Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.08.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ- ри
гр. състав, в закрито съдебно заседание
на 18.08.2020 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
376 по описа на ОС - София за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 463, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2954/27.05.2020г. при ЧСИ
Магдалена Стоянова, подадена от Р.Д.Х., чрез пълномощника му В.Р.Д., срещу
разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 20189280400052 по описа
на същия съдебен изпълнител. Жалбоподателят твърди, че разпределението е
незаконосъобразно поради насочване на изпълнението върху негов несеквестируем доход по банковата му сметка. Сочи, че
минималната работна заплата възлиза на 610 лв., а неговият месечен доход е в
размер на 300 лв. – социална пенсия и обезщетение, като не получава трудово възнаграждение
и други приходи. Счита, че доходите му са изцяло несеквестируеми
по смисъла на чл. 446 от ГПК. Намира, че събраната пропорционална такса от
215,50лв., както и плащането от 2199,41лв. представляват осребряване на несеквестируем доход и следва да му бъдат върнати. Моли
съда да обяви протокола за разпределение за незаконосъобразен и да го отмени, а
стойността на осребрените суми да му бъде изплатена.
От приложените на л. 373-374 от изпълнителното дело документи
(молба на пълномощника на длъжника да му бъде изпратен протоколът от
разпределението по електронна поща и разпечатка от страница на електронна поща GMail), се установява, че на 21.05.2020г. жалбоподателят е
бил уведомен за датата на предявяване на разпределението. Поради това
тридневният срок за обжалването му по чл. 462, ал. 2 от ГПК започва да тече от
тази дата (21.05.2020г.) и, с оглед датата на пощенското клеймо на писмото с
жалбата (22.05.2020г.), е бил спазен.
Освен това, жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса.
Не са постъпили отговори от взискателя
и от присъединения взискател.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното
дело и становище от съдебния изпълнител, в което описва начина на извършване на
разпределението и разяснява формирането на сумите по пера. Изтъква, че
постъпилата сума е била недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели по делото. Сочи, че същата е постъпила от запор
на банкова сметка ***, по която пенсията му е постъпвала в продължителен период
от време. Поддържа, че доходите на длъжника за текущия месец, в т.ч. от пенсия,
до размера на МРЗ са несеквестируеми. Съответно,
банката не изпълнява запора върху суми до този размер, което й е указано
изрично. Прави извод, че, след като длъжникът не се е възползвал от процесните суми в рамките на месеца, за който са постъпили,
те са придобили характер на спестявания, и несеквестируемостта
им е отпаднала. Моли съда да отхвърли жалбата.
По съществото на правния спор съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, длъжникът може
да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта
в тридневен срок от предявяването му. Поради това съдът намира изложените в
жалбата доводи за допустими.
По същество, обаче, същите са неоснователни поради
следните съображения:
Съгласно мотивите към т. 13 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в хипотеза на получавана по банкова сметка ***, „секвестируема е
наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
"плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя
съгласно изложението по т. 3“. Изложени са съображения относно необходимата
комуникация между банката и съдебния изпълнител във връзка с релевантните
обстоятелства, дали по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия,
както необходимото съдействие на съдебния изпълнител за определяне на несеквестируемата част.
В случая, видно от писмото на л. 355 от изпълнителното
дело, съдебният изпълнител е дал надлежни указания на банката в горния смисъл.
Освен това, от банковото извлечение на л. 345 от изпълнителното дело се
установява, че към 26.02.2020г. наличността по разплащателната сметка на
длъжника към „У.К. Б.“ АД е била в размер на 2409,91лв., като предходния ден
(на 25.02.2020г.) по нея е преведена пенсия в размер 210лв. Тъй като размерът
на последната е под минималната работна заплата за страната, тя е изцяло несеквестируема. От друга страна, с оглед дадените
разяснения в цитираното тълкувателно решение, секвестируема
е наличността по сметката до размер от 2409,91-210=2199,91лв.
В случая, с обжалваното разпределение съдебният
изпълнител е разпределил сумата 2199,41лв., т.е. с 0,5лв. по- малко от секвестируемата наличност по сметката, поради което
действията му са законосъобразни. В същия смисъл е и съдебната практика (напр.
Решение № 6414 от 10.09.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 10921/2019г., Решение №
7063 от 18.10.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 6114/2019 г.).
Освен това, следва да се има предвид, че,
съгласно Решение № 90 от 30.08.2019 г. на ВнАС по в.
ч. гр. д. № 404/2019 г. „отпадането на несеквестируемостта
по отношение на дадено имущество/вземане ползва и съдебния изпълнител за
разноските, които му се дължат от събраната сума в резултат на осребряването на
това имущество, респ. събиране на вземането“. Поради това съдът намира, че от
така преведената сума съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е погасил
и дължимите такси по изпълнението.
По тези съображения, изложените в жалбата доводи са
неоснователни, тъй като разпределената от съдебния изпълнител парична сума е
изцяло секвестируема – както по отношение на
вземането на присъединения взискател, така и по
отношение на разноските по изпълнението.
На последно място, съдът намира, че съдебният
изпълнител е спазил поредността на привилегиите при
извършване на разпределението: използвал е недостатъчната за пълното
удовлетворяване сума първо за покриване на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД, а остатъка от нея – за частично погасяване на следващото по ред
привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, като, с оглед пълното й изчерпване, е
приключил разпределението.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпределение – да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпределение от 19.05.2020 г., извършено по изпълнително № 20189280400052 по описа на
частен съдебен изпълнител Магдалена
Стоянова.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
Председател: Членове: 1.
2.