средно
напрежение – 2378.06 лева с ДДС, или разликата между двете суми е 4015.37
лева с ДДС. Посочената сума, явяваща се разликата между платената и
дължимата стойност на таксата за пренос от ищеца, е дадена при липса на
основание, поради което исковата претенция за присъждането й следва да
бъде уважена в пълен размер, като основателна.
Предвид основателността на главното вземане, следва да бъде
удовлетворено и искането за присъждане на законна лихва върху
задължението, считано от датата на подаване на исковата молба.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По депозираната частна жалба:
10
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като
съображенията за това са следните:
С обжалваното определение е отхвърлено искането на ищеца за
увеличаване на присъдените в негова полза разноски за адвокатска защита от
750 лева до пълния уговорен размер от 950 лева.
Настоящият съдебен състав намира своевременно релевираното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна за основателно. Производството е протекло в рамките на
едно съдебно заседание, без отклонения от типичното развитие на исковия
процес и при събиране на обичайния за този тип спорове доказателства. Спор
по голяма част от релевантните факти не е бил повдиган (собственическа
легитимация, място на търговско измерване на ниво ниско напрежение,
получаване на плащането). По единствения предявен иск е формирана
значителна по обем съдебна практика. Посочените в Наредба 1/09.07.2004г.
минимални размери са съобразени с естеството на предоставяната услуга,
иманентно включваща предварително проучване и подготовка. Уговореният
хонорар надхвърля с 26% минималния по наредбата и представлява 24% от
материалния интерес. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът
намира, че са налице основания за редуцирането му, като в случая
присъденият размер (750 лева) надхвърля минималния (701.54 лева) по
Наредба 1/09.07.2004г., поради което се явява съответен на осъществената
защита.
Налага се изводът за неоснователност на подадената частна жалба,
поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски в размер на 750 лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар.
За производството по частната жалба разноски в полза на
11
жалбоподателя не се следват поради изхода от произнасянето.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4056 от 13.12.2023г. на Варненски
районен съд, постановено по гр.д. №4279/2023г. по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №592/15.01.2024г., постановено по
гр.д. №4279/2023г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс – Е”, да заплати на „ЕМУ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Разбойна, общ. Търговище, обл.
Търговище, п. к. 7707, сумата от 750 лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на основание чл. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12